Джанет Дейли
Заради Майк (10)

Десета глава

Устните й се разтвориха и тя с трепетно вълнение си пое дъх. Като вдигна глава към него, погледът й се замъгли от сълзи, които придадоха скъпоценен блясък на зелените й очи. Чу как той изстена миг преди ръцете му да обгърнат раменете й и да я притеглят. Допирът на устните му запали сладък плам, който се разля във вените й. Тя обви с ръка шията му и прокара пръсти през рошавата му черна грива. Влажната мъгла отвън я бе направила мокра и хлъзгава при допир.

Независимо от главозамайващата му целувка, дълбоко в съзнанието си тя знаеше, че това няма да трае дълго. Мисълта, че той принадлежи на друга, направи желанието й още по-отчайващо силно, като я караше да се наслаждава на всеки миг от тази открадната прегръдка. Покоряващите целувки привлякоха тялото й напред, докато с една ръка той я притискаше към себе си. Мускулестите му крака бяха като два ствола, стабилни и непоклатими.

Широкото деколте на ризата разкриваше вдлъбнатината между гърдите й. Той с лекота разкопча единственото копче, което му пречеше. Ръката му се плъзна по красиво оформената линия на гръдта й, голямата му длан се изпълни. Маги потръпна от силно желание. Изгарящите му ласки възпламениха горещото й вече тяло. Мъжкият му аромат бе мощен стимулант, по-силен и от наркотик. Сърцето й биеше толкова бясно, че тя дори не можеше да мисли.

Уейд освободи устните й, като ги остави подпухнали от страст, и със своите започна чувствено да изследва извивката на шията й. Тръпки на желание преминаха по гръбнака й, след като той безпогрешно откриваше сладострастните местенца, които я възбуждаха. Маги не можа да сдържи един стон на удоволствие, който се изтръгна от дълбините й. Топлината от учестеното му дишане милваше кожата й.

— Бог да ми е на помощ, Маги, толкова те желая!

Дрезгавото му пестеливо признание разтрепера краката й. Почувства удоволствие от нарастващата му нужда от нея. Почти веднага последва усещането за болезнена празнота в слабините й. Имаше само „тук“ и „сега“, нищо друго не съществуваше и този момент никога нямаше да се повтори.

— Не мислиш ли, че и аз изпитвам същото, Уейд? — прошепна тя.

С пламенна сигурност устата му потърси нейната. Съществуваше само едно спасение от тази опустошаваща прегръдка. Но преди да успеят да помръднат, един детски глас ги върна обратно към реалността:

— Мамо! Татко! Вижте каква риба хванах! — Развълнуваният вик на Майк разкъса целувката им.

Почти веднага синът им се втурна надолу по стълбите, като държеше рибата пред себе си.

Уейд нямаше време да отдръпне ръце от нея. Треперещата Маги бе благодарна за това. Сведе глава, за да се скрие зад внушителните широки рамене на Уейд — искаше да прикрие от сина си любовното желание, изписало се върху лицето й.

Тя усети как Уейд си пое дълбоко въздух, за да възвърне нормалното си дишане, и едва тогава погледна през рамо.

— Това е най-голямата засега! — гордо рече момчето.

Вместо да държи рибата през хрилете, Майк се опитваше да я държи в ръцете си. Тя се изплъзна от хватката му и падна на пода, а това за момент освободи и двамата от погледа му.

— Голяма риба — съгласи се Уейд.

— Виждаш ли, мамо?

— Този път Майк хвана рибата правилно.

Едната ръка на Уейд остана на кръста й, макар че той се отдръпна встрани.

— Красива е, Майк. — Дори в нейните уши гласът й прозвуча странно. Това й спечели любопитния поглед на Майк.

— Добре ли си, мамо?

— Прекрасно!

Като закъсняла реакция тръпки преминаха през цялото й тяло.

— Само е малко позамръзнала, това е всичко — вметна Уейд.

Позамръзнала! Бе точно обратното. Цялото й тяло пламтеше от топлина — топлината на разкаянието, топлината на срама и на любовта.

Но Маги не оспори твърдението, все пак то обясняваше защо Уейд я прегръща така очебийно.

Майк бе задоволен от отговора и отново насочи вниманието си към рибата, която все още държеше.

— В действителност я хванах с твоята въдица, мамо.

— Усмихна се на Уейд. — Май ще трябва да кажем, че е нейна.

— Май така трябва да направим — кимна Уейд в знак на съгласие.

— По-добре да отида да сложа този приятел на връзката и да погледна дали не кълве.

Тръгна си така внезапно, както и дойде, отдалечавайки се с бързи крачки към палубата.

Отсъствието му предизвика неудобно мълчание. Усещайки проницателния поглед на Уейд, Маги се извърна настрани. Емоциите й все още бушуваха под повърхността на крехкото й самообладание. Звукът на кипяща вода я откъсна от преживяванията й.

— Водата ври — каза тя. — Най-добре ще е да я махна, преди да е изкипяла.

Извърна се с гръб към него и изгаси газовия котлон.

— Маги…

Усети в гласа му нотка на извинение. Без съмнение щеше да последва поредното изявление, че е сгоден за друга и че желанието, изпитано и от двамата преди минути, е грешка. Тези думи бяха последното нещо, което Маги би искала да чуе. А и сълзите й бяха на път.

Тя потърси спасение в извинението, казано по-рано от Уейд:

— Следвахме старите навици: първо — кавгата, после — целувките. Това не означава нищо. — „Поне за теб“, заключи тя дълбоко в сърцето си.

Последва дълго мълчание, което я остави със смътното усещане, че Уейд се съмнява дали сама вярва на думите си. Той отвори един от шкафовете под леглата.

— След като изпиеш кафето си, по-добре се завий с едно одеяло и остани тук.

— Така ще направя — не отхвърли предложението му Маги.

Последва още една пауза, преди тя да чуе как Уейд изкачва стълбите към палубата.

Ръката й потрепна, докато сипваше водата върху кафявите кристали в чашата. Сега вече наистина се чувстваше замръзнала и много самотна. Взе чашата със себе си в леглото и се зави с одеялото, което Уейд бе оставил отгоре.

Няколко минути след като се бе свила на кълбо, унизена и нещастна, Маги чу, че двигателят заработи. Знаеше, че Уейд няма да търси друго място за риболов; връщаше ги в пристанището. Затвори очи и се опита да забрави.

Не се показа изпод одеялото, докато яхтата не акостира в пристанището и докато въжетата не бяха завързани, а двигателите — изключени.

Сви мокрите си дрехи на вързоп и тръгна нагоре.

В момента, в който стъпи на палубата, гласът на Уейд изръмжа:

— Къде си мислиш, че отиваш?

— Предположих, че ни връщаш у дома. — Тонът му веднага я постави в отбранителна позиция. Тя се спря на стълбите и вирна брадичката си.

— Не и така облечена! — Уейд смекчи гласа си, но в него не липсваше категоричност.

— Надявам се, не смяташ, че ще облека тези. — И тя посочи вързопа с дрехи. — Мокри са. Може и да не ти е хрумвало, но нямам намерение да развалям тапицерията на скъпата ти кола, като сложа мокрите парцали на себе си.

Той й препречи пътя.

— Няма да носиш тази риза!

— За бога, Уейд!… — Държанието му започваше да я измъчва. — Тази риза покрива повече, отколкото ако бях само по бански.

— Не ми пука колко покрива! — Устните му се свиха. — Няма да пусна жена си да се разкарва полуоблечена по кея!

Думите му я попариха, но Маги знаеше, че Уейд не съзнава какво говори. Почувства се потисната.

Избягвайки погледа му, тя каза с горчива ирония:

— Вече не съм ти жена. Или май забрави?

С крайчеца на окото си забеляза как той рязко извърна глава. Тя се възползва от момента, прескочи последното стъпало и мина покрай него. Уейд не направи никакъв опит да я спре.

Майк стоеше на кея, близо до въжетата.

— Направо у нас ли отиваме, тате? Ами рибата? — Той ги бе видял, че си говорят, но не чу нищо от разговора им.

— Майка ти се нуждае от сухи дрехи — отвърна Уейд. — А що се отнася до рибата, взимаме я с нас!

— Ще ми помогнеш да я изчистим, нали? Все още не съм много добър в това. — Майк се затътри към яхтата, за да вземе рибата.

Маги стъпи на кея и чу как Уейд се съгласи да му помогне. Само след няколко минути и тримата вървяха към сребристия мерцедес на пристанищния паркинг. Повечето от погледите, които Маги привлече, се лепяха по дългите й крака и гадаеха какво скрива възголямата риза. Маги пренебрегна възхищението в очите на неканената си публика, но не беше толкова лесно да пренебрегне растящата отчужденост на Уейд.

Като пристигнаха вкъщи, тя занесе мокрите си дрехи в пералното помещение, а Майк и Уейд взеха от кухнята каквото им беше нужно, за да почистят рибата, и излязоха в задния двор. Маги отиде в спалнята, за да се преоблече.

След известно време се върнаха с изчистената риба в съд с вода, като се смееха за нещо. Остър копнеж по изгубеното проряза Маги и тя извърна лице, за да прикрие болката.

Майк се втурна напред.

— Ще приготвиш ли рибата тази вечер?

— Ако искаш — съгласи се тя, взе съда от него и го сложи на барплота.

— Върхът! — Получил нейното съгласие, той се обърна към баща си. — Сега ще можем да ядем това, което сме хванали, като истински пътешественици.

— Да, ще можете.

— Няма ли да останеш? — Майк бе изненадан, но не и Маги.

— Не мога. Имам среща вечерта. — Гласът му бе мек, но думите режеха.

— Но… — момчето трудно намираше думите тази сутрин, преди мама да се съгласи да дойде, ти каза, че можем да се приберем по тъмно и че ще ядем, преди да ме върнеш у дома. Защо сега не можеш да останеш?

Майк стоеше изправен до Маги. Тя се обърна и бързо, но много нежно постави ръка върху устата му, преди невинните въпроси да направят положението още по-конфузно, отколкото вече беше.

— Баща ти каза, че трябва да тръгва, Майк. Това е! — Тя отдръпна ръка от устата му и видя унилото му изражение.

— Съжалявам, Майк! Ще бъда зает утре, но ще ти се обадя в четвъртък — обеща Уейд.

— Имам тренировка сутринта — отвърна Майк.

— Няма да забравя. А междувременно до четвъртък следобед можеш да си помислиш какво би искал да правим — предложи Уейд.

— Добре — съгласи се Майк не много ентусиазирано.

Още няколко минути изминаха, преди Уейд окончателно да си тръгне.

Единственото нещо, което Маги направи, бе да му кимне отсечено с глава за „сбогом“. Щом вратата се затвори, тя се върна към мивката и започна да плакне рибата със студена вода. Майк гледаше.

— Знаеш къде отива, нали? — тъжно попита Майк.

— Къде?

— Има среща с нея. — Майк се отдалечи от мивката. Местоимението от женски род бе произнесено с подчертано презрение.