Джудит Гулд
Сърдечна криза (25)

24.

— Антонио обаждал ли се е тези дни? — попита Каролина, когато пристигна в магазина на следващата сутрин.

Рокси поклати отрицателно глава.

— Нито дума — рече тя. — Затова си позволих да го потърся снощи, след като се прибрах от работа.

Очите на Каролина се разшириха.

— И успя ли да разговаряш с него?

Рокси кимна.

— Това няма да ти хареса — предупреди я тя, — но Антонио смята да започне работа при Пейтън Фитцимънс. Всъщност, не спря да говори за това. Изфука се, че двамата с Пейтън имат връзка, а тя обещала да му плаща купища пари, когато започне да работи за нея.

 

Каролина не каза нищо, слисана от тази новина.

— Значи Антонио ще работи за конкуренцията — най-сетне продума тя. — Не съм особено изненадана. — Обърна се към Рокси. — Знаеш ли какво?

— Какво?

— Имам чувството, че Пейтън Фитцимънс открито ни обявява война.

— Напълно съм съгласна с теб — заяви Рокси.

— А ти нали знаеш старата поговорка, че в любовта и на война всичко е позволено?

Рокси я изгледа с любопитство.

— Какво точно имаш предвид?

— Че ще отвърна на огъня с огън — смръщи се Каролина. — Писна ми да седя безучастно и да поемам всички удари.

— Да, но как, за бога, ще се бориш с нея? — стреснато попита Рокси. — Сигурна съм, че не би искала да паднеш до нейното ниво. Колкото повече разсъждавам по въпроса, толкова по-сигурна ставам, че Антонио и Пейтън от известно време работят заедно срещу нас. Но какво бихме могли да направим, за да ги разобличим?

Каролина я погледна и за известно време не каза нищо.

— Помниш ли Ерика Роджърс? Жената, която се занимава с пъблик рилейшънс и която ми се обади преди известно време и ми предложи да я наема като специалист за връзки с обществеността?

Рокси кимна.

— Помня я, разбира се, но по онова време ти нямаше нужда от нея. Редакторите на списанията сами те търсеха. И продължават да го правят. Бизнесът ти не се нуждае от повече реклама.

— Напротив, оказва се, че имам нужда точно от това — възрази Каролина. — Смятам да й се обадя, да я назнача за месец или два и с нейна помощ да публикуваме няколко статии в пресата.

— Посветени на какво? — погледна я Рокси.

— О, ами например на факта, че Антонио, дизайнер на цветя, работил години наред за Каролина, неочаквано започнал работа при Пейтън Фитцимънс, с която го свързва страстна и пламенна любовна връзка. Или пък на решението на Каролина да го уволни заради проблемите в магазина й, започнали непосредствено след като Антонио започнал да се вижда с госпожица Фитцимънс. — Обърна се към Рокси и изразително вдигна вежди. — Как ти се струва, а?

— Мисля, че може и да излезе нещо от това — изрече малко неуверено Рокси и продължи: — Смяташ да подхраниш вестниците с достатъчно материал, за да очерниш Пейтън и Антонио. Репортерите ще захапят новината като топъл хляб и няма дори да разберат, че информацията идва от нас.

— Точно така — потвърди Каролина. — Ще използват обичайните за подобни случаи фрази. Ние чухме… Или пък: Едно птиченце ни каза, че….

Рокси я огледа с преценяващ поглед.

— Знаеш ли — най-накрая продума тя, — днес изглеждаш като напълно различен човек.

— В какъв смисъл?

— Не зная точно, но като че ли си по… енергична. Напоследък беше малко… потисната. Не че мога да те виня, предвид обстоятелствата, но бях започнала да се тревожа. Днес обаче отново приличаш на предишната Каролина — заключи Рокси и се усмихна.

— Ами, би могло да се каже, че напоследък доста се взирах в душата си и анализирах емоциите си, в резултат на което достигнах до заключението, че… че… ами, че имам нужда от помощ. Не е нужно да преживявам всичко това съвсем сама. А в последно време ми се струпаха прекалено много неприятности.

Рокси се присегна и сложи ръка върху нейната.

— Чуй ме, Каролина, знаеш, че съм готова да направя всичко, което мога, за теб.

Говориха часове наред, като през цялото време не спираха да работят, и Каролина изля душата си пред Рокси. В края на разговора имаше чувството, че е свалила огромно бреме от плещите си. И то само защото бе споделила тревогите и проблемите си с човек, който я разбира и подкрепя.

— Преди да се свържа по телефона с Ерика Роджърс, трябва да се погрижим за още нещо — заяви Каролина, сменяйки темата на разговора.

— И какво е то? — погледна я Рокси. — Да не говориш за заместник на Антонио?

Каролина кимна.

— Защо на първо време не помолиш Мерседес да дойде да ни помогне? — предложи Рокси.

— Не съм сигурна, че мога да се справя с присъствието й около себе си — призна й Каролина. — Не забравяй, че и тя ме предаде. Искам да кажа, че нали точно тя уж притежава онова писмо, което Лион й бил продиктувал.

— Но наистина ли вярваш, че е предателка? — настоя Рокси. — Помисли по въпроса. В края на краищата, тя не печели абсолютно нищо, нали?

— Ако играе в комбина с Леланд, естествено, че ще спечели нещичко — възрази Каролина.

— Ама че съм глупава! — възкликна Рокси. — Това е, защото напоследък се опитвам да не мисля за него, или пък за нея. Права си. Не бихме искали тя да се навърта наоколо.

— Винаги можем да се обърнем към хората, които наемаме почасово и които познаваме добре — рече Каролина. — Все някак си ще се справим.

Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.

— Каролина.

— Здрасти, Сет е.

— О, Сет, как си тази сутрин?

— Добре съм, но не затова се обаждам. Ти как си?

— Аз съм добре — увери го тя. — Всъщност, чувствам се много по-добре.

— Страхотно — възкликна той. — Исках да те попитам дали ще ме придружиш на един коктейл тази вечер. Бихме могли да обсъдим подробностите по подготовката на моето парти, а след това може и да вечеряме заедно, ако нямаш нищо против.

— Къде е коктейлът? — попита тя.

— О, у семейство Смитсън. Робърт и Иванджелин Смитсън.

— Аз… ами… — Просто не знаеше какво да каже.

— Ще е чудесно да се запознаеш с тях — настоя Сет. — А също и с много от другите хора, които ще присъстват. Повечето от тях членуват в бордовете на различни музеи и фондации. Освен това, познай кой е нает за аранжирането на цветята?

— Веднага ще ти кажа — отвърна тя. — Пейтън Фитцимънс.

— Точно така. Зная, че в известен смисъл за теб това ще е като да влезеш в бърлогата на лъва, но пък каква по-добра възможност да огледаш и прецениш работата й? Не забравяй и за контактите, които ще създадеш. Би могла да й измъкнеш някои клиенти направо изпод носа. — Замълча за момент, а след това додаде: — Виж какво, трябва да приема едно друго обаждане. Ще ти звънна отново след няколко часа.

— Добре — съгласи се тя. — Ще говорим отново по-късно, Сет.

Бавно затвори телефона.

— Сет Фостър те покани да излезете, нали? — попита Рокси.

Каролина кимна.

— Да, покани ме да го придружа на коктейл у семейство Смитсън. Пейтън Фитцимънс ще бъде декоратор на партито.

— И ти не прие веднага? — Рокси въздъхна. — Наистина трябва да отидеш да си прегледаш главата, Каролина. Той е най-свестният и мил мъж, когото познавам, и съм сигурна, че срещата с него ще ти се отрази добре.

— Просто ми се струва странно да изляза с друг мъж толкова скоро след смъртта на Лион. Пък било то и на бизнес среща.

— И какво ще загубиш? — настоя Рокси. — Знаеш, че можеш да имаш доверие на Сет. Убедена съм, че присъствието ти на този коктейл ще разкрие прекрасни перспективи пред бизнеса ти, а бог ни е свидетел, че целта ни е да откраднем от Пейтън колкото е възможно повече потенциални клиенти. — Взе ръцете на Каролина в своите и я погледна в очите. — Лион си отиде и няма да се върне повече, Каролина. А ти си отговорна пред самата себе си и си длъжна да продължиш да живееш и да се радваш на живота.

Каролина я изгледа замислено.

— Права си — най-накрая заключи тя. — Когато ми се обади отново, ще приема поканата.

— Добро момиче — похвали я Рокси и пусна ръцете й. — А сега защо не потърсим Ерика Роджърс? Крайно време е да поговорим с нея и да приведем плана си в действие.

— Чудесна идея — на драго сърце се съгласи Каролина.

 

 

— Как мина тенисът? — попита Каролина, когато Ричи влезе в кабинета, където тя гледаше новините.

— Добре — отвърна той и пусна на пода спортния сак с екипировката му.

— Само добре?

Ричи се излегна на един фотьойл и отклони поглед от майка си. На главата си беше нахлузил бейзболна шапка с обърната на една страна козирка, а гуменките му нервно потропваха по пода.

— Ами да, добре. Тенис като тенис. Какво толкова?

— Разбирам — отвърна тя, разочарована от факта, че синът й не е прекарал по-добре.

— Добре поне, че той не се отнася с мен като с глупак — заяви Ричи.

— Какво имаш предвид?

— Ами не се опитва да играе под възможностите си, само за да ме накара да изглеждам по-силен на корта и да се почувствам по-добре. Нали разбираш? Повечето хора биха си казали: О, бедното хлапе, баща му почина наскоро. Защо да не го накараме да се почувства по-добре?

Каролина вътрешно потрепери от думите му.

— Радвам се, че не го е направил — спокойно отвърна тя. — Пък и Сет не е такъв човек.

— Какъв?

— Като онези, които описа. Които биха се държали глупаво и покровителствено.

— Е, да, той не е гадняр като тях.

— Не, наистина не е. Всъщност, изобщо не смятам, че е гадняр.

— Интересуваш ли се от него?

— Не се интересувам от никой мъж, Ричи. Не желая да се срещам с никого — увери го тя.

— Заради татко ли? — настоя той.

— К-какво имаш предвид? — попита Каролина и се поизправи на дивана, на който седеше.

— Ами питам дали нежеланието ти да се виждаш с други мъже не е свързано с онова, което татко ти причини? С това, че е имал и друга жена? Чух за това докато се четеше завещанието. Аз не съм глупав. Освен това разгледах документите, които вуйчо Мат остави тук. Видях снимките и другите материали.

Душата й се сви от страх, мислите й се объркаха от обхваналия я ужас. Как да му отговоря, запита се тя. Как да обясня цялата грозна ситуация на шестнадесетгодишния си син? Тя самата може и да презираше Лион заради стореното, но не искаше Ричи да намрази родния си баща.

Когато майка му не отговори веднага, Ричи продължи:

— Те просто си стояха тук и аз реших да ги разгледам. И аз имам някакви права, както знаеш.

— Не исках да виждаш всички онези неща, Ричи — рече тя и очите й се напълниха със сълзи. — Исках да запомниш само хубавите неща за баща си.

— Аз ги помня — увери я той. — Но те не са цялата истина за него, нали?

— Но… онези неща… искам да кажа… — Гласът й изтъня, докато тя отчаяно се опитваше да намери най-подходящите думи. — Не желая да разговаряме за това сега, Ричи — през сълзи довърши Каролина. — Наистина бях… сломена от това. И ми е трудно да разговарям за случилото се.

— Но аз също съм засегнат — възрази той и в гласа му се прокраднаха гневни нотки. — Ти не си единственият човек в това семейство.

— О, зная това, Ричи — въздъхна тя. — Естествено, че те засяга.

Приближи се до него и се опита да хване ръката му, но той се отдръпна.

— Моля те, Ричи! Зная, че случилото се засяга и теб, но просто не зная как да се справя с този проблем.

— Ами само си помисли, мамо!

— Какво, миличък? — попита тя и избърса сълзите си с пръсти.

— Имам си по-малка сестричка — рече той. — Усмихна се и Каролина си спомни колко често им бе повтарял, че иска да си има сестричка. — И тя изглежда също като мен.