Джанет Дейли
Заради Майк (13)

Тринадесета глава

В кухнята й се прииска да хвърля тенджери и тигани, да затръшва вратичките на шкафовете, за да освободи цялото си накипяло безсилие. Можеше ли изобщо някой да се състезава с тази идеална жена?

Опита да овладее яда си, но той кипеше и тътнеше в нея като вулкан. И още по-зле се чувстваше от факта, че не виждаше Белинда да изпитва и грам ревност. А самата тя се разкъсваше от ревност и това я караше да се чувства нищожна и подла.

След като установи, че поне в кухнята всичко е наред, Маги реши, че е време да се захваща с вечерята. Занесе чиниите със спаначена салата в трапезарията, после се върна във всекидневната и им предложи да се преместят на масата.

— Спаначена салата! Обожавам я! — отбеляза Белинда, след като седна на стола срещу Уейд. — Ти ли си й казал? — попита го тя и Маги веднага съжали, че не бе направила друг вид салата.

— Не, не съм.

— Ние също я обичаме — неохотно обясни Маги.

— Ти обичаш ли спанак, Майк? — Белинда се усмихваше на чернокосото момче, което стоеше начело на масата.

— Харесвам го на салата, но не и сготвен.

— Мисля, че повечето деца не го обичат сготвен — разбиращо отвърна Белинда.

Маги започна да подозира, че тя е истински образец за тактичност.

— Много хубав порцеланов сервиз, Маги.

— Сватбен подарък. — „Сега пък защо й предоставям тази информация, зачуди се Маги, защо просто не приех комплимента с едно «благодаря»?“ Раздразнението й се увеличи.

— Ти и татко смятате ли да имате деца? — изтърси Майк.

Маги усети, че страните й пламват и сигурно вече се сливат с цвета на косата й, но тя бе единствената, която усети някакво неудобство. Белинда, изглежда, не намираше нищо нередно във въпроса.

Уейд стрелна Маги с поглед, сякаш я обвиняваше, че тя е предизвикала въпроса.

— Да, искаме да си имаме семейство — отвърна Белинда. — И двамата обичаме децата и се надяваме да имаме няколко бебета. Какво ще кажеш да станеш батко?

— Не знам. — Майк повдигна рамене и нападна салатата си.

С помощта на вилицата си Маги изливаше своя гняв върху невинния спанак. Няколко бебета! Едно голямо, щастливо семейство. Единственото, което разваляше пейзажа, бе, че Белинда щеше да заема нейното място. Обзе я нужда да развали тази идилия.

— Уейд, сигурен ли си, че искаш отново да преживееш храненията на два часа, настинките, никненето на зъбите? — скри ревността си тя зад тази нервна шега. — Не мислиш ли, че си малко старичък за това? Трябваше да имаш деца, когато беше малко по-млад и нервите ти щяха да понесат напрежението. Разбира се, Белинда е все още млада и може да се справи, но ти… — Маги остави изречението й да увисне недовършено, тъй като отново бе насочила вниманието към възрастовата разлика помежду им.

Макар че тъмните му очи криеха зловещи пламъчета, Уейд отвърна със забележително спокойствие:

— Сигурен съм, че ще успея да се справя, Маги.

— Мисля, че Уейд ще бъде прекрасен баща — отбеляза Белинда. — Но, предполагам, ти вече го знаеш. — Отново това бе спокойно отчитане на фактите, без никаква злоба и завист.

— Уейд беше прекрасен баща и още е — съгласи се Маги, като се опита да подражава на тона й. — Само се притесних от факта, че когато децата ви пораснат, Уейд ще бъде в действителност изкуфял.

— Какво е „изкуфял“ — смръщи се Майк.

— Това е учтив начин да кажеш „одъртял“ — обясни Уейд и устата му се разкриви в гримаса. — Майка ти се опитва да отбележи, че остарявам.

— Но ти наистина си стар, нали? — срази го Майк с неподправената си наивност.

Маги успя да сдържи напиращия истеричен смях.

Уейд също се опита да запази самообладание, макар и с много усилия.

— Предпочитам да казвам, че приближавам разцвета си.

— Това е съвсем вярно в нашето общество — разшири отговора му Белинда. — Привлекателността на мъжа нараства, когато надхвърли тридесетте, но когато жената достигне тази възраст, смятат, че е вече зад борда. Мисля, че това е ужасно нечестно. Но не смяташ ли, че това е самата истина, Маги?

Маги толкова побесня, че не съумя да проговори — без значение, че забележката нямаше за цел да я уязви. Маги я възприе като намек за собствената й възраст.

Уейд усети опасните искрици, проблеснали в очите й.

— Това виждане се промени. Жените над тридесетте са все още желани и хората започват да осъзнават това.

Той излекува нараненото й его.

До този момент Маги никога не се бе засягала на тема „възраст“. Независимо от коментара на Уейд, тя все още се чувстваше малко наранена. Опита да понижи гнева си поне с няколко градуса. Под претекст, че трябва да поднесе вечерята, тя успя дискретно да излезе, за да възстанови контрола над необузданите си чувства.

Като преместваше месото от тавата върху подноса, тя осъзна, че Уейд изобщо не бе казал всичко това заради нея. Той бе защитил годеницата си от изгарящите светкавици на гнева й. Колко глупаво от нейна страна, че не отгатна!

Гневът й, вместо да се поуталожи, пламна още по-буйно. Маги остави ножа за рязане и вилицата отгоре на подноса и ги занесе в столовата, където ги сложи пред Уейд.

— Ще нарежеш ли месото?

— Да — тихо се съгласи той и я погледна замислено.

Тя прибра чиниите от салатата и ги отнесе в кухнята.

Със зловещо спокойствие приготви картофите и зеленчуците за сервиране. Отново и отново си повтаряше наум, че няма да загуби присъствие на духа, без значение колко й коства това.

— Маги, мисля, че връзката, която съществува между теб и Майк, е забележителна — заяви Белинда.

— Ах! И защо смяташ така? — Тя постави купата с картофите до чинията на Майк.

— Сигурно е трудно да отгледаш единственото си дете, особено когато си разведена. По правило родителят става твърде покровителствен. И все пак Майк е изключение от тази тенденция, макар да сте толкова близки. Намирам го за прекрасно, въпреки че ти се доближаваш до възрастта, в която да имаш деца не е много разумно.

Нямаше абсолютно нищо злобно в коментара, но той удари място, придобило болезнена чувствителност. И беше само въпрос на лош късмет, че Маги стоеше до Белинда, когато тя изрече тези думи. И по-лошото бе, че държеше в ръката си купата с пюре от грах и лукчета.

Без каквато и да било преднамереност ръката й трепна и обърна купата. Гъстата зеленчукова смес се стече по скута на Белинда. В мига, в който Маги чу изплашения писък на момичето, осъзна какво е направила — и се ужаси.

— О, толкова съжалявам! Не знам как се случи! — Тя се протегна да грабне една салфетка, когато Белинда дръпна стола си от масата. — Съжалявам! — повтори Маги и безрезултатно замаза разпростиращото се петно от пюре и размазани грахчета.

— По дяволите, Маги! — ругаеше Уейд под нос, като я изтласка от пътя си. — Трябваше да се досетя, че нещо такова ще се случи.

Макар че стана неволно, Маги не защити невинността си. Самата тя не бе напълно сигурна, че беше случайност. Чувстваше се като пълен боклук.

Белинда успешно изплува от паниката и промълви:

— Всичко е наред. Сигурна съм, че е било случайно.

Маги си помисли, че ще се почувства по-добре, ако младата дама й се разкрещи обидено. Цялото това щедро опрощение и разбиране й дойде твърде много.

Майк изобщо не й помагаше да излезе от ситуацията. Притискаше с две ръце устата си, опитвайки се да задържи напиращия смях. Само веднъж погледна към Маги, но бързо се извърна настрани и раменете му още повече се разтресоха.

— Хайде, Белинда! — Уейд изправи момичето на крака. По-голямата част от пюрето бе попила в салфетката. Но злополучната смес беше оставила голямо, грозно петно върху синята рокля. — Ще те заведа у дома — каза й той.

— Съжалявам — повтори Маги, безпомощна да поправи стореното.

— Ще го почистя, не се тревожи — увери я Белинда, все още шокирана от случката.

— Моля те, изпрати ми сметката от химическото — настояваше Маги, докато следваше двойката до вратата. — Аз ще я платя.

— Дяволски си права, Маги! Ще си платиш! — отсече Уейд. И Маги разбираше, че той не говори за пари.

— Приятно ми беше, че се запознахме — извика Белинда през рамо, докато Уейд я побутваше към вратата.

Това напълно убеди Маги, че момичето не бе съвсем нормално човешко същество. Никой нормален смъртен, след като са изсипали върху му купа с грах, не би повтарял с неподражаема невинност, че му било приятно да се запознаят, и то не с някого другиго, а с виновника за случая.

Втрещена, Маги се върна в столовата и се втренчи в граха и лука върху килима до стола на Белинда.

Майк повече не можеше да сдържа смеха си, а сълзите направо се стичаха от очите му.

— Спри да се смееш, Майк! Не е смешно!

— Напротив, смешно е! Това е най-смешното нещо, което някога съм виждал.

— Просто млъкни и ми помогни да изчистя това петно, преди грахът да е изсъхнал върху килима.

Маги се наведе и започна да обира зеленчуците, потънали в кремообразната смес.

Майк се присъедини към нея, като бършеше сълзите от бузите си, опитвайки да сподави смеха си.

— Мамо — заяви той, — ти си безценна!