Джудит Гулд
Сърдечна криза (30)

29.

Вратата на асансьора се отвори и Сет видя Каролина, която стоеше във фоайето и го очакваше. Очите й бяха като на изплашена кошута. Сет я прегърна и я притисна към себе си. Тя се сгуши в него — изпитваше отчаяна потребност от малко топлота и подкрепа.

Сет най-накрая я целуна по върха на главата, след което се усмихна и я поведе към кухнята, за да приготви кафе. Двамата седнаха на масата в трапезарията и Каролина му разказа за това как Ричи я бе излъгал по-рано вечерта и как бе намерила съобщението, което й бе оставил на компютъра си.

— Зная, че думите ми ще ти се сторят нелепи — рече й той и взе ръцете й в своите, — но не смятам, че трябва да се притесняваш за Рачи. Той е голямо момче, Каролина, и освен това и друг път е бил в Амстердам. Самата ти спомена, че е ходил там няколко пъти. — В действителност той също се тревожеше за Ричи, но в никакъв случай не можеше да допусне Каролина да разбере това. Подобно на всеки голям град в света, Амстердам също си имаше своята тъмна и опасна страна.

— Зная всичко това — Каролина неволно повиши глас, — но не мога да не се тревожа. Аз… аз… той е още дете и… мили боже, Ричи би могъл дори да е мъртъв, Сет! — Очите й се напълниха със сълзи и тя бързо ги избърса с върховете на пръстите си.

Сет погледна ръчния си часовник.

— Ричи вероятно вече е стигнал в Амстердам — отбеляза той. — Зависи кой точно полет е взел. Но там вече минава девет часа сутринта. Не е толкова рано, така че спокойно можем да позвъним на онази жена.

Каролина видимо се стегна.

— Според мен трябва да я предупредим, че Ричи ще се появи на прага на къщата й — настоя Сет. — Ако вече не го е направил. Добре е тя да знае какво става. Пък и няма друг начин да се уверим, че той наистина е добре.

— Да — съгласи се тя и кимна с глава. — Трябва да направя резервации за някой от полетите до Амстердам днес. И това трябва да стане веднага. Ще се кача на първия самолет, за който успея да намеря билет. И ще го доведа обратно у дома.

— Ние ще го доведем у дома — поправи я Сет. — Идвам с теб.

— Ти… ти би направил това за мен? — попита Каролина и го погледна с изненада. — О, Сет, не е нужно да го правиш. Мога да се справя и сама.

— Зная, че можеш — увери я той. — Нито за миг не бих се усъмнил в това, но не е нужно да го правиш сама. Мисля, че ще се чувстваш по-спокойна, ако имаш компания по време на това пътуване. Освен това, наистина искам да дойда. Както знаеш, аз също много държа на Ричи.

— Ти… ти наистина си загрижен за него, нали?

— Да — отвърна той. — Много. — После кимна и се усмихна. — Така че позволи ми да се обадя по телефона и да видя какво мога да разбера от онази жена. Ще направя и резервации за някой от полетите до Амстердам. За двама ни. А ти, ако искаш да си вземеш душ, сега е моментът да го сториш. Можеш също така да започнеш да събираш багажа си. Аз вероятно ще се позабавя на телефона.

— Предложението ти е добро — съгласи се тя.

— Наистина трябва да се приготвя. Към седем сутринта ще звънна на Рокси, за да я предупредя, че ще се наложи да ръководи бизнеса през следващите няколко дни. — Каролина се изправи. — Разговорът с нея ще ми отнеме само няколко минути.

— Имам нужда само от още нещо — вметна Сет. — Трябва ми името на жената, както и една от официалните бланки на адвоката й.

— Добре, но не мисля, че телефонният й номер фигурира в някой от юридическите документи, с които разполагам.

— Няма значение. Все някак ще го открия — увери я Сет.

— Веднага се връщам — рече Каролина. — Втурна се към кабинета и извади папката с документите. Занесе я в трапезарията и я остави на масата. — Ето, заповядай. Намери каквото ти е нужно. Мисля, че тук вътре ще откриеш всички подробности, които те интересуват. Аз отивам да се приготвя за пътуването.

— Добре — кимна той и веднага се зае с документите.

 

 

— Какво откри? — попита Каролина, която само няколко минути по-късно излезе от банята.

— Извадих късмет — информира я той. — Не можах да се свържа лично с Моник Ленърт, но оставих съобщение на телефонния й секретар. Освен това разговарях с Ейдриън Уебър, адвокатът, който движи юридическите й дела. Обясних му ситуацията. Казах му, че Ричи най-вероятно вече се намира в Амстердам и го предупредих, че ние ще пристигнем там по-късно през деня. Той ще продължи да търси Моник Ленърт, за да я предупреди да му се обади веднага щом Ричи се свърже с нея, или пък се появи в дома й. Той самият също ще е в готовност да реагира, ако Ричи, по някаква причина, опита да се свърже с него.

— Но тя би могла да е извън града — въздъхна Каролина. — Какво ще правим, ако не успеем да открием Ричи чрез нея?

— Виж, почти съм сигурен, че жената е в града, защото Уебър разговарял с нея вчера сутринта. — Сет се присегна и хвана ръката й. — Предишния ден се отбила в офиса му, за да подпише някакви документи и си уговорила друга среща с адвоката за утре. Другата новина е, че успях да резервирам билети за следващия полет до Амстердам. Слава богу, че туристическият сезон свърши.

— Това е чудесно — възкликна Каролина. — Не зная какво щях да правя без теб.

— Мисля, че сега трябва по най-бързия начин да се прибера у дома и да нахвърлям малко дрехи в един куфар. — Сет погледна часовника си. — След около два часа трябва да тръгнем за летище Кенеди. Вече позвъних на фирмата за транспортни услуги, която обикновено използвам. Лимузината ще дойде да ни вземе от тук.

Каролина се присегна и сложи ръка върху неговата. Нежно стисна пръстите му, но не каза абсолютно нищо.

— Скоро ще намерим Ричи — увери я той, сякаш в отговор на мислите, които се лутаха в главата й. — И смятам, че момчето ще е добре. А сега тръгвам. Трябва да позвъня на няколко души от офиса и да ги предупредя за заминаването си. Ще се справиш ли сама, докато ме няма, или предпочиташ да дойдеш с мен?

— Ще се оправя — увери го Каролина. — Трябва да разговарям с Рокси. И да се опитам още веднъж да открия Мат.

— Добре — рече Сет и се надигна. — Няма да се бавя.

Каролина се изправи и го придружи до вратата на асансьора. Той натисна бутона и се обърна към нея.

— Искам да запомниш едно нещо — изрече внимателно. — И то е, че всичко ще бъде наред.

Тя кимна. После обви ръце около него. Той я прегърна в отговор и двамата останаха така докато асансьорът пристигна.

Разделиха се и Сет влезе в кабината.

— Веднага се връщам — обеща й той.