Джудит Гулд
Сърдечна криза (23)

22.

— Тревожиш се прекалено много — рече Пейтън и зарови пръсти в къдриците му. Седеше върху гранитния плот в кухнята си, провесила надолу голите си крака. — Спомни си всички прекрасни мигове, които сме прекарали заедно, а след това си помисли, че от тук нататък ще става все по-хубаво. Спомни си за всичките онези красиви дрехи, представи си как ще работиш заедно с мен в най-богатата част на града. Залогът е твърде висок, Антонио, нали?

Той кимна.

— А и няма начин тя да разбере, че си бил ти.

— Всичко вече започна да става прекалено подозрително, Пейтън — възрази Антонио. — Скандалът в галерията, а после и увехналите цветя в дома на Лидия Карстеърс. Каролина не е глупава и съм сигурен, че вече ме подозира. Пределно й е ясно, че един от нас работи срещу нея.

— Може и да е така — отвърна Пейтън, — но все още не е сигурна, че си ти. А и не може да докаже каквото и да било.

— Значи смяташ, че това ще е за последно? — попита я той.

Пейтън се наведе към красивото му лице и го целуна.

— Мисля, че след това ще трябва да спрем за известно време. Освен това искам да дойдеш да работиш при мен. И това трябва да стане съвсем скоро, защото работата ни рязко се увеличава.

— Наистина ли? — попита Антонио, пристъпи напред и застана между краката й.

— Да, наистина — увери го Пейтън. — Когато напуснеш, за да дойдеш да работиш при мен, бедната Каролина със сигурност ще разбере, че ти си отговорен за провалите й. Само че тогава вече няма да е в състояние да ти направи каквото и да било. Но дори и тогава няма да се досети, че Мерседес ще продължи да работи за нас още известно време. Тя ще се постарае да предизвика още няколко дребни инцидента, които окончателно да сринат имиджа на Каролина.

— Значи това наистина ще е последното ми участие? — отново уточни Антонио.

Пейтън кимна.

— Така смятам. Защо? Да не би да се страхуваш, Антонио? — Прекрасно знаеше, че когато нищо друго не помага, изразените съмнения в неговата мъжественост ще го накарат да направи всичко за нея.

— Не! — сърдито се сопна той и грубо сграбчи ръцете й. — Не се страхувам. Ще го направя. Ще видиш…

— Добре, добре — бързо повтори тя, преструвайки се на малко уплашено момиченце. — Вярвам ти, Антонио.

— И така трябва — уверено заяви той. Целуна я властно, придърпа я силно към себе си и едва не я смъкна от плота.

Пейтън простена от удоволствие и охотно се остави в ръцете му. Обичаше да го ядосва, защото след това той я обладаваше с брутално настървение и сила, каквито повечето мъже се бояха да използват.

Антонио сведе глава, устните му намериха гърдите й, поигра си със зърната им, а след това продължи пътя си надолу към русия триъгълник между краката й. Докосна я с влажния си език, обсипа я със страстни целувки. Пейтън се надигна от плота, притисна бедрата си към лицето му и започна да върти глава като обезумяла, опитвайки се да забави неизбежния оргазъм.

И тогава той рязко спря, надяна я върху щръкналия си член и с все сила проникна до дълбините на утробата й. Пейтън извика високо, разкъсвана от болка и неизпитвана до този момент наслада.

— О-о-о-о… Антонио! — извика тя. — О-о-о, боже…

Оргазмът й го възпламени, той изгуби всякакъв контрол над себе си, изрева неистово и изригна в тялото й, изгаряйки я с огненото си семе.

Пейтън зарови ръце в косата му, оскуба го диво, а след това плъзна ръце надолу по гърба му.

— О, Антонио — не спираше да шепне тя. — Никой не го прави като теб. Никой. Никой…

Когато най-накрая отново я настани върху плота, Антонио се вгледа в лицето й и прошепна:

— Двамата с теб сме добър тандем, нали, Пейтън?

— Най-добрият — дрезгаво потвърди тя. — Най-добрият, Антонио.

За момента поне.

 

 

— Ало?

— Здравей, Каролина! Надявам се, нямаш нищо против, че ти се обаждам у дома?

— Н-не — отвърна тя. — Всичко е наред, Сет. Нямам нищо против.

— Обаждам се да те попитам дали си съгласна да вечеряме заедно тази седмица — поясни той. — Така ще имаме възможност да обсъдим последните детайли по подготовката на предстоящото парти в дома ми.

— Съгласна съм — отвърна тя. — Имам няколко идеи, които бих искала да споделя с теб.

— Страхотно! — възкликна Сет. — Какво ще кажеш за утре вечер?

— Утре вечер ми е невъзможно, защото съм ангажирана с едно парти в Сентрал парк. На пристана за лодки.

— В четвъртък тогава?

— Почакай секунда, да погледна календара си. — Каролина бързо изтича в кухнята, където беше оставила чантата си. Извади бележника с ангажиментите си, прегледа ги внимателно, а след това вдигна слушалката на телефона в кухнята. — В четвъртък е чудесно, Сет.

— Добре. Около осем?

— Осем да бъде.

— Исках да те попитам и още нещо — продължи той.

— Какво е то?

— Ако Ричи си е у дома, бих могъл да го попитам дали би искал да играе тенис тази седмица. Няколко от неговите съученици ще бъдат на корта. Организираме един от онези турнири за бащи и синове, нали разбираш? Помислих си, че може би ще му хареса.

— Това е изключително мило предложение — увери го Каролина. — Струва ми се, че в момента се занимава с нещо на компютъра си, но ще проверя дали може да дойде да се обади. Изчакай малко, ако обичаш.

— Разбира се — отвърна той.

Каролина се приближи до стаята на Ричи и почука на вратата.

— Отворено е — извика й отвътре той.

Тя открехна вратата и надникна в стаята. Видя сина си бързо да затваря някакъв интернет сайт.

— Сет Фостър се обади по телефона — информира го забързано. — Пита дали би искал да поиграеш тенис тази седмица. Твърди, че познаваш някои от момчетата, които ще бъдат на корта.

Ричи отмести очи от монитора и я погледна.

— Да играя тенис? Къде? И кого точно познавам там?

— Защо не вдигнеш телефона и да разбереш лично? — предложи му Каролина. — Той чака на линията. Само ми кажи, след като свършите разговора си, защото бих искала да поговоря пак с него.

— Разбира се. — Ричи вдигна слушалката, а тя затвори вратата след себе си.

Няколко минути по-късно Ричи застана на вратата на спалнята й.

— Свърших — информира я той. — Ще затворя телефона в моята стая, след като ти вдигнеш тук.

— Благодаря, миличък. — Каролина вдигна телефонната слушалка.

— Сет?

— Здрасти отново.

Каролина чу Ричи да затваря телефона в неговата стая.

— Какво ти каза Ричи? — попита тя.

— Прие поканата с удоволствие. Ще се срещнем във вторник вечерта.

— Страхотно! — възкликна Каролина. — Убедена съм, че ще му се отрази добре.

— Надявам се. Виж, трябва вече да затварям. Ще се видим в четвъртък вечерта.

— Дочуване, Сет. — Каролина затвори и се излегна на леглото, загледана в далечината. Не можеше да реши какво изпитва след проведения разговор, не знаеше какво би трябвало да чувства в действителност.

Едно нещо обаче зная със сигурност, каза си тя. И то е, че никога повече няма да се влюбя. Невъзможно е. Не мога да имам вяра на никого. А най-малко пък на друг мъж. Лион съсипа доверието ми в мъжете. Никой никога няма да ме нарани отново. Няма да го допусна.