Джудит Гулд
Сърдечна криза (21)

20.

— Антонио не е тук — рече Каролина. — Мога ли аз да ви помогна по някакъв… Той отиде да направи някои измервания в пристана за лодки в Сентрал парк. Би трябвало да се върне след около час. Мога да му предам съобщение… Добре. — Каролина затвори телефона и се обърна към Рокси. — Каква груба жена! — възкликна тя.

— Коя беше? — поинтересува се Рокси.

— Не зная — отвърна Каролина. — Не се представи. Може би Антонио има приятелка, за която все още не знаем.

— Може — съгласи се Рокси. — Той кога трябва да се върне? Имаме много работа по подготовката и аранжирането на цветята за онова парти вдругиден.

— Не би трябвало да се забави повече от час — предположи Каролина. Надяваше се предвижданията й да се окажат верни. Беше го нахокала сериозно за това, че бе закъснял за работа без изобщо да си направи труда да се обади. — Чудя се с кого ли се вижда — продължи да размишлява тя. — Напоследък е много потаен.

— И с мен не споделя нищо — довери й Рокси.

— В това отношение е същият като Леланд. Таи всичко в себе си.

Каролина я погледна.

— Какво точно имаш предвид като споменаваш Леланд? — попита я тя.

— Снощи сложих край на връзката ни — спокойно обяви Рокси.

— Наистина ли? — изненадано възкликна Каролина. — Искаш да кажеш, че си го разкарала от живота си?

— Точно това направих — отвърна Рокси и кимна с глава. Очите й блестяха от непоколебима решимост, здраво стиснатите й устни говореха за упорита неотстъпчивост.

— Не мога да повярвам — заяви Каролина. — И кое те накара да го направиш?

— А ти как смяташ? — възкликна Рокси. — Попитах го дали се вижда с Мерседес. Нали точно тя уж притежавала онова писмо, което Лион й продиктувал преди няколко години? Нали? Което пък означава, че те двамата сигурно се срещат.

— И?

— И той ме излъга най-безсрамно — продължи Рокси. — Каза ми, че двамата наистина поддържат връзка, но тя се изразявала единствено в разговори по въпросния юридически проблем. — Рокси въздъхна. — Беше толкова очевидно, че ме лъже, че чак ми стана обидно. Мисля, че той вече не проявява никакъв интерес.

— Към теб?

Рокси кимна.

— Не се интересува от мен и чувствата ми. Пет пари не дава, че се досещам за срещите му с Мерседес.

— О, господи — промълви Каролина. — Толкова съжалявам, Рокси… Сигурно се чувстваш ужасно.

— Така е, но ще го преодолея.

— Не мога да повярвам, че Мерседес може да бъде толкова коварна — отбеляза Каролина. — Искам да кажа, че двете с нея никога не сме били особено близки, но тя винаги се е държала изключително любезно и добронамерено с мен. А ето че сега научавам, че поддържа тайна връзка с Леланд под носа ми. Направо не е за вярване. Сигурна ли си, Рокси?

Тя отново кимна.

— Сто процента. А и ти самата съвсем скоро ще се увериш в това. Защото се обзалагам на един милион долара, че той ще се нанесе при нея.

— Не! — възрази Каролина. — Наистина ли го вярваш?

— Можеш да се обзаложиш на това — уверено заяви Рокси.

— О, господи, Рокси, представям си колко те боли. И съжалявам ужасно. — Стана от стола си и прегърна Рокси. — Има ли нещо, което бих могла да направя?

— Не — отвърна Рокси. — Ще се опитам да се престоря, че не е толкова страшно човек да остане сам и, предполагам, че с времето постепенно ще свикна със случилото се.

Звънчетата над вратата пропяха и двете едновременно се обърнаха нататък. Сет Фостър влезе в магазина и затвори вратата след себе си.

— Витрината изглежда страхотно — отбеляза той, когато видя, че го гледат. — Харесва ми темата с тропическата джунгла.

— Благодаря, Сет — отвърна Каролина. Той изглежда прекрасно, помисли си неволно. Почувства познатия трепет и си даде сметка, че се изчервява.

— Надявам се, че се чувстваш добре — загрижено промълви той.

— Много добре, благодаря ти. Рокси ми спомена, че си се обаждал във връзка с някакво парти, което искаш да декорираме.

— Да — кимна той. — Виж, в момента бързам за една среща, но се питах дали тримата не бихме могли да се срещнем след работа? Ще изпием по едно питие и ще обсъдим подробностите.

Питие — помисли си Каролина. Със Сет Фостър? Е, нали все пак ще сме трима.

— Ами, предполагам, че ще е възможно, Сет — опита се да изрече спокойно тя.

— Не бих искал да нахалствам и да ви притискам по никакъв начин. Само че имам няколко идеи и си помислих, че не би било зле, ако ги споделя с теб и Рокси.

Каролина се улови, че усилено кима с глава.

— Добре — рече тя. — Защо не?

— Тази вечер удобно ли е? — погледна я Сет. — Само по едно питие и разговори на професионални теми.

— Ти какво ще кажеш, Рокси? Свободна ли си? — попита Каролина.

— Свободна съм — кимна Рокси.

— В такъв случай да го направим.

— Зная, че и вие, също като мен, работите доста до късно — отбеляза той. — Седем часът удобно ли е? Мога да мина и да ви взема от тук.

— Чудесно — съгласи се Каролина.

Сет се усмихна.

— Ще се видим в седем. А сега трябва да вървя. Довиждане.

Каролина осъзна, че с нетърпение очаква срещата им, макар да не можеше да си обясни защо. Може би просто имаше нужда от повече развлечения. Да, това е, каза си тя. Напоследък всичко, което правя, е работа, работа и пак работа. Срещата им, разбира се, също щеше да е по работа, но този път поне щяха да изпият и по едно питие.

 

 

В седем без петнадесет Каролина влезе в банята на магазина. Внимателно погледна ръцете си докато ги миеше. Помисли си, че независимо от добре поддържания маникюр, ръцете й бяха груби като на човек, който се занимава със селскостопанска работа. Работата с красиви цветя беше доста мръсна, съпроводена с безброй драскотини, че и по-сериозни наранявания.

Тази вечер поне нямаше лепенка върху някой от пръстите си, а лакът й за нокти и червилото в новия модерен цвят, наречен Ултравиолет, чудесно подхождаха на бледолилавата й блуза от копринен лен, която бе облякла в комбинация с любимата си лятна дреха — класическа дълга пола от кремав лен.

Каролина подсуши ръцете си, взе флакона с овлажняващ лосион от рафта, намаза ги обилно, а след това ги избърса в една хавлия. Готова съм, помисли си тя. По-готова от това не мога и да бъда.

Изпитваше противоречиви емоции относно срещата си с мъж толкова скоро след смъртта на Лион и беше благодарна на Рокси, която се бе съгласила да излезе с тях. Нямаше разумно обяснение за странните й чувства — в края на краищата, срещата им беше делова, но Каролина все не можеше да се избави от усещането, че решението й да излезе със Сет е ако не погрешно, то поне не съвсем правилно.

Загаси лампата в банята, върна се до работната си маса и напъха в чантата си скицника, химикалките и моливите, от които щеше да има нужда по време на разговора със Сет.

— Изглеждаш прекрасно — отбеляза Рокси.

— Благодаря, Рокси — рече тя и я погледна. — Ти също.

Точно в този момент Ричи, завърнал се от поредната доставка, влезе в магазина.

— Здравей, миличък — поздрави го Каролина.

— Здрасти, мамо. Познай какво стана.

— Какво?

— Току-що получих десет долара бакшиш от Мерседес.

— Десет долара? — изненадано възкликна тя. — От Мерседес?

— Да — отвърна той. — Даде ми ги и ме посъветва да не ги харча всичките за наркотици. — Ричи се ухили.

Рокси и Каролина се разсмяха.

— Толкова типично за нея — отбеляза Каролина. — И от кого бяха цветята?

— От някакъв мъж на име Уорнър Гудмън — отговори Рокси. — Секретарката му се обади и поръча голям букет.

— Уорнър Гудмън? — повтори Каролина. — Името ми звучи познато, но не мога да се сетя за човека. Колко голям беше букетът?

— Като за триста долара.

— Толкова голям! Чудя се кой ли е този мъж — продължи да размишлява Каролина.

Рокси само сви рамене.

— Не зная — рече тя. — Запомних името, защото трябваше да отбележа информацията за кредитната му карта.

— Това беше последната ми доставка, мамо — обади се Ричи. — Сега може ли вече да отида у Джеф?

— Добре — съгласи се Каролина. — Надявам се, че ще се позабавлявате добре. Аз самата няма да се бавя много. Излизаме само за по едно питие. Вие с Джеф какво смятате да правите?

— Ще вечеряме у тях, а след това ще ходим на кино.

— Ще се прибереш ли до единадесет?

— Да — отвърна той и се обърна да си върви. Изведнъж спря, извърна се и я погледна. — О, чичо Леланд ти изпраща поздрави.

— Леланд? Къде го видя?

— Беше в апартамента на Мерседес. — Ричи им махна с ръка. — До скоро. — Обърна се и бързо излезе от магазина.

Рокси и Каролина се спогледаха.

— Знаех си — най-накрая процеди Рокси. — Просто си знаех! Долна невестулка!

— Не обиждай невестулките — вметна Каролина.

— Е, предлагам тази вечер да забравим за него — рече Рокси. — Имаме още работа за вършене. Между другото, Ричи ми се стори в по-добро настроение тази вечер. С всеки изминал ден все повече заприличва на себе си.

— И слава богу! — възкликна Каролина. — Макар че продължавам да се тревожа. Все още изпада в мрачни настроения, но смятам, че в края на краищата ще го преодолее. Ричи никога не ми е създавал проблеми.

Звънчетата на вратата пропяха и те и двете вдигнаха глави. Беше Сет Фостър. Каролина му се усмихна неуверено. Той прекоси магазина и се приближи до тях.

— Здрасти, Рокси — поздрави. — Каролина.

— Здравей — хорово отговориха двете.

— Готови ли сте? — погледна ги в очакване Сет. — Ако сте заети…

— Не, двете просто си бъбрехме — рече Каролина. — Аз съм готова. А ти, Рокси?

— Напълно.

Каролина взе чантата си и се обърна към Рокси.

— Ще остана да заключа. Вие двамата вървете напред.

 

 

— Не зная как можах да допусна подобна грешка! — рече Сет. — Да ви доведа точно тук, за да говорим по работа! Толкова е шумно, че не можем да чуем мислите си дори. Може би трябва да отидем някъде другаде.

— Защо не се преместим отвън? — предложи Каролина. — Виждам, че има няколко свободни маси.

— Добра идея — кимна се той. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против?

— Не, разбира се — отвърна.

— Навън е приятно — обади се Рокси. — Ще бъде забавно.

— Добре. — Сет извика управителя и му заговори, приближил уста до ухото му — единственият начин да бъде чут предвид ужасния шум в ресторанта.

Веднага бяха настанени на една от външните маси на тротоара. Сет издърпа столовете на двете дами.

— Благодаря — едновременно изрекоха те.

— Няма защо. Уважаеми дами, ще имате ли нещо против? — попита ги той, хванал вратовръзката си с една ръка с очевидното намерение да я свали.

Каролина се разсмя.

— Не — рече тя. — Не, разбира се. — Изненада се, че изисканият Сет Фостър би се осмелил да свали вратовръзката си на обществено място.

Той разхлаби възела и разкопча най-горното копче на ризата си. После дълбоко си пое дъх.

— Така е значително по-добре. Извинете ме, но проклетото нещо ме е стиснало за врата от седем часа сутринта.

Сервитьорът се появи, за да вземе поръчката им и Сет погледна двете жени.

— Какво ще желаете? — попита ги той.

— За мен коктейл Космополитън — обяви Каролина.

— За мен същото — присъедини се към нея Рокси.

— А за мен чист скоч с много лед — завърши Сет.

Сервитьорът кимна и се отдалечи.

Каролина се усмихна.

— Ти неизменно си толкова елегантен и изискан — подхвърли тя, — че чак не мога да повярвам, че си позволи да разхлабиш вратовръзката си.

— Това е, защото ме виждаш само когато отивам или когато се връщам от работа — отвърна той. — Или от някакво парти. Истинската ми същност обаче се чувства най-удобно в чифт стари сини дънки, тениска и износени маратонки.

— Шегуваш се — изумено възкликна Каролина.

— Не мога да повярвам — включи се и Рокси.

Той поклати глава.

— Но това е самата истина. Мразя да се обличам по този начин, но просто нямам друг избор. Длъжен съм да го правя, защото в ежедневната ми работа непрекъснато ми се налага да общувам с известни европейски дипломати и финансисти, някои от които принадлежат към аристокрацията на Стария континент. Както знаете, те много повече от нас държат на официалностите.

— Да, зная — кимна Каролина. — И Лион понякога се оплакваше от същото. И не само заради облеклото, а и заради маниерите и условностите. Живееше в апартамент в Минервъплейн — в Амстердам — и се оплакваше, че така и не могъл да се запознае с никой от другите обитатели на сградата. Всички те били барони, баронеси и други величия и за тях той си оставал неизменно един непознат плебей. При това чужденец.

Сет кимна.

— Чудесно разбирам какво е имал предвид — увери я той. — И това не означава непременно, че хората там са сноби. Всичко обаче е въпрос на традиции. Човек просто трябва да им бъде официално представен. След като това стане, те започват да се отнасят с него едва ли не като с част от семейството. Не го ли познават обаче, за тях той просто не съществува.

— Харесваш ли работата си? — попита Рокси. — Като се изключи официалното облекло, естествено.

— Да — изрече простичко той. — Много я харесвам, Рокси. Срещам се с много интересни хора, а част от тях опознавам наистина добре. А също и семействата им.

— И с какво точно се занимаваш? — продължи да пита Рокси. — Доколкото си спомням, спомена нещо за някаква банка, нали?

— Инвестирам пари тук, в Щатите, за хора, които живеят в чужбина — обясни той. — Предимно такива, които живеят в Холандия и Обединеното кралство, макар че имам клиенти и от други страни. Но стига толкова за мен и работата ми. Сигурен съм, че вече ви доскуча.

— Нищо подобно — възрази Каролина. — Дори ми е интересно.

— Опитваш се да бъдеш любезна — през смях отбеляза той.

— Не, сериозно — настоя тя.

— Мисля, че е време да поговорим за партито, което смятам да организирам — смени темата Сет.

— Защо не ми кажеш какво точно имаш предвид — предложи Каролина. — Извади бележник и химикалка от чантата си. — Колко хора ще присъстват, какъв е поводът… Ей такива подробности.

Сет обясни, че всъщност става дума за официална вечеря за около тридесет души, повечето от които негови клиенти, принадлежащи към холандската аристокрация. Гостите ще бъдат настанени на три отделни маси. Искаше от тях красиви букети за всяка маса, както и за останалите помещения от мезонета му.

— Струва ми се, че ще са ни необходими около петнадесет букета — заключи той. — Зная, че това е скромна поръчка и не дава особен простор за творческото ти въображение, тъй като гостите, поне в голямата си част, са доста консервативни — всъщност, изключително консервативни — и очакват всички неща около тях да бъдат подредени по строго определен начин. Включително и цветята.

— В това няма нищо лошо — отвърна Каролина, която вече бе успяла да изчисли с приблизителна точност печалбата, която би могла да очаква от украсата с цветя на едно такова мероприятие. — Мисля, че мога да го преживея. Не си ли съгласна, Рокси?

Рокси кимна утвърдително.

— Да, можем да се справим.

През следващите петнадесет минути тримата обсъдиха всички подробности. Каролина си водеше подробни бележки, а Рокси се стараеше да повдигне всеки един въпрос, който би могъл да им създаде евентуални затруднения.

— Добрата новина е — каза Сет, след като свършиха, — че част от тези хора притежават жилища в Ню Йорк и посрещат много гости. Така че би могла да очакваш някои от тях да се възползват от услугите ти за в бъдеще. — Усмихна й се през масата и отпи от питието си.

Каролина отвърна на усмивката.

— Би трябвало да те наема като рекламен агент — заяви тя. — Непрекъснато ми помагаш да разширя бизнеса си.

— Е, това се дължи на факта, че всеки ден минавам покрай красивата ти витрина — малко засрамено отвърна той — и виждам каква страхотна работа вършиш. Освен това от доста врече поръчвам при теб цветя за приятели и колеги и ти винаги полагаш неимоверни усилия, за да изпълниш поръчката навреме и с много вкус.

— Така е — съгласи cе тя, — но съм сигурна, че всеки друг търговец на мое място щеше да направи същото. — Каролина отпи от питието и се наслади на великолепния му вкус.

— Не е точно така — възрази Сет. — Сигурно ще останеш изненадана ако разбереш колко често съм бил подвеждан и разочарован от различни други цветарски фирми в миналото. Дори и от такива, които се ползват с изключително добра репутация. Или доставките им закъсняват, или пък качеството на цветята им е под всякаква критика. Ей такива неща.

— Говориш така, сякаш наистина разбираш от цветя — отбеляза Рокси. — Зная, че когато се изпращат като подарък, цветята трябва да бъдат изключително внимателно подбрани, но при теб има и още нещо — ти наистина притежаваш рядко срещан усет за цветята и тяхното аранжиране.

Тримата се разсмяха на забележката на Рокси, а след това едновременно отпиха от питиетата си.

— Ами в това няма нищо чудно. Или поне аз така смятам. Любовта към цветята ми е вродена.

— Как така? — попита Каролина и го изгледа с любопитство.

— Майка ми се занимаваше с цветя и аранжирането им.

— Шегуваш се! — възкликна тя. Този мъж е пълен с изненади, помисли си.

— Трябваше да се сетя — заяви Рокси. — Наистина знаеш твърде много за бизнеса ни.

— Така е — съгласи се той. — Магазинът на майка ми беше много малък, но изключително красив.

— И къде се намираше? — попита Каролина.

— В Лондон.

— Лондон — повтори тя. — Знаех, че често пътуваш до Лондон по работа, но не предполагах, че си от там.

— Ами, от там съм и не съм от там — поясни той. — Искам да кажа, че съм роден тук. Баща ми беше американец, а майка ми — англичанка. Когато се разведоха, тя се върна обратно в Лондон. Така че аз започнах да прекарвам по малко време там с нея. Понякога й помагах в магазина, както в момента Ричи помага на теб.

— Но това е изумително! Също като Рокси, и аз още при първото ти посещение в магазина разбрах, че знаеш много за цветята, но в действителност нямах и най-бегла представа, че си толкова добре запознат с работата ни.

— Е, наистина зная доста неща и в това няма нищо чудно, тъй като прекарвах доста време в магазина на майка ми.

— И къде по-точно в Лондон се намираше той? — попита Каролина, въобразила си, че магазинът сигурно се е помещавал в някоя величествено достолепна сграда и е обслужвал възможно най-изтънчените и привилегировани клиенти.

— В един квартал, населен с твърде много проститутки — отвърна той и се усмихна безпомощно.

— Квартал с проститутки! — възкликна Рокси. — Тази история става все по-интересна.

— На мен ми се струва като крайно необичайно място за цветарски магазин — отбеляза Каролина. Как е възможно човек с неговия произход да познава хора като Лидия Карстеърс и компания, запита се тя. Благодарение на работата си, може би, но дори и най-престижната работа не би могла да му осигури нужните препоръки. Или поне не в достатъчна степен.

— Така е — съгласи се той. — Единствената причина, поради която майка ми реши да открие магазина си в онзи квартал, беше изгодният наем, който й предложиха за помещението. След развода не можеше да си позволи нищо по-скъпо. Магазинът обаче веднага си спечели клиенти и добро име. Много хора се отбиваха в него и купуваха цветя. Част от тях виждаха осветената витрина през прозорците на съседните нощни барове, а на следващия ден се връщаха, за да си купят цветя. Някои от клиентите на проститутките от квартала станаха постоянни клиенти и на майка ми. Част от тях се виждаха редовно с определени жени и започнаха да им изпращат цветя. Онова място притежаваше невероятна атмосфера. Беше просто очарователно.

— Сигурно. Особено пък за едно младо момче — отбеляза Рокси.

— Това безусловно е точно така. — Сет кимна в знак на съгласие.

— Ходиш ли често в Лондон? — попита Каролина.

— Веднъж на шест или осем седмици — отговори й. — Обикновено по работа. Майка ми почина преди няколко години, така че сега единствено служебните ми задължения ме отвеждат в Европа. — Той рязко се разсмя. — Вие двете направо ме разбихте.

— Как?

— Ами накарахте ме да бърборя непрекъснато за себе си — отвърна той, — а пък аз бих искал да науча нещо повече за теб, Каролина. Как се справяш напоследък? Как е Ричи?

Каролина допи питието си и остави празната чаша на масата.

— Защо не си поръчаме още по едно? — предложи Сет.

— Ами… не съм сигурна — промърмори тя и погледна към Рокси.

— Още е рано — настоя той. — Само още по едно?

Рокси кимна.

— Добре — с усмивка се съгласи Каролина. — Само още по едно и си тръгваме.

Сет даде знак на сервитьора, поръча още три питиета и отново насочи поглед към Каролина.

— По всичко личи, че се справяш доста добре — отбеляза той. — Макар че сигурно ти е много трудно.

Тя погледна надолу към масата, а след това вдигна очи и се загледа някъде в далечината.

— Аз… аз.

— О, господи — промърмори той, присегна се и докосна ръката й, която лежеше върху масата. — Съжалявам. Държах се грубо. Нямах намерение да си пъхам носа в живота ти.

Тя погледна към ръката си, покрита от неговата. Съзнаваше, че това е просто жест на състрадание, но отново почувства онзи неконтролируем трепет в гърдите си. Нерви, рече си тя. Просто нерви.

— Изобщо не смятам, че си груб — увери го Каролина. — Но все още ми е трудно да говоря за трагедията, която ме сполетя. И като че ли не мога напълно да повярвам в случилото се. Понякога ми се струва, че той просто е заминал в командировка и съвсем скоро отново ще се върне у дома. Пък и напоследък съм толкова заета с работа, че не ми остава никакво време за размисли и самосъжаление.

Сервитьорът се върна с напитките и Сет отдръпна ръката си от нейната.

— А Ричи? — попита. — Как се справя? От време на време го виждам в магазина и ми се струва, че с него всичко е наред. Но външният вид понякога лъже, нали така?

— И той, също като мен, преживява труден период и понякога изпада в мрачно униние, но, като цяло, смятам, че се справя наистина страхотно. Особено предвид опасната възраст, в която се намира. Той вече не е момче, но все още не е и мъж. Обаче мисля, че е добре.

— Наистина се намира в трудна възраст — кимна Сет. — И няма значение дали си момче или момиче. Целият ти живот става подвластен на хормоните, бушуващи в тялото ти. Толкова е лесно да попаднеш под нечие влияние — без значение дали е добро, или лошо.

— О, да — намеси се и Рокси и кимна с глава. — Точно така е.

— Лошото е, че невинаги съм сигурна дали постъпвам правилно — вметна Каролина. — Работя твърде много и съм прекалено заета, но се опитвам да уплътнявам максимално времето му до започването на учебната година.

— Струва ми се, че Ричи е лесно приспособимо дете — успокои я Сет. — На твое място не бих се притеснявал толкова. Спортува ли нещо?

Каролина отпи от питието си, преди да отговори.

— Ами доскоро непрекъснато караше скейтборд, ако това може да се нарече спорт. През зимата кара ски. Постоянно върти педалите на велосипеда си. О, и обича да играе тенис.

— Аз също често играя тенис — заяви Сет. — Може някой ден да го поканя да поиграем заедно.

— Това е ужасно мило предложение, Сет, но ти си прекалено зает, за да се занимаваш и с Ричи.

— Често играя с приятели, а някои от тях имат синове на възрастта на Ричи. Понякога и те идват заедно с нас, така че ако и той реши да дойде, няма да е принуден да си общува само със старчоци като мен.

Рокси се разсмя.

— Едва ли можеш да минеш за старчок.

— За момче на неговата възраст определено съм стар — възрази той и се присъедини към смеха й. — И, освен това, мога да те уверя, че всички те са свестни хора и синът ти ще бъде изложен единствено на положителното им влияние.

— Сигурна съм, че са свестни, щом са твои приятели — заяви Каролина.

Сет погледна часовника си.

— Стана късно — рече той. — Желаете ли да останем за вечеря? Аз лично нямам никакви планове и с удоволствие ще ви черпя и двете, ако не бързате.

— Мисля, че е по-добре да тръгваме вече — отказа Каролина. — Утре трябва да свърша милион неща. Освен това трябва да започнем подготовката и за твоето парти. Искрено ти благодаря обаче за поканата и обещавам да се възползваме от нея някой друг път.

— Разбирам. Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с мен. Сега вече мога да престана да се притеснявам за предстоящото тържество.

— За мен беше удоволствие — заяви Рокси и се изправи.

Сет също стана и стисна ръцете им.

— До скоро.

— Довиждане, Сет — рече Каролина.

Той ги изпрати с поглед. Искаше му се да бяха приели поканата му за вечеря. По-точно, искаше му се Каролина да се бе съгласила да остане. Желаеше да прекара известно време с нея, да я опознае по-добре. Съзнаваше обаче, че не бива да е прекалено настоятелен. В края на краищата, тя все още беше в траур. Щеше да му се наложи да изчака подходящия момент.

Тя обаче си заслужава, каза си Сет. Заслужава си човек да я чака колкото е необходимо.