Джудит Гулд
Сърдечна криза (19)

18.

Каролина не си спомняше някога, преди да е била толкова заета. И то в период от живота й, в който всеки един ден представляваше една малка битка. Не можеше да прогони от ума си мисълта за смъртта на Лион, а разкритията за любовницата и детето им в Амстердам не й даваха мира нито за миг. Не й оставаше нищо друго, освен да се зарови в работа.

На всичкото отгоре трябваше да се бори и с отрицателната реклама, стоварила се върху главата й след инцидента в галерията. И макар да бе сигурна, че ще се прости с някои от клиентите си, Каролина чувстваше, че би могла да преодолее трудностите и негативните последици единствено с упорита работа и постоянство. Въпреки това не можеше да не признае, че Пейтън Фитцимънс бе успяла да привлече някои от клиентите й. Но това и без друго можеше да се очаква.

И така, тя се къпеше, гримираше и обличаше с присъщото си старание и перфекционизъм всяка сутрин, въоръжаваше се за поредната схватка със заобикалящия я свят и упорито се стараеше да се абстрахира от неудачите и проблемите в живота си.

Лидия Карстеърс й се обади, за да я информира, че е получила картбланш за голямото благотворително мероприятие на Комитета за защита на животните, което щеше да се проведе по-късно през есента.

— Оказа се доста по-трудно да получа одобрението на членовете на борда — информира я Лидия. — Глупавите вестникарски статии относно злополучния инцидент в галерията изобщо не ми бяха от полза, а пък след това Пейтън Фитцимънс откри собствен магазин. Почти половината от хората в борда я познават и се наложи да споря с тях, за да наложа теб. Някои от останалите предпочитаха да възложим работата на Пейтън.

— Високо ценя помощта ти, Лидия — отвърна Каролина. — Ще направя всичко по силите си, за да те накарам да се гордееш с работата ми.

— Това не е нужно — увери я Лидия. — Ти вече си се доказала пред мен с работата си. А сега подробностите. Събитието ще протече под мотото Зимна приказка — продължи тя. — Съзнавам, че в самата тема няма нищо нестандартно и това не говори кой знае колко добре за членовете на борда, но това е най-доброто, до което можахме да стигнем без сериозни спорове и противоречия.

— Зимна приказка — повтори Каролина, стараейки се гласът й да прозвучи безпристрастно. — Темата определено е подходяща за сезона, а аз те уверявам, че мога да свърша прекрасна работа, следвайки мотото на събитието, Лидия.

Двете обсъдиха множество подробности и малко след като затвориха Каролина отново вдигна слушалката и се обади на Мат.

— Зимна приказка — рече тя веднага щом той отговори.

Мат избухна в смях.

— Колко оригинално! — извика той.

— Зная — съгласи се Каролина. — И да искаха, не можеха да измислят по-банална и експлоатирана тема. Но, слушай, аз вече започнах да нахвърлям някои детайли в работната си тетрадка. Ще трябва в най-скоро време да се срещнем в музея. Ти, Тад и аз. Ще взема и Рокси и Антонио със себе си, за да могат да получат представа за мащабите на мероприятието.

— Само назови ден и час — каза й Мат.

Двамата се срещнаха в музея и уточниха бъдещите си планове. След това започнаха безкрайни разговори по телефона, по време на които обсъждаха многобройните проблеми и детайли, свързани с благотворителното мероприятие.

Каролина се зае с осигуряването на така необходимите й складови помещения и най-накрая откри подходящ склад точно под носа й. В Челси. Наемането му й струваше цяло състояние и тя искрено се надяваше един ден да успее да покрие направените разходи. Непрекъснато си повтаряше, че усилията й ще бъдат възнаградени богато, ако успее да отговори на очакванията и да изпълни достойно поетите ангажименти.

През следващите няколко дни остави магазина в ръцете на Рокси и Антонио, а тя самата се зае с пазаруване, опитвайки се да се запаси с всевъзможните аксесоари, от които щеше да има нужда — огромни количества вази и урни, свещници от всякакви видове и размери, дървени решетки, скари, колони и арки. Списъкът беше просто безкраен. Каролина си налагаше въздържание и се опитваше да ограничи покупките само до най-основните артикули, които би могла да използва и при други поводи. Закупуването на специфичните аксесоари, продиктувани от мотото на събитието, остави за по-късно.

Освен всичко останало, Каролина си направи труда да се представи на управителите на няколко агенции за театрални декори под наем. Искаше да е сигурна, че при евентуално нейно бъдещо обаждане те веднага ще се сетят коя е и за какво точно става дума. Това обаче бе свързано с безкрайно разкарване от една агенция в друга и дълги разговори, посветени на декорите, от които би могла да има нужда за в бъдеще.

Междувременно в самия магазин кипеше трескава дейност. В един изключително кратък период от време трябваше да се погрижат за украсата с цветя на четири големи сватби, няколко погребения, безброй тържествени обяди и вечерни партита.

И ето че днес, след като затвориха магазина и Антонио и Мерседес си тръгнаха за вкъщи, Каролина и Рокси поседнаха заедно в задната част, за да изпият по чаша кафе и да си побъбрят.

Именно Рокси беше човекът, който през първите няколко ужасни седмици помогна на Каролина да запази вяра в собствените си сили и възможности.

— Виж, Каролина, от години се блъскаш, за да създадеш този бизнес. Освен това притежаваш творческо въображение, а това е нещо, с което не биха могли да се похвалят много собственици на цветарски магазини. Въображението, постоянството и упоритостта са неща, които никой не би могъл да ти отнеме. Така че с теб и бизнеса ти всичко ще бъде наред. Със или без Пейтън Фитцимънс.

Каролина неохотно се съгласи с доводите на Рокси.

— Зная — заяви тя, — но въпреки това не мога да не се притеснявам. Злополучният инцидент в галерията ни нанесе огромна вреда. Достатъчни са още един-два подобни провала и целият ми бизнес отново ще бъде сведен до това квартално магазинче, което ще продава единствено букети от пет до десет долара единия. И до ден-днешен просто не мога да проумея как е могъл Антонио да допусне подобна дивотии.

— И за мен си остава загадка. Работи тук от доста години и не би трябвало да допуска подобни грешки.

— Смяташ ли, че трябва да наема още хора?

Рокси поклати отрицателно глава.

— Не още — отвърна тя. — Може би през есента, когато хората, приключили с летните си отпуски, отново ще се върнат в града. Тогава се открива и светският сезон и партита следват едно след друго. След като започне учебната година ще трябва да наемем човек, който да отговаря единствено за доставките, защото Ричи няма да може повече да ни помага.

— Може би имаш право — съгласи се Каролина. После погледна часовника си. — Става късно, а ти сигурно искаш да се прибереш у дома при Леланд. Как е той, между другото? Не съм разговаряла с него дни наред.

— Напоследък животът с него заприлича на пътуване с влакче на ужасите — отвърна Рокси. После изведнъж заговори съвсем тихо. — Той е напълно сломен от смъртта на Лион. Загубата на по-големия му брат му се отрази много по-тежко отколкото очаквах. Знаех, че двамата са близки, но изобщо не подозирах, че Леланд ще бъде толкова… ами… съсипан.

— Бяха близки — съгласи се Каролина — и вероятно са споделяли неща, за които ние дори не сме подозирали.

— Предполагам, че е така. — Рокси кимна с глава. — Никога не съм виждала Леланд в подобно състояние. Но не искам да говорим за това сега. Ти си изтощена и имаш нужда да се прибереш у дома и да си починеш.

В този момент телефонът иззвъня и Каролина вдигна слушалката.

— Каролина — рече тя.

— Обажда се Лидия Карстеърс, Каролина.

— Здравей, Лидия. Как си?

— Изобщо не съм щастлива — студено я информира тя. — Току-що се прибрах у дома след една много изтощителна проба в модната къща на Оскар де ла Рента, последвана от още по-изтощителен и скучен коктейл и познай какво заварих вкъщи?

— Аз… нямам никаква представа — отвърна Каролина, почувствала първите предупредителни звънчета, които започнаха да отекват в главата й. Лидия изобщо не приличаше на себе си. По гласа й личеше, че е много ядосана и отчаяно се опитва да овладее гнева си. — Какво точно завари?

— Увехнали цветя — съобщи Лидия. — Навсякъде. Във всяка една стая. Увехнали цветя на стойност хиляди долари.

Сърцето на Каролина изстина и ръката й, стиснала слушалката, започна да трепери. Какво става, по дяволите, запита се тя.

— О, Лидия, ужасно съжалявам — възкликна Каролина. — Нямам представа какво точно се е случило, но можеш да бъдеш сигурна, че ще разбера. Междувременно, веднага тръгвам към теб, за да подменя цветята. Бих могла…

— Не! — прекъсна я Лидия. — В момента съм прекалено ядосана, Каролина. Накарах Нормал да изхвърли всички букети. За щастие тази вечер имам ангажимент извън дома си и скоро излизам. За мой късмет не бях поканила гости за вечеря и никой, освен мен не стана свидетел на този позор. Знаеш, че високо ценя работата ти, но не желая това да се повтори отново. Не искам и да чувам, че си допуснала да се случи и с някой друг от клиентите ти. Започвам да си мисля, че тези инциденти не биха се случвали, ако ти си вършеше работата както трябва.

— Веднага ще изясня проблема, Лидия — обеща Каролина. — И ти обещавам, че няма да се повтори.

— Добре. Защото ако допуснеш още един провал, със сигурност ще се простиш с договора за благотворителното мероприятие в музея. Не бих могла да поема риска и да ти поверя работата, ако се съмнявам, че нещо би могло да опропасти събитието.

— Разбирам — смотолеви Каролина.

— Очаквам хората ти в понеделник както обикновено — продължи Лидия. — Но няма да търпя повече никакви провали, Каролина.

— Няма да има такива. Обещавам.

— Приятна вечер.

— Приятна вечер, Лидия — отвърна Каролина, преди да осъзнае, че Лидия Карстеърс вече беше затворила телефона.

— Какво е станало? — попита Рокси.

Каролина за миг покри лицето си с ръце. След това погледна Рокси и й предаде разговора си с Лидия.

— Исусе! — възкликна Рокси. — Трябва да открием какво става, по дяволите!

— Кой отговаряше за цветята в апартамента на Лидия тази седмица? — попита Каролина.

Рокси извади работната си тетрадка и погледна графика.

— Мерседес е аранжирала цветята в дома на Лидия — рече тя. — Цветята обаче е избрал Антонио и той лично ги е занесъл до апартамента.

— Нещата започват да стават прекалено налудничави — отбеляза Каролина. — А след инцидента в галерията просто не вярвам, че провалът в дома на Лидия е бил случаен. Още няколко такива случая и с нас е свършено. А аз просто не зная как да постъпя. Двете с теб не бихме могли да вършим всичко съвсем сами.

Помълча няколко секунди, потънала в мислите си, а след това погледна към Рокси.

— Струва ми се, че ще трябва да въведем някои нови правила — рече Каролина. — Всеки букет, пък бил той и проста китка от няколко цвята, няма да излезе от тази врата без предварителното ни одобрение. Твоето или моето. — Замълча за момент, обмисляйки решението си. — Не, така няма да стане — най-после заключи тя. — Ти ще си единственият човек, който ще отговаря за качеството, тъй като аз твърде често отсъствам от магазина.

— Добре — съгласи се Рокси. — Макар че ми поставяш твърде тежка задача.

— Зная — отвърна Каролина. — Но трябва да го направим. Това се нарича контрол върху качеството, Рокси.

— Да, но всичките цветя излизат от тук в отлично състояние, Каролина. Каквото и да се случва с тях, то става, след като напуснат магазина.

— В такъв случай вината трябва да е у Антонио. Сигурно той им прави нещо по пътя.

— А защо нещата да не са се объркали в дома на Лидия? — попита Рокси. — В края на краищата, Мерседес е отговаряла за аранжирането им, а не Антонио.

Каролина удари с юмруци по работната си маса.

— Мамка му! — изруга тя. — Кой стои зад всичко това и защо? И как, по дяволите, да сложим край на тези саботажи?

— Ще измислим нещо — успокои я Рокси. — Винаги досега сме успявали да се справим.

Каролина се обърна и я погледна.

— Надявам се, че си права, Рокси — промълви тя. — Защото точно в този момент всичко, което притежавам, зависи от това.

 

 

— Как научи какво е станало с пишещата машина? — попита Леланд.

Мерседес се усмихна хитро.

— Беше толкова лесно, скъпи — отвърна тя. — Направо няма да повярваш. Вкарвах една поръчка в компютъра и без да искам натиснах погрешен клавиш и изтрих част от вече въведените данни. Възползвах се от ситуацията и отбелязах, че подобно нещо не би могло да се случи със старите пишещи машини и Рокси веднага се съгласи с мен. И тогава, скъпи, милата Каролина заяви, че винаги е съжалявала, че Лион е изхвърлил старата им пишеща машина от вилата, защото тя така и не се научила да надписва пликовете на компютър.

Игриво щипна бузата на Леланд, а след това се наведе и го целуна по нацупените устни.

— Виждаш ли? Нашият малък план все пак ще сработи.

— Да — съгласи се той, — крайно време е да оспоря завещанието. Ще трябва да си наема адвокат.

— Би могъл да си спестиш излишните разходи, ако кажеш на Каролина за писмото и й предложиш да се споразумеете. Дръж се като добронамерен близък роднина. И виж как ще посрещне предложението ти.

Той я погледна замислено.

— Права си. Предварителният разговор с нея ще направи претенциите ми да изглеждат малко по… почтени.

— Точно така — съгласи се тя. — А и не забравяй, че моментът е напълно подходящ. В момента е много уязвима, а утре, след като научи за увехналите цветя в апартамента на Лидия, ще бъде направо сломена.

— За какво говориш? — попита я Леланд.

— О-о-о! — провлачено възкликна Мерседес. — Мисля, че съвсем скоро ще й се наложи да разговаря с Лидия, ако тя все още не се е обадила. Защото днес двамата с Антонио отговаряхме за ежеседмичното аранжиране на цветята в дома й, а аз подозирам, че цветята най-неочаквано са клюмнали веднага след като сме си тръгнали от там. — Погледна към Леланд и се усмихна злобно.

— Исусе! — промърмори той. — Бедната жена получава удари от всички страни.

Мерседес кимна.

— Обзалагам се, че Пейтън Фитцимънс е дяволски доволна от това развитие на нещата. Тя знае ли вече за инцидента в дома на Лидия?

Мерседес кимна отново.

— Да — рече тя. — Днес случайно се натъкнах на нея.

— И как точно го направи?

— О, много лесно — отвърна Мерседес. — Също като с пишещата машина. В микробуса на Антонио има голяма туба с избелващ препарат. Преди да кача цветята в апартамента ги напоих хубавичко с този препарат. Просто за малко ги потопих в тубата. Когато ги аранжирах във вазите в дома на Лидия, те все още изглеждаха красиви, но скоро след това са започнали да вехнат. — Мерседес притисна ръка към устата си и се разсмя.

Леланд я сграбчи и я притегли по-близо до себе си.

— Ти си една долна и зла кучка — заяви той и се ухили.

— Можеш да се обзаложиш за това — отвърна тя и отметна кичур руса коса от очите си. — Но съм сигурна, че и ти не би спечелил наградата за хуманитарна помощ и любов към ближния. Струва ми се, че това е и причината, поради която те харесвам толкова. Защото си лошо момче.

— А пък ти си едно наистина лошо момиче — отвърна той и силно стисна задника й с двете си ръце. — А лошите момичета винаги са ме възбуждали. — Устните му потърсиха нейните. Преплетоха езици в дълга и страстна целувка.

Мерседес почувства, че Леланд сваля ципа на панталона си. Простена възбудено, когато членът му изскочи навън. Спусна едната си ръка надолу и го погали.

— Хайде — задъхано прошепна той и покри гърдите й с ръце. — Направи го както си знаеш.

Мерседес изпъшка от удоволствие, отпусна се на колене пред него и широко отвори уста.