Джудит Гулд
Сърдечна криза (7)

6.

Каролина постави купата на сини и бели шарки върху мраморната конзола и я напълни със зрели червени череши. Това беше довършителният щрих към една от цветните аранжировки, инспирирани от старите фламандски майстори. Отстъпи крачка-две назад, огледа произведението си от няколко метра разстояние, премести се малко наляво, а след това и надясно, опитвайки се да прецени дали купата е поставена на най-подходящото място в съседство с огромната ваза с цветя. След като в продължение на няколко минути изучава внимателно аранжираната картина, тя се върна до конзолата и премести купата с два-три сантиметра, приближавайки я до външния мраморен ръб на конзолата. Отново отстъпи назад и повтори същия процес. Успокои се едва след като се увери, че добре балансираното и завършено произведение представлява истинска наслада за окото. Друга аранжировка, абсолютно идентична на току-що завършената, красеше мраморната конзола, разположена на пет-шест метра по-надолу по коридора, близо до входното антре. Двете цветни петна се допълваха по неповторим начин.

— Да — промърмори на себе си тя, най-накрая удовлетворена от постигнатия резултат. — Точно така. — Измъкна една голяма жълта кърпа от чантата, която стоеше отворена на пода, и с бързи, но изключително сръчни движения забърса мраморната повърхност на конзолата. Вече се бе уверила, че около вазата няма капки разляна вода — непростима немарливост в един дом, в който всяка една мебел струваше толкова, колкото много хора печелят през целия си живот.

— О, виждам, че вече си готова с украсата на входа — прозвуча женски глас зад гърба й. Каролина долови следата от лек южняшки акцент, който собственичката на дома не бе успяла да изгуби през всичките изминали десетилетия, през които бе пътувала и живяла по цялото земно кълбо.

Обърна се и се усмихна на Лидия Карстеърс. Забеляза, че сребристобялата й коса, както винаги, беше оформена в съвършена прическа, бялата й като мляко кожа блестеше от здраве, а копринената й рокля — произведение на Ив Сен Лоран с дълбоко деколте, украсено с огромни бели волани, богати ръкави и дълга черна пола, завързана с огромна панделка — беше истинско доказателство за изкуството на великия моделиер.

— Да, вече привършвам тук — отвърна Каролина. — Как ви се струва?

— Първата ми мисъл беше да ти благодаря за старанието и за факта, че си се погрижила за това конзолите наистина да блестят от чистота — заяви през смях Лидия Карстеърс. — Онази ужасна Пейтън Фитцимънс остави огромно водно петно върху една масичка, която е музеен експонат и струва четвърт милион долара. И въпреки това има наглостта да ми вземе пари заради цветята, които беше осигурила.

Каролина премигна. Беше чувала тази история за Пейтън Фитцимънс и установи, че все още й е трудно да повярва, че тази богата и изтънчена жена е могла да я наеме. Младата аристократка току-що прохождаше в декораторския бизнес — макар че като част от каймака на това общество, тя започваше от изключително добра позиция — и Каролина предполагаше, че клиентите й ще продължат да си затварят очите пред ужасните й грешки и провали, само защото я познават и знаят добре, че е една от тях. Въпреки това се зарадва като чу, че поне Лидия Карстеърс не смята да толерира пропуските на разглезената богата наследница.

— А тази вечер ще трябва отново да гледам ужасната й физиономия в собствения си дом — продължи Лидия. — Няма да се изненадам, ако по време на вечерята счупи някоя скъпа чаша за вино или нещо друго. Пет пари не давам коя е. И ако не беше заради Сет, никога повече нямаше да я допусна в дома си.

Каролина предпочете да не отговаря. Задоволи се само да кимне с глава. Имаше правило никога да не хули конкуренцията пред клиентите си. Смяташе, че това би било признак на неувереност и завист от нейна страна.

Проследи с поглед Лидия, която направи няколко крачки напред-назад из просторното входно антре. Високите токове на обувките й потропваха върху пода от бял и черен мрамор. Лидия се поспираше и разглеждаше от различни ъгли двата майсторски аранжирани гигантски букета, поставени върху мраморните конзоли с позлатени ръбове.

След критичния оглед, който, както се стори на Каролина, продължи прекалено дълго, Лидия обърна към нея невероятните си сини очи и кимна удовлетворено.

— Ефектът е направо божествен — заяви тя, скръстила пред себе си елегантните си ръце.

Каролина не можеше да не забележи внушителните пръстени и гривните, които украсяваха пръстите и китките й. А също и огромния диамант, окачен на верижка, който лежеше върху съвършената й гръд. Камъкът улавяше светлината и проблясваше при всяко движение и като че ли постоянно напомняше за икономическата пропаст, разделяща двете жени. Защото макар и двете да притежаваха тънък естетически усет и умение да творят красота, живееха в два съвършено различни свята.

Лидия обходи още веднъж входното антре по цялата му дължина и, докато я наблюдаваше, мислите на Каролина се насочиха към драматичния живот на възрастната жена. Знаеше, че Лидия има три брака зад гърба си. Съвсем млада се омъжила за нефтен магнат — авантюрист, който започнал да я води със себе си на сафари и на безкрайни пътувания до най-екзотичните кътчета на света. Загинал при жестока автомобилна катастрофа, а Лидия се омъжила за италиански аристократ, който притежавал цяло състояние. Благодарение на брака си с този благородник, Лидия навлязла в света на европейската аристокрация и станала член на най-изтънчената и светска прослойка в международен мащаб. Скоро след като вторият й съпруг загинал при злополука със ски близо до Корвиля клъб в Сейнт Мориц, Лидия се запознала и се омъжила за Карстеърс, изумително богат, макар и малко недодялан, производител на облекла и собственик на верига магазини, който скоро след сватбата починал от масивен инфаркт. Красавицата от планинските хълмове на Кентъки използвала и трите си брака, за да усвои начина на живот на богатите и известните. Благодарение на съпрузите си бе наследила три значителни състояния и сега прекарваше времето си като гостуваше на своите не по-малко богати приятели по цялото земно кълбо, посещаваше гала приеми и изискани тържества, като и тя самата се славеше с умението си да организира изключително скъпи и разточителни празненства.

— Ще ме придружиш ли до помещението със сервизите за хранене? — попита Лидия.

— Разбира се — отвърна Каролина.

Последва Лидия през огромния апартамент.

Стъпките й бяха заглушени от старинните килими, с които бяха застлани подовете, изработени от античен паркет във версайски стил. Видя Рокси, която работеше мълчаливо във всекидневната, и Антонио, съсредоточен върху букетите в коридора. Когато най-после стигнаха до въпросното помещение, разположено непосредствено до кухнята, Лидия се обърна към нея.

— Искам да се посъветвам с теб по един въпрос — заяви тя и погледна Каролина право в очите.

— Да се посъветвате с мен?

Лидия кимна.

— Ти притежаваш безупречен вкус и творческа изобретателност — отбеляза тя. — Искам мнението ти за порцелана, който съм избрала за тази вечер.

— Разбира се — отвърна Каролина, поласкана от факта, че тази жена, утвърдила се в светските среди като пример за неподражаем вкус, смяташе за необходимо да се посъветва с нея за каквото и да било. Огледа просторната стая и остана изумена от огромните шкафове, претъпкани до пръсване със сребро, порцелан и кристал. Сервизите бяха толкова много, че с тях спокойно можеха да се обзаведат няколко домакинства.

— Тук държа двадесет и седем различни порцеланови сервиза — информира я Лидия и показа с ръка шкафовете със стъклени витрини, наредени край четирите стени. — Всъщност, сервизите бяха много повече, но част от тях изпратих в другите си къщи, а останалите продадох на търг, защото установих, че изобщо не ги използвам. Но както и да е, в момента се колебая между два различни сервиза и все не мога да взема решение кой да използвам тази вечер. Погледни. — Пристъпи напред към плота, издигнат в средата на помещението, и посочи с перфектния си маникюр към двете чинии, поставени една до друга върху мраморната повърхност.

Каролина погледна нататък. Едната от чиниите бе цялата изрисувана, предимно в синьо и червено. Шарките покриваха цялата й повърхност, а порцеланът очевидно беше Имари. Другата чиния, макар и също декоративна на вид, беше съвършено различна. Бледи пастелни цветчета бяха изрисувани върху изящния кремав порцелан, а самата чиния, изработена в бароков стил, имаше вълнообразен външен ръб. Изработена е от майсенски порцелан, реши Каролина.

— Мисля, че и двете чинии са изключително красиви — рече тя, — но, ако нямате нищо против, бих искала да погледна и другите ви сервизи.

В първия момент Лидия като че ли се изненада от молбата, но след това се усмихна.

— Разбира се, че нямам нищо против.

Каролина пристъпи към остъклените шкафове и се зае да изучава порцелана, подреден по рафтовете им. Там имаше сервизи за всякакви случаи и тя с огромно удоволствие разгледа многообразието от форми и цветове. Спря, когато зърна чинии, украсени по края с широка бледоморава лента и с още една, но по-тясна и златиста. Сервизът изглеждаше прекалено официален, но иначе беше невероятно красив.

— Какво мислите за този, госпожо Карстеърс? — попита тя. — Той…

— Наричай ме Лидия, ако обичаш — прекъсна я по-възрастната жена.

Каролина не можеше да повярва на ушите си. Кой би могъл да предположи, че лъвицата на международните светски среди ме моли да се обръщам към нея на малко име, помисли си тя.

Изобрази подходящата за целта усмивка и продължи:

— Нека да е Лидия тогава. Този сервиз ще подхожда на розите, които съм предвидила за украса на масата. Освен това е в тон с целия интериор на помещението. Струва ми се, че ще изглежда великолепно на фона на изящните стени.

Лидия Карстеърс пристъпи напред и погледна сервиза. Допря пръст до яркочервените си устни и на лицето й се появи замислена гримаса.

— Струва ми се… Ами, струва ми се, че си абсолютно права — заяви тя. Погледна към Каролина и се усмихна. — Да — продължи, — ти успя да намериш съвършеното решение. Питам се защо сама не се сетих за това.

— Все още не си видяла розите, които ще използвам за украса на масата — рече Каролина. — Ако само ги беше видяла, сигурно щеше да направиш същия избор.

— Толкова се радвам! — възкликна Лидия. — Не съм използвала този сервиз от… О, не си спомням. Трябва да надникна в специалната си тетрадка — в нея водя на строг отчет всички менюта, както и приборите, използвани за всеки един прием, който съм давала някога, но и без да го правя съм сигурна, че сервизът не е ваден много отдавна. Което означава, че някои от гостите ми не са го виждали никога преди. О, знаеш ли какво?

— Какво? — попита Каролина.

— Масивните сребърни прибори от Буселати ще подхождат идеално на този порцелан — заяви Лидия, — а те също не са използвани от години. — Погледна към стенния часовник. — О, боже… Ще трябва веднага да разговарям с Нормал. Гостите ще започнат да пристигат скоро, което означава, че той и момичетата ще трябва веднага да започнат да пренареждат приборите по масата.

— Ще отида да видя как се справят Рокси и Антонио — каза Каролина. — И, ако се окаже, че разполагаме със свободно време, с удоволствие ще помогнем.

— Каролина — възкликна Лидия, — ти си незаменима! — Протегна ръка и потупа бузата на Каролина. — Би било чудесно да им помогнеш. Тази вечеря е много специална и важна за мен. — Погледна Каролина и се усмихна хитро. — Член съм на борда на Комитета за спасяване на животните и като такава съм поканила някои от недодяланите новобогаташи, които тази вечер ще бъдат в компанията на истински аристократи с много стари пари. Установих, не някои от тези хора все още не са се наумили как да харчат парите си.

— И ти смяташ да ги научиш как да го правят?

— Точно така — кимна Лидия. — Защото, повярвай ми, аз съм експерт в това отношение. За да осигуря малко пари за тези животни, съм готова да пусна в ход целия си чар и да спечеля за каузата всеки, пък бил той и най-досадния глупак на земята. А сега трябва да намеря иконома и да го информирам за промените, които трябва да бъдат направени незабавно.

— Аз пък ще проверя какво правят Рокси и Антонио. Ще се срещнем отново в трапезарията.

— Страхотно — възкликна Лидия и забързано излезе от помещението като шумолеше с коприната на изисканата си пола.

Каролина намери Рокси в апартамента за гости.

— Как върви? — попита тя.

— Тъкмо привършвам — отвърна Рокси. — Антонио се занимава с букетите в банята. — Кимна с глава по посока на съседната баня. — Предполагам, че той също ще свърши всеки момент.

— Надявам се, че няма да имате нищо против — рече Каролина, — но току-що предложих на домакинята да помогнем в пренареждането на масата.

— Защо? — попита Антонио, който тъкмо излизаше от банята, понесъл голяма чанта в ръка. — Сигурно и в бъкингамския дворец нямат толкова прислуга, колкото има в тази къща. Ние сме декоратори, а не слуги, забрави ли?

— Аз станах причина домакинята да промени решението си по отношение на порцелана — обясни Каролина, — а гостите ще започнат да пристигат съвсем скоро.

— Аз нямам нищо против — рече Рокси.

— Е, на мен пък идеята никак не ми допада — задавено изрече Антонио. — Подобни задължения не са включени в длъжностната ми характеристика.

— В такъв случай може би вече не желаеш и самата длъжност — остро изрече Каролина. — Струва ми се, че трябва да си спомниш, че на тази жена дължим всичките си по-големи ангажименти в последно време и да си дадеш сметка, че тя може да ни е от огромна полза за в бъдеще. Освен това, Антонио, ако сериозно си решил да се посветиш на тази кариера, съветвам те да се научиш на известни компромиси. И да не се изживяваш като шибан грандоман, който се обижда от такива обикновени неща като подреждането на една маса.

Очите на Антонио заблестяха от гняв. Ядосано вирна брадичка, готов да се противопостави на шефката си.

— Добре — най-после процеди той. — Но искам да знаеш, че това никак не ми харесва.

— В такъв случай можеш да си ходиш — продължи да го предизвиква Каролина. — От нас се очаква да работим в екип и ако ти не желаеш да си част от този екип, то тогава по-добре си върви.

Брадичката му зае нормалното си положение, очите му изгубиха част от гневния си блясък.

— Забрави какво казах преди малко. Ще остана и ще помогна.

— В такъв случай да вървим в трапезарията — подкани ги Каролина. — Работата няма да ни отнеме много време.

По-късно, след като порцеланът и среброто, които щяха да се използват по време на вечерята, бяха излъскани от Нормал, икономът, с помощта на две момичета от прислугата, масата беше подредено отново под взискателното наблюдение и наставленията на Нормал. Каролина, Рокси и Антонио, събрали вече всичките си принадлежности, стояха в антрето, готови да напуснат дома през задния вход, когато Лидия се приближи до Каролина.

— Имаш ли нещо против да останеш още съвсем мъничко? — тихичко я попита Лидия. — Бих искала да поговоря с теб насаме.

Каролина се обърна към Рокси и Антонио.

— Бихте ли занесли багажа ни до микробуса? Аз ще ви последвам след минутка.

— Разбира се — отвърна Рокси. — Няма проблем.

— Имам среща в осем часа — информира я Антонио и демонстративно погледна часовника си. — А сега е почти осем.

— В такъв случай ти предлагам да занесеш багажа до микробуса и след това да си вземеш такси — посъветва го Каролина.

— Точно така ще направя — промърмори Антонио.

Двамата с Рокси се обърнаха и излязоха през задния вход, до който се достигаше през един малък коридор, встрани от кухнята.

Лидия се усмихна.

— Твоят човек е настроен много войнствено.

— Не зная какво му става напоследък — заяви Каролина. — До неотдавна изобщо не се притесняваше от дългите часове, които ни се налага да работим. Готов беше да работи, ако трябва и до полунощ.

— По всичко личи, че се справяш чудесно както с бизнеса, така и с подчинените си — отбеляза Лидия, — а това не е никак лесно. Предполагам, че има моменти, в които работата неминуемо натежава. Особено като се има предвид, че постоянно организирате нечии чужди празненства.

— Е, мен лично това никога не ме е притеснявало — отвърна Каролина, — но разбирам, че има хора, които вероятно мислят иначе.

— Това е едно от нещата, които особено харесвам у теб — сподели Лидия.

— И кое по-точно?

— Ами ти си много земен и напълно естествен човек — поясни Лидия. — Освен това не се притесняваш, че може да си поизцапаш ръцете. Харесвам това твое качество. Аз самата съм родена в провинцията и, повярвай ми, неведнъж съм се занимавала с недотам приятни неща.

— Изцапаните ръце не ме притесняват. Особено пък ако работата не може да бъде свършена по друг начин — с усмивка заяви Каролина. После изгледа въпросително Лидия. — Но ти искаше да обсъдим нещо?

— Всъщност, става дума за две неща. Първото е, че бих искала да започнеш да аранжираш цветята за апартамента ми всяка седмица. Не желая такива пищни произведения като тези, които подготви за тази вечер, но бих искала букети за всяко едно от местата, които декорира днес. Става дума за обикновени букети. Не искам нищо прекалено сложно и специално аранжирано.

Устните на Каролина потрепнаха и тя едва успя да прикрие обхваналото я въодушевление. Не искаше да започне да подскача от радост, да крещи от удоволствие и да пляска с ръце в присъствието на Лидия Карстеърс. Тридесет и пет букета седмично, помисли си тя, и то в апартамент, който непрекъснато се посещава от най-богатите хора в този град. Това беше страхотен удар. Който щеше да доведе до повече ангажименти, след като приятелите и познатите на Лидия се запознаеха отблизо с работата на Каролина.

— За мен ще бъде удоволствие — увери я Каролина. — Мисля, че познавам вкусовете ти, но, ако желаеш, бихме могли да обсъдим бъдещата ми работа с по-големи подробности. — Някъде отдалеч долетя звукът на входния звънец. Портиерът сигурно вече посрещаше първите гости, но Лидия изобщо не му обърна внимание.

— О, напълно се доверявам на преценката ти — заяви тя. — Иначе не бих ти възложила работата. Можеш да започнеш от идната седмица, ако нямаш някакви други планове. От теб очаквам свежи цветя всеки понеделник. Ангажиментът ти отпада в случаите, в които няма да съм в града, а тази информация ще получаваш ежеседмично от Нормал.

— С нетърпение очаквам да започна работа — увери я Каролина.

— Добре. Вторият въпрос, който искам да обсъдя с теб, е свързан с едно списание. Питах се дали би се съгласила да дадеш интервю за W. Съвсем наскоро им позволих да ме снимат тук, в апартамента ми. Това беше част от рекламната ми кампания за популяризиране на Комитета за защита на животните. Та от тогава насам те все ме молят да им представя някои нови лица и аз си помислих, че ти и твоят бизнес сте особено подходящи за страниците на списанието. Ти ежедневно създаваш красота, Каролина, и аз смятам, че много от читателите ще проявят интерес към теб и работата ти. Е, какво ще кажеш?

Сънувам ли, мислено възкликна Каролина.

— Аз… аз приемам с удоволствие — възможно най-спокойно отвърна тя. — Една такава реклама може да се окаже полезна за бизнеса ми.

— Надявам се да стане точно така — кимна Лидия. — Ужасно се изкушавам от мисълта да те запазя само за себе си, но няма да е честно спрямо теб.

— Благодаря ти, Лидия — рече Каролина, полагайки усилие да я нарече с малкото й име.

— Но запомни едно нещо! — Лидия размаха пръст пред лицето на Каролина. — Никога не прави за други клиенти украсата, която веднъж си предложила на мен. — На лицето й играеше закачлива усмивка, но Каролина съзнаваше, че думите са изречени напълно сериозно.

— Не бих си и помислила подобно нещо — увери я Каролина.

— А пък аз не бих те наела, ако смятах, че може да го направиш — заяви Лидия. — Е, май е време да се погрижа за гостите си. Чух входния звънец и не бих искала да карам, когото и да било да ме чака. Благодаря ти за прекрасната работа, Каролина. Можеш да бъдеш сигурна, че хората от W съвсем скоро ще се свържат с теб.

— Благодаря ти, Лидия — повтори Каролина. — А от следващия понеделник започваме с украсата на апартамента ти, нали?

— Точно така. Какво ще кажеш за осем часа сутринта? Аз винаги ставам много рано.

— Идеално — отвърна Каролина. — И успех с набирането на средства.

— Благодаря — кимна Лидия. Понечи да тръгне към входната врата, но изведнъж спря и възкликна: — Виж ти кой бил тук!

Иззад ъгъла се появи Сет Фостър, облечен във великолепен черен смокинг. До него вървеше ослепителна красавица — изключително русата, синеока и загоряла Пейтън Фитцимънс, пременена с рокля на Диор, която вероятно струваше поне двадесет и пет хиляди долара.

— Здравей, Лидия — поздрави той. Двамата разцелуваха въздуха около бузите си. След това Сет погледна над рамото на Лидия. — Здрасти, Каролина.

— Здравей, Сет — отвърна тя, почувствала се внезапно неловко. Двамата с Пейтън изглеждат страхотно един до друг, помисли си тя.

— О, значи вие сте собственичката на малката цветарница в другия край на града, така ли? — възкликна Пейтън и подаде ръка на Каролина. — Аз съм Пейтън Фитцимънс.

— Каролина Маунткесъл — представи се тя. — Приятно ми е да се запознаем.

Малката цветарница в другия край на града? Ама че кучка!

Каролина изведнъж долови някакъв шум зад гърба си и се обърна. Антонио се бе върнал за поредната чанта, която трябваше да отнесе до микробуса, но като че ли изобщо не забелязваше Каролина. Очите му бяха приковани върху Пейтън Фитцимънс.

Каролина не можеше да не отбележи, че и Пейтън, на свой ред, също се взираше в Антонио, а погледите, които си разменяха, бяха натежали от недвусмислен плам. Уха, помисли си тя, само дето искри не прехвърчат между тези двамата. Безмълвното общуване обаче приключи за броени секунди. Антонио нарами останалия багаж и изчезна от къщата.

— Каролина — обади се Сет, — от онова, което видях до момента, мога да заключа, че си свършила страхотна работа тук тази вечер.

— Благодаря си, Сет. Много мило от твоя страна, че го казваш.

— О, на него може да се разчита да прояви нужната любезност — отбеляза Пейтън и го потупа по ръката. — Дори и в случаите, в които това изобщо не е необходимо.

— Е, аз трябва да вървя — заяви Каролина. — Желая ви приятна вечер. Довиждане.

— Довиждане, Каролина. — Лидия й изпрати въздушна целувка и й намигна съзаклятнически. След това се обърна към Сет и Пейтън. — Елате с мен. Искам да ви покажа красотата, сътворена от тази невероятна жена.

— Довиждане, Каролина — извика след нея Сет. — Надявам се да се видим скоро.

— Довиждане — отвърна тя.

— Радвам се, че се запознахме — додаде и Пейтън. — Жалко, че не можете да останете.

Каролина, пренебрегнала напълно последната забележка, мина през кухнята, където готвачите трескаво приготвяха вечерята, и излезе през задния вход. Можеше да понесе снизходителното пренебрежение на Пейтън, но, неизвестно защо, се почувства разстроена от факта, че Сет е обвързан с нея. Мразя да го гледам с жена, която не го заслужава.

Служебният асансьор пристигна, Каролина влезе вътре и натисна бутона за партера. Сет трябва да бъде защитен от Пейтън Фитцимънс, помисли си тя. Тя е истинска усойница, а той е един от най-приятните хора, които познавам.