Барбара Тейлър Брадфорд
Да задържиш мечтата (53)

Петдесет и трета глава

— Във всеки случай, Шейн, когато Джон Крофорд ми каза, че отива да прекара един месец при Дейзи и Филип в Австралия, много се зарадвах — говореше Уинстън на най-близкия си приятел, докато обядваха в ресторанта.

— Аз също. — Шейн вдигна чашата си, отпи глътка червено вино и продължи: — Когато видях Дейзи през август в Сидни, тя изглеждаше вече много по-добре и с по-добър дух. Мисля, че почва да се приспособява към живот без Дейвид.

— Дейзи е чувствителна. — Уинстън погледна Шейн и леко се усмихна: — Трябва да ти призная, че винаги съм имал смътно подозрение, че Джон е лапнал по Дейзи. — Той леко сви рамене и додаде: — Кой знае, вероятно ще може да й даде любов и приятелство. В края на краищата тя е още млада жена.

— Да. — Лицето на Шейн помръкна и той се загледа с блуждаещ поглед в пространството. Потъна в размишления за бъдещето си, което често му се случваше напоследък.

Уинстън се наклони към него и бавно, предпазливо каза:

— Независимо от сегашното държане на Пола, тя много скоро ще се възстанови. Жените са непредсказуеми създания и при най-добрите обстоятелства.

— Но не и Пола — отвърна Шейн след малко, излизайки от вглъбението си. — Тя е много силна и реши ли веднъж нещо, то е окончателно. — Шейн тъжно заклати глава. — Ще трябва да положа адски усилия, за да я забравя, Уинстън, и да започна съвсем отначало. Няма да ми е лесно, но обезателно ще трябва да опитам. Не мога да карам с несподелена любов до края на живота си. Не виждам какво бих спечелил от това.

— Прав си.

Шейн извади цигарите си и предложи на Уинстън. Двамата запушиха мълчаливо, после Шейн продължи:

— Радвам се, че спря в Ню Йорк за няколко дни. Беше…

— Аз също — прекъсна го Уинстън и се закикоти. — Въодушеви ме идеята да се върна в Лондон с твоя частен самолет, още повече че ще пътуваме заедно. И отново ти благодаря, че задържа самолета заради мен. Много съм ти признателен.

— Да, да си довърша мисълта… исках да ти кажа, че аз съм ти признателен, че остана. — Шейн сви устни и съсредоточи поглед в Уинстън. — Знаеш, че никога не съм споделял с теб за жени или за любовните си увлечения, но изпитах нужда да разкрия чувствата си към Пола, да се разтоваря пред някого, комуто вярвам и уважавам. Ти беше много търпелив и ми помогна в това отношение. Благодаря ти, Уинстън.

Уинстън се облегна назад, допи виното си и дръпна от цигарата си. Имаше замислен вид. След малко заговори тихо:

— Щях да ти кажа това още предната вечер, но ти беше безкрайно изтощен след дългата ти „пледоария“ относно Пола. Мисълта ми е, че не ми казваш нищо ново. Имам предвид чувствата ти към Пола. Отдавна знам, че си влюбен в нея. И Емили знае.

Слисан, Шейн рече:

— А аз мислех, че никой не знае. Ясно ти е тогава, нали?

Уинстън меко добави:

— Ема също знаеше, Шейн.

— И тя! — Шейн изглеждаше съвсем стъписан и за част от секундата направо онемя, после леко се усмихна. — Колкото и да е странно, аз имах някакво чувство, след като тя умря, че е подозирала за нашите отношения. Пола обаче, без да се замисля, отхвърли това предположение.

— Истина е, че леля Ема не знаеше всичко — побърза да уточни Уинстън. — И ако трябва да съм напълно откровен, нито Емили, нито аз знаехме. Леля Ема забелязала погледа ти, отправен към Пола по време на кръщенето преди две години и половина. Точно тогава и ние с Емили разбрахме колко дълбоки чувства изпитваше към Пола.

— Значи така. — Шейн се облегна на ръба на масата и загледа Уинстън с настойчив и питащ поглед. — Очевидно леля Ема е споделила предположението си с вас. И какво ви каза?

— Беше обезпокоена за теб, Шейн. Тя много те обичаше, нали разбираш, все едно че си един от нас, от нейната кръв. Мисля, че съжаляваше, задето не си се разкрил по-рано, преди Пола да се омъжи за Джим. Но тя наистина гледаше философски на случая и смяташе, че не бива да се намесва. Ако обаче беше жива, тя никак не би се изненадала, че Пола отвръща на любовта ти… това мога да ти го гарантирам.

— Че ми отвръщаше. Кажи го в минало време, приятелю — измънка Шейн с кисела физиономия. — Госпожата избра пътя на самотата.

— Може и да промени решението си — отвърна Уинстън с желанието да го окуражи. — Пак ти повтарям, жените могат по пет пъти на ден да си променят решенията. Все пак минали са само девет месеца. Дай й още малко време, за да се съвземе. Слушай, Шейн, хрумна ми нещо. Недей да тръгваш следобед с мен за Лондон. Остани в Ню Йорк. От една седмица Пола е в Тексас и знам, че тия дни, утре или в сряда, ще бъде в града. Срещни се с нея, покани я на вечеря, поговорете си. Можеш да бъдеш по-настоятелен и…

Шейн го прекъсна с ръка и поклати твърдо глава:

— Не, Уинстън, това няма да помогне. Тя ми го каза съвсем ясно през юни, че всичко е свършено. Край. Освен това не мога повече да отлагам връщането си. Татко трябва да пътува за Сидни към края на седмицата. Негов ред е, разбираш ли, Мери пък държи хотела, тъй че оставам аз на хоризонта у дома за няколко месеца. Е, ще прескачам до Лийдс и Лондон, но повечето време ще бъда в Йоркшир, предполагам.

— Емили очаква с нетърпение да те види в Бек Хаус, Шейн, и то веднага щом се върне от Скарбъроу. Надявам се, че няма да ни откажеш.

— Няма. При първия удобен случай ще ви гостувам някоя събота и неделя. Много ти благодаря. Ще ми се да поостана малко при конете на баща ти, да си поговоря с него за Емералд Боу и за състезателната програма за догодина. Дядо ми остави състезателни коне за надбягвания не само за да ги извеждам на паша, а аз не съм яздил от месеци. Вече горя от желание да се метна на седлото и да пообработя малко Ърл Лорд и Селтик Мейдън.

— Това е страхотно, Шейн, ще бъде… — Уинстън млъкна и се ухили широко, вдигайки ръка за поздрав. А на Шейн каза: — Ето я и прелестната ти сестра.

Шейн се извърна и лицето му светна, когато видя Миранда, която забързано прекоси залата на ресторанта с вид, сякаш трябваше да му предаде нещо от жизнена важност. Той с усмивка одобри изключителния й тоалет — само така можеше да го определи. С пъстроцветната си памучна рокля в стил „пачуърк“ и няколкото златни синджира тя приличаше на червенокоса циганка. Това, че е поела ръководството на операцията им в Ню Йорк, не й е попречило да промени начина си на обличане. Браво на теб, Мери, каза си Шейн. Дръж си на своето, поддържай завидната си оригиналност — един от белезите за истински свободен дух на тоя свят.

— Здравейте, очарователни момчета, и не ставайте — побърза да добави тя, когато и двамата понечиха да се изправят. Тя се тръсна на свободния стол и рече: — Елате по-близо. Имам интересна новина за вас. — Тя им хвърли по един тайнствен поглед и продължи: — Никога няма да отгатнете кого видях току-що. Ама никога!

Уинстън я гледаше развеселен:

— Тогава казвай направо, Мери, скъпа. Ще ни спестиш сума ти време.

— Да, хайде — подкрепи го Шейн. — Ще пийнеш ли чаша от това?

— Благодаря, с удоволствие. — Мери се облегна назад в стола си и изчака брат си да разлее останалото в бутилката вино в трите чаши, после заговори: — Бях на терасата и разговарях с управителя, когато ги мярнах… говоря за страхотното трио!

Двамата мъже я гледаха тъпо.

Миранда се захили, сбърчи луничавия си нос и зашепна:

— Алисън Ридли, Скай Смит и… Сара Лаудър. Обядваха заедно на една маса и изглеждаха като първи приятелки, най-меко казано. Можете ли да си представите!

— Сара?! — язвително се закикоти Уинстън. — Я виж ти! Колко интересно! Какво ли прави пък тя в Ню Йорк? Пола и Емили не са чували за нея от месеци, за Джонатан също, откакто замина за Далечния изток.

— Не ми говори за този мръсник — намръщено рече Шейн. — Той винаги е бил сплетник и дяволски непочтен тип.

Уинстън кимна в съгласие.

Мери се обади:

— Предлагам да идете и да поговорите с тях, само че, откровено казано, аз ще бия отбой. Само исках да ви предупредя и двамата, че няколко ваши стари изгори се навъртат около нашия хотел. Слава богу, че не са решили да обядват в този ресторант… тогава къде щяхте да се укриете?

Уинстън се пошегува:

— Алисън сигурно щеше да ми сипе пургатив в чашата.

— Скай Смит никога не ми е била приятелка — заяви Шейн и намигна на Мери. — Тя не е мой тип.

— Всички знаем, че не си падаш по русокосите, а по тъмните екзотични красавици като моята, скъпа По… — Миранда не довърши името и погледна брат си с извинителен и уплашен поглед. — Извинявай, Шейн, не исках да сипвам сол в раната ти.

— Няма нищо, Мери. Вече съм голямо момче, може и все още да си ближа раните, но поне успях да спра кървенето.

— Да, знам.

Мери отпи малка глътка от виното и започна да говори за предстоящото им пътуване за Лондон, за да смени темата. Независимо от привидната веселост на Шейн, от паравана, който издигаше, тя усещаше, че брат й е дълбоко наранен и продължава да страда вътрешно. Той копнееше за Пола. И щеше да копнее цял живот. Сега беше в периода на депресията. Ако Джим не беше загинал тъй трагично, разсъждаваше си мислено Мери, Пола щеше да се разведе и двамата щяха да се оженят. А сега Пола се подложи на страдание. Шейн също. Защо постъпва така Пола? Тук вече не я разбирам.

Чу Шейн да казва:

— Какво се замечта изведнъж, Мери? Щеше да кажеш нещо за колата.

— О, да, извинявайте — усмихна се Мери. — Уредила съм да ви чака лимузина в три часа. Ще имате достатъчно време да стигнете на „Кенеди“ преди задръстването на движението.

* * *

Скай Смит си тръгна първа, след като се наобядва. Тя с нетърпение чакаше момента да се измъкне и въздъхна облекчено, когато прекоси елегантното фоайе на хотел „Плаца Тауърс“, собственост на О’Нийл, и се озова на улицата.

Погледна часовника си. Беше точно два и половина — имаше достатъчно време да се върне в антикварния магазин за следващата си среща в три.

Докато вървеше към Парк авеню, мисълта й се спря на Сара Лаудър. Сара не й допадаше особено и се чудеше какво толкова намира в нея Алисън. Тя беше най-злобната жена, която познаваше, и съвсем не беше от много умните.

От друга страна, тя най-нехайно изля такава златна мина от информация по време на обяда, придружена с интимни подробности от личния си живот, че Скай още се чувстваше зашеметена.

Тя скептично се усмихна, докато чакаше на светофара, за да пресече булеварда. Тъй значи, Пола Феърли беше тайнствената жена, голямата любов в живота на Шейн, дамата, която е впила нокти в него. И то до такава степен, че той не бил способен да се люби с никоя друга жена.

Всичко това смая Скай. Когато пък Сара разкри, че Скай се е срещала от време на време с Шейн, англичанката се вкамени на масата. Скай за момент си помисли, че Сара ще й издере очите — толкова зъл беше погледът й. На Скай веднага й стана ясно, че Сара е лудо влюбена в Шейн, и тя побърза да увери Алисън, че връзката им била платоническа. Твърдението й, изглежда, поуспокои Сара и тя продължи да сипе още кал върху семейството, и по-специално върху Пола. Омразата, която Сара питаеше към братовчедка си, беше ужасяваща. Няма по-свирепо нещо от презряната жена, помисли си Скай, и забързано пресече платното. Би трябвало да го знам.

Тя рядко се виждаше с Шейн напоследък. Той се беше превърнал в пътник, тъй като холдингите на О’Нийл се увеличаваха и очевидно прекарваше повечето време в Австралия. Идваше в Ню Йорк рядко и за малко — президент на тяхното американско хотелско дружество беше сестра му. Той се беше обадил на Скай веднъж, преди година и двамата се срещнаха навън да пийнат по нещо, но изглеждаше угрижен и неспокоен и тя реши да не го насилва да идат да вечерят.

В същото време Рос винаги канеше Пола Феърли на обяд, особено зачести това през последните шест месеца. Той се изпусна веднъж случайно пред нея. Когато Скай го подкачи за Пола, Рос й обясни, че това са само делови обеди. Дълбоко в себе си тя вярваше, че има голяма доза истина в твърденията му. Рос е бил много близък на бабата на Пола, както и чичо му, Даниел П. Нелсън. И все пак Скай познаваше Рос, както познаваше себе си. Може и да са наистина делови срещи, но няма съмнение, че той си въздиша по тази жена. Пола Феърли беше всичко, за което Рос мечтаеше — хубава, млада, богата, влиятелна. И свободна — откакто остана вдовица. Нищо чудно Рос да кроеше някакви планове: да вкара Пола Феърли в леглото си и после брак. Веднъж й беше казал, че ако се ожени повторно, ще си вземе заможна булка. Да, Рос щеше да продължи да повтаря старите си шаблони. Той желаеше онова, което не можеше да има. След всичко, което й каза Сара, нямаше съмнение, че Пола Феърли се държи на разстояние и не се е поддала на чара на Рос. И защо, след като има Шейн О’Нийл — отдавнашния й любовник?

Скай насочи мислите си към предстоящата й среща с Рос в сряда вечер и устните й трепнаха в усмивка. Откакто отново бяха станали приятели, двамата вечеряха заедно веднъж седмично. На нея й трябваше доста време, за да му прости просташкото отношение към нея, и накрая прояви снизхождение. Направи го преди всичко заради дъщеря им Дженифър. Когато Рос дойде да й се моли да види детето им, тя твърдо и решително му отказа. И колкото по-хладна и непреклонна беше тя, толкова по-силно ставаше желанието на Рос да вижда малката си дъщеря. Съвсем в неговия характер. Това, което не можеше да има, той неуморно го преследваше й правеше всичко възможно, за да го получи. Беше изпитала огромно удоволствие, когато докара Рос до положение да се моли и пълзи на колене пред нея. И най-сетне постигна своето — е, донякъде.

Накрая тя с неохота се предаде, но само защото разбра колко много Дженифър обичаше баща си, копнееше да го вижда непрекъснато и да бъде с него. Тя не биваше да лишава детето от бащинска обич.

Отново я напуши смях, докато продължаваше да крачи със стегната крачка към магазина си на Седемдесет и трета улица и „Лексингтън“. Ще има много да се забавлява с Рос на срещата им тази седмица. Тя хитро ще подметне някоя и друга клюка за Пола Феърли и Шейн О’Нийл, ще се облегне назад в стола и ще наблюдава как ще му приседне яденето. Той ще полудее, когато разбере, че скърбящата вдовица е всъщност „веселата вдовица“, която танцува по гайдата на Шейн и го дарява с особена благосклонност. Макар че Рос и Шейн навремето бяха в делови връзки, Рос непрекъснато злословеше зад гърба му.

Скай Смит не беше невъзпитана, но изпитваше озлобление към Рос Нелсън. Затова при мисълта, че ще подложи бившия си любовник на изтезание, в очите й проблеснаха студени пламъчета. Знаех си, че рано или късно ще ми се удаде случай да забия нож в гърба на Рос, каза си тя. Заслужава си го след всички мъки и унижения, които ми причини. Простих му заради нашата дъщеря. Но аз нищо не съм забравила и никога няма да забравя.

Тя не разбираше, че иска Рос за себе си.

* * *

Жизнерадостното изражение на Рос Нелсън се изпари. Той се облегна назад в кожения стол и лешниковите му очи, потъмнели и леко присвити, се впиха още по-гневно в Дейл Стивънс.

Най-сетне Рос се изкашля и попита:

— Какво точно имаш предвид, като казваш, че Пола е променила решението си?

— Отказала се е да продава дела си от „Ситекс“ — отвърна Дейл и сви рамене. — И двамата сме я разбрали погрешно, предполагам. И то в лошия смисъл.

— Не е удържала на обещанието си? Изоставила е нашата сделка? — възклицаваше Рос с напрегнат студен глас. — А ти, да те вземат дяволите, Дейл, къде беше, когато стана всичко това? — И след като другият не му отговори, той продължи с още по-остър обвинителен тон: — Това е страхотен провал! Аз ще изглеждам като най-големия глупак на света. Милт Джаксън ще получи удар, като разбере.

Дейл въздъхна и кръстоса крака, изчаквайки банкера да се успокои.

Двамата мъже седяха, в частния кабинет на Рос Нелсън в неговата банка на Уолстрийт. Беше ранен следобед в четвъртъка на първата седмица на септември — деня след пристигането на Дейл и Пола от Тексас.

— Какво ще му кажа сега? — настояваше Рос, опитвайки се да потуши прекомерния си гняв.

— Истината. Това е всичко, каквото можеш да направиш.

— Защо не ме предупреди вчера, след управителния съвет, за да ми дадеш време да събера мислите си, да измисля някакво правдоподобно обяснение? — запита Рос.

— Реших, че е по-добре да ти го кажа насаме.

— Просто не мога да повярвам — възнегодува Рос и нервно се раздвижи в стола си. — Бях сигурен, че тя ще продава, повече от сигурен бях. Способен съм да й извия врата, задето ни насади тъй.

Дейл въздъхна уморено.

— Никой не беше по-изненадан от мен, когато тя изтърси тая новина на управителния съвет. Но снощи, като се размислих по-спокойно, дойдох до заключението, че тя просто ни е хвърляла прах в очите — с думи, приятно събеседване, чар й куп подобни лицемерия. И знаеш ли какво, Рос, тя всъщност не е нарушила обещанието си. Имах достатъчно време снощи да анализирам положението и като прехвърлих всичко в ума си, като си възстанових всяка наша среща с нея, нещата изведнъж ми се проясниха. Тя непрекъснато, говореше за своите проблеми и грижи, колко й е тежко да поддържа веригата „Харт“ и което е истина, подмяташе, че иска да продаде акциите на майка си. Но само толкоз — тя нито веднъж не съобщи, че ще го направи. В огромното си желание да направя Мариот Уотсън безпомощен, да помогна на „Интърнешънъл Петролиум“ да поеме контрол над дружеството, както и ти в желанието си да удовлетвориш Милт Джаксън, твоя сериозен клиент, предположихме, че тя ще продава. Тъй че, грешката е в нас, задето повярвахме, че ще можем да се разпореждаме с нея, да я водим за носа.

— Но тя ни слушаше с такъв интерес! — избухна Рос. — Искаше съвет от нас и по всичко личеше, че се вслуша в него. И не само това — тя настоя да узнае кой е най-обещаващият купувач и аз, противно на принципа си, взех, че й казах — изпъшка Рос. — О, господи, какъв глупак излязох! Изобщо не биваше да я каня на срещите ни с Милт Джаксън. — Банкерът извади цигара и я запали възбудено. — Милт смята, че „Ситекс“ ни е вързан в кърпа. Боже господи! Той ще реши сега, че съм го подвел нарочно или че в разцвета на силите си изведнъж съм почнал да развивам дефект в мозъка си. Обезателно трябва да измисля нещо, което да звучи достоверно.

— Аз вече ти казах, трябва да му съобщим истината, да му обясним, че тя ни е подвела. Той ще трябва да приеме фактите. Нищо друго не може да направи — настоя Дейл.

Рос дръпна от цигарата си и след това я загаси. Стана, заобиколи бюрото си и започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята с ръце, събрани на гърба си. Размишляваше за срещата си с Милт Джаксън, председател на управителния съвет на „Интърнешънъл Петролиум“ и солиден клиент на банката. Изведнъж Рос спря и закова поглед в Дейл.

— Ако това се разчуе, ние ще се окажем в положението на най-големите идиоти на Уолстрийт. Двама зрели мъже, улегнали бизнесмени, отракани, упорити, и направени за посмешище от една млада жена. — Той прокара ръка през светлата си коса и изкриви лице в гримаса на отвращение. — Ема Харт ли?! Пола Харт направо я посрами. Двулична малка вещица. Не съм очаквал подобно нещо от нея. Винаги съм смятал, че тя ни е водачът.

— Аз имах известни резерви към това по няколко повода — сухо рече Дейл. — После, трябва да призная, започнах да преосмислям мнението си за нея, особено покрай събитията през миналата година. Смъртта на Ема… това страхотно я покруси, после загуби баща си и съпруга си. Тя изпадна в шок. Ти поне беше пряк свидетел на състоянието й. И ето на — остана съвсем сама и изведнъж реших, че работата е „опечена“. Искрено повярвах, че тя ще продаде акциите. Тя дори наблегна, че ще направи това с удоволствие, щяло да й олекне, ако се измъкне от безскрупулната петролна надпревара. Каква гадост.

Рос на един дъх изрече:

— Ще кажа на Милт, че тя всъщност се е отрекла от думите си. Много важно. Всеки ден мъжете и в банката, и в петролния бизнес провалят по същия начин сделки. Защо една жена да е по-различна от тях? По-вероятно е да я накарам да си промени решението. Не мога да си позволя да загубя Милт Джаксън като клиент на банката или „Интърнешънъл Петролиум“ като обща изгода.

— Добре — съгласи се Дейл. — В края на краищата това е предимно твоя работа. Аз не му дължа никакви обяснения. — Петролният бизнесмен извади пура, завъртя я между пръстите си, запали клечка кибрит и поднесе огъня до пурата. После продължи: — Разбираш, че ръцете ми бяха вързани на събранието на съвета, нали, Рос? Не можех нищо да направя.

— Естествено, естествено — измърмори Рос и се върна на мястото си. — Разкажи ми точно какво стана във вторник.

— С удоволствие, Рос. Пола пристигна с вид на малка скромна монахиня. Беше облечена с черна рокля и бели яка и маншети. Беше необичайно бледа, дори за нейната кожа, и приличаше на бездомно дете. Излъчваше някаква особена невинност.

— Спести ми тия описания, по дяволите! Интересува ме какво е казала, а не как е изглеждала.

— Външният й вид е от значение — отвърна Дейл.

Пола бе изиграла ролята си много добре. Още като я наблюдаваше в заседателната зала на „Ситекс“ в Одеса, установи, че в нея има заложена голяма артистичност.

— Не разбираш ли, Рос — продължи той, — Пола приличаше на малко момиче, което лесно може да се води. И част от ония печени хищници от управителния съвет, които не я познават добре, ако знаеш как потриваха радостно ръце. Казано метафорично. Да, приятелите на Мариот Уотсън решиха, че могат да я глътнат с парцалите.

— Ние също — едва промълви Рос.

Дейл се усмихна леко.

— Не сме единствените, които се полъгахме. Да се утешим с това, макар и слабо. Преди да преминем към основната работа — положението с петрола в Северно море и подновяване на моя договор, Пола поиска да направи изложение пред съвета. Естествено, Мариот Уотсън не можеше да не се съгласи. Тя каза, че било неин дълг да уведоми колегите си членове на управителния съвет, че е на път да продаде акциите на майка си. Целият пакет — целият четирийсетпроцентов пакет от тях. Всички онемяхме и точно тогава се обади Джейсън Емерсън.

Рос кимна:

— Все тъй изтупан и адски елегантен, независимо от преклонната си възраст.

Дейл кимна и продължи:

— Безскрупулен борсов спекулант като Джейсън не може да се промени, поне аз не познавам такъв случай. И тъй, облегнах се спокойно назад в стола и вътрешно ликувах, защото си мислех, че всичко ще върви в наша полза. Едва по-късно осъзнах, че Пола добре си е оползотворила седмицата в Тексас, преди да дойде на съвета. Успяла е да си създаде лоби и е привлякла голям брой директори на своя страна. Канела ги е по обеди и вечери, особено Джейсън. Той беше подучен от нея — в това нито за миг не се съмнявам. Той все пак беше близък на Пол Макгил и в продължение на четирийсет години остана предан на Ема.

— Знам — вмъкна Рос.

— Джейсън Емерсън попита Пола на кого ще продаде акциите и кога смята да продава. Тя много мило му отвърна, че ще продаде целия пакет от четирийсет процента на „Интърнешънъл Петролиум“. Веднага. Помислих, че част от присъстващите щяха да получат удар. Настана суматоха. Аз си мълчах, възхитен от начина, по който действаше Пола. Завърза се разгорещен спор за „Интърнешънъл Петролиум“ и Милт. Няма тайни в стария бизнес, че той имаше една широко обхватна програма за развитието на това дружество и стъпи ли веднъж здраво в някое друго дружество, той не жали сили и средства, за да го обсеби и вземе връх. Освен това някои от членовете на съвета, изглежда, подразбраха, че Милт е купувал обикновени акции на „Ситекс“ и че сега разполага с огромно количество. Само един кретен няма да си извади заключения.

— Ако правилно съм те разбрал, в което съм сигурен, предполагам, че Джейсън отново е взел думата и я е помолил да не продава на „Петролиум“.

— Позна, друже — съжалително поклати глава Дейл. — Щом препирните утихнаха, старият Джейсън започна настоятелно да я моли да преосмисли решението си. Трябва да ти кажа, че много майсторски изпълни номера, Рос. Преди да успея да се включа с някои мои забележки, повечето от колегите вече запяха неговата песен. С изключение на Мариот Уотсън. Той сякаш всеки момент беше готов да плюе кръв. Не съм много сигурен, но може и да е заключил, че трудното преговаряне между Пола и Джейсън е било уговорено предварително.

— И тя, разбира се, се предаде.

— Не веднага. Каза му, че ще преосмисли продажбата на пакета си от акции само ако й бъде гарантиран по-силен глас в управителния съвет и ако бъдат изпълнени определени условия. Нейните условия. Или по-точно, да се продължи сондирането на Северно море и подновяване на моя договор.

— Тя е изнудвала съвета! — извика Рос.

Дейл поклати бавно глава, в кафявите му очи светнаха пламъчета на възхищение.

— Не, Рос. Не бих казал, че е изнудване. Това беше най-великолепната манипулация, на която съм присъствал. От една страна, трябва да й сваля шапка, защото всъщност това е бизнесът — манипулация.

— Така е — призна Рос. — Ти поне получи това, което искаше, независимо от всичко. Договорът ти е подновен и сигурен за две години. Мариот Уотсън е вече със запушена уста и ти си свободен да действаш. Но каква ти е позицията спрямо Пола сега?

Дейл се ухили.

— Остава същата. Аз съм президент на „Ситекс Ойл“, тя контролира акциите на майка си и е най-голямата самостоятелна притежателка на акции. Пола има власт над съвета повече от всякога. Разбира се, аз ще продължа да й се доверявам, както досега. Смятам да се държа приятелски. Знае ли човек, един ден може да реши да си продаде акциите. „Интърнешънъл Петролиум“ няма къде да отиде.

— Добре те разбрах — засмя се неочаквано Рос. — Бизнесът си е бизнес. Не всяка сделка върви така, както му се иска на човек. Няма смисъл да се правя на зелен в това отношение. Банката все още държи част от нейния бизнес в Щатите. Е, ако не успея да я спечеля в съвета, може да имам късмет… в кревата.