Джудит Гулд
Сърдечна криза (27)

26.

Каролина смяташе, че ще устои на импулса да си купи нещо ново специално за партито, на което я бе поканил Сет, убеждавайки сама себе си, че има достатъчно дрехи и че всяка една от официалните й рокли беше подходяща за случая. В края на краищата обаче реши, че има нужда от нещо ново, нещо, което не е свързано с никакви спомени — хубави или лоши. В магазина на Ив Сен Лоран най-после намери онова, което търсеше — ефирна копринена рокля с леопардова шарка, която сега нежно падаше около тялото й пред огледалото в будоара на спалнята й.

Том Форд може само да се гордее с дизайн като този, помисли си тя, загледана във фината като въздушен полъх тъкан, която плавно отразяваше всяко движение на тялото й. Роклята беше секси и романтична, но не и скандално провокативна и изглеждаше великолепно върху стройното тяло на Каролина. Като допълнение към тоалета тя бе избрала висящи златни обеци и златни гривни и за двете си ръце. Другото съвършено бижу, подхождащо идеално на роклята, бяха обувките с позлатени, тънки като игли, високи токове.

Макар да не спираше да си повтаря, не бе приела поканата на Сет единствено заради перспективите, които тя разкриваше пред бизнеса й, Каролина не можеше да отрече, че предстоящата вечер я изпълваше с вълнение. Както и да убеждаваше сама себе си, че срещата е стриктно делова, вълнението си оставаше и я караше да изпитва отдавна забравени трепети.

Тя загаси осветлението в будоара, прекоси спалнята и влезе в кухнята, където бе оставила малката си златиста вечерна чантичка. Отвори я, за да провери дали е взела ключовете и визитните си картички. Така, помисли си тя. Вече съм готова. Взе чашата с бяло вино и отпи малка глътка. След това понечи да отиде да каже довиждане на Ричи, но изведнъж си спомни, че той ще прекара и тази нощ в дома на Джеф. Напоследък синът й доста често нощуваше у приятеля си.

Звънецът иззвъня и след като се увери, че това е Сет, Каролина натисна бутона, за да го пусне в сградата. Надяваше се той да хареса новия й тоалет. Чу приближаването на асансьора и излезе в антрето. Вратата на асансьора се отвори и Сет остана за миг загледан в нея. Едва след това пристъпи в стаята.

— Изглеждаш зашеметяващо! — възкликна той.

— Благодаря. Ти също — върна му комплимента тя. — Смокингът ти стои великолепно.

— Готова ли си? — попита Сет.

Каролина кимна.

— Само да си взема чантата. Веднага идвам. — Тя отиде бързо до кухнята, взе чантата си от плота, върху който я бе оставила, и се върна в антрето. — Сега вече съм готова — обяви късо.

Той я хвана за ръката.

— Позволете, мадам. — Сет направи изискан жест, опитвайки се да прикрие нервността, която изпитваше край тази жена, която желаеше толкова силно.

— Разбира се, сър — отвърна тя, опитвайки се да не потреперва от допира на ръката му. Трябва да се опитам да се отпусна, каза си Каролина.

Само че все не можеше да овладее вълнението, предизвикано от срещата й с този красив мъж.

 

 

Къщата се намираше в Карнеги Хил и Каролина не я бе виждала никога преди. Знаеше много малко за семейство Смитсън. Те не се показваха много в обществото, но бяха невероятно богати и известни филантропи, които се славеха с богата колекция от произведения на изкуството. Когато шофьорът спря пред къщата — Сет бе наел специална лимузина за вечерта — Каролина вдигна поглед, за да разгледа сградата.

Къщата беше масивна постройка на четири етажа с фасада, облицована с варовик. Елегантни пиластри и урни украсяваха сивия камък, а златистата светлина, която струеше през многобройните прозорци, подчертаваше уюта и топлотата на този дом.

На вратата бяха посрещнати от иконом с бели ръкавици. След това една красива възрастна дама, която Каролина разпозна от снимките, които бе виждала, като Иванджелин Смитсън, се приближи към тях, протегнала отрупаната си с бижута ръка. Сивеещата й руса коса бе прибрана в хлабав кок, а семплата й, но невероятно елегантна рокля беше в сребристо сиво. На ушите, гърлото и китките й проблясваха диаманти с изумителни размери и великолепно качество.

— Сет — възкликна тя, — колко хубаво, че те виждам!

— И аз се радвам, че те виждам, Иванджелин — отвърна той.

Двамата целунаха въздуха около лицата си, а след това тя насочи вниманието си към Каролина.

— А вие трябва да сте Каролина Маунткесъл. Толкова се радвам, че можахте да дойдете.

— Благодаря ви — изрече само Каролина.

— Чувствайте се като у дома си — подкани ги домакинята. — Сервитьорите разнасят шампанско и ордьоври, но освен това разполагаме и с богато зареден бар и допълнителни подноси с храна, които се намират в коридора пред балната зала на горния етаж. — Погледна зад тях към новопристигналите гости.

— Благодаря, Иванджелин. Ще се ориентираме — увери я Сет.

— Надявам се да се видим отново — усмихна се домакинята.

Те пристъпиха във великолепното антре, облицовано изцяло с шахматно разположен бял и черен мрамор и украсено с кристални полилеи, огледала с барокови позлатени рамки, позлатени мраморни конзоли и три монументални картини. Каролина едва не ахна на глас, когато видя водните лилии на Моне — първата негова творба, която виждаше в частен дом, а не в музей.

— Направо е невероятно — прошепна тя. — Била съм в много къщи в този град, но никога не съм попадала сред такова великолепие. И всичките тези произведени на изкуството…

— Впечатляващо е, нали? — с усмивка я погледна той.

Върху конзолите Каролина видя аранжирани букети, които бяха почти идентични с нейните и успешно подражаваха на картините на старите фламандски майстори. Аха, каза си тя. Аранжировката е работа на Антонио. Сигурна съм в това.

Точно пред себе си видяха огромна зала, която завършваше с цяла стена прозорци в задния край на къщата. Залата бе обзаведена с френски мебели от осемнадесети век. Паркетът на подовете бе застлан със скъпи килими, а стените бяха отрупани с произведения на известни художници. Каролина видя една картина на Реноар, една на Дега, една на Мане и две на Пикасо. Върху два еднакви старинни шкафа, украсени с парчета черупки от костенурка, тя зърна още два красиви букета, развиващи темата на старите майстори.

Не можа да се сдържи и се приведе към Сет.

— Видя ли цветята във входното антре? А сега погледни и тези върху двата шкафа. Всичките са прекопирани директно от моите дизайни — информира го тя. — Сигурна съм, че са изработени от Антонио.

— Той работи за Пейтън? — невярващо попита Сет.

Каролина кимна утвърдително.

— Да. Аз го освободих, но нежеланието да продължаваме да работим заедно беше взаимно.

— Означава ли това, че Пейтън не може да се похвали с много собствени идеи? — развеселено попита Сет.

— Струва ми се, че означава точно това — кимна тя. — А някои от гостите не може да не са виждали подобни букети в дома на Лидия.

— Иванджелин няма да остане никак доволна, ако по някакъв начин разбере за това — предположи той.

— Така е, това никак няма да й хареса.

— А аз съм сигурен, че все някак си ще научи истината — с усмивка заключи той.

— Сет! Колко се радвам да те видя!

Макар че никой от двамата не я видя да се приближа, гласът със сигурност принадлежеше на Пейтън Фитцимънс. Каролина се стегна, подготвяйки се за предстоящия сблъсък.

— Пейтън — поздрави я Сет. — Как си?

— Справям се изключително добре — весело отвърна тя. — О, а това е малката Каролина, нали? Как си?

— Много добре, благодаря — отвърна Каролина. — Радвам се да те видя отново.

— Тази вечер тук има един твой приятел — информира я Пейтън. — А, ето го и него. — Тя се присегна, хвана го за ръката и го притегли към себе си.

— Антонио, ти, естествено, познаваш Каролина, а това е Сет Фостър.

Той застана до нея, облечен в невероятно елегантен, изработен по поръчка смокинг.

— Здравейте — поздрави той и кимна учтиво. Самодоволното изражение на лицето му напълно подхождаше на надменността, струяща от очите на Пейтън.

— Здрасти, Антонио — поздрави Каролина.

— Антонио, радвам се да те видя — додаде Сет.

— Както сигурно знаете, букетите, аранжирани специално за украсата на това парти, са наше дело — отбеляза Пейтън. — Антонио се оказа незаменим помощник, нали, скъпи? — Вдигна изпълнен с обожание поглед към него и стисна ръката му.

Антонио кимна отново, макар че не каза абсолютно нищо.

— Още щом влязох, ми се стори, че стилът на букетите ми изглежда познат — нехайно подхвърли Сет. — Сега вече разбирам защо. Виждал съм същите аранжировки на редица тържества, декорирани от Каролина в последно време.

Самодоволното изражение на Пейтън бе заменено от едва прикрит гняв.

— Не мисля така — процеди тя през стиснатите си зъби.

— О, помислих си, че си виждала мои произведения в дома на Лидия Карстеърс — невинно се намеси Каролина. — Но сигурно се заблуждавам. Точно в нейния дом за пръв път изработих букети, имитиращи стила на старите майстори. Спомняш ли си, Антонио?

Скулите му нервно потръпнаха и той видимо почервеня. Каролина си помисли, че в момента й прилича на разярен бик, приковал поглед върху червената пелерина на матадора. В следващия миг Антонио рязко се обърна и напусна залата.

— О, боже — възкликна Каролина. — Надявам се, че не съм го разстроила.

На устните на Пейтън се появи някакво подобие на усмивка.

— Беше ми много приятно, че се видяхме — рече им тя, — но сега трябва да обърна внимание и на останалите гости. — Насочи поглед към Сет. — След като се умориш от дриплите в онази част на града, защо не вземеш да ми се обадиш, а?

— Колко мило, че все още се сещаш за мен, Пейтън — отвърна той, — но се обзалагам, че в момента си твърде заета с Антонио, а? — Намигна й похотливо, след което насочи цялото си внимание към Каролина. — Предлагам да се качим на горния етаж.

— С удоволствие — отвърна тя. — О, желая ти късмет, Пейтън! Мисля, че двамата с Антонио сте страхотен тандем. Имате невероятно… оригинални идеи.

Оставиха Пейтън да стърчи на мястото си, обърнаха се и се запътиха към мраморното стълбище, което отвеждаше към балната зала.

— Ти си едно много лошо момче — отбеляза Каролина. — А аз се забавлявах неимоверно по време на целия разговор.

Сет се усмихна.

— Тя си го заслужава — убедено заяви той. — Толкова е подла и… прозрачна. Но пък е изключително дебелокожа, така че ще преглътне обидата.

— Надявам се, че Антонио наистина се забавлява с нея — подхвърли Каролина. — Пейтън е от жените, към които винаги се е стремил.

— Жалко за него тогава, защото тя ще го използва известно време, а след това ще го захвърли като непотребна дрипа.

Стигнаха до балната зала, откъдето долиташе музиката на един струнен квартет, примесена с веселите смехове и разговори на гостите.

— О, тук е толкова красиво! — възкликна Каролина и обходи с поглед просторното помещение.

Огромната камина, в която Каролина би могла да се побере в цял ръст, беше облицована с варовик и изглеждаше така, сякаш е била пренесена от някой старинен замък във Франция. Излъсканият до блясък под бе изработен от различни по цвят парчета паркет, подредени така, че да наподобяват килим с цветни мотиви. Над главите на гостите проблясваха кристални полилеи, а струнният квартет, нает за вечерта, бе разположен в специално построена за целта ниша. И тук, както и на долния етаж, всичките букети бяха напълно идентични с нейните аранжировки по идея на картини на старите майстори.

Барманите, застанали зад красиво застланите маси, стояха в готовност да обслужат гостите, желаещи шампанско, а на други, също толкова изящно украсени маси, бяха подредени плата с всевъзможни ордьоври. Каролина видя купища хайвер, пушена сьомга, пъдпъдъчи яйца и изобилие от други разнообразни деликатеси. В стаята вероятно имаше около шейсет души и всички те бяха облечени с изтънчена елегантност. Разпозна някои от присъстващите, но Сет я бе предупредил, че повечето от гостите на вечерта живеят толкова уединено, че на практика са почти непознати за широката общественост.

— Искаш ли нещо от бара? — попита я той. — Или пък някакви ордьоври?

— Шампанското ми е достатъчно — отвърна Каролина. — Двамата си бяха взели по една чаша от подноса на един от пременените в ливреи сервитьори.

— А какво ще кажеш да те запозная с част от присъстващите? — предложи Сет. — Познавам доста хора тук и смятам, че ще ти е интересно да се срещнеш с тях.

— Разбира се — съгласи се тя. — Защо не?

Започнаха да обикалят из залата и Каролина се запозна с толкова много хора, че лицата им започнаха да се смесват в една неясна и размазана картина. На няколко пъти Сет използва възможността да спомене, че дизайните на красивите букети са почти изцяло копирани от Каролина. Всеки път той настойчиво я молеше да даде на гостите своя визитна картичка. Каролина през смях се опитваше да откаже — наистина държеше да установи някакви делови контакти, но не по толкова агресивен начин, но в крайна сметка се подчиняваше на молбата на Сет.

След около час Сет я попита дали вече е готова да си вървят, за да вечерят някъде.

— О, да — отвърна тя. — Обстановката тук е прекрасна, но и малко напрегната.

Всъщност, тя с нетърпение чакаше да прекара малко време насаме с него.

Той се разсмя.

— Напрегната, а? — Хвана я за ръката и двамата тръгнаха надолу по мраморното стълбище.

Точно срещу тях, устремили се към балната зала на втория етаж, вървяха ослепително красива блондинка и красив мъж с шоколадово кафява коса.

Каролина ги забеляза и ахна от изненада. Не можеше да повярва на очите си, а сърцето й рязко ускори ритъма си. В появата им, естествено, нямаше нищо чудно. Вече и сама се беше досетила, че двамата кроят заговор срещу нея, но не подозираше, че са започнали и да излизат заедно.

— О, господи, не! — прошепна Каролина. — Това се Мерседес и Леланд, моят зет. Определено не очаквах да ги видя тук.

— Не се притеснявай — успокои я Сет. — Няма изобщо да се бавим с тях.

Сет пръв поздрави, когато двете двойки се срещнаха на стълбището.

— Мерседес, радвам се да те видя.

— Сет! — възкликна тя. — Каква изненада! — Очите й за един кратък миг се спряха върху Каролина. — Каролина! — поздрави безизразно след това.

Каролина се усмихна.

— Здравей, Мерседес. Здрасти, Леланд. Мисля, че не се познаваш със Сет. — Запозна двамата мъже, които си стиснаха ръцете.

— Приятно ми е, че се срещаме — рече Сет, — но ние имаме друг ангажимент. — Хвана Каролина за ръката и двамата продължиха пътя си надолу по стълбището.

— О, благодаря ти — прошепна тя. — Тази вечер наистина не съм в настроение да се разправям с тях. Чудя се защо са тук.

— Мерседес е канена навсякъде.

— Разбира се — отвърна Каролина. — Трябваше да се досетя.

— Какво всъщност става? — попита Сет.

Каролина му обясни ролята, която играеше Мерседес в кроежите на Леланд.

— Разбирам. Във всичко това има някакъв смисъл, предполагам. Ти ми каза, че зет ти е постоянно без пари, а всички в града знаят, че Мерседес е напълно разорена.

— Какво? — възкликна Каролина. — Аз си мислех, че е червива с пари. Така смятат и почти всички останали, които познавам.

Сет поклати отрицателно глава.

— Не — увери я той. — Всъщност, чувам, че е в много затруднено положение. Всички я мислят за богата, защото принадлежи към кръга от международни знаменитости, познава всички в този град и произхожда от известно семейство. Истината обаче е, че тя няма никакви пари.

— Не мога да повярвам! — промълви Каролина.

Двамата се сбогуваха със семейство Смитсън, благодариха им за гостоприемството и излязоха навън, където ги очакваше лимузината им. Шофьорът понечи да заобиколи колата, за да им отвори вратата, но Сет му махна с ръка, за да го възпре и лично отвори вратата пред нея. Каролина се качи, а той я последва, доволен, че най-после ще остане почти насаме с нея.

 

 

Съвременният дизайн на Льо сирк 2000, един от най-бляскавите ресторанти в Ню Йорк, издържан в прекалено блестящи цветове, които влизаха в силен контраст с типичния аристократичен стил на сградата, в която се помещаваше хотел Палас в Ню Йорк, беше поредното доказателство, поддържащо теорията на Каролина, че недостижимите по своето величие архитектурни произведения от различните епохи могат да се съчетават и допълват по един наистина неповторим начин. Когато пристигнаха в ресторанта, лично Серджо ги заведе до местата им, а след невероятно вкусния морски костур, който им сервираха за вечеря, двамата със Сет си поръчаха десерт и еспресо и се насладиха до край на прекрасната вечер. Коктейлът, на който бяха присъствали по-рано, им осигури достатъчно теми за разговор и след като обсъдиха хората, с които се бяха срещнали там, Каролина и Сет се заеха да обмислят последните подробности за партито в дома на Сет, което трябваше да се проведе следващата вечер.

— Познавачите твърдят, че тук приготвят най-вкусния крем брюле в цял Ню Йорк — отбеляза Сет.

— Изобщо не се съмнявам в това — съгласи се Каролина, наслаждавайки се на последната хапка от невероятния десерт. — Декорирала съм няколко партита в стария Лю сирк, когато той се помещаваше в хотел Мейфеър, но тук още не съм работила.

Каролина отпи от еспресото и остави малката и крехка чашка върху масата.

— Предполагам, че ти често се храниш по ресторанти, нали?

— Много по-често, отколкото би ми се искало — отвърна той. — В повечето случаи става дума за делови вечери или благотворителни мероприятия. А в голямата си част те са ужасно изморителни и досадни.

— Не ми изглеждаш особено нещастен на снимките, които публикуват в пресата. Почти навсякъде си сниман с някоя изумителна красавица, която придружаваш за вечерта — закачливо подхвърли тя.

Сет се усмихна.

— Предполагам, че имаш право — съгласи се той, — но това е част от работата.

— Какво искаш да кажеш с това част от работата! — погледна го с интерес.

— Ами, ако си забелязала, повечето от тези снимки са направени на някакви благотворителни мероприятия — обясни той. — Което означава, че съм там по работа.

— Все още не схващам — настоя Каролина. — Непрекъснато те снимат по вестниците с красиви млади жени от каймака на обществото, а пък аз случайно зная, че не пропускаш възможността на следващия ден да им изпратиш красиви цветя. И искаш да ме накараш да повярвам, че това е работа?

Той кимна утвърдително и се усмихна.

— Да — потвърди Сет. — Точно така. Защото в почти всички случаи аз неизменно водя нещата към момента, в който ще мога да попитам тези богати млади красавици, които могат да си позволят да отделят средства за благотворителност, дали са готови да се разделят с част от парите си и да подкрепят каузата на Комитета за защита на животните.

Каролина се разсмя.

— И ти ли? — възкликна тя. — Точно това ми каза и Лидия Карстеърс на една от официалните вечери, които декорирах в дома й. Ако използвам нейните думи, тя се опитва да впечатли гостите си, преди да ги помоли да дарят част от парите си. От там ли се познаваш с Лидия? От съвместната ви работа в Комитета за защита на животните?

— Не. — Той отрицателно поклати глава. — Лидия е много далечна моя братовчедка по бащина линия.

— О, наистина ли? — с любопитство възкликна Каролина. — Не го знаех.

— Всъщност, тя е единственият човек измежду роднините на баща ми, когото познавам — поясни Сет. — И я срещнах едва преди пет години.

— Шегуваш се! И защо така?

— Както вече знаеш, родителите ми се разведоха и в продължение на години аз живеех ту при единия, ту при другия. Баща ми почина, когато бях на около петнадесет години. — Той се разсмя. — Сигурна ли си, че искаш да чуеш всичко това?

— Разбира се, че съм сигурна — увери го Каролина. — Трябва да знаеш, че съм любознателна по природа. — Изведнъж си даде сметка, че не знае почти нищо за него, а истината бе, че държеше да научи колкото е възможно повече.

— Е, парите от застраховката на баща ми бяха достатъчни, за да ме изпратят в пансион. Така че започнах да прекарвам почти цялото си време в училище. И когато майка ми почина, Лидия ненадейно се появи на погребението. Това беше преди няколко години. Каза ми коя е и аз останах истински изненадан да установя, че тя е изключително земен и мил човек. Баща ми неведнъж бе говорил за нея и всеки път я описваше като страховито чудовище. Нали се сещаш, користолюбива златотърсачка, която сменя богатите си съпрузи един след друг. Дъщеря на коняр, забравила откъде е тръгнала и други подобни глупости.

— Лидия Карстеърс е дъщеря на коняр? Тя ми каза, че е селско момиче, но аз не й повярвах — рече Каролина.

— Истина е и тя изобщо не я крие. Нито пък се срамува от миналото си. Баща ми също не беше богат. Притежаваше една малка ферма. Целият им род са обикновени селски хорица.

— А като ви погледне човек сега, неминуемо решава, че и двамата сте родени сред богатство и разкош.

Сет се усмихна.

— Ще ми се да беше така — отбеляза той, — но истината е, че всичко, което притежавам, е постигнато с много труд. Но да се върна към Лидия. Оказа се, че майка ми и Лидия са поддържали кореспонденция през годините, за която аз дори не съм подозирал. Впоследствие Лидия ми довери, че двете винаги са изпитвали симпатия една към друга и затова не прекъснали връзките помежду си. Поради тази причина Лидия се появи на погребението й. Станахме добри приятели, а когато откри колко много обичам животните, тя ме привлече в Комитета за защита на животните.

Отпи от кафето си и избухна в смях.

— Отново ти позволих да го направиш — изумено констатира той. — Направо не мога да повярвам.

— Какво съм направила? — попита Каролина.

— Накара ме да говоря за себе си. Същото се случи и при последното ни излизане заедно.

— Радвам се, че стана така, защото не знаех нищо за теб, а се оказа, че животът е много по-интересен, отколкото бих могла да предположа.

 

 

Шофьорът спря лимузината пред сградата, в която живееше Каролина, бързо изскочи от колата и им отвори вратата. Сет най-изненадващо взе, че го освободи.

— От тук ще се прибера пеша — рече той и погледна Каролина. — След обилната вечеря малко ходене ще ми се отрази добре.

— След всичката храна, която погълнахме, и двамата трябваше да извървим пеша целия път до тук — през смях отвърна тя. — Но вечерята наистина беше страхотна.

— Да — съгласи се той. — И то в много отношения. — Изпрати я до входната врата на сградата, отвори я, пропусна я да мине и изчака Каролина да отключи вътрешната врата към фоайето пред асансьора.

Тя се поспря пред вратата на асансьора и се обърна към него.

— Не искаш ли да се качиш за по едно питие преди лягане?

— Много бих искал, но е по-добре да не го правя — отвърна той, преодолявайки импулса да приеме поканата й. Все още вярваше, че ще е най-добре да не прибързва и да й даде достатъчно време да го опознае. — Утре трябва да ставам много рано, а се обзалагам, че същото се отнася и за теб.

Тя кимна с усмивка, но Сет веднага забеляза разочарованието, изписало се на лицето й.

— Прав си — съгласи се тя. Искаше й се той да се качи и да поостане малко, макар че възможността да приеме поканата й малко я изнервяше. — Наистина трябва да ставам рано, което означава, че трябва да си легна час по-скоро.

— Прекарах прекрасна вечер, Каролина — рече й Сет и пристъпи към нея. Отчаяно му се искаше да я прегърне. — Истината е, че не си спомням кога за последно съм се забавлявал толкова много.

— Аз също, Сет — отвърна тя и го погледна право в очите.

— Бих искал да те видя отново.

— И аз бих искала да те видя отново.

Той протегна ръце, сложи ги върху раменете й и нежно я целуна по устните. Намерението му беше да си разменят само една лека целувка за лека нощ, но тя отвърна с неочаквана страст, а той я притисна към себе си и продължи да я целува с все повече жар. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Остана очарован от допира на меката коприна и от обещанието, което се криеше под тази ефирна тъкан. Осъзнал, че близостта й го възбужда, Сет се отдръпна назад и настойчиво се вгледа в очите й.

Каролина изпита силно опиянение от допира на тялото му, от нежната му прегръдка. Омаяна от аромата на афтършейва му — изключително мъжествен и изискан, тя го привлече към себе си, а дълбоко в душата си вече изпитваше ужас от мига, в който щеше да им се наложи да се разделят. Само преди няколко часа не би могла да допусне, че подобно нещо е възможно, но ето че изведнъж осъзна, че за нищо на света не желае да отблъсне този мъж. На следващия ден сигурно щеше да изпитва вина, но точно в този момент изобщо не й пукаше. Това, което вършеха, й изглеждаше напълно естествено, красиво дори, и тя бе твърдо решена да даде шанс на това приятелство, да го остави да следва естествения си ход.

— Наистина трябва да вървя — заяви Сет. Отчаяно му се искаше да остане, но знаеше, че за нея е още твърде рано за ново обвързване. — Надявам се обаче, че ще се видим съвсем скоро. — Наведе се, целуна я отново по устните и веднага се отдръпна.

— О, да — съгласи се тя. — Много скоро.

Сет я освободи от прегръдката си и натисна бутона на асансьора. Вратата се отвори мигновено и Каролина колебливо пристъпи вътре. След това се обърна и го погледна.

— Лека нощ, Сет — тихо прошепна тя.

— Утре ще ти се обадя, става ли?

Тя кимна.

— Моля те… — Махна му с ръка за довиждане, вратата на асансьора се затвори и той се скри от погледа й.