Джудит Гулд
Сърдечна криза (37)

36.

Каролина прегледа скиците за предстоящото тържество може би за милионен път. Даваше си сметка, че това парти веднъж и завинаги ще реши съдбата й в доходоносния бизнес на флорист и декоратор в Манхатън.

Почувства, че я обхващат радостно вълнение и нетърпение. Току-що бе разговаряла с Мат по телефона. Двамата с Тад тръгваха от Кънектикът начело на цял конвой камиони, натоварени със стотици брезички и огромно разнообразие от вечнозелени храсталаци, както и със стотици засадени в саксии цветя и хиляди и хиляди есенни листа.

Според предварителния им замисъл, декорът за благотворителното празненство щеше да представлява брезова гора в края на есента, намираща се някъде в северните части на Русия или Финландия. Гостите щяха да влязат в залите на музея, стъпвайки не по традиционния червен килим, а по алеи, застлани с многоцветни есенни листа. Сред дърветата щяха да поставят малките дървени дачи, които Каролина бе конструирала в наетите от нея складови помещения и които щяха да са идеални за непринудените разговори, които гостите щяха да водят по време на коктейла. А с напредването на вечерта, след като приключат с вечерята, гостите щяха да изпълнят дансинга и тогава от кристалните полилеи щеше да завали сняг. Каролина беше сигурна, че всички присъстващи ще изпаднат във възторг.

Това празненство ще развие или окончателно ще съсипе кариерата ми, повтаряше си тя, но все не мога да се освободя от чувството, че предстоящата вечер ще затвърди репутацията ми веднъж завинаги.

— Каролина? — извика Рокси — За теб е.

— Какво? — попита тя. Беше така погълната от скиците за партито, че не бе чула какво точно й казва помощничката й.

— Търсят те. На телефона.

— Кой е?

— Познай. — Рокси я погледна и се усмихна закачливо.

Каролина веднага се досети, че я търси Сет, иначе Рокси не би играла с нея тази глупава игра.

— Добре — рече тя и взе слушалката.

— Каролина.

— Обичам това име — рече й Сет.

Сърцето й се преизпълни с щастие само при звука на гласа му.

— Липсваш ми — увери я той.

— И ти ми липсваш.

— В колко часа да те взема довечера?

— Около шест, струва ми се. Ще се опитам да се прибера по-рано у дома и да се преоблека. Освен това искам да отида в музея по-навреме, за да държа нещата под око.

— Добре. Ще мина да те взема в шест.

Тя затвори телефона и се облегна на стената. Внезапно работата, която й предстоеше тази вечер, престана да й изглежда като непреодолимо предизвикателство. Не, реши Каролина. Можеше да се справи с това. Не го ли беше правила винаги досега?

— Добре — извика тя, така че всички, които работеха в магазина, да я чуят. — Хайде да се захващаме за работа. Шоуто започва.

 

 

Независимо от факта, че ръководството на Метрополитън мюзиъм бе отказало да отмени празненството на Каролина заради нейното, Пейтън на практика разполагаше с неограничен достъп до залите на музея. Тъй като семейството й се нареждаше сред най-важните дарители, а тя познаваше лично няколко от членовете на борда и най-важните куратори, един-единствен телефонен разговор обикновено беше достатъчен, за да си осигури пропуск за музея всеки път, когато искаше да разгледа някоя изложба. Заедно с пропуска получаваше и правото на ескорт от някой от уредниците, ако реши, че има нужда от помощта му. Подобно на много други членове на нюйоркския елит, тя посещаваше изложби и представления преди откриването им за масовата публика или поне извън часовете за посещения, като по този начин си спестяваше необходимостта да се блъска заедно с останалите посетители. Ето защо, когато позвъни на Камерън Фулъм, уредник на експозицията от древногръцки склуптури, и му каза, че би искала да разгледа последните придобивки на музея, той незабавно се съгласи да я придружи и да й покаже новите произведения на изкуството.

— Не, Камерън — отклони предложението му тя. — Благодаря ти, но няма да е нужно да ме придружаваш. Искам да разгледам експозицията съвсем сама. Просто си помислих, че, ако не те затруднявам много, би могъл да оставиш името ми на рецепцията, за да ми издадат пропуск. Може да се появя малко по-късно от обичайното за посещения време, нали разбираш?

— Разбира се, Пейтън — отвърна той. — Веднага ще се обадя. Ако музеят е затворен, кажи на хората от охраната да се обадят на шефа на сигурността. Ако дойдеш в работното време, на рецепцията ще те очаква един от нашите специални VIP пропуски. С него можеш да посетиш всяка една експозиция в музея.

— Благодаря ти, Камерън.

И ето че сега, стиснала своя VIP пропуск в ръка, Пейтън забързано вървеше през залите, препълнени със старогръцки и римски скулптури. Не че наистина имаше нужда от този пропуск. Музеят все още беше отворен, а тя нямаше намерение да остава след края на работното му време. Пропускът обаче можеше да й бъде от полза, в случай че някой от охранителите не я разпознае и се опита да й попречи да стигне до залите на средновековното изкуство, където същата вечер се очакваше да се проведе някакво грандиозно парти. Пейтън беше сигурна, че въпросните помещения са затворени за посетители, но знаеше, че всеки би могъл с лекота да преодолее издигнатите от управата бариери. Които в случая не са нищо повече от най-обикновени въжета или паравани, помисли си тя. В определен смисъл, охраната в този музей си беше една голяма подигравка.

Забеляза работата на Каролина много преди да стигне до въпросните зали. С разширени от изумление очи тя се огледа наоколо и едва разпозна залата, която бе посещавала толкова много пъти. До входа на помещението се стигаше през цяла гора от брези, сред които растяха избуяли вечнозелени храсталаци и диви цветя. Мили Боже, помисли си тя, тази жена сякаш е пренесла тук цял национален парк.

Когато влезе в самата зала, Пейтън забеляза няколко работници, които бяха заети да аранжират храсти и да издигат нови и нови дървета. Малки дървени дачи бяха разпръснати между дърветата, а в края на помещението се виждаше дървено скеле, което стигаше чак до тавана. Всъщност, след като се огледа внимателно, Пейтън забеляза, че цялата зала е оградена с такива скелета.

Чудя се какво е намислила, по дяволите! Очевидно възнамерява да провеси нещо от тези скелета.

Тръгна между дърветата с изражението на човек, който знае какво прави. Самоувереното й изражение отблъскваше хората и едва ли някой би се осмелил да я заговори, а още по-малко да й каже да напусне. Видя мястото, отредено за оркестъра, зърна масите, подредени за вечеря, и просторния дансинг. След това видя работниците да провесват кристални полилеи от издигнатите за целта скелета.

Колко банално, помисли си Пейтън. Сигурна съм, че е могла да измисли нещо далеч по-оригинално. В следващия миг обаче едва не ахна от изумление, забелязала невероятната колекция от полилеи, които Каролина беше подбрала. Трябваше да признае, че подходът на Каролина е далеч по-необичаен. Вместо редовните за такива празненства десетина-двадесет полилея, Каролина възнамеряваше да окачи поне стотина. Ако не и повече.

В единия край на помещението забеляза няколко работници, които се бяха натрупали около малък скрипец с въжета. Приближи се и видя, че мъжете се опитват да качат някаква машина на платформата, закрепена върху скелето. Зад тях бяха струпани още няколко подобни машини. Разбирам! Машини за сняг! Каролина ще използва сух лед, за да създаде определена атмосфера.

Пейтън реши, че е видяла достатъчно. Вече знаеше какво точно трябва да направи, след като пристигне на партито вечерта. Ще бъде толкова лесно, помисли си тя, а на устните й заигра злобна усмивчица. Невероятно лесно. Нямам търпение да се обадя на добрия стар Чемпърс. Имаме достатъчно време и той ще може да ми помогне да се приготвя за това празненство.

Тръгна обратно през залата с високо вдигната глава. Високите й токчета силно потропваха по пода. Ами да, наистина! Ако побързам, ще разполагам с достатъчно време, за да се приготвя за това празненство.

Ще бъде просто съвършено. Последното парти на Каролина Маунткесъл.

Най-последното!

 

 

— Как изглеждам, миличък? — попита Каролина и се завъртя пред сина си. Беше решила да си купи нов тоалет, изключително скъп при това, защото тази вечер държеше да впечатли евентуалните си бъдещи клиенти. Пък и, както прекрасно знаеше, можеше да си го позволи и не съществуваше причина, която да я накара да се въздържи от една подобна покупка. Завъртя се отново и богато надиплената яркочервена пола на роклята от тафта, модел на Оскар де ла Рента, зашумоля съблазнително. Върху тъмносивата горна част на роклята се открояваше рубинената огърлица, избрана от Каролина, в съчетание с обеци и гривна от същите камъни.

И бижутата бяха съвсем нови — Каролина ги бе купила за себе си, решена да не носи накитите, подарени й през годините от Лион. Неотдавна събра всички бижута, останали след брака й, и ги заключи в една кутия, която прибра в гардероба. Решила бе да ги продаде до едно — включително и годежния пръстен, и венчалната халка. Щеше да ги остави в Сотби или в Кристи, за да бъдат продадени на търг.

— Изглеждаш наистина страхотно, мамо — отвърна Ричи. — Направо си върхът! Тази вечер ще вземеш акъла на всички мъже, присъстващи на тържеството. И най-вече на Сет.

Каролина с любов обви лицето му с ръце и шумно го целуна по устните.

— Ти току-що ми направи най-скъпия комплимент — отбеляза тя и внезапно си даде сметка, че синът й вече е висок колкото нея. Трябваше да протегне ръка нагоре, за да разроши красивата му тъмно кафява коса.

— Какво има? — попита я той. — Гледаш ме така, сякаш ме виждаш за пръв път.

— Не, нищо подобно — възрази Каролина. — Просто изведнъж осъзнах колко много си пораснал.

— О, това вероятно е от тениса. Непрекъснато се протягам, за да отиграя някоя висока топка.

Звънецът иззвъня.

— Това трябва да е Сет — рече Каролина. — Ще му отвориш ли докато за последен път огледам грима си?

— Разбира се — кимна Ричи и тръгна към вестибюла.

Каролина се спусна към банята, изпитателно разгледа положения грим, след което се върна обратно във всекидневната.

— Изглеждаш прекрасно — увери я Сет, след като я огледа преценяващо.

— А ти изглеждаш възхитително — върна му комплимента Каролина.

— Готова ли си?

Тя кимна утвърдително.

— Готова съм. — Взе вечерната си чанта и поднесе една си буза към Ричи.

Той се усмихна й я целуна. След това стисна ръката на Сет.

— Желая ви приятна вечер.

— Тази вечер вероятно ще закъснея — каза майка му.

— Не се тревожи за мен. Имам да свърша куп неща. Освен това тази вечер смятам да изпратя един имейл на Аня и Моник.

— Поздрави ги от мен.

— Непременно.

 

 

Пето авеню беше задръстено със спрелите една зад друга лимузини, линкълни, мерцедеси, бентлита и ролсройсове. Стъпалата, които водеха към парадния вход на музея, бяха покрити с червен килим както обикновено, но тази вечер имаше нещо по-различно. Целият килим бе осеян с разноцветни есенни листа.

Десетки фотоапарати проблясваха докато богатите и известните се изкачваха по стълбите към музея. От време на време фотографите молеха някоя известна личност или пък популярна светска дама да поспре, за да бъде снимана отблизо. Повечето от тях приемаха без възражение, а жените дори позираха с надеждата, че снимката ще стане по-сполучлива. Повечето от тези хора до такава степен бяха свикнали с папараците, че приемаха присъствието им за даденост и дори ги толерираха, защото фотографите непрекъснато подхранваха тяхното его и на повечето хора това им харесваше, макар никога да не биха си го признали публично.

Вътре в музея пътеката от есенни листа продължаваше чак до мраморните зали на експозицията на средновековното изкуство, където щеше да се проведе тържеството. Преситените от светски събития гости веднага почувстваха нещо необичайно и невиждано, което сякаш се носеше във въздуха тази вечер. Колкото и простичка да изглеждаше пътеката от окапали есенни листа, тя сама по себе си беше изключително необичайна, защото до тази вечер декорът на тържествените събития се ограничаваше единствено до залата на провеждането им. Тази вечер Каролина бе направила нещо повече — гостите почувстваха настроението на вечерта още в мига, в който стъпиха на червения килим отвън.

А когато пристигнаха в залата на средновековното изкуство и се потопиха сред великолепието на подготвения декор, из цялата зала започнаха да се чуват неподправени възклицания на възторг и одобрение. Похвалите си не пестяха дори и хората, посетили не едно и две екстравагантни и безумно скъпи празненства. На прозорците на кокетните дачи трепкаха малките пламъчета на запалените свещи. Свещи украсяваха и безупречно подредените маси, а полилеите над главите на гостите проблясваха като милион звезди.

— Какво невиждано очарование! — възкликна една болезнено слаба и изключително загоряла светска дама, пременена със скъп тоалет на Диор, и се обърна към приятелката си — виконтеса от Париж, облечена в рокля, която беше нейно собствено творение.

— Истинска магия! — отвърна виконтесата. — Абсолютна магия. Прилича на декорите, които Мари Хелън твореше приживе. Спомняш ли си последния й бал във Ферие?

— Разбира се, скъпа. Как бих могла да забравя! Тогава бях отседнала при теб и Пи… — Замълча, преди да е произнесла името на съпруга на виконтесата. Всички присъстващи знаеха, че той се е изнесъл от разкошния им дом в Париж и живее с любовницата си, изоставяйки на сухо бедната виконтеса, която беше поне на шестдесет и пет години. Наличието на любовница не беше нещо необичайно за тези среди, но да изостави съпругата си заради нея? Този човек бе демонстрирал пълна липса на такт и приличие.

— О, да. Сега си спомних — незабавно отвърна виконтесата. — Това беше седмицата, през която се наложи да ти правят промивка на стомаха в американската болница. Беше погълнала твърде много ксанакс в комбинация с шампанско, помниш ли?

И двете се държаха така, сякаш изобщо не забелязваха фотографа на секция Стил на Ню Йорк таймс. На лицата им обаче бяха замръзнали любезни усмивки, които никак не се връзваха със злобните забележки, които си разменяха.

— А, здрасти, Били! — любезно поздрави Пейтън Фитцимънс, когато видя фотографа. — Как си?

— Страхотно, Пейтън — отвърна той. — А ти?

— Фантастично. — Стоеше, пременена с новата си рокля на Ив Сен Лоран в очакване на снимката, която знаеше, че ще последва. С едната си ръка държеше ръката на Чемпърс, а в другата стискаше голяма, осеяна с мъниста дамска чанта. Снимката наистина не закъсня, след което двамата с Чемпърс тръгнаха между гостите.

— Не се дръж толкова неуверено — тихо изръмжа Пейтън, залепила приветлива усмивка на лицето си. — И престани да държиш ръката си в джоба.

Чемпърс бързо извади ръка от джоба на смокинга си.

— Идеята ти наистина не ми харесва.

— Напротив, харесва ти — възрази Пейтън. — Признай си го. Идеята е страхотна и ти го знаеш. Само че си невероятен пъзльо и умираш от страх, че може да те хванат.

Чемпърс се усмихна.

— Предполагам, че имаш право, Пейтън — съгласи се той. — Целият ти замисъл е толкова непристоен.

— Няма от какво да се тревожиш — проскърца тя. — Аз сама ще свърша всичко. Когато настъпи моментът, ти ще ми дадеш онова, което носиш. И аз ще го направя. Само за миг. Никой няма да почувства раз… — Тя рязко замълча. Зяпна от изумление, насочила поглед към другия край на залата.

— Какво има? — попита Чемпърс.

— Не мога да повярвам! — излая тя. — Видях онзи боклук Антонио. Тук е заедно с Либи Купър.

— Шегуваш се — не повярва той.

— Виж сам — настоя Пейтън и кимна с глава по посока на двойката.

Чемпърс се обърна и видя, че тя има право. Антонио, красив както винаги, пременен в разкошен смокинг, придружаваше Либи Купър, една от най-богатите, най-красивите и най-достъпните жени в Ню Йорк. А и не само там.

— Изглеждат ми доста близки.

— Нали!? — яростно се съгласи Пейтън. — Не мога да повярвам, че си позволих да я запозная с това влечуго. Но тогава той й отдели не повече от две секунди.

— Е — обади се Чемпърс, — от това, което чувам, една секунда е повече от достатъчна за Либи, за да реши, че иска нещо… или някого. Както и двамата прекрасно знаем, Либи винаги получава онова, което желае.

— Кучка! — просъска Пейтън. — Надявам се той да й струва цяло състояние.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, чух, че последният й любовник й е струвал около два милиона. В брой — подхвърли Чемпърс.

В този момент Антонио погледна към тях, усмихна се широко и кимна с глава.

— О, това самодоволно копеле! — злобно прошепна Пейтън. — Направо съм бясна!

— Успокой се, Пейтън — посъветва я Чемпърс. — Не забравяй, че тази вечер имаш далеч по-важна работа.

Тя го погледна и се усмихна.

— Да — съгласи се Пейтън. — Много по-важна, нали? Антонио може да почака. Ще дойде и неговият ред.

— Умно момиче — похвали я Чемпърс и притеснено опипа издутия джоб на смокинга си. — Много умно момиче.

 

 

Официалната вечеря приключи, кратките речи бяха произнесени и сега дансингът бе препълнен с двойки, които танцуваха на приятната музика, изпълнявана от оркестъра. Снегът се посипа незабелязано някъде над полилеите, между дърветата и храсталаците се понесе мъгла на гъсти талази, а гостите реагираха с още по-възторжени възклицания и оглушителни аплодисменти. Не след дълго есенните листа и горичката от брезови дървета, вечнозелените храсталаци и полилеите — всичко бе покрито с блестящ изкуствен сняг и обгърнато от загадъчната мъгла. Малките дачи изглеждаха още по-очарователно, скрити под бляскавия покров на белия сняг. Снежинките се вихреха между полилеите, отразяваха светлината и се сипеха надолу към пода, посрещнати с възторжени възклицания от елегантно облечените гости. Въпреки цялата си изтънченост и безбройните екстравагантно разточителни партита по цял свят, на които бяха присъствали, независимо от циничното си отношение към света, от преситеността и отегчението, които съпътстваха живота на мнозина от тях, гостите просто не можаха да устоят на вълшебството, сътворено около тях.

Очакванията на Каролина се сбъднаха. Ефектът наистина беше вълшебен. Успяла да бе да създаде истинска магия. Нито една от красиво облечените жени не се оплака от невъзмутимо сипещият се над главите им изкуствен сняг, който вече украсяваше раменете и шапките им. Нито един, пременен в смокинг, мъж не възрази срещу цялото това зимно очарование. А носещата се на талази мъгла подсилваше ефекта на загадъчност без по никакъв начин да смущава гостите на вечерта. Мат и Тад не се отделяха от машините, за да са сигурни, че всичко ще бъде направено с мярка и безупречен вкус. И наистина успяха да постигнат зашеметяващ резултат. През цялата вечер Лидия Карстеърс я запознаваше ту с една, ту с друга светска лъвица, представяше я на истински титани в областта на бизнеса и финансите. Всички те изгаряха от желание да се запознаят с жената, създала великолепната атмосфера и очарованието на вечерта.

Една изключителна красавица от Сан Франциско, омъжена за наследника на огромна нефтена империя, я прегърна топло като стара приятелка и заяви:

— Вие ще трябва да се погрижите за декорацията на тържеството по случай рождения ден на съпруга ми.

Известен филмов продуцент от Лос Анджелис и красивата му съпруга я обсипаха с комплименти.

— Трябва да декорирате ежегодното ни лятно парти в Ийст Хамптън — каза й той.

— А също и новогодишното ни тържество в Аспен — додаде съпругата му.

Една възрастна дама, доайен на нюйоркското светско общество, стисна ръката на Каролина в своите.

— Това тук е като кътче от рая — увери я тя. — Аз, естествено, съм чувала всичко за вас, но сега вече наистина повярвах в способностите ви. Ще поддържаме връзка и за в бъдеще.

Всичките те идваха един по един, за да се запознаят с нея — аристократи и обикновени граждани, политици и дизайнери, бизнесмени и известни художници. Каролина просто не можеше да повярва на късмета си.

След като Каролина и Сет танцуваха заедно няколко последователни танца, тя реши, че е крайно време да провери как се справят Мат и Тад и да се увери за пореден път, че всичко е под контрол. Няколко от членовете на екипа й вече си бяха тръгнали, но Мат и Тад щяха да останат до края на тържеството и щяха да продължат да се трудят неуморно, скрити зад кулисите, и да се грижат за машините за сняг и мъгла, за осветлението, както и за многобройните други детайли, които бяха превърнали вечерта в такъв небивал успех.

— Искаш ли да те придружа? — попита я Сет.

— Не — отвърна Каролина. — Няма да се бавя много. А междувременно ти би могъл да се позабавляваш без мен.

— Ще те чакам на масата ни.

— Добре — отвърна тя, обърна се и си запроправя път сред гостите към най-отдалечения и скрит от погледите на присъстващите ъгъл на залата, където знаеше, че ще намери Мат и Тад. На няколко пъти я спираха хора, за да й изкажат комплиментите си за прекрасно организираната вечер.

Когато най-после стигна до брат си и Тад, те и двамата я посрещнаха с широки усмивки.

— Не е ли страхотно? — възкликна Мат.

— Невероятно е — отвърна тя и прегърна първо него, а след това и Тад. — Никога нямаше да се справя без вас двамата.

— И без цяла армия от помагачи — през смях допълни Тад.

— О, да. Не бива да забравяме и тях.

— Изглеждаш много красива — каза й Мат.

— Благодаря.

— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш, сестричке — увери я Мат. — Тук всичко е под контрол. — Той погледна часовника си. — Наели сме си хотелска стая наблизо. А нашите момчета ще разчистят тук. До утре на обяд всичко ще е готово. По нищо няма да личи, че е имало парти.

— Ще е нужна доста работа — отбеляза Каролина и се огледа наоколо. — Ще дойда да помогна.

— Не е нужно да го правиш — заяви Мат. — Идете някъде със Сет и се позабавлявайте. Не забравяй, че ни плащаш доста щедро за работата, която вършим за теб.

— Това си е самата истина — през смях се съгласи тя. — Но нямаш ли чувството, че това е само началото на едно наистина ползотворно и успешно сътрудничество?

— Можеш да се обзаложиш на това — ухили се Тад. — Хвърлихме много труд, но си заслужаваше.

Каролина го целуна по бузата.

— Обичам те заради тези думи, Тад.

— А аз съм напълно съгласен с него — обади се Мат. — И двамата работихме по този проект с огромно удоволствие.

Каролина целуна и брат си.

— А сега защо не отидеш да се позабавляваш малко? — предложи й Мат. — Иди развърти тази прекрасна рокля по дансинга.

— Добре — веднага се съгласи тя.

Антонио ненадейно се появи иззад брезичките и храсталаците, които ги скриваха от погледите на гостите. Беше останал без дъх, очите му гледаха безумно.

Мат и Тад вдигнаха погледи към него, а Каролина, стресната, се извърна към бившия си помощник.

— Антонио — спокойно поздрави тя. — Радвам се да те видя.

— Каролина! — задъхано прошепна той. — Трябва веднага да дойдеш с мен. Спешно е.

— Какво има? — попита тя, разтревожена от искрената уплаха, изписана на лицето му.

— Става дума за Пейтън — съобщи той.

— Какво за нея?

— Опитва се да саботира празненството — избъбри все така забързано Антонио. — И ако не побързаш, наистина ще успее.

— Какво е замислила? — попита Мат и рязко се изправи.

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Антонио, — но я видях да се размотава зад скелето с машините за мъгла и тъй като я познавам наистина добре, съм убеден, че е намислила нещо.

— Но какво би могла да направи? — разтревожено попита Каролина.

— Зная как да разбера — заяви Тад. — Надявам се, няма да имаш нищо против малко отклонение от сценария на партито.

— Какво искаш да кажеш? — стресна се Каролина.

— Мога да насоча най-мощния прожектор, с който разполагаме тук, към машините за мъгла — обясни Тад. — Така ще можем да видим какво точно прави тя там.

— Направи го — кимна Мат.

— Не мога да чакам повече — рече им Каролина. — Отивам да видя какво е намислила.

— И аз ще дойда с теб — предложи Антонио.

— От тук — подкани го Каролина и бързо тръгна пред него. — Така ще стигнем по-бързо. Поведе го към другия край на просторната зала. Вървеше зад декорите, а Антонио я следваше по петите, като внимателно заобикаляше скелетата, дърветата и храсталаците, изпречили се на пътя им.

Внезапно от гостите се изтръгна колективно възклицание. В същия миг Каролина си даде сметка, че в осветлението бе настъпила драстична промяна, а музиката рязко замлъкна. Тя изтича към дансинга, погледна към ярко осветения ъгъл на залата и се закова неподвижно на мястото си.

Подобно на сърна, заслепена на светлината на фаровете, Пейтън стоеше като истукан, стиснала някакъв метален предмет в едната си ръка и се взираше в ослепителната светлина. За всички беше очевидно, че възнамерява да изсипе съдържанието на металния предмет в една от машините за мъгла. Тад постъпи правилно, помисли си Каролина. Прожекторът беше достатъчно мощен, за да освети тъмния ъгъл. Повечето от гостите се бяха извърнали нататък и наблюдаваха събитията с интерес.

Един мъж, облечен в смокинг — Каролина изведнъж си даде сметка, че това е Сет, последван от двама мъже от охраната, изведнъж изникнаха от тъмнината, сграбчиха ръцете на Пейтън, извиха ги зад гърба й и взеха металния предмет, който държеше. Веднага след тях притичаха още няколко души от охраната. Гостите ахнаха от изумление. След това светлината изгасна. Хората подновиха разговорите си, оркестърът засвири отново.

— Чудя се какво беше това — промълви Каролина.

— Предполагам, че е някакъв газ — отвърна Антонио.

Каролина се обърна към него.

— Благодаря за предупреждението, Антонио. Ако Пейтън беше успяла, със сигурност щеше да съсипе цялото празненство.

— Сигурен съм, че е целяла точно това.

— Искаш ли да пийнеш нещо заедно със Сет и мен?

— С удоволствие бих се срещнал с него — отвърна Антонио.

Двамата заедно се приближиха към масата, на която бяха вечеряли тя и Сет. Завариха го там, заобиколен от цяла група преизпълнени с любопитство гости, които един през друг задаваха въпросите си.

— Сет, какво държеше в ръката си тя? — попита една висока руса жена на неопределена възраст.

— Хората от охраната казаха, че е сяра — отвърна Сет. — Носеше два флакона със себе си. Напълно достатъчно, за да отрови въздуха и да направи така, че в залата да замирише като в ада.

— Можете ли да си представите?! — невярващо възкликна жената. — Пейтън Фитцимънс да извърши подобно нещо!

— Недей забравя, че майка й беше фон Хенхоф, мила моя — напомни й някаква друга жена. — Постъпката на Пейтън не ме изненадва ни най-малко. Това си им е в кръвта, както знаете.

— О, ето те и теб — възкликна Сет, забелязал Каролина. Изправи се, извини се на гостите и се приближи до нея. Прегърна я и я целуна. — Добре ли си? — попита.

— Добре съм — отвърна му. — Ами ти?

— Той е истински герой — обади се високата жена.

Сет се извърна към нея.

— Нищо подобно. Но мъжете от охраната наистина са герои. А също и човекът, който отговаря за прожектора. Дий, Дий Макалистър, запознай се с Каролина Маунткесъл.

Жената се усмихна лъчезарно и протегна на Каролина кокалестата си ръка, отрупана с проблясващи на светлината многокаратови бижута.

— Скъпа — пропя тя, — толкова ми е приятно. — Огледа Каролина от главата до петите. — Оскар — заключи тя, имайки предвид тоалета на Каролина. — Божествено.

Каролина веднага разпозна както лицето, така и името й. Тази жена принадлежеше към бляскавия международен елит. Тя неуморно обикаляше по цялото земно кълбо и се славеше като една от най-добре облечените жени в света. Освен това беше известна с нескончаемите приеми, които организираше със завидно постоянство и страст.

— На мен също ми е приятно да се запозная с вас — отвърна Каролина.

— Вие сте истински гений! — възкликна жената. — Творец! Вече си записах номера ви и в най-скоро време ще ви позвъня. Представете си само Танджер, скъпа. И една знойна лятна нощ, изпълнена с уханието на жасмин. — Разсмя се пронизително, а след това изведнъж снижи гласа си с една октава. — Но в Ню Йорк! И то по средата на януари. — Разсмя се отново. — А сега изчезвам! А вие, влюбени птиченца, идете да потанцувате. Аз ще се постарая да разпространя слуха за онази злобна и отмъстителна кучка Пейтън Фитцимънс. Та-та! — И тя се отдалечи, съпроводена от шумоленето на прозрачната коприна на роклята си.

Антонио стоеше непосредствено зад Каролина и тя се обърна към него, за да го включи в разговора.

— Антонио е човекът, който дойде да ме предупреди.

— Здрасти, Антонио. — Сет му подаде ръка.

— Здрасти — отвърна Антонио и стисна ръката му. — Видях я да се мотае там отзад и мигновено разбрах, че е намислила нещо.

— Високо ценя постъпката ти — увери го Каролина. — Ами ти! — възкликна тя и погледна Сет. — Не мога да повярвам, че се оказа въвлечен в задържането й.

— Затичах се към нея в мига, в който прожекторът я освети — обясни Сет. — От мястото, на което седях, можех да я видя идеално. В първия момент не я познах, но веднага ми стана ясно, че нещо там не е както трябва. Момчетата от охраната я отведоха, но аз наистина не зная какво ще се случи с нея от тук насетне.

— По всяка вероятност нищо — предположи Каролина.

— На твое място не бих била толкова сигурна — заяви нечий женски глас зад тях.

Сет и Каролина се обърнаха и видяха Либи Купър, която се притисна към Антонио. Той побърза да ги запознае, макар че Либи и Сет се бяха срещали на не един светски прием в миналото.

— Защо смяташ така, Либи?

— Защото съм член на борда на музея — високомерно заяви тя — и разполагам с много повече власт, отколкото Пейтън смята. Освен това кравата си е позволила да се отнесе с Антонио като с парцал. Затова ще се погрижа да бъдат повдигнати обвинения срещу нея.

Четиримата побъбриха още няколко минути, размениха си обичайните любезности, а след това Либи и Антонио се запътиха към дансинга, където преплетоха тела и се залюляха в еротичен танц.

— Това е вторият арест за деня — отбеляза Сет.

— Какво?

— Не знаеш ли? Чух, че Леланд и Мерседес днес са били задържани от детективи на полицейския участък в Ню Йорк. При проведеното разследване било установено, че писмото е изфабрикувано.

— В такъв случай това означава, че Леланд не би могъл да оспорва завещанието на Лион, нали?

Сет и Каролина се върнаха на тяхната маса. Гостите, които, тласкани от любопитството си, се бяха насъбрали около Сет, вече се бяха разотишли.

— Искаш ли да потанцуваме отново? — попита Сет.

— Категорично да. Чувствам се особено празнично.

Сет я завъртя по дансинга под сипещия се безспирно сняг, а Каролина не можа да сдържи усмивката си, преизпълнена с гордост от постигнатото тази вечер. Никакви съмнения повече, щастливо си помисли тя, обхванала с поглед веселието, което цареше около нея. Не и след тази вечер.

Оркестърът свиреше Най-хубавото все още предстои и Сет прошепна в ухото й:

— Имам чувството, че тази песен е написана специално за нас.

Тя го погледна в очите.

— И аз така смятам.

Завъртяха се отново. Сет я притисна към себе си.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита я той.

Сърцето й внезапно ускори ритъма си, ръцете й изведнъж изтръпнаха и отмаляха.

— Да — промълви тя. — О, да, Сет, ще се омъжа за теб.

— Толкова много те обичам — заяви той, спря да танцува и с все сила я притисна към себе си.

— И аз те обичам — отвърна Каролина.

Той лекичко я отдалечи от себе си и те продължиха да танцуват под сипещия се сняг и сред мъглата, като се взираха в очите си, опиянени от силната си любов и омаята на вечерта.

— Изглеждаш много щастлива — каза й Сет.

— Наистина съм щастлива — промълви тя. — Всичко се подреди според очакванията ми, а гостите тази вечер наистина се забавляваха.

— И аз се забавлявам — с усмивка потвърди той. Прегърна я по-силно. — Повече, отколкото можеш да си представиш.

Тя отвърна на усмивката му.

— Струва ми се, че мога.

Когато двамата най-сетне слязоха от дансинга, тя се обърна и го погледна.

— Прекарах една прекрасна и неповторима вечер.

— Аз също — отвърна той и я целуна по бузата. — Иска ми се само да можехме да прекараме оставащите няколко часа заедно.

— О, да — съгласи се Каролина. — Мисля обаче, че преди това трябва да поговоря с Ричи.

— Разбира се. Освен това мисля, че трябва да насрочим дата за сватбата. Скоро при това. Не можем да продължаваме по този начин. И двамата имаме нужда да сме заедно.

— Да — отвърна тя. — Заедно.