Джудит Гулд
Сърдечна криза (36)

35.

Сет седеше на канапето с чаша уиски в ръка. Ричи щеше да прекара нощта у Джеф Адлър. Каролина позвъни на Сет и той веднага прие поканата й да я посети. Лицето му видимо просветна, когато тя го информира, че е решила да позволи на Моник да получи парите, завещани й от Лион.

— Струва ми се, че това е вярното и почтено решение — тихичко й рече той.

Тя го погледна.

— Предполагам, че си прав — съгласи се тя. — А… може би, с времето… не зная, Сет. Просто не зная. Толкова ми е трудно. — Присегна се и сложи ръка върху неговата. — Ти ми помогна толкова много. Беше толкова… ами, беше страхотен. Внимателен, щедър и преизпълнен с разбиране.

Помисли си, че погледът в очите му изразяваше пълно себеотдаване и преданост. Наведе се напред, целуна го по устните и, без да го е планирала предварително, не се отдръпна, а остана, притиснала устни към неговите. Неочаквано и за нея самата, тази интимна близост я преизпълни с такава прекрасна топлота и нежност, че тя установи, че няма никакво желание да се отдръпне от нея.

Сет обви ръце около нея и отвърна на целувката — бавно, нежно и страстно. И той, също като нея, не искаше да се отдръпне и да разруши магията на момента. Отмести се съвсем лекичко и я погледна в очите.

— Имаш всичкото време на света, което ти е нужно — увери я той. — Аз винаги ще бъда до теб, Каролина. Никъде няма да отида. — После с неизразима нежност притисна устни към нейните, а тя отвърна на ласката с очевидно нетърпение и копнеж.

Какво правя, запита се тя. Защо позволявам това да се случи отново? Но след това обви ръце около врата му и напълно забрави всичките си страхове и притеснения. Чувстваше се толкова добре близо до него и изпитваше такава силна потребност от любовта и подкрепата му, че нищо друго нямаше значение в този момент.

— Сигурно си изтощена — промълви той и се отдръпна. — Искаш ли да си вървя?

— Още една водка? — попита тя. — Само една малка, а? Или смяташ, че прекалявам?

— Не смятам, че прекаляваш — с усмивка я увери той. — Освен това така ще ми осигуриш извинението, което ми е нужно, за да изпия още едно уиски.

Сет взе чашите им, отиде в кухнята и след миг се върна обратно с готовите питиета. Седна отново на канапето и й подаде чашата водка с тоник.

— Наздраве — рече Сет.

— Благодаря ви, господин Фостър — закачливо подхвърли Каролина. Остави недокоснатото си питие на масата, наведе се напред и го целуна, а устните и отново се застояха върху неговите. Сет нежно я прегърна и започна да гали раменете и гърба й. — Ти си… толкова специална — задъхано прошепна той. — Неизразимо специална.

Каролина почувства тръпката на обхваналата я възбуда, която пробяга по гръбнака и надолу по ръцете й. Това беше чувство, което буквално бе забравила през изминалите месеци, чувство, каквото не вярваше, че някога ще изпита отново. То беше толкова силно и всепоглъщащо, че тя се изплаши, рязко се отдръпна назад и жадно си пое въздух.

— Аз… аз… не зная — промълви тя. — Не зная защо правя това, Сет. Аз съм… ужасно изплашена.

Той я придърпа напред и силно я притисна към себе си.

— Няма защо да се страхуваш от мен, Каролина — тихо я увери той. — За нищо на света не бива да се боиш от мен. Аз искам само най-доброто за теб, защото… виждаш ли… аз те обичам, Каролина.

Почувства слабата тръпка, разтърсила тялото й, но продължи да я прегръща и да я държи близо до себе си. Изобщо не направи опит да я целуне. Беше решен да остави събитията да следват естествения си ход.

Каролина най-после се отдръпна от него и го погледна право в очите.

— И аз бих искала да те обичам — заяви тя. — Мисля дори, че наистина те обичам, Сет, но точно в този момент не мога да не се боя. Страхувам се най-вече от себе си и от собствените си чувства.

— Ще мине известно време — увери я той — и това ще се промени. Сигурен съм. Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не би могла да живееш без любов, Каролина. Сърцето ти трябва да прелива от любов — към теб самата и към другите.

— Напоследък сърцето ми е препълнено с гняв и отмъстителност — призна му тя. — Прелива не от любов, а от отрова. — Тя въздъхна. — А това не е добре. Ужасните чувства, които изпитвам, ме преследват ден и нощ. Искам да се отърва от тях, да ги забравя.

— Ще намериш начин да го сториш — рече й той. — Зная, че ще го направиш.

— Ти като че ли наистина ме познаваш твърде добре.

— Да, мисля, че те познавам.

— Въпреки ужасните мисли, които ме измъчват?

— Въпреки тях — увери я той. — Защото зная, че те не изразяват истинската ти същност. И са само временни. Сама ще се убедиш, че е точно така.

— Не зная — въздъхна тя. — Наистина не зная.

— Би могла да се поучиш от сина си.

— От Ричи? Какво имаш предвид?

— Би могла да научиш от него много за опрощението — поясни той — и за любовта. — Целуна я по устните и се усмихна. — Обичам те — прошепна отново.

Думите му сякаш я възпламениха. Тя обви ръце около врата му и го целуна по-настоятелно от преди. Сет отвърна на ласките и двамата постепенно се оставиха на все по-силната страст, която изпълваше душите им. Езикът му потърси нейния; нетърпеливо проникна дълбоко в устата й и почувства как цялото й тяло потрепна от удоволствие, което нарасна, когато той нежно покри с целувки шията й.

Нежният му дъх върху кожата й беше достатъчен, за да я издигне до неподозирани висоти на чувствена наслада, а когато ръцете му докоснаха гърдите й — толкова съвършено кръгли и топли под пуловера й, тя простена, разкъсвана от непреодолимо желание. Пъхна едната си ръка между бедрата му и леко докосна мъжествеността му, която отчаяно копнееше да задоволи собствените си плътски потребности.

Сет се задъха и я целуна със страст, която подсили болезненото желание, изгарящо тялото й. Той рязко се отдръпна и се вгледа в очите я. Ръцете му не спираха нежно да галят гърдите й.

— Обичам… те… — задъхано прошепна той — и не ми се ще да правим това, ако… не си сигурна, не го желаеш, Каролина.

Тя отвърна на съмненията му с толкова страстна и всеотдайна целувка, че Сет веднага разбра, че наистина го желае. Хвана я за ръка и й помогна да стане от канапето. Двамата заедно мълчаливо тръгнаха към спалнята й, където той я съблече бавно, приковал възхитен, преливащ от страхопочитание поглед върху сочното й и съблазнително тяло. Когато най-после Каролина застана напълно гола пред него, Сет я притисна за миг към себе си, след което се отдръпна и започна бързо да се съблича, хвърляйки небрежно дрехите си на пода.

Останал напълно гол, Сет отново я взе в прегръдките си и започна да я целува с подновена страст. Каролина изпита неописуема наслада от допира на силните му ръце, обгърнали тялото й, от стоманената твърдост на члена му, който пулсираше, притиснат към голите й бедра. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба му, поспряха се върху стегнатия й и съвършено заоблен задник, а след това поеха отново нагоре, намериха голите й гърди и нежно стиснаха розовите им зърна.

Каролина простена от удоволствие и почувства влагата между бедрата си. Така отчаяно го желаеше, че искаше час по-скоро да го почувства дълбоко в себе си. А той, сякаш прочел мислите й, я заведе до леглото, положи я нежно върху него, след което коленичи над нея, сведе глава към гърдите й и нежно погали зърната им с език, преди да ги поеме целите в топлата си и влажна уста.

Тя зарови пръсти в тъмната му коса, задъха се от желание и в следващия миг тялото й цялото потрепери, когато езикът му се плъзна надолу по тялото й към гостоприемната топлинка на нейната женственост. Каролина притисна тялото си към него и извика на глас, когато езикът му докосна нежната сладост на венериния й хълм. Той веднага вдигна глава и се отдръпна. После внимателно пъхна коляно и разтвори краката й. Нежно се плъзна отгоре и бавно проникна в топлата й утроба.

 

 

Дълго останаха преплели телата си в прегръдка. Когато най-после Сет се претърколи на леглото, тя мигновено се преизпълни с копнеж по него. Той пъхна ръка под главата й, след което се извърна и се вгледа в очите й. В погледа му прозираше обожанието, което изпитваше към нея.

— Това е най-прекрасната нощ в живота ми — прошепна й Сет. — И казвам това напълно сериозно и убедено. Най-прекрасната нощ през целия ми живот.

Каролина се усмихна.

— Наистина беше чудесно — съгласи се тя. — Не подозирах, че все още съм в състояние да изпитвам подобни чувства. Ти успя да събудиш нещо в душата ми, Сет. Нещо прекрасно и неповторимо. И тук не говоря само за секса. Не че сексът не беше прекрасен. Напротив, беше нещо повече. — Отново се усмихна. — Но това, за което говоря, се простира далеч отвъд сексуалното изживяване. Отново се чувствам жива и цяла. До тази вечер живеех като призрак, без дори да го съзнавам.

Той я притисна към себе си.

— Никога не си била призрак — възрази Сет, — но наистина смятам, че имаш нужда от любов. Изпитваш потребност да обичаш и да бъдеш обичана. Знаеш ли, харесах те още когато те видях за пръв път преди толкова много време.

— Наистина ли? — попита тя.

— Да — потвърди той, — но започнах истински да те обичам — влюбих се в теб — през последните няколко месеца. И сега вече не мога да си представя живота си без теб.

— И аз не мога да си представя какво щях да правя без теб — отвърна Каролина. — Ти направи толкова много за мен.

— Бих могъл да направя много повече, ако ми позволиш — заяви Сет. А след това се усмихна. — Бих искал да съм с теб непрекъснато и да ти доказвам какво съм готов да направя.

— Мисля, че това ще ми хареса — отвърна тя, — но въпреки това имам нужда от още малко време, Сет.

— Както вече ти казах, разполагаш с всичкото време на света — увери я той.

Тя се претърколи на една страна и го целуна. Той я прегърна и я придърпа по-близо до себе си. В следващия миг огънят на страстното им желание лумна неудържимо и те започнаха да се любят отново. Само че този път не бързаха — бавно изследваха телата си и си доставяха наслади, неизпитвани никога преди.

Когато накрая се отпуснаха обезсилени и задъхани на леглото, Каролина имаше чувството, че тази вечер наистина се бе завърнала от света на мъртвите и че през тази нощ бе започнал новият й живот. С този мъж. Прозрението я преизпълни с неизразима радост и извика сълзи в очите й.

— Какво има? — шепнешком попита Сет.

— Толкова съм щастлива — отвърна тя. — И просто не мога да сдържа сълзите си. Не мислех, че мога отново да изпитам толкова радост, блаженство и покой.

Сет избърса сълзите й с пръст.

— Единственото, което желая, е да изпитваш само радост пред живота си — заяви той. — Винаги. Не само ти, но и Ричи.

— Това означава много за мен — преизпълнена с щастие прошепна тя. — Радвам се, че в момент като този мислиш и за него.

— Не мога да си представя, че бих могъл да изпитвам нещо по-различно — увери я Сет.

— И, като стана дума за Ричи, не мисля, че ще мога да скрия от него чувствата, които изпитвам към теб.

— Не мисля, че трябва да го правиш.

— Така е — съгласи се Каролина. — Имаш право. Не е нужно. Ричи те харесва.

— И аз смятам, че ме харесва — ухили се Сет. — А, както прекрасно знаеш, чувствата ни са взаимни.

— Толкова е прекрасно, че можем да сме един до друг и да прекараме нощта заедно — промълви тя.

Той я притисна към себе си.

— Да, не бих могъл да си представя нещо по-прекрасно. Разполагаме с цялата нощ. Макар че времето, прекарано с теб, никога няма да ми е достатъчно.

— Ще трябва да отделяме повече време за себе си, нали?

— Да — съгласи се той, загаси осветлението и се плъзна до нея под завивките. Прегърна я нежно. — И ще започнем да го правим веднага.