Джудит Гулд
Сърдечна криза (2)

1.

— Къде е Ричи? — попита Лион. Изхлузи през глава тениската си, смачка я на топка и я подхвърли върху един стол.

— След училище отиде на кино с Джеф Адлер — отвърна Каролина. Загърна скъпото копринено кимоно около голото си, гъвкаво тяло и завърза колана на кръста си. Ярко начервените й устни се разтегнаха в заговорническа усмивка.

Лион видя усмивката и се ухили на свой ред, разкривайки равните си, съвършено бели зъби.

— Ти какво? Да не би да си го подкупила? — Смъкна шортите си, свлече ги надолу по краката си, смачка ги на топка и ги захвърли върху тениската.

Каролина се разсмя.

— Не, не ми се наложи — отвърна. — Обади ми се от дома на Джеф докато ти беше в гимнастическия салон и ме попита дали може да отиде.

— Можем само да му благодарим за тактичността — заяви Лион, обърна се към нея и я взе в прегръдките си. — Да ни остави съвсем сами в момент като този… — Сведе глава и я целуна по устните. — Истински син на баща си. Няма две мнения по въпроса.

— Мисля, че е наследил нещичко и от майка си — погледна го Каролина.

Лион докосна ухото й с устни.

— Права си — съгласи се той. — Решението ти да си освободиш следобеда е изключително умно.

— Ммм… — Каролина прегърна изпотените му рамене. Обичаше да чувства допира на мускулестото му тяло, да усеща силните му ръце около себе си. — Как бих могла да те пусна да заминеш, без да се сбогуваме както си му е редът?

— Питам се — закачливо подхвърли Лион — дали решението ти е плод на внимателно планиране или е само резултат на ненаситната ти алчност?

Каролина се отдръпна назад и леко го удари с юмрук в корема.

— Ах ти!

— Внимавай! — възкликна той и хвана ръката й в своята.

— Можеш да го наричаш както си искаш — заяви тя, — но истината е, че искам да се позабавлявам малко преди да тръгнеш.

Лион поднесе ръката й към устните си и я целуна.

— Защо тогава не си взема един душ набързо, за да можем след това да се отдадем на забавления?

Каролина кимна.

— Прекрасна идея — изрече тихо и го погледна в очите.

— Връщам се след две минути — увери я той, шляпна я леко по задника и я пусна.

— Побързай! — подкани го Каролина. — Купонът тече! — Седна на леглото, загледана в Лион, който свали бандажа и го подхвърли върху един от столовете. Тялото му все още е прекрасно, помисли си тя, когато той изчезна в банята.

Облегна се на възглавниците и се усмихна в радостно очакване, когато чу звука от течащата вода и долови фалшивия му глас да си тананика някаква неразличима мелодия, заглушена почти напълно от силната водна струя. Каролина протегна дългата си елегантна ръка, взе чашата с минерална вода, оставена върху нощното шкафче, поизправи се, отпи голяма глътка и върна чашата на мястото й.

Отново се излегна върху възглавниците, обходи с поглед стаята и спря очи върху шития по поръчка мъжки костюм, който, току-що взет от химическо чистене, висеше на вратата на банята. Каролина въздъхна замислено. Мразеше командировките на Лион. Винаги ги бе мразила и седемнадесетте години брак не бяха успели да променят това. Две седмици, помисли си тя. Две дълги седмици, изпълнени с работа и задължения към дома и сина им. И с очакване. Да, очакването беше неизменна част от живота й, тъжно си призна тя. Очакване на завръщанията на Лион.

Далеч по-лоши от отсъствията му обаче бяха моментите, в които той, макар да си беше у дома в Ню Йорк, се държеше разсеяно и отчуждено. Умът му витаеше някъде надалеч, а тялото му отказваше да откликне на нейните желания и потребности. Това, естествено, не беше постоянна практика, каза си тя, но напоследък се случваше все по-често и по-често. Кога започнаха тези моменти на студенина и пренебрежение? Нямаше отговор. Питаше се дали това не е просто временно явление. Резултат от служебни проблеми и неприятности, например. Или, може би, беше неизбежният път, който следват всички бракове, без значение колко щастливи и непоклатими са били през годините.

Побърза да увери сама себе си, както бе правила неведнъж през изминалите няколко години, че на тях двамата с Лион това не би могло да се случи. Силната водна струя изведнъж спря и Каролина се усмихна при мисълта, че той съвсем скоро ще се присъедини към нея в леглото. Любенето им преди всяко негово заминаване се бе превърнало в ритуал. Въпреки многобройните си ангажименти през годините, тя винаги бе успявала да направи така, че двамата да прекарат малко време насаме преди всяка негова командировка.

Той излезе от банята, бършейки косата си с хавлия. Каролина почувства познатата тръпка при вида на голото му тяло, което не спираше да я вълнува. Макар и на четиридесет и пет години, тялото му беше силно и мускулесто, закалено от постоянните тренировки в гимнастическия салон. Лион винаги бе твърдял, че мрази физическите упражнения, но през последните две или три години, където и да се намираше по света, бе започнал да се подлага на безмилостно натоварване, опитвайки се да се пребори с пораженията на времето.

Той пусна хавлията на пода и погледна към нея.

— Ей сега ще те грабна — изръмжа Лион.

— Обещаваш ли?

В следващия момент той вече лежеше до нея на леглото. Взе я в прегръдките си и я обсипа с целувки. Каролина почувства опияняващия му аромат, а допирът на голото му тяло възпламени желанието, което тлееше в душата й. Отвърна пламенно на целувките му и погали с двете си ръце голия му гръб. Топлият му дъх опари шията й, устните и езикът му нежно погалиха ухото й и тя се отдаде изцяло на обхваналата я наслада.

Едната му ръка се плъзна към копринения колан на кимоното. Развърза го, след което нежно погали гърдите й, а пръстите му за миг докоснаха твърдите зърна. Сведе глава към нея и я целуна. Каролина откликна жадно на страстните ласки на горещия му език и се притисна силно към тялото му. Той погали с ръка цялото й тяло. Започна от гърдите, стигна до мекото възвишение между краката й и отново се върна нагоре, докосвайки пламналата й кожа с върховете на пръстите си.

Каролина се задъха, а той се отдръпна назад и й помогна да съблече кимоното. Сведе устни към голите й гърди, целуна ги, докосна ги с език. Каролина зарови пръсти в косата му, после погали широките му рамене и почувства, че възбудата й нараства неудържимо. Лион пъхна ръка между краката й. Страстно стенание се изтръгна от устните му, когато докосна влажната й плът и зарови пръсти в меката й женственост.

Каролина почувства силната му възбуда, протегна ръка и обхвана с пръсти твърдия му член. Лион се задъха, застана на колене и разтвори широко краката й. Наведе се надолу и я целуна жадно, а тя обви ръце около раменете му. Той бавно се плъзна по тялото й и проникна в нея. Каролина изстена, разтърсена от сладостната наслада и от неповторимото усещане да го почувства дълбоко в себе си. Нетърпеливо се надигна, изгаряща от желание да го поеме целия.

Лион, неспособен да се въздържа повече, проникна до дълбините на утробата й и започна да се движи, притиснал тяло към нейното. Тласъците му, бавни в началото, ставаха все по-забързани. От гърлото му се изтръгваха стонове на наслада и опиянение, породени от жаждата и женствеността на топлото й и гостоприемно тяло. Страстта му нарастваше с всяка изминала секунда. Той пъхна ръце под нея, надигна тялото й и отдал се напълно на удоволствието, се понесе на вълните на страстта.

Каролина с все сила се притискаше към него. Усещаше, че всеки момент ще достигне оргазъм, но не можеше да чака нито миг повече. Сграбчи го с все сила и почувства вълните на насладата, които я заляха и я понесоха на гребена си. Тялото й сякаш се издигна високо във висините, за да достигне до онова неописуемо чувство на радост и екстаз, което винаги извикваше сълзи на щастие в очите й.

Лион почувства трепета на тялото й и експлодира дълбоко в утробата й. От гърлото му изригна вик на неподправено блаженство. Цялото му тяло се разтресе от конвулсиите на оргазъма и той се стовари върху нея, опитвайки се отчаяно да си поеме дъх. С все сила я притисна към себе си и обсипа лицето й с целувки.

— Обичам те… Каролина — задъхано промълви той.

Каролина, долепила тяло към неговото, имаше чувството, че сърцето и душата й се носят върху някакъв божествен облак, създаден от силната им любов. Струваше й се, че тази любов е толкова могъща и всепоглъщаща, че нищо и никой не би могъл да я застраши или промени.

— И… аз… те обичам — прошепна в отговор тя, без да го изпуска от прегръдките си.

Когато дишането им се нормализира, Лион внимателно се претърколи на леглото до нея. Прегърна я с едната си ръка през раменете, а с другата погали корема й и ласкаво плъзна върховете на пръстите си по тялото й. Целуна я нежно по шията, по ушите, по лицето и косата, като с всяка целувка сякаш отново й се вричаше в любов.

Каролина се обърна с лице към него, прегърна го и се вгледа в очите му.

— Ще ми липсваш — промълви тя и се усмихна.

— И ти ще ми липсваш, скъпа — отвърна той. — Няма да е за дълго обаче.

— Надявам се да се върнеш за партито, което смятам да организирам за рождения ден на Мат — отбеляза тя.

— Не бих го пропуснал за нищо на света. Знаеш го.

Тя го прегърна.

— Присъствието ти тук ще означава много за него.

Лион целуна върха на носа й.

— Обещавам, че ще се върна — заяви той. — Можеш да разчиташ на това. — Отдръпна се назад и я погледна. — Не ми е ясно обаче как ще намериш време за организирането на подобно празненство.

— Ще намеря — отвърна тя. — Вече съм го вписала в календара си и, повярвай ми, нищо няма да попречи на плановете ми. Дори и някое грандиозно парти.

— Започваш да се превръщаш в истинска делова жена — рече той и докосна с устни шията й. — Означава ли това, че ще ме оставиш на заден план докато все повече се утвърждаваш като най-добрата декораторка на празнични тържества в Ню Йорк?

Каролина протегна ръка и го ощипа по задника.

— Няма начин — заяви. — И ако случайно тайничко си мечтаеш нещо подобно да се случи, предупреждавам те, че можеш да забравиш за това. Прекрасно знаеш, че никога не бих допуснала работата ми да застане между нас и да ощети по някакъв начин семейството ми.

Той я целуна по устните.

— Вече си се погрижила за всичко, нали?

— Опитвам се — отвърна Каролина. — Нямам друг избор. В момента сме толкова заети, че може да се наложи да наема някой да помага в магазина. — За момент се замисли за нещо. — Само че не съм съвсем сигурна, че това е вярното решение — продължи тя. — Лятото наближава, а това е сезонът, в който клиентите ми напускат града и бизнесът започва да замира. Макар че не съм убедена, че така ще бъде и през тази година.

— И кое й е по-различното на тази година? — попита той.

— Бизнесът — отвърна Каролина. — Ето кое е по-различно. Толкова много се разраснахме, че дори и работата да намалее през лятото, пак ни очаква истинска лудница.

— Това е така, защото всичко, което правиш, е изключително красиво — увери я Лион. — Всеки път полагаш неимоверни усилия, за да си сигурна, че нещата изглеждат съвършено.

Каролина го целуна.

— Много мило, че го казваш, но това не е цялата истина и ти го знаеш. Но както и да е… стига сме говорили за мен и работата ми. Какво би искал да хапнеш, преди да тръгнеш за летището? Мога да ти приготвя един от страхотните си омлети или…

Лион поклати отрицателно глава.

— Не, ще хапна само малко мюсли с парче банан или някакъв друг плод. Струва ми се, че е време да се размърдаме.

— Зная — въздъхна Каролина. В гласа й се прокрадна тъга, която не успя да прикрие. Понякога й се струваше, че той изгаря от нетърпение да се махне от дома им. Бързо седна в леглото и се усмихна. Не искаше Лион да види болката, която изпитва при всяка негова командировка в Европа. — Костюмът, с който ще пътуваш, е приготвен — изрече забързано. — Багажът ти е опакован. Всичко готово ли е?

— Напълно — отвърна той и също седна в леглото. — Би ли ми приготвила чаша силно кафе докато се облека?

— Толкова силно, че чак косата ти да се изправи като го пиеш?

— Точно така.

— Имаш го — обеща тя и стана от леглото. Взе кимоното и го облече. — Ще бъде готово след минутка.

 

 

Приключили със закуската, двамата седяха до голямата маса за хранене и допиваха силното кафе. Каролина вдигна очи над ръба на чашата и погледна към съпруга си.

— За какво мислиш? — попита го.

Той се извърна към нея и видя обожанието, изписано на лицето й. Исусе Христе, мислено възкликна Лион, изпълнен с дълбоко отвращение към самия себе си. Побърза да отмести поглед, изплашен, че тя би могла да забележи чувството на вина, което разяждаше душата му. Все още я обичам толкова много… Не искам да й причиня болка — а зная, че ще я нараня така, както никога преди през живота й, но веднага щом се върна от това пътуване, ще трябва да й кажа всичко. Не мога да продължавам да живея по този начин. Тайната, която крия, ще ме унищожи.

— За нищо — най-после отвърна той, полагайки усилия гласът му да прозвучи нехайно. Прокашля се. — Всъщност, мислех си за Ричи. Намирам за доста странен факта, че не е тук, за да ме изпрати. Имаше време, когато не би пропуснал сбогуването с мен за нищо на света.

Каролина въздъхна, а след това се усмихна.

— Така се получава, когато детето ти стане на шестнадесет — отбеляза тя. — Вече е твърде зает със собствения си живот, Лион.

— Кой филм отиде да гледа? — попита той, доловил упрека, прокраднал се в думите й. Съзнаваше, че не прекарва достатъчно време с Ричи, а това само допълнително подсилваше угризенията му и чувството на вина, които изпитваше заради тайния си живот с Моник в Амстердам.

Каролина сви рамене.

— Не зная — отвърна.

— Не знаеш? — Раздразнението в гласа му бе повече от очевидно.

Тя поклати глава.

— Не, не зная — сърдито потвърди Каролина.

— Не смяташ ли, че трябва да го следиш по-изкъсо? — Раздразнението му нарастваше. — Искам да кажа, че той е още хлапе. И само един господ знае какъв ужасен боклук гледа сега. — В момента, в който изрече думите, се почувства като истински лицемер. Как смееше да я критикува, при положение, че той самият никога не си бе у дома, за да контролира Ричи?

— Това хлапе съвсем скоро ще получи шофьорската си книжка, Лион — разгорещено възрази тя и го изгледа с пламнали от гняв очи. — Та той вече излиза с момичета, за бога! Освен това знае много повече за секса, наркотиците, болестите и всички останали опасности, които го дебнат на улицата, отколкото знаех аз по времето, по което двамата с теб се оженихме.

— Ония времена бяха други — заяви Лион, опитвайки се да смекчи гласа си и да разведри настроението. Не бе имал намерение да я засегне, но очевидно бе сторил точно това.

Каролина пое дълбоко дъх, полагайки усилия да се успокои и овладее.

— Освен това той е дълбоко почтен и си има свои принципи, Лион. Разумен е и има добра преценка за нещата. Не е непогрешим, естествено, но е много зрял за възрастта си. Двамата с него сме разговаряли надълго и нашироко за всички ужасни неща, които могат да му се случат на улицата, и аз му вярвам безрезервно. Както и той на мен.

Лион я изгледа внимателно, завладян от силно чувство на вина.

— Извинявай, Каролина — промълви тихо. — Нямам право да те критикувам. Но понякога наистина се тревожа. Твърде много отсъствам от дома и това ме кара да се притеснявам и да смятам, че не правя достатъчно за сина ни. Все едно че съм страничен наблюдател.

— И аз съжалявам за това — кимна Каролина, — защото зная, че полагаш усилия да прекарваш повече време с него, когато си тук. Той те боготвори, Лион. Наистина. Само че вече порасна и се съсредоточи върху собствения си живот. — Тя остави чашата си на масата. — А това донякъде ме плаши. До вчера сякаш си играеше с колички, а днес вече иска да шофира истинска кола. Освен това иска и мотоциклет.

— Ричи иска мотоциклет? — възкликна Лион и я изгледа с изумление.

— Точно така — потвърди тя и се усмихна накриво.

— Исусе! Мотоциклетите са толкова опасни, а той е прекалено млад. Освен това…

— Освен това е виждал твои снимки, на които си яхнал стария си мотор — прекъсна го Каролина.

Лион поклати глава, сякаш се опитваше да приеме тази нова действителност.

— Да, но… онова беше различно.

— И кое му беше различието? — попита тя. — Бил си само с няколко месеца по-голям от него, когато си получил първия си мотор. И изобщо не си се замислял за опасностите. Бил си мъжкар. Търсил си предизвикателства и опасности. Бил си изцяло подвластен на бушуващите в тялото ти хормони.

— Бушуващи хормони? — въпросително повтори той. Като че ли говореше сам на себе си.

Каролина избухна в смях.

— Мисля, че няма да е зле двамата с Ричи да прекарате известно време заедно сред природата, след като се прибереш за рождения ден на Марти.

— Струва ми се, че имаш право — съгласи се той. — А пък аз си мислех, че синът ни все още се занимава със стария си скейтборд.

— Това беше вчера — усмихна се Каролина. — Когато все още беше малко момче.

Лион я погледна.

— Направо не е за вярване — възкликна той и отново поклати глава. После хвърли поглед на ръчния си часовник. — По дяволите, време е да тръгвам. — Изправи се, взе куфарчето си за документи от плота, който разделяше кухненския бокс от трапезарията, след което вдигна и куфара си.

Каролина също стана и го придружи до асансьора в антрето. Лион остави куфарите на пода, натисна копчето, за да повика асансьора, взе я в прегръдките си и се вгледа в очите й.

— Ще ми липсваш — рече й. Целуна я по устните и я притисна към себе си.

— И ти ще ми липсваш — отвърна тя, опитвайки се гласът й да прозвучи по-весело. С все сила се притисна към него. Мразеше тези раздели, но самият ритуал — подобно на ритуала с любенето, който бяха изпълнили преди това — беше изключително важен за нея. Често си мислеше, че ако случайно нещо се случи с него, тя просто нямаше да може да си прости, че го е пуснала без прощална прегръдка и целувка.

— Няма да отсъствам дълго — рече й за пореден път той. — И обещавам, че ще ти се реванширам за рождения ден на Мат. Мисля, че самият празник ще е добра възможност двамата с Ричи да прекараме известно време заедно. Очевидно е, че имам какво да наваксвам в отношенията със сина си. — А също и със съпругата си, притеснено додаде безмълвно той.

— Аха! — Каролина кимна и се усмихна. — Всички имаме по нещо за наваксване.

Асансьорът пристигна и той я целуна отново.

— Довиждане — рече Лион, освободи я от прегръдките си и вдигна куфарите. — Ще ти се обаждам, така че недей…

— Зная, зная — прекъсна го тя. — Ще бъдеш постоянно в движение и затова ще се обаждаш ти. — Винаги отсядаше в апартамента на компанията в Минервъплейн, но се прибираше там единствено за да спи.

Лион влезе в асансьора, сви устни и й изпрати въздушна целувка.

— Обичам те — рече й.

— Обичам те.

Вратата се затвори и той замина.