Джудит Гулд
Сърдечна криза (9)

8.

Таксито спря под навеса, опънат над входа на хотел Плаза на Пето авеню, а униформеният портиер се спусна към колата и отвори вратата на Каролина и Рокси. Те слязоха от таксито и тръгнаха нагоре по застланите с килим стълби, минаха през въртящите се врати и влязоха във величественото фоайе. Каролина не бе посещавала хотела от много време и когато чу елегантното класическо изпълнение на струйното трио, долитащо от Палм корт, тя за пореден път си помисли, че този хотел представлява едно наистина красиво кътче, запазило изтънчената изисканост на Стария свят сред съвременния хаос на вечно забързания Манхатън.

Завладя я силна носталгия докато стоеше във фоайето и се опиваше от красотата на елегантната обстановка. Спомни си колко често бяха обядвали с Лион в Ойстър бар преди години, припомни си вечерите с родителите й в Едуардиън рум. Не пропусна и честите срещи, които на времето си уреждаха с Мат в шумната Оукрум.

Огромният букет, поставен върху маса в центъра на фоайето, веднага привлече погледа й на професионалист. Прекрасните цветя подхождаха напълно на великолепието на обстановката и Каролина се изпълни със завист към декоратора, който се грижеше за украсата на хотела. Забеляза няколко елегантно облечени жени, седнали на удобните френски столове в очакване на своите съпрузи или приятели. Килимът под краката им беше толкова дебел, че токовете на обувките им потъваха в него, мраморните подове, позлатените ламперии, кристалните аплици и полилеи представляваха съвършения декор за драматичните събития, които често се разиграваха в това фоайе.

— Бях забравила колко красиво е тук — със страхопочитание прошепна Рокси и двете се насочиха към рецепцията.

— Това е най-прекрасното място за една сватба — отбеляза Каролина. — Нали?

— Напълно съм съгласна.

Каролина погледна към мъжа на рецепцията.

— Здравейте, вие ли сте Майкъл?

Младият мъж кимна едва забележимо. Косата му беше пригладена назад и блестеше дори и на приглушеното осветление.

— А вие вероятно се госпожа Маунткесъл — предположи той.

— Да — отвърна Каролина.

Той се усмихна.

— Изчакайте само момент — помоли. — Веднага ще дойде наш служител, който ще ви заведе до балната зала. — Погледна наляво от себе си. — А, ето го, идва. Госпожо Маунткесъл, това е Алек. Алек, запознай се с госпожа Маунткесъл. Ще трябва да й покажеш балната зала и всички удобства и сервизни помещения, които хотелът би могъл да предостави за една сватба. Моля те да останеш с нея толкова, колкото е нужно.

Алек кимна учтиво.

— Оттук, моля — рече той и махна с ръка по посока на асансьорите.

Каролина и Рокси го последваха. Той натисна бутона за първия етаж. Слязоха в коридор, застлан с дебел плюшен килим, и тръгнаха към балната зала. В залата се влизаше през няколко двойни врати. Алек отключи една от тях, отвори я широко и пропусна двете жени пред себе си.

Каролина обходи с очи огромната зала, изпълнена в кремаво и златисто, разгледа величествените колони, кристалните полилеи и аплиците, сведе поглед към разкошния червен килим. След това се обърна към Рокси.

— Предстои ни да свършим дяволски много работа. Трябва да започнем веднага и да не спираме до утре вечер.

— Наистина ни чака сериозна работа — съгласи се Рокси.

— Много се радвам, че ти хрумна идеята да използваме перголата. С нея ще запълним голяма част от празното пространство, а колоните й ще бъдат в унисон с тези на залата. — Каролина се обърна към Алек. — Бихте ли запалили всички лампи в помещението? След това сте свободен — ние поемаме оттук насетне. Ако ни потрябвате отново, ще помолим Майкъл да ви изпрати при нас.

— Чудесно — кимна Алек.

— О! — сети се Каролина, — аз ще се видя с Майкъл, преди да тръгна от тук, но ви моля да го предупредите, че тази вечер и утре тук ще пристигнат няколко доста обемисти доставки.

— Ще му кажа — кимна пак Алек, обърна се и излезе от залата.

— Е, време е да се захващаме за работа — рече Каролина и връчи рулетката на Рокси. — Предлагам да започнем от мястото, на което ще се състои церемонията. Най-напред ще измерим ширината. — Полилеите и аплиците изведнъж оживяха и залата заблестя, окъпана от ярката им светлина. — Сигурна съм, че всички лампи могат да бъдат намалени — отбеляза Каролина, — но все пак ми напомни да проверя със сигурност, преди да си тръгнем.

— Ще го направя — обеща Рокси.

Отидоха заедно до единия край на огромната и елегантна бална зала и се заеха с измерванията. Каролина записваше мерките в специалната си тетрадка. Докато работеха тя си припомни събитията от тази сутрин. Мислеше за случилото се с известно раздразнение, но не можеше да не го погледне и откъм смешната му страна. Рано сутринта беше влязла през вратата на магазина и бе заварила Антонио и Рокси да работят като луди върху някакъв ангажимент, за който тя дори не бе и чувала.

— Какво става тук? — попита тя.

— Нали си чувала за онзи страхотния футболист, който току-що подписа контракт за няколко милиона долара с Метс? — зае се да обяснява Рокси.

— Не, не съм — отвърна Каролина и поклати отрицателно глава. — Защо, трябва ли да зная нещо за него?

— Името му напоследък не слиза от вестниците — намеси се Антонио. — Рики Санчез ще се жени утре за супермодела Криси Мадисън. Очевидно Мадисън побесняла от некадърността на декораторката, някаква стара цветарка от Филаделфия, и я уволнила на часа. За наш късмет, забелязала името ти, което след партито у Лидия бе споменато в Поуст. Показала вестника на Санчез, а той се обади и настоя ти лично да се заемеш с украсата на сватбеното им тържество утре. Каза, че не желае никой друг да се занимава с цветята, защото бил твърдо решен да осигури на Криси само най-доброто.

— Утре! — възкликна Каролина. — Но това е невъзможно! — След това измери с поглед букетите, върху които работеха и двамата. — И тези тук са за сватбата, така ли?

Рокси и Антонио кимнаха.

— Казали сте, че ще поема работата, без дори да ме попитате, така ли?

Двамата отново кимнаха.

— Постоянно ни повтаряш, че трябва да работим повече и по-упорито, ако искаме повишение — заяви Антонио. — Освен това винаги си настоявала, че трябва да поемаме повече отговорности и да взимаме собствени решения — арогантно продължи той. — Съобразихме се с изискванията ти и точно това правим в момента.

И ето че сега Каролина, застанала на колене и стиснала единия край на рулетката в ръка, се изсмя на глас, припомнила си стъписването си в онзи момент.

— Какво е толкова смешно? — попита Рокси.

— Сетих се как двамата с Антонио поехте този ангажимент без дори да ме попитате — отвърна тя. — Господи, наистина успяхте да ме изненадате.

— Радвам се, че не си ни ядосана — промърмори Рокси.

— Тази сватба ще бъде широко отразена от пресата — рече Каролина, — а това ще се отрази добре на нашия бизнес. Освен това ще спечелим доста пари. Двадесет хиляди долара само от цветята. Пък и двамата с Антонио сте постъпили по този начин, изпълнявайки стриктно указанията, които съм ви давала неведнъж.

И това е самата истина, помисли си тя. Съвсем наскоро бе разговаряла откровено с Антонио и Рокси и след като те двамата успяха да я убедят, че наистина желаят да бъдат важна част от екипа и да продължат да работят заедно с нея, тя им позволи да се включат в обсъждането на бъдещите планове за разрастването на бизнеса.

— По кое време каза, че ще дойдат Антонио и Ричи? — попита.

— Вероятно не по-рано от седем вечерта — отговори й Рокси. — Там някъде.

Двамата щяха да докарат с микробуса всички големи свещници и поставки за вази, корпуса на перилата, която бяха решили да използват, както и останалите инструменти и помощни материали, от които щяха да имат нужда при изработването на украсата. Щяха да докарат всичко, освен цветята, които щяха да бъдат доставени и аранжирани на следващия ден.

— А кой ще се грижи за магазина в наше отсъствие? Мерседес ли? — попита Каролина.

— Да — отвърна Рокси и я погледна. — Не знаех на кого другиго бих могла да се обадя, а ти й имаш доверие, така че…

— Добре — съгласи се Каролина. — Мисля, че ще се справи. Освен това ми се струва, че двамата с Антонио се разбират добре.

Рокси кимна.

— Мерседес и Антонио стават все по-близки с всеки изминал ден.

Каролина я изгледа с любопитство.

— Да не би да искаш да кажеш, че между тях има нещо?

— Не, не мисля — отвърна Рокси. — Сигурна съм обаче, че се разбират дяволски добре. Постоянно си шушукат нещо, а аз все си мисля, че едва ли обсъждат новините и политическото положение.

Каролина се разсмя.

— Така е. Едва ли си говорят за политика. Клетъчният й телефон иззвъня, тя притича до чантата си и го грабна.

— Ало?

— Здрасти, хубавице.

— Мат! — извика Каролина, щастлива, че чува гласа на брат си. — Толкова се радвам, че се обади. Познай къде се намирам и какво правя.

— М-м… разхождаш се чисто гола из Манхатън? — предположи той.

— Не, глупчо! — отвърна тя. — В момента седя на пода на голямата бална зала на хотел Плаза.

— И какво е станало? — попита Мат. — Изпила си толкова много алкохол, че си паднала на земята и сега не можеш да станеш?

— Ама ти наистина говориш само глупости днес — през смях го сгълча Каролина. — Не, двете с Рокси сме тук и се подготвяме да започнем работа по украсата на една сватбена церемония, която ще се проведе утре вечер. Ангажимент, който излезе в последния момент.

— Сигурен съм, че ще се справиш.

— Разбира се. Все нещо ще измислим. А ти как си? Как е Тад? Добре ли е?

— Добре е — отвърна Мат. — Зает, както винаги.

— О, добре. Защо ли не съм изненадана? Виж, ще затварям, защото трябва да се захващам с работа. Имаме да свършим още много неща.

— Защо ли не съм изненадан? — заяви той. — Исках само да те чуя. Доколкото разбирам, бизнесът ти напоследък процъфтява.

— Направо няма да повярваш — изрече Каролина, — но не бих могла да бъда по-щастлива. Хауз енд гардънс готвят материал за мен. От W се обадиха, че искат да направят пълен портрет на живота и работата ми, включващ снимков материал от мансардата, магазина и къщата ни в провинцията. Бизнесът ми така се разрасна, че ще трябва да наема още служители. И колкото по-скоро го направя, толкова по-добре. Ако ти хрумнат някакви блестящи идеи по въпроса, ще те моля да ги споделиш с мен. Ще идваш ли скоро в града?

— Ще ми се да можех да дойда — въздъхна той, — но знаеш как е. Имам толкова много работа, че не зная дали ще успея да я свърша, преди да застудее.

— Да, всичките тези големи пари, спечелени на Уол Стрийт — през смях отбеляза Каролина. — И вложени все в изисканите вили в Литчфийлд. Занимаваш ли се с нещо по-интересно?

— Повечето от поръчките са рутинни — отвърна той, — тераси, вътрешни дворове, градинки около плувни басейни. Нали разбираш, обичайните неща. Но има и няколко наистина страхотни проекта. Нали си чувала за Сибил Конрой?

— Разбира се — отвърна тя. — Не беше ли тя жената, която след развода си с онзи крупен инвестиционен банкер получи обезщетение от около двеста милиона долара?

— Точно тя — рече Мат. — Та тя харчи огромни пари за ремонт на къщата си. Сумите наистина са умопомрачителни. В момента работя върху розова градина със сложни фигурални лехи и зеленчукова градина по модел на старите манастирски имения. Когато свърша с тях, къщата ще заприлича на картинка.

— Звучи вълнуващо — отбеляза Каролина.

— Задачата наистина е изключително вдъхновяваща, но трябва да се свърши и много черна работа. Проектът включва обновяване на трите изкуствени езера в границите на имота. Архитектът, изработил първоначалния проект, не е свършил работата както трябва и сега водата, която не може да се оттича по никакъв начин, постоянно зеленясва и мирише. Езерата изглеждат ужасно в момента, но аз ще ги оправя. На всичкото отгоре има да се върши страшно много по външното осветление, в резултат на което Тад си скъсва задника от работа. Добре че е опитът му, натрупан като осветител и дизайнер на светлинни проекти на Бродуей. Понякога му хрумват фантастични идеи за неща, за които никога не бих се сетил дори. Сигурен съм, че когато приключим с работата си, къщата на Сибил Конрой ще изглежда умопомрачително красива.

— Не се и съмнявам — съгласи се Каролина. — Освен това, благодарение на вас горката жена ще се раздели със значителна част от сумата, която успя да измъкне от бившия си съпруг.

Мат се разсмя.

— Не се безпокой за това. Тя наистина е добър клиент и е удоволствие да се работи с нея. Има страхотни идеи и знае какво всъщност иска, макар че предстои да се свърши още много работа. А сега се опитай да предположиш каква беше последната й идея.

— Ами може би иска от теб да проектираш малко островче по средата на едно от езерата й, което да се превърне в уединено любовно гнезденце? — пошегува се тя. — Нямам и най-малка представа, Мат. За каква идея става дума?

— За такава, свързана с теб — информира я той.

— С мен! — възкликна Каролина. — За какво говориш? Та тази жена никога не ме е виждала.

— Може и да не е — отвърна той, — но е чувала за теб от някаква приятелка на Лидия Карстеърс. Сибил много обича да аранжира цветя — цялата й къща е отрупана с красиви букети — и по този повод аз й споменах, че собствената ми сестра има магазин в Ню Йорк и се занимава с организиране, подготовка и декориране на всякакви тържества. А когато й казах името ти, тя изведнъж се развълнува и ентусиазирано заяви, че е чувала, че си истински гений в работата си.

Каролина беше очарована от тази новина, но едновременно с това, беше толкова изненадана, че остана безмълвна за известно време.

— Аз… аз… ами, това е страхотно! — най-после успя да смотолеви тя.

— Наистина е страхотно, сестричке. Сибил е още един потенциален клиент. И то от най-големите. Тази жена постоянно организира приеми в дома си и харчи цяло състояние за цветя. Струва ми се, че най-после започваш да получаваш признанието, което винаги си заслужавала. Бизнесът ти достигна напълно заслужени висоти.

— Благодаря, Мат — отвърна Каролина, развълнувана от оценката на брат си. Той беше изключително взискателен и критичен човек, истински перфекционист в онова, с което се занимаваше. Така че този комплимент, изречен лично от Мат, означаваше много за нея.

— Трябва да затварям вече — рече Мат. — Обадих се само за да ти съобщя добрата новина.

— Много се радвам, че го направи. Поздрави Тад от мен. Обичам ви и двамата.

— И аз те обичам, сестричке. До скоро!

— До скоро…

Каролина затвори клетъчния си телефон, прибра го отново в дамската си чанта и обви ръце около себе си. Добрите отзиви за работата ми наистина се разпространяват навсякъде, помисли си тя. При това много по-бързо отколкото очаквах. Даде си сметка, че оценката на Мат беше напълно заслужена. Работила беше твърде дълго и упорито, за да стигне до този етап от кариерата си.

— Изглеждаш щастлива — отбеляза Рокси.

— О, наистина съм щастлива, Рокси — възкликна тя. — Все повече и повече започва да се говори за добрата ни работа, а това ме кара да се чувствам наистина добре.

— Защо не отпразнуваме добрите новини с по едно питие в Палм корт, след като приключим с измерванията? — предложи Рокси.

— Великолепна идея — съгласи се Каролина. — Но най-напред трябва да свършим тук. Искам да отбележим местата, на които ще поставим свещниците и кошниците с цветя. А когато момчетата дойдат с багажа, ще подредим всичко на избраните места. Ще монтираме дори и перголата и ще я подготвим за декориране.

— Смяташ ли, че ще можем да осигурим достатъчно цветя? — попита Рокси.

— Мисля, че ще се справим. Към количеството, което двамата с Антонио сте поръчали тази сутрин, ще прибавим и всичко онова, което успея да изпрося от моите приятели на пазара. В момента разполагаме с достатъчно бели орхидеи и зеленина, а довечера очакваме още една голяма доставка. Мисля, че всичко ще бъде наред. — Започна да тършува из чантата си. — Аха! Ето я и моята рулетка. Хайде да направим измерванията и да отбележим съответните места.

Работиха заедно в продължение на още два часа. Когато приключиха, Каролина се обърна към Рокси:

— Готова ли си вече за онова питие? — попита тя.

— Готова съм и още как! — отвърна Рокси.

 

 

Красивият салон Палм корт ги посрещна с изящните звуци на елегантната музика, която се носеше от дъното му. Управителят ги настани на маса за двама. Бяха заобиколени от истинска гора от палми и всевъзможни други растения, които се оглеждаха в множеството огледала с позлатени дървени рамки, разположени щедро из цялата зала. Мраморни колони се извисяваха чак до стъкления таван високо над главите им, а полилеите с множество кристали, нависнали като едри гроздови зърна, подсилваха допълнително и без друго царствената обстановка в салона.

— Тук е направо божествено — възкликна си. — Все едно че сме някъде в Европа.

Каролина се усмихна.

— Наистина е божествено. Винаги съм обичала това място.

Сервитьорът застана до масата им.

— Добър ден, дами — поздрави той. — Желаете ли чай? Или някакъв сладкиш, може би?

— Струва ми се, че бих пийнала нещо — отвърна Каролина. — Чаша шампанско, ако обичате.

— Много добре — кимна сервитьорът. После погледна към Рокси. — А вие, мадам?

— Същото.

— Благодаря ви — изрече сервитьорът и се отдалечи.

— Какво свирят в момента? — попита Рокси.

— О, това е… това е… не си спомням — отговори Каролина. — Слушала съм тази музика през целия си живот, а ето че не мога да кажа каква е.

Очите й обходиха красивото помещение. Забеляза няколко маси, заети от елегантни дами, които пиеха чай.

— Не се обръщай веднага — рече й Рокси, — но онази жена, която седи до колоната точно срещу теб, не е ли Глория Таусън?

Каролина потисна импулса си да погледне веднага, след няколко минути хвърли един нехаен поглед в указаната посока. След това отново насочи вниманието си към Рокси.

— Тя е. А жената с нея е Лулу Ривъри, съпругата на дизайнера. Как бих искала да се превърна в муха на стената до тях. Напоследък вестниците непрекъснато се занимават с Таусън и, ако се съди по публикуваните статии, той очевидно е разпродал милиони акции, за да събере наличен капитал.

— Изобщо не се учудвам — отвърна Рокси. — Леланд познава декоратора, обзавел апартамента им, и той ми каза, че тя е похарчила над четиридесет милиона долара само за мебелите. Като в тази сума не влизат разходите по ремонта и вътрешната украса.

— Предполагам, че за тях това е дребна и незначителна сума — отбеляза Каролина.

Рокси кимна в знак на съгласие.

— И Леланд е на това мнение. Предполагам, че е тук, защото желае да бъде виждана в обществото, да изглежда красива, богата и щастлива, опитвайки се да докаже на пресата и на всички клюкари, че слуховете за финансовите им затруднения не отговарят на истината.

Сервитьорът се появи с две кристални чаши с шампанско и ги остави на масата.

— Благодаря — рече Каролина. Вдигна чашата си и отпи от златистата, пенлива течност. — О, шампанското е чудесно — възкликна тя, наслаждавайки се на превъзходния му вкус. И тогава с периферното си зрение като че ли зърна нечия позната физиономия. Преди да успее да каже каквото и да било, Рокси се обърна към нея.

— Виж — рече тя и сложи чашата си на масата. — Сет Фостър се появи с някаква жена.

— Да, това наистина е Сет.

— Чудя се коя е русата красавица с него — замислено изрече Рокси.

— Не зная — отговори Каролина. — Но наистина е красавица и определено не е Пейтън Фитцимънс.

Управителят поведе Сет и дамата му към масата им и в този момент Сет ги забеляза. Наведе се и прошепна нещо на управителя. След това двамата с жената се насочиха към Рокси и Каролина.

— Каква изненада! — възкликна той със светнало от радост лице.

Каролина мигновено изпита трепета, който неминуемо съпътстваше всяка нейна среща с този мъж.

— Здрасти, Сет — успя да поздрави тя.

— Да ви представя Косима фон Анхелт. А това са Каролина Маунткесъл и Рокси Дейвис — учтиво изрече той, запознавайки ги с приятелката си.

— Приятно ми е. — Косима говореше със силно изразен акцент. Усмихна се едва-едва. Едната й ръка разсеяно си играеше с перлената огърлица, която красеше изискания й костюм на Шанел.

— Косима е стара приятелка от Амстердам — додаде той.

— Да, познаваме се едва ли не още от Средните векове — през смях поясни Косима. След което леко стисна ръката на Сет и Каролина си помисли, че жената изпитва истинска привързаност към него.

— Амстердам е прекрасен град — отбеляза Каролина. — Съпругът ми в момента е там.

— Надявам се, че не е заминал във ваканция без вас? — закачливо подхвърли Косима.

— Не, работи като мениджър в една авиокомпания и му се налага да прекарва доста време там — поясни тя.

— Странно, че никога не съм го срещал — обади се Сет и внимателно се вгледа в очите й. — Аз също прекарвам доста време в Амстердам. Работя в Холандско — американската банка.

— Светът е наистина малък, нали? — заключи Каролина. Почувства силно неудобство, когато погледът му се спря върху нея. Не знаеше как да изтълкува вълнението, което появата му предизвика в душата й.

— Е, ние също трябва да се настаним — рече Сет. Поколеба се за момент, преди да поведе дамата си към масата им. — Беше ми приятно да ви видя — додаде той.

— До скоро — рече Каролина.

— Господи — възкликна Рокси, — този мъж наистина знае как да си избира мадамите. Не мога да не му го призная. Дрехите на тази жена струват повече, отколкото печеля за цяла година, а и тя ги носи с неподражаема елегантност и финес.

— Да, така е — съгласи се Каролина. Погледна към тях и ги видя да заемат местата си. Двамата чудесно подхождат на изящната обстановка, помисли си. Също като Лулу Ривъри и Глория Таусън, Сет и дамата му бяха изискани и елегантни като мрамора, огледалата, позлатата, кристала и среброто, които изобилстваха в Палм корт. И като капак на всичко, и двамата бяха изключително красиви.

— Предлагам да си допием питиета и да ставаме — рече Каролина, изпитала внезапно желание да се махне от красотата на Палм корт и от вълшебната музика, която се носеше наоколо. — Имаме още толкова много работа, че сигурно ще ни се наложи да работим до полунощ. Искам да прескоча набързо до магазина, за да се уверя, че всичко е наред и да проконтролирам момчетата, които сигурно вече са започнали да товарят микробуса. Струва ми се, че ще трябва да се направят няколко курса. Бихме могли, освен това, да поръчаме храна за всички — продължи тя — и да я вземем с нас като се върнем тук.

Рокси замислено се вгледа в лицето на Каролина, изненада от внезапната й припряност, но лицето на шефката й изглеждаше непроницаемо.

— Добре — съгласи се тя. Допи шампанското си и остави чашата на масата. — Готова съм.

Докато излизаха от салона Каролина се усмихна и махна с ръка на Сет и Косима. Сет й махна в отговор, а Косима само се усмихна. Съвършената двойка, помисли си Каролина, изпитала слаб пристъп на завист. Пейтън обаче изглеждаше също толкова красива. Чудя се коя ли от двете ще предпочете?