Джудит Гулд
Сърдечна криза (5)

4.

Антонио, прегърнал огромния букет, се приближи към униформения портиер на сградата на номер две на Източна седемдесет и седма улица.

— Нося цветя за госпожа Пейтън Фитцимънс — рече той.

— Можете да ги оставите в портиерната — отвърна портиерът и отвори входната врата. — Намира се до самото фоайе, вляво.

— Не мога да ги оставя там — възрази Антонио. — Изпращачът изрично настоя цветята да бъдат доставени в апартамента.

— Е, аз пък спазвам други инструкции, според които всички подаръци трябва да се оставят в портиерната — заяви неумолимият портиер.

— Ако изпълня вашите инструкции, двамата с вас ще трябва да се разправяме с една много нещастна наемателка и с нейния дваж по-нещастен приятел — възрази Антонио. — Сет Фостър. Той недвусмислено подчерта, че тези цветя трябва да бъдат предадени лично на получателя.

Портиерът наостри слух, когато Антонио спомена името на Сет.

— Влезте — подкани го той. — Изчакайте малко докато позвъня горе.

Извърна се с гръб към Антонио и набра някакъв номер по вътрешния телефон. Антонио обходи с алчен поглед просторното фоайе, облицовано с мрамор и махагон. Подът беше застлан със скъпи на вид ориенталски килими, а над луксозните позлатени конзоли висяха огромни огледала в натруфени рамки с позлатени ръбове. Приемната беше обзаведена с канапета и столове с копринена дамаска, подредени около ниски масички за цветя, освежени с красиво аранжирани букети. От тавана висеше голям кристален полилей, а множеството огледала отразяваха светлината му. Всяка повърхност във фоайето беше излъскана до блясък. Почистването вероятно се извършваше всяка нощ, така че обитателите на тази екстравагантно разточителна сграда да не срещат по пътя си дори и молекула прах.

Исусе, помисли си той. Сигурно е нужно цяло състояние, за да живее човек в сграда като тази. От години разнасяше цветя и бе виждал много луксозни сгради, но тази тук беше неповторима.

— Можете да ги занесете до горе — информира го портиерът и се обърна към него. — Апартамент 15 А. Служебният асансьор е направо и след това вляво. — Кимна с глава, за да му покаже посоката.

— Благодаря — рече Антонио. Натисна бутона на асансьора, изчака го да дойде и влезе. Когато слезе на петнадесетия етаж, се озова във вестибюл с две врати. А и Б. По дяволите, помисли си той. Само по два апартамента на етаж. Сигурно са огромни.

Приближи се до махагоновата врата, върху която се виждаше изработена от месинг и излъскана до блясък буква А и натисна лъскавия бутон на звънеца. Само след миг вратата беше отворена от изумителната жена, чиято снимка неведнъж бе виждал във вестниците. Пейтън Фитцимънс от плът и кръв. По-красива отколкото на снимките, ако това изобщо беше възможно. Дълга руса коса. Студени сини очи. Приятен тен. Бледорозова копринена роба, хлабаво привързана с колан около кръста, под която очевидно се криеше страхотно тяло. Боси крака.

— Здрасти. Аз съм служител на Каролина — обясни Антонио. — Собственичката на цветарския магазин. Нося ви цветя.

— Здрасти — отвърна тя и го огледа от главата до петите. — Заповядайте, влезте. — Нищо чудно, че Каролина жъне такива успехи, помисли си тя. Щом има за служител жребец като този. Сигурно повечето жени в Манхатън правят поръчки при нея единствено заради него.

— Разбира се. — Антонио уверено пристъпи в апартамента.

— Ще отида да донеса ваза за цветята — рече Пейтън. — Надявам се, че нямате нищо против да изчакате минутка. Нали?

— Нямам абсолютно нищо против.

— Настанявайте се — подкани го тя и отново обходи с поглед здравото му, мускулесто тяло. Махна с ръка по посока на огромното антре. — Седнете, където си пожелаете.

— Благодаря — отвърна той.

Не сваляше поглед от нея. Тя прекоси антрето, застлано с излъскан паркет с фигури от разноцветно дърво, и изчезна в някаква стая вдясно от входната врата. В средата на антрето имаше голяма кръгла маса, върху която стоеше гигантска орхидея с десетина цвята. Хиляда долара, помисли си той. За едно-единствено растение. От мястото си до вратата виждаше добре двете просторни всекидневни, обзаведени и двете с богато украсени фотьойли, канапета и маси и декорирани с изключително скъпи на вид картини. Всичко бе издържано в бледи и студени цветове — също като Пейтън, помисли си той, като само тук-там се забелязваха единични цветни петна, неприлично ярки и пламенни. Също като Пейтън може би.

Тя се върна в антрето, но с празни ръце.

— Ще имате ли нещо против да ми помогнете? — попита го. — Вазата, която искам да използвам, е толкова тежка, че не мога да я вдигна. Можете ли да ми помогнете?

— С удоволствие — скочи Антонио.

— Надявам се, че не бързате.

— Не бързам. Разполагам с всичкото време на света — отвърна той.

— Добре — изгука тя. После сви дългия си, елегантен пръст и го повика да се приближи. — От тук моля.

Антонио подчерта допълнително и без това наперената си походка и я последва надолу по коридора към просторното помещение между кухнята и столовата, в което домакинята държеше сервизи и прибори за хранене. Шкафове от тъмен махагон, извисили се от пода до тавана, заемаха четирите стени, а между тях имаше мраморни работни плотове.

— Става дума за ей оная ваза от оловен кристал — рече тя и посочи към един от рафтовете, на който стоеше ваза с неокласическа форма.

Антонио остави цветята на един от плотовете и се присегна към вазата. Свали я с лекота и я остави на мивката. Когато се обърна, видя, че тя изпитателно се взира в тялото му. Погледът в очите й беше откровено одобрителен и ненаситен.

— Толкова си силен — изрече Пейтън. — Вдигна я все едно, че е направена от картон. — Господи, помисли си тя. Всяка пора на тялото му излъчва сексапил.

— Искате ли да я напълня с вода? — попита той.

— О, това би било страхотно — изгука Пейтън. — Знаете ли, в момента съм съвсем сама. Изпратих прислужницата навън по работа. — В думите й се съдържаше подтекст, който не би останал скрит за никой чистокръвен жребец от мъжки пол.

Антонио напълни вазата с вода и се обърна към нея.

— Ще натопя цветята вместо вас, ако желаете.

Тя кимна.

— Направи го.

Антонио развърза панделката и извади картичката. Подаде й я. Тя отвори плика, прочете картичката, след което я захвърли върху плота, а очите й мигновено се насочиха обратно към Антонио, който извади огромния букет от прозрачната му опаковка и го сложи във вазата.

— Прекрасно — заяви тя, докато той подреждаше красивите рози, така че да изглеждат по възможно най-привлекателен начин.

— Къде желаете да я поставя? — попита Антонио.

— О, последвай ме.

Тръгнаха по друг коридор и влязоха в гигантска спалня, издържана в няколко нюанса на бялото. Основната мебел в стаята беше огромното легло с балдахин, отрупано цялото с коприна и дантели. Тя посочи към застланата с копринена покривка масичка, поставена от едната страна на леглото.

— Струва ми се, че там ще е добре — промърмори, замислено притиснала пръст към устните си.

Антонио занесе вазата до указаното място, постави я върху масичката и я завъртя така, че розите да се виждат от всички страни. Отстъпи крачка назад към леглото, погледна съсредоточено към вазата и кимна с удовлетворение.

— Така харесва ли ви? — попита.

Тя се приближи до него.

— Мисля, че са съвършени — кимна с одобрение. — Абсолютна прелест. — Беше успяла да развърже копринения колан и да разтвори копринената си роба, разкривайки пищната си гръд, покрита с равномерен и здрав тен.

Антонио погледна разлюлелите се пред него гърди и неволно облиза устни. Господи, какво съвършенство, помисли си. Пресвети боже, колко ми се иска да ги докосна.

Пейтън се усмихна и пъхна ръка под робата си, очевидно опитвайки се да оправи презрамката на ефирната и напълно прозрачна нощница, която носеше отдолу. Пред погледа на Антонио се откри още по-голяма част от прекрасните й гърди; в следващия миг едно розово зърно надникна изпод нощницата и той едва не простена на глас. Тя плъзна ръка под ризата му и го привлече към себе си.

Той пристъпи напред, обви мускулестите си ръце около кръста й, а след това ги плъзна надолу и обхвана заобления й задник. Тя не промълви нито звук, когато телата им се докоснаха. Стоеше там, взираше се дръзко в очите му, сякаш го предизвикваше. Мълчанието й обаче не продължи дълго, защото Антонио се наведе, погали гърдите й с топлия си влажен език и тя простена, изпаднала в екстаз.

Изправи се, за да си поеме въздух, и видя отметнатата й назад глава. Премести устни към шията й и започна да я целува, гали и хапе, опиянен от въздишките на наслада, които се отронваха от сочните й, чувствени устни. После притисна устни към нейните, плъзна език между тях, докосвайки с влажния му връх всяко кътче от устата й. Целуваше я страстно и пламенно, почувствал натиска на езика й, който си играеше с неговия. През цялото това време ръцете му не се спряха нито за миг. Помилваха задника й, докоснаха гърдите й, спуснаха се надолу към съкровището, скрито между стройните й бедра.

— Хайде да се съблечем — прошепна Антонио и леко се отдръпна назад. Без да чака отговор съблече робата й, захвърли я на пода, а след това й помогна да се освободи и от нощницата. Пейтън остана напълно гола и той прикова поглед върху нея, запленен от съвършеното й тяло.

Тя му се усмихна похотливо и се зае да го разсъблича, нетърпелива да види голото тяло на мъжа, който по всяка вероятност щеше да се окаже мускулеста машина за секс. А тя имаше нужда точно от това. От един добре сложен жребец, който да я изчука както си му е редът. Когато ризата му се свлече на земята, тя плъзна ръце по твърдите му като стомана рамене, привлечена неудържимо от силата, която прозираше под всяко негово движение. А когато Антонио изхлузи дънките и тесните си шорти, пенисът му, леко завит нагоре, щръкна право напред.

Пейтън зяпна от изумление. Толкова голям и твърд, помисли си тя и се отпусна на колене, почувствала натиска на ръцете му, спрели се за миг върху раменете й. Започва да си играе с него и да го дразни без капка жал. Докосна с език главичката му, после прокара огнена диря по цялата му дължина, целуна натежалите тестиси и едва тогава го пое целия в устата си.

Антонио си помисли, че ще експлодира. Започна да стене от удоволствие, но бе твърдо решен да удължи тази наслада възможно най-дълго. Преди да се отдаде изцяло на страстта, той изправи Пейтън и я поведе към леглото. Тя се отпусна по гръб и широко разтвори крака.

Антонио се отпусна върху нея и отново покри гърдите й с целувки. Докосна зърната й с език, плъзна ръка между бедрата й и зарови пръсти във влажната мекота на утробата й. Възпламенен от очевидната й възбуда, той се плъзна надолу по тялото й и зарови език в сладката влага на женската й същност. Пейтън едва не обезумя. Сграбчи с все сила къдравата му гарвановочерна коса, изви се като дъга, притиснала тяло към устата му. От гърлото й се отрониха протяжни стонове.

— О, боже — задъхано промълви тя — Мили боже, ти ще ме докараш до оргазъм.

Антонио мигновено отдръпна езика си, издърпа се нагоре по тялото й и се приготви да я обладае. Приковал очи върху нейните, той бавно проникна в тялото й и продължи да я възбужда, движейки се бавно напред-назад. Продължи така известно време и, когато не можеше да се въздържа повече, проникна надълбоко с един-единствен силен и рязък тласък.

Тя извика и започна да се гърчи под тежестта му, прегърнала го през кръста. След това се надигна, за да отвърне на силните му тласъци. Антонио се движеше все по-бързо и по-бързо, а тя стенеше, задъхана от удоволствие. След това Пейтън изкрещя отново и цялото й тяло се разтресе от неудържими конвулсии. Не спираше да се извива под тялото му, а оргазмите следваха един след друг.

Антонио направо пощуря. Продължи да я язди като обсебен от дяволски дух. В следващия миг обаче, неспособен да се сдържа повече, той извика, тялото му сякаш се вкамени, след това потрепери и изля горещото си семе. Оргазмът му сякаш продължи цяла вечност.

Когато най-после възбудата му отмина, той се отпусна изнемощял върху нея. Пенисът му все още беше дълбоко в утробата й. Двамата дишаха тежко, опитвайки се да си поемат дъх и с все сила се притискаха един към друг. Антонио започна да обсипва с малки целувчици блесналото й от потта лице, а след още един дълъг миг и двамата избухнаха в смях, породен от чисто животинската наслада, която бяха изпитали.

— Ти си една много страстна кукличка — отбеляза той, когато най-после успя да се успокои достатъчно, за да проговори.

— А пък ти си един много страстен мъжкар — отвърна тя. — Точно такива ми ги предписва докторът като лек срещу самотните и отегчителни утрини у дома.

— Във всеки един момент съм готов да изпълня предписанията на лекаря ти — увери я Антонио. Претърколи се от нея, пъхна ръка под врата й и притисна тялото й към своето. — По дяволите! Какво страхотно начало на деня ми!

— Можеш да го повториш отново — съгласи се Пейтън. — От много време насам не съм се чукала така добре.

— Ами Сет Фостър? — попита Антонио.

— О, значи знаеш, че излизам с него — подхвърли тя. — Много добре си информиран.

— Е, не е нужно човек да е гений, за да се сети, че имате връзка — поясни Антонио. — Искам да кажа, че той поръча цветята в магазина, в който работя, а пък аз ги доставих лично.

— Хайде да не говорим за него точно сега — рече тя. — А и защо да не запазим случилото се между двама ни в тайна? — Пейтън закачливо ухапа ухото му. — Това ще се превърне в нашата малка тайна — шепнешком додаде тя.

— Добре — съгласи се той. — Но той често поръчва цветя в магазина ни.

— Това скоро ще се промени — заяви тя и намота около пръста си една гарвановочерна къдрица.

— Какво искаш да кажеш? — попита Антонио.

— О, аз самата основах фирма за организиране на празнични тържества — поясни Пейтън. — А това, естествено, включва и декориране и украса с цветя. — Спря да се занимава с косата му и го погледна право в очите. — И целият бизнес ще се ръководи от магазина, който открих съвсем наскоро в тази част на града.

Антонио като че ли се изненада в първия момент, но веднага след това се засмя.

— Разбирам. Значи за в бъдеще той ще купува цветя само от теб.

Тя кимна и се усмихна самодоволно.

— Всъщност, смятам, че една голяма част от клиентите на шефката ти ще започнат да идват при мен.

— Аха… — смотолеви Антонио.

— А пък аз ще имам нужда от помощници — продължи тя, прокара пръст по силните му гърди, а след това се спусна надолу по корема и стигна до палавата играчка между краката му. — Проявяваш ли интерес?

— Може би — отвърна Антонио, почувствал как възбудата го обхваща отново. — Да, разбира се. Но какво ще спечеля аз от това?

— О, на първо място, мисля, че ще проявиш интерес към парите — отвърна тя и леко погали члена му. — Да не говорим пък за допълнителните стимули. — Ръката й обгърна члена му, тя плъзна тяло надолу, протегнала напред ненаситния си, топъл език.