Джудит Гулд
Сърдечна криза (8)

7.

Сет погледна към Пейтън, която седеше от другата страна на масата и си бъбреше с мъжа от дясно на нея — млад мултимилионер, който, доколкото Сет бе информиран, имаше някакъв бизнес с оптични влакна и който изглеждаше малко не на мястото си, но очевидно беше на върха на щастието от вниманието, оказвано му от Пейтън. Очите й блестяха ярко на светлината на свещите, а скъпите бижута, които носеше, проблясваха при всяко нейно движение. Бели диаманти на ушите, около врата и на китките. Носеше великолепната черна рокля на Диор с лекотата на човек, роден да представя творенията на висшата мода. Но пък случаят с Пейтън беше именно такъв, припомни си Сет.

Тя наистина беше родена, отгледана и възпитана именно за случаи като този. Можеше да води нищо незначещи, необвързващи разговори, с когото си пожелае, можеше да бъде забавна, тактична и интригуваща. Освен всичко останало беше и изумително красива. Накратко, Пейтън беше съвършената съпруга за мъж като него. Въпреки това беше се почувствал неудобно от забележките, които тя бе отправила по-рано вечерта по адрес на Каролина. Не за пръв път се сблъскваше с високомерието на Пейтън и със склонността й да сипе злобни нападки, но тази вечер се бе почувствал лично засегнат.

Бяха привършили с вечерята — ненадминато угощение, започнало с fois gras, последван от печени яребици и див ориз с трюфели и аспержи и завършило с лек десерт от шербет от манго и папая. Сега всички гости пиеха кафе и бъбреха около масата.

— Предлагам да се преместим в библиотеката, където ще ни сервират напитки и още кафе — обяви Лидия, която седеше начело на масата, и се изправи. Гостите веднага последваха примера й.

Сет пое ръката на партньорката си за тази вечеря, Марсела, съпругата на италиански производител на коли, и я поведе към вратата на трапезарията. Зад себе си чу Пейтън да разговаря с доста висок и писклив глас. Да не би да беше прекалила с алкохола, запита се той.

— Изненадана съм, Лидия — заяви тя, насочила пръст към розите, поставени в средата на масата. — Те са направо старомодни. Сребристи рози. Ха! От петдесетте години насам не зная някой друг да ги е използвал!

— Това е една от причините, поради която намирам избора им за изключително уместен — отвърна Лидия и тръгна към вратата. — Никой вече не ги използва. Освен това изглеждат изключително на фона на стените в тази стая — продължи тя. — Пък и самите рози са невероятно красиви и аз изобщо не се притеснявам от факта, че ти ги намираш за старомодни, Пейтън, скъпа. Аз лично ги възприемам като ретро цветя.

— О, разбирам какво имаш предвид — заяви Пейтън. — Е, те наистина са ретро. — После описа кръг с едната си ръка, обхващайки цялата стая. — Както и останалите букети, аранжирани от Каролина — обяви тя. — Онези, замислени да изглеждат като картините на старите фламандски майстори. И това ако не е старомодна идея! И толкова назадничава. Може би биха изглеждали добре в някой евтин пиано бар, или…

— Пейтън! — прекъсна я Сет с нетърпящ възражения глас. — Защо не разкажеш на всички за новия си бизнес?

Тя го изгледа за момент, а след това се усмихна.

— Ами да, това е чудесна идея. Благодаря ти, Сет. Веднага щом се разположим в библиотеката, ще ви разкажа всичко с най-големи подробности.

Гостите един по един влязоха във великолепната, облицована с тъмен махагон библиотека, претъпкана с безброй скъпи книги в кожени подвързии, и започнаха да се събират на групи, разхождайки се по изключително скъпия и пъстър килим на Херц. От тавана висяха старинни холандски полилеи. В помещението имаше няколко масички със столове за четене, а също така и много на брой удобни кожени канапета, шезлонги и фотьойли. Веднага щом гостите се настаниха и сервитьорите предложиха напитките, Пейтън, стиснала чаша бренди в ръка, почука по кристала с един от диамантените пръстени, които красяха ръката й. Беше застанала точно пред огромната камина, над която бе окачено позлатено огледало от времето на Уилям Кент. Когато привлече вниманието на всички присъстващи, тя леко се изкашля и огледа публиката си.

— Искам да съобщя на всички, че започнах бизнес, свързан с организирането на празнични тържества — обяви тя — и смятам да открия цветарски магазин точно тук, в източната част на града. Надявам се, че всички вие ще дойдете да го посетите, за да видите на какво е способен един истински декоратор. — Хвърли преливащ от злоба поглед към красивия букет от лалета, поставен на масата пред нея. — Всъщност, познавам не само вас, но и по-голямата част от приятелите ви и ви уверявам, че можете да сте сигурни, че аз и моите помощници ще се погрижим добре за всички. Благодаря ви.

Последваха слаби аплодисменти, няколко от присъстващите в стаята гости я поздравиха за начинанието, други кимнаха одобрително няколко пъти, след което всички подновиха разговорите помежду си. Пейтън прекоси стаята и се приближи до Сет.

— Е, как беше? — попита го тя.

— Добре — отвърна той, — макар че аз лично не бих съобщил новината точно по този начин.

— Но нали ти ми каза да го направя? — възрази Пейтън и се намръщи.

— Така е, но аз имах предвид, че би могла да се смесиш с гостите и съвсем мимоходом да им споменеш за плановете си. В края на краищата целта на това парти е набирането на средства за Комитета за защита на животните и това би трябвало да е най-важната тема за вечерта.

— Е, за мен не е — заяви Пейтън. — Моето ново начинание е далеч по-важно от някаква глутница гладуващи помияри.

— Освен това държа да ти кажа, че ми беше изключително неприятно да те наблюдавам как се опитваш да подцениш прекрасната работа на Каролина — додаде той.

Очите на Пейтън блеснаха от гняв.

— Не мога да повярвам, че имаш нещо против мнението ми по отношение на една кръгла нула от долната част на града, която се опитва да навлезе в собствената ми територия!

— Тя е в този бизнес от години, Пейтън — меко възрази той, — и не смятам, че се опитва да навлезе в нечия територия. Тя чисто и просто е била ангажирана от някои светски личности от тази част на града, които харесват работата й. Каролина е много изобретателна и изумително земна и естествена жена. Дори и да не е част от това социално обкръжение, много от членовете му започват да я ценят все повече и повече.

Пейтън отметна глава назад и се разсмя. Грозен смях без никакво веселие в него.

— Е, само че сега нещата зависят от мен и аз ще се постарая работата й в тази част на града да намалее драстично — злобно заяви тя. — Смятам да я подложа на истинска обсада и да й отнема всички клиенти. Ти само стой и гледай. Ще я съсипя.

Сет беше стъписан от злобната страст, която напираше в гласа й.

— И защо би искала да я съсипеш? — попита той. — В този бизнес има достатъчно място и за двете ви.

— Тя е част от конкуренцията, нали така? — отвърна Пейтън. — На всичкото отгоре е една кръгла нула. Какво право има да декорира домовете на хора като нас? Ние избираме декоратори от собствения си кръг. — Тя се потупа с ръка по гърдите. — Когато майка ми реши да обзаведе наново цялата къща, тя се обърна към Систър Париш, защото Систър е вписана в Социалния регистър. В днешно време човек може да се обърне към Мика Уртегъм или към някой друг представител на висшето общество. Сигурна съм, че никой не би потърсил някоя натрапница като Каролина.

Сет беше чул достатъчно, но не знаеше как би могъл да възрази, без да сложи началото на сериозен спор, а той не желаеше да се кара с Пейтън в дома на Лидия. Едно нещо обаче знаеше със сигурност. И то бе, че не би желал да прекара нито минута повече с Пейтън.

— Готова ли си да тръгваме? — попита я той. — Утре ще ставам рано и смятам вече да си ходя.

Пейтън сви съвършено загорелите си рамене.

— Нямам нищо против — отвърна тя. — И аз самата имам много ангажименти за утрешния ден. Нали знаеш как е с нас, работещите момичета. Всъщност, тъкмо се канех да те помоля да си тръгнем по-рано.

— Чудесно. В такъв случай си тръгваме — заяви Сет.

В този момент Марсела се приближи до тях и хвана ръката на Сет.

— Той е такъв божествен мъж, Пейтън — подхвърли тя. — Не трябва да го изпускаш.

Пейтън се разсмя.

— Ти си ужасна сватовница, принцесо — изрече тя. — Чух, че точно ти си запознала бедничкият граф Волпичели с онази ужасна актриса, която успя да му измъкне почти всичките пари.

Марсела се разсмя игриво.

— Но пък жената знае как да ги харчи, нали така?

— Съжалявам, че се налага да ви прекъсна, но ние с Пейтън трябва да тръгваме, Марсела — намеси се Сет и взе ръката на Пейтън в своята. — Утре и двамата ще ставаме рано.

— О, скъпи — възкликна тя. — Колко жалко! Всеки, който е на възраст под петдесет години трябва да е в състояние да се весели по цяла нощ, без да се притеснява за утрешния ден. Не сте ли съгласни?

— Точно така — отвърна Пейтън, — но Сет е старомоден сухар. — После махна с ръка за довиждане.

Двамата прекосиха стаята и се приближиха до Лидия, която оживено разговаряше с гостите си.

— Ние трябва да тръгваме — каза й Сет, взе ръката й и лекичко я стисна.

— Защо толкова рано, скъпи? — възкликна тя. После подаде бузата си и той целуна въздуха около нея. — Много се радвам, че успя да дойдеш.

— Благодаря ти за вечерта, Лидия — намеси се Пейтън. — Всичко беше чудесно.

— Радвам се, че си се забавлявала — отвърна Лидия. С удоволствие би изрекла нещо хапливо по адрес на Пейтън Фитцимънс, но реши да се въздържи заради Сет. — Нормал ще ви придружи до вратата. — С тези думи се обърна към другите си гости, а Пейтън и Сет се насочиха към входната врата.

Когато излязоха на улицата, Сет се обърна към нея и я попита:

— Наистина ли смяташ, че съм старомоден сухар?

— Не — през смях отвърна тя. — Просто се пошегувах, Сет. — Що се отнася до мен, той е пълна досада, помисли си тя, но пък има много полезни контакти и не бих искала да изгарям мостовете помежду ни. Пейтън стисна ръката му. — Как е възможно да си помислиш подобно нещо? Ти си красив, истински джентълмен си и… ами, притежаваш всичко, което една жена търси у един мъж, когато си избира съпруг.

Той не отговори нищо и двамата изминаха в мълчание разстоянието от Пето авеню до Седемдесет и седма улица, където завиха на изток и тръгнаха по посока на дома й. Когато стигнаха до сградата, той се качи до апартамента на Пейтън, чувствайки се длъжен да я изпрати до вратата.

Пейтън се спря на прага и се обърна към него.

— Ще влезеш ли да изпием по едно питие преди лягане?

— Не, благодаря, Пейтън — отвърна той. — Мисля, че няма смисъл двамата с теб да се виждаме повече.

— И защо смяташ така, Сет? — разстроено попита тя. — Не разбирам тази внезапна промяна. Да не се дължи на нещо, което съм казала или направила?

— Не ми хареса начина, по който охули цветята на Каролина и то в присъствието на Лидия — отвърна той. — Смятам, че с държанието си тази вечер обиди както Каролина, така и Лидия. Според мен се държа изключително грубо… и жестоко. Не знаех, че криеш толкова злоба в душата си.

— Не съм го направила нарочно — заяви Пейтън с плачливо момичешко гласче. — Струва ми се, че проявяваш свръхчувствителност по отношение на тях двете. Това е. Но не бих искала това недоразумение да съсипе нашата… нашето приятелство, защото ти си много важен за мен, Сет. — Целуна го по бузата, но той се отдръпна назад.

— Лека нощ, Пейтън — пожела й той. Обърна се и тръгна към асансьора.

— Лека нощ, Сет. Ще ми се обадиш отново, нали?

В първия момент Сет не отговори нищо, но след това се обърна и я погледна.

— Не съм променил решението си, Пейтън. Смятам, че трябва да престанем да се виждаме за известно време, така че не мисля, че ще ти се обадя.

Асансьорът пристигна и той влезе в кабината.

Майната ти и на теб, помисли си тя. Изпрати го с поглед, след което затвори вратата на апартамента си, веднага измъкна клетъчния си телефон от украсената си със скъпоценни камъни вечерна чанта и набра някакъв номер.

Едно позвъняване. Второ. А след това някой вдигна.

— Ало?

— Аз съм, Пейтън — задъхано изрече тя. — Можеш ли да дойдеш веднага?

— Ще бъда при теб най-много след петнадесет минути — обеща той.

— Добре. Ще те чакам.

 

 

Блестящата й рокля от Диор лежеше захвърлена по средата на пода, а износените дънки и тениската на Антонио се търкаляха край нея. Двамата стояха голи и с пламнали от желание очи се взираха в напрегнатите си тела. Той направи първата стъпка. Приближи се до нея и покри с ръце съвършено оформените й гърди. Пейтън шумно си пое дъх, по гръбнака й пробягаха тръпки на наслада, а в следващия миг цялото й тяло затрептя, обхванато от силна възбуда. Не можеше да повярва, че само с едно докосване този мъж бе в състояние да я издигне до подобни висини. Изохка шумно, когато устните му погалиха първо едното, а след това и другото й зърно.

Тя спусна ръката си надолу, погали възбудения му до пръсване пенис, а след това лекичко докосна тестисите му, опиянена от въздействието, което му оказваше. Започна да го милва съвсем бавно, заслушана в учестеното му дишане.

Но той я изненада. Неочаквано я вдигна, понесе я като перце и я сложи да легне върху канапето. В следващия миг се озова отгоре й и, задъхан като животно, проникна в нея само с едно-единствено рязко движение. Тялото на Пейтън се разтрепери неудържимо от неочакваното и брутално проникване. След това се притисна към него и, останала почти без дъх, се задвижи в неговия ритъм.

О, боже, помисли си тя, аз направо го побърквам. Изпитваше първична наслада само при мисълта, че е успяла да възбуди този мъж и да събуди у него дивото животно, спотаено под добре гледаната му, мускулеста фасада. Тялото й бе обхванато от конвулсии почти веднага, а оргазмите, следващи един след друг, я запратиха в някакъв неподозиран от нея свят на лудо опиянение и наслада.

— О, Исусе! Антонио! — извика тя. — Антонио! — Заби нокти в кожата на гърба му и го притисна с все сила към себе си, а той продължи да я язди така, както никой друг мъж не го бе правил досега. Стегнатото му тяло се бе превърнало в машина за наслада. Движеше се все по-бързо и по-бързо, докато накрая от гърлото му се изтръгна животински рев, а тялото му замръзна, извито в дъга. Отново проникна в нея с едно последно, силно движение, а след това натрупаната в тялото му страст експлодира в неконтролируеми конвулсии. Накрая, изтощен и задъхан, той се отпусна върху нея.

— О, Антонио — задъхано промълви тя. — Мили боже, никога преди не съм преживявала нещо подобно. — Продължаваше с все сила да се притиска към него и сякаш нямаше никакво желание да го освободи от прегръдките си.

Известно време останаха неподвижно притиснати един към друг, опитвайки се да нормализират учестеното си дишане. Антонио пръв наруши тишината, претърколи се от нея и я прегърна.

— По дяволите, радвам се, че ми се обади — рече той, очерта с пръст контура на носа й, а след това се наведе и го целуна. — Толкова ми беше трудно като те видях на онова парти. Да стоя там и да те гледам, без да мога да обгърна тялото ти с ръце, беше истинско мъчение. Не можех дори да си поговоря с теб.

Тя се усмихна и стисна единия му бицепс.

— И аз се почувствах по същия начин — увери го тя, — но така е по-добре. И за двама ни ще е по-разумно ако запазим връзката си в тайна.

— Не виждам защо — заяви той.

— Защото щом никой не знае за нас — поясни тя и с острия си нокът започна да описва кръгчета около едното му зърно, — това ще означава, че никой няма да се досети, че ми помагаш да вкарам в действие малкия си план. — На лицето й се появи загадъчна усмивка.

— Какъв план? — попита Антонио и се усмихна в отговор. Ръцете му нежно милваха съвършено оформения й задник.

— Ще ти разкажа всичко за него — рече тя, — но ще трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого. — Прокара пръст по гърдите му и спусна ръка надолу към гарвановочерния кичур между краката му. — Не бива да споделяш плана ми с когото и да било. — Погали члена му и Антонио ахна от удоволствие.

— Нямам кой знае какъв избор, нали? — заключи той и увеличи натиска на ръцете си върху сладкото й дупенце.

— Не — прошепна тя и стисна пениса му. — Не и ако искаш да си останеш мъж.

— Уха! — през смях възкликна той, а след това я погледна сериозно. — Не ми харесва мисълта, че ще трябва да продължа тайно да се промъквам при теб. Случилото се между нас е толкова хубаво, че бих искал да го изкрещя на глас, така че целият свят да научи.

— И аз изпитвам абсолютно същото — увери го тя, — но зная, че трябва да проявим малко търпение, Антонио. Това няма да продължи вечно. Всъщност, сигурна съм, че с твоя помощ, ще се справим за нула време.

Той я привлече към себе си.

— Господи, надявам се. Защото случилото се с нас е просто чудесно. Искам да мога да се изфукам с теб пред света.

Започна да я целува с внезапна страст. Притискаше я към себе си сякаш просто не можеше да й се насити.

Пейтън отвърна на целувките му с подобаваща страст, макар че мислите й бяха заети с друго. Ще трябва много да внимавам с Антонио, мислеше си тя. В някои отношения той е като хлапе, а и ме харесва прекалено много. Той обаче е ключът за успешното реализиране на плана ми. Простена на глас, когато той отново проникна в нея и двамата се задвижиха в ритъма на страстта. Освен това не мога да се откажа от Сет, защото той би могъл да ми е от полза. Може би ще трябва да направя за него нещо изключително мило. Все още не съм отдръпнала пипалата си от него и не смятам да позволя на друга жена да ми го отмъкне. Но каквото и да стане от тук насетне, с помощта на този пламенен жребец ще успея да съсипя бизнеса на Каролина Маунткесъл.