Андреа Кейн
Благословена жена (33)

32

11:30

Летището в Уестчестър Каунти

Грег стоеше в сенките, наблюдавайки как фордът на Стивън влиза в паркинга. Отлично. Точно на време.

Самият той пристигна тук в единайсет и намери един млад и енергичен носач, който да изпълни заръката му. Увери се, че момчето е разбрало колко е важно да достави писмото на кмета Стратфорд. Начин да се увери, че съвестта му е чиста. В крайна сметка, той не искаше детето да умре. Искаше само да си вземе петте милиона и да се разкара от страната.

Наблюдаваше как Стивън излиза от колата. Изглеждаше измъчен и изтощен, сякаш бе минал през ада. Е, адът му скоро щеше да свърши — поне засега. При неговата страст към хазарта, скоро щеше да се забърка в някоя друга каша. Много скоро отново щеше да злоупотреби с парите за кампанията си, а после пак щеше да разчита на брат си да го измъкне.

Най-накрая Стратфорд щеше да разбие брака си и политическата си кариера и да стигне до самоунищожение.

Филип Уокър нямаше да е човекът, който да подпали този фитил. Вече не. Гадното копеле щеше да гние в затвора. След като в продължение на месеци разиграваше Грег като лакей, той си го заслужаваше. Един малък бонус, който Грег организира за себе си, пускайки улики като трохи. Уокър щеше да се сгромоляса. Без значение, че Грег нямаше да е там, за да свидетелства. Само да знае, че е победил Уокър — и да знае, че Уокър го осъзнава, — това му беше достатъчно.

Престана да размишлява, когато Стивън излезе от колата и се огледа за кратко, преди да тръгне към вратата за летището.

Добре. Почти е готово.

Все пак Грег изчака още пет минути, за по-сигурно.

Минутите тиктакаха. Никаква следа от Стратфорд. Той не се върна при колата си. И никаква следа от ченгета или някой друг от семейство Стратфорд, дошъл да подкрепи кмета.

Достатъчно.

Грег тръгна към форда. Видя спортния сак през десния прозорец. Отвори небрежно вратата, измъкна сака и го метна на рамо. Отвори го само колкото да провери съдържанието. Парите бяха там. Той затръшна бързо вратата, отдалечи се, насочвайки се в противоположната на Стивън посока, към частния самолет на „Уокър Дивелъпмънт“.

Качи се на борда, подготвен за въпросите, които Джери Бейнс, частният пилот на Уокър, щеше да му зададе.

Джери излезе от пилотската кабина, присвил озадачено вежди.

— Мистър Матюс? Какво правите тук? Къде е мистър Уокър?

— Промяна на плановете в последната минута — обясни му Грег. — Мистър Уокър има спешно събрание на акционерите. Иска да занеса това в Швейцария и да оформя сделката му. Иска да побързам. Каза да ме откараш там и после да се върнеш директно тук. Ще се обади по време на обратния ти полет и ще ти даде инструкции за това кога ще се нуждае от теб, за да го докараш при мен. Не се безпокой. Ще ти даде ден-два почивка. — Грег бръкна в джоба си и извади няколко банкноти. — Между другото, ето ти хилядата долара плюс малка добавка.

Джери ги взе.

— Добре, благодаря. — Той посочи към спортния сак. — Не казахте ли голям кожен куфар?

Грег очакваше и това.

— Уокър го взе — обясни той. — Заедно с документите за приключване на сделката. Ще ги вземе със себе си. Аз имах време да взема само някои предварителни бележки, малко дрехи и комплекта си за бръснене. Достатъчно за начало. След това Уокър ще поеме нещата. Аз ще се върна у дома с пътнически самолет. — Грег погледна към кабината и кимна да поздрави втория пилот на Джери.

Той му отвърна. Беше млад, спретнат мъж, който бъбреше по мобилния си телефон. Грег не беше го виждал никога, но не му пукаше. Пукаше му само за това да се измъкне по-скоро от тук.

— Проверих — извика той на Джери и се обърна, за да влезе в основния салон и да се настани на мястото си. — Небето ще е ясно и няма да има никак турбулентност. Излитането трябва да е без проблеми. — И продължи навътре.

— Съжалявам, мистър Матюс — отговори младият втори пилот. Той излезе от кабината, наведе се и препречи пътя на Грег. — Излитането е отложено за неопределено време.

Стомахът на Грег се присви и в съзнанието му се оформи грозно предчувствие.

— Какво означава това?

— Означава, че няма да ходите никъде. Освен в затвора. — Вторият пилот извади пистолет и едновременно с това размаха официалната си карта в лицето на Грег. — Специален агент Карвър, Федерално бюро за разследване — представи се той. — Чаках ви. — Пресегна се, дръпна ципа на спортния сак и надникна вътре. — Арестуван сте за отвличането на Брайън Стратфорд, опита за убийство на Джулия Талбот и за дълъг списък от други престъпления, за които полицейският шеф Харт с радост ще ви разкаже.

Грег замръзна и за момент видя как бъдещето му се разпада пред очите му.

— Но още няма даже дванайсет часа — промърмори безсмислено той. — Как…

— Защото кметът взе сина си. Открихме го преди три часа. А сега да вървим.

 

 

От другата страна на пистата Стивън наблюдаваше как отвеждат Грег. Той изглеждаше замаян, сякаш не можеше да повярва, че е бил победен в последната минута. Жестокото, алчно копеле.

Стивън продължи да наблюдава докато главата на Грег изчезна на задната седалка в цивилната кола на ФБР и автомобилът потегли. Това бе финалът на всичко това, което предизвика силно усещане за справедливост, възмездие и преди всичко, за край на мъченията.

Кошмарът свърши. Останалото зависеше от него.

Безкрайно облекчен, Стивън скочи във форда си и подкара към болницата — и към семейството си.

Време за ново начало.