Джанет Дейли
Заради Майк (15)

Петнадесета глава

Звънецът иззвъня. В първия момент Маги си помисли, че е будилникът, и протегна ръка към масичката до леглото, за да го спре. Но не беше будилникът. Пипнешком потърси телефонната слушалка, но след като я вдигна, чу обичайния сигнал. Отново се чу звън и тя почти реши, че сънува.

— Майк! Отвори вратата! — извика тя и се опита да зарови глава във възглавницата.

В този ранен сутрешен час можеше да е някой от приятелите на Майк. И тогава се сети, че Майк не си е у дома. Бе прекарал нощта у съседчето Дени. Имаше само един човек, който би могъл да идва в този странен час.

Изстреля се от леглото. Навлече халата си и се втурна към хола.

— Идвам! — извика тя, след като звънецът прозвъня отново.

Бе останала без дъх, лицето й гореше от вълнение и надежда. Дръпна резето и откачи предпазното синджирче. Отвори широко вратата, на лицето й грееше усмивка за добро утро. Но отвън не стоеше Уейд.

Беше Белинда Хейл.

Маги зяпна от изненада.

Блондинката изглеждаше безупречно: косъм не мръдваше в прическата й, гримирана бе пестеливо, но майсторски. В сравнение с нея Маги представляваше окаяна гледка: раздърпана, недоспала, с подпухнали очи, косата й — като кълбо червена коприна, лицето й — бледо, без грим.

— Мога ли да вляза? — попита Белинда.

Твърде стъписана, за да направи каквото и да било, Маги се отдръпна и я пусна вътре.

— Страхувам се, че изглеждам ужасно — извини се тя за външния си вид. — Току-що ставам от леглото.

— Не се тревожи, разбирам. И аз не съм в най-добрата си форма, докато не изпия портокаловия сок и сутрешното кафе. — И отново последва онази лека, разбираща усмивка.

— За миналата нощ и роклята ти… — започна Маги.

— Мисля, че и за двете ни ще е по-добре, ако изобщо забравим за вчера и за този малък инцидент — предложи Белинда. — Убедена съм, че не го направи нарочно.

— Да — потвърди Маги. — Сигурно умираш за малко сок и чаша кафе. Защо да не отидем в кухнята?

— Да, нямам нищо против чаша кафе, ако не представлява трудност за теб. — Нямаше нищо нахално в държанието й. Напротив, младата дама изглеждаше някак умислена.

— Кухнята е насам.

Маги я поведе. Разумът й се насилваше да намери причина за идването на Белинда тази сутрин, и въпреки че не успя, Маги не се осмели да попита.

— Хубаво е. — Белинда одобрително се огледа наоколо. — Много функционална кухня. Сигурно е удоволствие да готвиш тук.

— Наистина, при условие че имам време.

Маги бързо напълни каничката и включи кафеварката, преди да поднесе портокаловия сок.

— Къде е Майк тази сутрин?

Нима това бе причината за идването на Белинда? Да поднови познанството си с Майк?

— У съседите е. — Все още не се беше прибрал.

— Хубаво е, че можем да си поговорим насаме.

— Да си поговорим насаме? За какво? — Ръката й се задържа във въздуха с чашата портокалов сок до устните й.

— Исках да се уверя, че колата на Уейд я няма тук. Сигурна съм, че не би одобрил идването ми тук. — Белинда се усмихна леко заговорнически и седна на масата.

— Колата на Уейд? — повтори Маги.

— Моля те, не се опитвай да ме щадиш! И, за бога, не се чувствай неудобно! — настоя момичето. — Знам, че Уейд е прекарал нощта с теб. Но не съм разстроена. Всъщност мисля, че така дори е по-добре.

— Знаеш, че Уейд е прекарал нощта тук, с мен?! — Маги повтори думите й, за да е сигурна, че ги е чула правилно.

— Да. Повече от ясно е. Когато ме отведе у дома, знаех, че ще се върне. Много беше огорчен и ядосан за случилото се с роклята ми. Ти си поразително хубава жена, Маги. След като Уейд не се прибра, знаех, че каквито и искри да са прехвръквали помежду ви, не всички са били от гняв — обясни Белинда.

Маги не вярваше на това, което чуваше.

— Знаеш, че е правил любов с мен, и нямаш нищо против?! — Маги намираше това за невероятно.

— Не, нямам нищо против. — Белинда разклати русата си глава, а изражението й бе необикновено мило. — Разбираш ли, мисля, че знам какво се случва, когато един мъж види отново бившата си жена. Съвсем естествено е да провери дали старата тръпка е все още жива.

— И миналата нощ Уейд е задоволил това свое любопитство? — Маги не проумяваше как Белинда може да приема толкова спокойно въображаемото провинение на годеника си.

— По-добре е, отколкото да допусна да се ожени за мен, а да продължи да мисли за теб — отвърна Белинда. — Не мислиш ли?

— О, да, по-добре е. Сигурна съм — сухо се съгласи Маги и отиде до шкафа да вземе две чисти чаши за кафе.

— Захар или сметана слагаш в кафето?

— И двете, моля!

— Говори ли с Уейд тази сутрин? — Тя взе захарницата от шкафа и отиде към хладилника за сметаната.

— Не, още не се беше прибрал, когато тръгнах. Разбира се, аз няма да му кажа, че знам за миналата нощ. Той може би ще си признае доброволно, но аз няма да се издавам, че знам. Мисля, че това е най-разумното поведение. Не искам да си мисли, че съм властна натура и че го преследвам.

— Определено не си властна натура — съгласи се Маги с възможно най-малко сарказъм в гласа си.

— Пилеене на чувства е. Мъжът или е верен, или не е. Жената може да умре от притеснения за това къде е мъжът й или с кого е, но това няма да промени нищо. Животът й обаче ще се съсипе — заяви Белинда. — А аз не искам нещастен живот.

— Тази философия е достойна за похвала, но мисля, че е трудно приложима.

Звуците откъм кафеварката секнаха и Маги напълни чашите.

— Не и ако вече си се настроила за нея. Тогава всичко става учудващо лесно. — Тя изразително повдигна рамене. — Работата е да не се вживяваш в отрицателните емоции.

— Разбирам. — Маги изобщо не разбираше. По природа бе емоционален човек. Белинда, изглежда, се оказваше пълната й противоположност.

— За какво искаше да говориш с мен? — Тя занесе чашите на масата, постави едната пред Белинда заедно със сметаната и захарта, а другата — пред себе си.

— За Уейд.

Маги се вцепени.

Първото, което мина през главата й, бе, че Белинда ще я помоли да стои настрана от него, защото той вече не й принадлежи.

— Какво за Уейд? — Маги отпи от горещото кафе.

— Искам да знам всичко за него: нещата, които го дразнят, нещата, които обича. Има толкова много капани в един брачен живот. Реших, че ако поговоря с теб, бих могла да избягна някои от тях.

Маги рязко остави чашата на масата и кафето се разплиска. В този миг тя осъзна, че за Белинда не съществува никаква причина, поради която би оставила Уейд на мира.

— Не говориш сериозно! — Тя се задави от изумление.

— Напротив! Не разбираш ли колко е мъдро! — опроверга я момичето.

— Мъдро? Току-що ме обвини, че съм спала с годеника ти миналата нощ. Не схващаш ли? — невярващо попита Маги. — А сега ме караш да ти кажа всичко позволено и непозволено, за да може бракът ви да оцелее. Бих могла да ти кажа само погрешни неща, и то съвсем съзнателно.

— Но не би направила това, Маги. — Белинда се изсмя на нейното предположение. — Уейд винаги е казвал, че един от най-големите ти недостатъци е честността ти. И ако не друго, поне в тази минута ми го доказваш.

— Никога ли не ти е хрумвало, че мога да поискам да си върна Уейд? — оспори я Маги.

— Разбира се, че ми е хрумвало, но ако изобщо е имало някакъв шанс да се сдобрите, това щеше да се е случило доста по-рано.

Убедеността на тази жена бе непоклатима. Пълната липса на ревност у Белинда хвърли Маги в недоумение. Невъзможно бе да се ядоса на това до лудост разумно момиче. Чувстваше се напълно объркана.

— Ами ако Уейд и аз сме открили, че тази стара тръпка все още е жива? Какво ще кажеш? — Маги настоя да знае.

— Ще кажа, че това е най-прекрасното нещо, което Уейд е открил, преди да се ожени за мен. — Тонът на Белинда показваше, че според нея това е единствената логична реакция.

Логиката никога не бе управлявала сърцето на Маги. Напълно сразена, тя се облегна на стола си.

— Предавам се! — Въздъхна безнадеждно объркана. — Това не може да е истина!

Белинда се изсмя със своя гърлен и приятен смях.