Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Best Is Yet to Come, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
rumi_1461(2012)
Разпознаване и корекция
karisima(2015)

Издание:

Джудит Гулд. Сърдечна криза

ИК „Компас“, Варна, 2009

ISBN: 978-954-701-231-8

История

  1. —Добавяне

Епилог

Бяха нужни само няколко месеца преди Каролина да бъде провъзгласена от нюйоркската таблоидна преса за Марта Стюарт в света на цветята. За известен период от време вестниците бяха претъпкани с новини за най-модната и просперираща декораторка в града. Тя стана декораторът, който биваше ангажиран за всеки важен повод в този град. Стигна се дотам, че започнаха да я канят да декорира тържества в Лондон и Париж. Получи покани за участие в телевизионни шоута, където даваше съвети, правеше демонстрации, подреждаше цветя и аранжираше букети. Поканиха я да говори на националната среща на клуба по градинарство. Подписа няколко договора за издаване на книги, посветени на аранжирането на цветя и планирането и декорацията на различни тържества. Върху една от книгите щеше да работи съвместно със Сибил Конрой. Изведнъж се превърна в много ценена гостенка на благотворителните събирания и тържества, за които бе работила преди.

В живота й нахлуха всевъзможни агенти, които отговаряха за връзките й с различните издателства, телевизионни компании и рекламни агенции. Каролина се превърна в утвърдено име в публичното пространство. И въпреки това посрещна с изненада предложението да даде името си на нов парфюм.

— Около теб се носи уханието на успеха — закачливо подхвърли Сет.

— Ухание, което говори за много пари, нали? — не му остана длъжна тя.

А когато се понесоха слуховете за промените, които се очакваха в личния й живот, телефонът й прегря. Обаждаха й се всевъзможни хора, но този път с молби и предложения, напълно различни от онези, с които бе свикнала.

Лидия Карстеърс искаше да стане домакин на брачната церемония, като щедро предложи за целта великолепния си апартамент или пък огромната си къща на брега на океана в Саутхемптън. Имаше и резервен вариант — в случай че Каролина отхвърлеше и двете предложения, Лидия бе готова да организира приема в Плаза или пък в Пиер.

Мат и Тад също си предложиха услугите и настояха, че техният изумително красив дом в колониален стил с просторните си градини, езера и красиви пейзажи е съвършеният декор за нейното сватбено тържество.

Всички около тях като че ли изгаряха от желание да се включат в подготовката на празника им и на Каролина и Сет никак не им се искаше да ги разочароват. Но въпреки това го направиха. Всичките тези хора, и още няколко други, получиха покани за събитието, което обаче протече по начин, съвършено различен от онзи, който приятелите им си представяха. Нямаше жадни за новини представители на пресата, нито пък алчни рекламни агенти. Не бяха поканени познати от светските им контакти само заради фалшивите усмивки, дебелите портфейли и скъпите подаръци, които биха могли да им донесат. Нямаше дори лимузини. Нито бели, нито каквито и да било други.

Сватбата се състоя под една голяма бяла тента, осветена от стотици запалени свещи. Тентата беше опъната в градината на къщата на Каролина в провинцията. Мат заведе сестра си до олтара. Ричи беше кум. Аня носеше букета на булката. А Рокси беше шаферка.

Булката, налагайки си въздържание, избра за големия ден кремава копринена рокля с класическа кройка. Изборът й отчасти бе определен от сватбения подарък, поднесен й от Сет — колие, обеци и гривна, изработени от жълти и бели диаманти. Диамантите бяха в същия цвят като тези на годежния пръстен, който Каролина получи по Коледа.

Огнените отблясъци на диамантите трябваше да се състезават с блесналите в очите на Каролина радостни сълзи, които потекоха по лицето й още преди края на церемонията. Младоженецът, естествено, веднага й се притече на помощ и й предложи идеално изгладена ленена носна кърпичка.

Лидия Карстеърс, единствената роднина на Сет, присъстваше на сватбата като член от семейството. От страната на Каролина присъстваха Ричи, Мат и Тад, Аня, Рокси — приятелката, която чувстваше близка като сестра — и най-новият член на семейството, Моник Ленърт. Тя постепенно се бе превърнала в част от семейството по Коледа, когато Каролина реши, че не може да ги остави да празнуват съвсем сами двете с Аня.

Гостите се насладиха на вкусната храна и изпиха огромно количество шампанско и други вина. А след това под акомпанимента на малък оркестър присъстващите, облечени с елегантни рокли и изискани смокинги, се понесоха по дансинга, където се веселиха до малките часове на нощта.

Докато Каролина и Сет танцуваха заедно, той прошепна в ухото й:

— Толкова е прекрасно, че най-после двамата сме семейство.

— О, да — съгласи се тя и отвърна на погледа му.

— Мисля, че те обичам и копнея да съм с теб от първия миг, в който те видях — призна й Сет. — И все още не мога да повярвам, че наистина си моя.

— И аз не мога да повярвам — отвърна тя, — макар че при мен нещата стоят по иначе. Бях омъжена, когато се запознах с теб. Изумително е колко много неща могат да се случат за един толкова кратък период от време. Човек никога не знае какво го очаква, нали?

— Мисля, че най-изумителен от всички е фактът, че ти успя да простиш стореното от съпруга ти. Да простиш и да забравиш.

— Не съм забравила — възрази Каролина. — Не още. Но може би някой ден наистина ще забравя. Не зная. Зная обаче, че се научих да прощавам.

Тя се усмихна.

— Научих много през изминалата година. Научих много от мъжете в живота ми. От теб и Ричи.

— И от самата себе си — додаде той. — Научи много, докато се вслушваше в себе си.

— Тази година разкри един цял свят от нови възможности пред мен — промълви тя.

Той я целуна.

— Възможности за нас двамата — тихичко я поправи Сет.

— О, да, за нас двамата…

Край