Джудит Гулд
Сърдечна криза (34)

33.

Сет бе уредил една кола да ги чака на летище Кенеди. Докато пътуваха към Манхатън, седнала по средата между Ричи и Сет, Каролина не можеше да не се пита какво ли й готви бъдещето. Мислеше и за току-що приключилото пътуване и не можеше да не съзре иронията във всичко случило се през последните няколко дни. Беше тръгнала с огромна неохота към Холандия, за да се изправи пред проблеми, с които не желаеше да се разправя, а най-неочаквано това пътуване бе завършило с отличен резултат. Когато пред очите й се възправиха небостъргачите на Манхатън, Каролина се извърна и погледна към Ричи. Момчето напрегнато се взираше право пред себе си. Предстоящите седмици и месеци щяха да бъдат истинско изпитание за тях двамата. Синът й току-що се бе запознал с красивата си малка сестричка, която толкова много приличаше на баща му, а и на самия него, и Каролина знаеше, че момчето, несъмнено, ще пожелае и за в бъдеще да бъде неразделна част от живота на малката Аня. Каролина се надяваше, че след всичките драматични разкрития и конфронтации, на които бе станал свидетел, синът й ще съумее отново да се върне към рутинните си задължения у дома и в училище. Надяваше се още, че планът, който бе задвижила с помощта на адвокат Ейдриън Уебър, ще се осъществи без никакви спънки и затруднения.

Когато колата стигна пред жилищната им сграда в Челси, шофьорът на Сет паркира зад един ван, след което веднага слезе и им отвори вратите. Тримата излязоха от колата, а шофьорът извади куфарите им от багажника.

Каролина стъпи на тротоара, огледа се и с изненада видя Мерседес, която крещеше ядосано на някакви мъже, понесли нечии мебели. Мебелите на Мерседес, отбеляза Каролина. Какво става, за бога, запита се тя.

Лицето на Мерседес бе разкривено от гняв. Когато забеляза Каролина, изражението й стана още по-зло и заплашително.

— Местиш ли се? — попита я Каролина.

— А ти как мислиш? — рязко отвърна Мерседес.

— Не зная какво да мисля.

Сет разговаряше нещо с шофьора, а Ричи, останал сам, се приближи към двете жени, застанали една до друга на тротоара.

— Здравей, Мерседес — поздрави той.

— О, я се разкарай — отсече тя и се намръщи още повече.

Ричи изненадано погледна към майка си, която срещна погледа му и само сви рамене. Ричи едва се сдържаше да не се разсмее.

— О, ето го и Сет — възкликна Каролина.

— Готови ли сте да се качваме? — попита ги той.

— Напълно — отвърна Каролина. — Дай да взема една от чантите.

— Няма нужда. Аз вече взех всичкия багаж.

Тримата тръгнаха към фоайето. Сет видя Мерседес и поздрави.

— Здравей, Мерседес, как си?

— Като че ли не знаеш! — сряза го тя.

— Е, ще се видим по-късно — учтиво рече той, преизпълнен с недоумение от поведението на Мерседес. И той, също като Каролина, нямаше представа защо е толкова ядосана.

— Няма такава вероятност — заяви Мерседес.

Той се обърна и я погледна.

— О, така ли? Заминаваш ли някъде?

— В Англия — отвърна тя. — Далеч от тази омразна пустош и тъпите селяци, които живеят в нея.

— Разбирам — рече Сет. — Е, желая ти приятно пътуване.

Настигна Каролина и Ричи и тримата заедно се качиха в асансьора. Когато влязоха в апартамента, Каролина с огромно задоволство съзря огромната ваза, препълнена с бледорозовите рози, които тя и Сет толкова много харесваха. Няколко от лампите в жилището бяха запалени, а когато влязоха във всекидневната, Каролина забеляза, че Рокси бе поставила цветя на масата за хранене и върху малката масичка за кафе.

— Каква прекрасна изненада — възкликна тя и се обърна към Сет. — Рокси се е погрижила да ни посрещне с чудесни цветя.

Той остави багажа им на пода.

— Изглеждат прекрасно.

— О, има и бележка върху кухненския плот. — Каролина я взе и седна до масата, за да я прочете. Сет се настани срещу нея. Рокси й бе оставила телефонните номера на хората, с които Каролина трябваше да разговаря спешно — Бърнард Голдсмит и Армстронг от музея. В бележката пишеше още, че тя самата ще е в магазина, ако Каролина има нужда от нея.

— Мамо, Сет, аз мисля да си лягам — информира ги Ричи. Очевидно беше, че едва държи очите си отворени. Пътуването се бе оказало особено изтощително за него.

— Добре, миличък. Наспи се добре, а като се събудиш, ще хапнем нещо.

Ричи се приближи до майка си и я целуна с неподправена обич и топлота. След това застана пред Сет и стисна ръката му.

— Благодаря ти за помощта, Сет — рече му той. — Високо ценя всичко, което направи, и наистина се радвам, че беше там заедно с нас.

Каролина се усмихна, станала свидетел на сърдечните отношения помежду им. Двамата очевидно изпитваха един към друг истинска привързаност и обич, които сгряваха душата й.

Синът й се прибра в стаята си. Сет погледна към Каролина.

— Аз трябва да тръгвам вече — рече й той. — В офиса ми се е насъбрала много работа, която трябва да наваксам, а и ти трябва да проведеш тези телефонни разговори час по-скоро.

— Да — съгласи се тя. — Време е да се хващам за телефона.

Сет се изправи и Каролина го последва. Той взе куфара си и двамата заедно тръгнаха към асансьора.

— Чудя се какво се е случило с Мерседес — подхвърли той.

— Нямам и най-малка представа — отвърна тя.

— Спомена, че заминава за Англия.

— Тя непрекъснато пътува до Англия.

— Да, но обикновено не взима и мебелите със себе си, нали?

— Не — съгласи се Каролина. — Ще трябва да поразпитам и да разбера какво точно става.

Сет се спря във фоайето, остави куфара си на земята и взе Каролина в прегръдките си.

— Тази вечер ще ми липсваш — тихичко й рече той. — Толкова много искам да съм с теб.

— Аз също искам да съм с теб — прошепна в отговор тя. — Никак не ми се иска да си тръгваш, но зная, че трябва час по-скоро да разбера какво става с бизнеса ми.

— Зная — отвърна Сет и се вгледа в очите й. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен. В противен случай аз ще ти позвъня утре.

— Непременно го направи.

Целунаха се, дълго и страстно, раздирани от желание, което се подсилваше от мисълта, че няма как да бъде удовлетворено. Не и тази вечер. Когато най-после се отдръпнаха един от друг, той се усмихна.

— Ще трябва да измислим нещо — прошепна Сет. — Не бих могъл повече да живея без това. Без теб.

Каролина кимна.

— Ще измислим — обеща тя, осъзнала, че наистина трябва да го направят, защото и тя се чувстваше по същия начин.

 

 

Когато той си тръгна Каролина седна отново до масата, погледна бележката, оставена й от Рокси, и взе слушалката на безжичния телефон.

— Кабинетът на господин Армстронг — бодро изрецитира женски глас.

— Обажда се Каролина Маунткесъл. Господин Армстронг ми е оставил съобщение с молба да му позвъня незабавно.

— Изчакайте само секунда, ако обичате.

Той се обади веднага.

— Госпожо Маунткесъл?

— Да?

— Радвам се, че успяхте да се свържете с мен — заяви той. После леко се прокашля. — Тук, в музея, възникна малък проблем, свързан с благотворителното мероприятие, което подготвяте. По всичко изглежда, че е възникнало някакво недоразумение. Музеят вече е бил заангажиран за вечерта, в която искате да проведете вашето тържество, така че ще се наложи да си изберете друга дата, или пък друго място.

— Какво? — извика Каролина. — Лично аз ангажирах залите на музея преди много време — изтъкна тя.

Той се позасмя.

— Е, знаете как се случват тези неща. Недоразумения, малки обърквания…

— Не, не зная как се случват — сърдито отвърна тя. — Всъщност, никога не ми се е случвало нещо подобно преди, господин Армстронг.

— Не е нужно да се държите толкова грубо, госпожо Маунткесъл — поучително заяви той. — Струва ми се, че можем да се държим като цивилизовани хора и да разрешим възникналия проблем, не мислите ли?

— Мисля, че се държа съвсем цивилизовано, господин Армстронг — възрази Каролина. — Нещо повече, в кабинета си държа доказателството за нашите високо цивилизовани отношения. И то се нарича договор. Договор, подписан както от мен, така и от вашите хора. И, ако си спомняте, в този договор датата на мероприятието е упомената съвсем точно.

— Разбирам. Е, аз все пак се надявах, че двамата може би ще успеем да постигнем някакво разбирателство по въпроса. Досега не сме работили с вас, а аз си мисля, че вероятно бихте искали да продължите да работите в нашите зали и за в бъдеще, нали?

— Това мероприятие е от изключително значение за мен. Препитанието и кариерите на доста хора са заложени на карта — информира го тя. — Планирането и подготовката за провеждането му са в ход от доста време.

— Е, другата засегната страна би могла да изтъкне същите доводи — възрази той. — Всъщност, тя ще бъде съсипана, когато научи, че няма да може да организира празненството си в залите на нашия музей. А става дума за жена, която поддържа много тесни връзки с членовете на борда и аз мисля, че вие не бихте желали да обтегнете отношенията си.

— Другата засегната страна изобщо не ме интересува, господин Армстронг — прекъсна го Каролина. — Аз имам договор и смятам, че ръководството на музея не е готово да го разтрогне, нали?

— Струва ми се, че може и да ни се наложи — решително отвърна той — ако ни принудите да го сторим.

Каролина за момент изгуби ума и дума. Беше изумена от наглостта на този човек. Той наистина ли вярваше, че може да я убеди да преотстъпи на някой друг залите на музея за въпросната вечер?

— Няма да се откажа от резервацията, която вече съм направила — категорично заяви тя. — При никакви обстоятелства.

— Много добре, госпожо Маунткесъл. Не ми оставяте никакъв друг избор. Представител на нашия юридически отдел ще се свърже с вас, за да разрешите проблема.

— А моят адвокат незабавно ще се свърже с вас — контрира го тя.

Той отново се поизкашля, след което заговори с коренно променен глас — меден и очарователен.

— Надявах се, че ще се споразумеем като приятели. Това би било от полза за всички засегнати страни. Другото лице на практика притежава бездънни джобове, ако разбирате какво искам да кажа, и ще бъде много трудно да я убедим да се откаже от законните си права. Госпожица Фитцимънс и семейството й от поколения са известни с филантропията си и даренията, които са правили на музея. Струва ми се, че започвате една неравна битка, която ще ви струва много скъпо.

Каролина направо не вярваше на ушите си, макар да си даваше ясна сметка, че думите на невзрачния господин Армстронг са самата истина. Защо не предвидих, че нещо подобно може да се случи, запита се тя, кипяща от яд. Но пък, от друга страна, никой разумен човек не би допуснал, че Пейтън ще стигне толкова далеч.

Пое си дълбоко дъх и едва след това заговори отново.

— Разбирам, че може да ми излезе много скъпо, господин Армстронг, но съм решена да се боря със зъби и нокти. Още сега ще се обадя на адвоката си. Всъщност, можете да предадете думите ми на госпожица Фитцимънс.

— Много добре — заяви той и затвори телефона.

Каролина гневно затръшна слушалката. Идеше й да влезе в кухнята, да извади всички чаши от шкафовете и да ги разбие в стените. Какво, по дяволите, ще правя сега, питаше се тя. Пейтън наистина имаше бездънни джобове, както бе изтъкнал служителят на музея, и искаше помещенията на музея за собственото си тържество. Освен това несъмнено имаше нейни роднини в борда на музея, които с цената на всичко щяха да бранят интересите й.

Каролина реши да позвъни на Бърнард Голдсмит и да убие две птички с един камък. Щеше да разбере защо я е търсил и да поиска правния му съвет относно договора й с музея.

С неохота взе отново слушалката и избра номера. Отговори секретарката му, която веднага свърза Каролина.

— Здравей — поздрави я Бърнард. — Как мина пътуването?

— Нещата се подредиха много добре — отвърна тя. — Господин Уебър свърза ли се вече с теб?

— Разбира се. Вече сме се погрижили за всичко. Двамата с Мат трябва да дойдете в кабинета ми, за да подпишете някои документи. Ако сте заети, ще ви ги изпратя по пощата.

— Ще дойдем, ако така ще стане по-бързо — отвърна Каролина.

— Добре. Веднага ще подготвя нещата.

— А ти защо си ме търсил? Искал си да разговаряш с мен за нещо.

— Мислех си да се обърна към полицията относно иска на Леланд, с който оспорва завещанието на Лион — информира я той, — но първо исках да обсъдя намеренията си с теб.

— Да се обърнеш към полицията?

— Точно така — потвърди Бърнард. — Смятам, че писмото, предоставено от Леланд и Мерседес, е чиста фалшификация. Те се опитват да измъкнат от теб пари чрез измама. В случая можем да подходим по три начина. Можем да предложим на Леланд споразумение — ще му дадем някакви пари и ще го принудим да напусне града. Другият вариант е да го заплаша, че ще заведем дело срещу него и ще го обвиним, че е фалшифицирал писмото. Това може да го стресне и да го накара да се откаже. Онова, което обаче наистина искам да направя, е да дам на този човек един добър урок.

— И как ще го направиш? — попита тя.

— Бих искал да дам писмото за анализ в полицията. И ако то наистина се окаже фалшиво, да тикна Леланд и приятелката му зад решетките. По мое мнение те двамата са подели изключително злобна кампания срещу теб и ми се ще да ги накарам да си платят за това.

— Тогава действай — съгласи се Каролина. — Писна ми хората да си играят с мене.

— Добре.

— Между другото, когато се прибирах, видях Мерседес долу на улицата. Изнасяше мебелите си. Спомена нещо за пътуване до Англия.

— Изобщо не съм изненадан — отвърна адвокатът. — От онова, което чувам, разбирам, че не е в състояние да изплаща апартамента си и затова го дава под наем.

— А ти, естествено, си изключително добре информиран.

— Така е. Работата ми го изисква — отвърна Бърнард.

— Питам се дали и Леланд заминава с нея — подхвърли Каролина. — Може пък да се откаже от внесения в съда иск.

— Не мисля, че нещата ще се развият по този начин — възрази той. — Двамата с Мерседес са наели апартамент в един хотел на Двадесет и трета улица. Използвали са депозита, изплатен от новите наематели на мансардата, за да платят престоя си в хотела.

— Исусе, ама ти наистина си добре информиран — възкликна Каролина.

— Е, щом си съгласна, аз се захващам за работа. Ще те държа в течение, но на твое място не бих се тревожила прекалено. Мисля, че сме в състояние да разрешим този проблем в съвсем кратки срокове.

— Има още нещо, което бих искала да обсъдя с теб — рече Каролина.

— Казвай.

Тя му обясни ситуацията с музея.

Бърнард се разсмя.

— Пейтън Фитцимънс е пожелала да ангажира въпросните зали много след като ти си подписала твоя договор с музея. Веднага ще се обадя на оня задник, Армстронг, след което по-късно днес или най-късно утре сутринта ще те информирам за резултата от разговора ни.

— Как смяташ, какви са шансовете ми да победя в този спор?

— От името на кого организираш това тържество?

— Става дума за благотворително мероприятие на Комитета за защита на животните — отвърна Каролина.

— И с кого от този комитет контактуваш?

— С Лидия Карстеърс.

— Познаваш ли я добре?

— Сравнително добре.

— Тогава й се обади веднага. Лидия Карстеърс се ползва с изключително влияние в този град и се обзалагам, че също е член на борда на музея. Може да се окаже, че е в състояние да разреши този проблем, без да ти се налага да похарчиш и едно пени за целта.

— Веднага ще й позвъня. Благодаря ти, Бърнард.

— Ще се чуем по-късно — обеща той.

Каролина затвори телефона и се прегърби върху масата. Само още един телефонен разговор, рече си тя, и край. Отново взе слушалката и набра номера на Лидия. Икономът, Нормал, веднага я свърза.

— Никак не ми се иска да те тревожа — рече й Каролина, — но току-що разговарях с някой си господин Армстронг от музея.

— Какво е станало? — веднага попита Лидия.

Каролина обясни ситуацията възможно най-сбито.

— Разбирам — рече Лидия. — Пейтън Фитцимънс очевидно е решила да те унищожи и не подбира средствата. Само че в конкретния случай смятам, че няма никакъв шанс.

— И защо смяташ така? Заради подписания договор?

— Не, не е заради договора — отвърна Лидия. — Сигурна съм, че скъпо платените й адвокати могат да го разтрогнат, когато си пожелаят.

— Какво ще правим тогава?

— Няма да те отегчавам с подробностите сега, но обещавам утре да ти се обадя.

— Но ти наистина вярваш, че можем да продължим с подготовката на тържеството според предварителните ни планове, така ли?

— Точно така — заяви Лидия. — Изобщо не се тревожи, скъпа. А сега трябва да затварям. Ще ти се обадя утре.

Каролина затвори телефона и се запита какво ли е намислила Лидия. Не че това имаше някакво значение. След като разговаря с нея и с Бърнард Голдсмит, тя повярва, че има съюзници в борбата си срещу хората, които заговорничеха срещу нея.

А и Сет също беше на нейна страна.