Джудит Гулд
Сърдечна криза (16)

15.

— Пейтън, скъпа! — Слабата като скелет, прекалено гримирана жена, отрупана с огромни златни бижута, целуна въздуха около двете й бузи.

— Толкова се радвам да те видя, Ивет — отвърна Пейтън. — Ти, разбира се, познаваш Чемпърс, нали? — Уилсън Девърпорт Чемпърс Уитби беше по-голям от нея, безобиден братовчед, когото от време на време използваше като придружител.

Ивет Казаноф, истинска институция сред артистичните среди, протегна кокалестата си ръка.

— Как си, Чемпърс? — попита тя.

— Много добре, благодаря. А ти?

— Къде е Саша? — попита Пейтън. Едва сдържаше нетърпението си. Искаше час по-скоро да се срещне със страхотния млад художник, с когото се бе запознала миналото лято в Южна Франция. Напоследък целият артистичен свят говореше за него.

— Не би могла да не го забележиш — отговори Ивет. — Къпе се в собствената си слава в съседната стая. Просто следвай светкавиците на фотоапаратите.

— Ще го потърсим, за да го поздравим — рече й Пейтън. — С теб ще се видим отново по-късно.

Двамата с Чемпърс се запътиха към съседната стая, проправяйки си път през тълпата.

— О, Пейтън! — извика след нея Ивет.

Пейтън рязко се обърна.

— Да?

— Скъпа, става дума за цветята, които изпрати. Трябва да ги видиш.

— Защо? — попита Пейтън. — Какво има?

— Ами те са направо ужасни — тихичко й довери Ивет. — Всички говорят за тях, скъпа. Дори и Саша. — Разсмя се с дрезгавия смях на човек, който пуши по четири кутии цигари на ден.

— Не разбирам — изгледа я Пейтън. — Нали знаеш, че използвах услугите на нашумялата напоследък Каролина. Смята се, че за момента е най-добрата в бранша.

— Е, виж ги и сама прецени — посъветва я Ивет и махна с ръка.

— Непременно — обеща Пейтън. — Зная, че съпругът й почина наскоро и чувам, че го понася много трудно. Това обаче не би трябвало да оказва влияние върху работата й.

Двамата с Чемпърс отново се смесиха с елегантната тълпа, изпълнила просторните помещения на галерията на Матю Маркс. Сред гостите имаше представители на всички прослойки на обществото в Манхатън — като се почне от изумително богатите ценители и купувачи на произведения на изкуството и се стигне до най-бедните, борещи се за признание, художници. Всички те обаче проявяваха жив интерес към съвременното изкуство и предпочитаха да се обличат в черно.

Пейтън преценяващо огледа присъстващите. За разлика от благотворителните балове, на които поканените избираха тоалети на Оскар де ла Рента и Валентино, гостите тази вечер определено предпочитаха Ком де Гарсон, Прада, Гучи, Исаи Мийаки, Йоши Йамамото и някои други по-скандални и нестандартни дизайнери. Пейтън остана доволна от начина, по който бе решила да се облече за случая. За да напусне луксозния Ъпър ийст сайд и да удостои с присъствието си тази галерия в Челси, тя бе облякла една от най-провокативните си рокли — почти напълно прозрачно творение на Гучи в цвят металик, което едва успяваше да прикрие най-ценните й активи. В допълнение към тоалета носеше обувки с изумително високи и тънки токчета, а в едната си ръка стискаше чантичка с марката на Фенди. Чемпърс държеше другата й ръка.

Погледна напред през тълпата от гости и зърна Саша, който стоеше гордо пред една от картините си. Дългата му черна коса стигаше до под широките му рамене. Облечен беше с черна тениска, черно спортно сако и, дори и в този прекрасен ден, с прилепнал, лъскав панталон от черна кожа. Цялото му същество излъчваше примитивна сексуалност.

Помъкнала Чемпърс след себе си, Пейтън решително се насочи право към Саша. Той се обърна към нея и я погледна. Усмивката, която играеше върху чувствените му устни, изведнъж премина в гримаса.

— Ти да не би да смяташ, че това тук е парти на героите от Семейство Адамс? — попита я той, а силният му акцент отекна в помещението. — Наистина ли си мислеше, че ще оценя чувството ти за хумор?

Гостите рязко започнаха да извръщат глави към тях, възцари се пълна тишина. Светкавиците на фотоапаратите не спираха да проблясват.

— Какво имаш предвид, Саша? — невинно попита Пейтън и се опита да го целуне.

Той я отблъсна и посочи с ръка към най-отдалечения ъгъл, в който бяха натрупани доставените за случая цветя.

— Погледни онези цветя! — извика той и се запъти към тях. — Само ги погледни! Ти за какъв ме смяташ? Това ли са цветята, които заслужавам за откриването на страхотната си изложба?

Пейтън го последва, а също и голяма част от гостите. Спряха едва когато стигнаха пред огромния кръст от бели карамфили, украсен с венец от червени рози.

— О, мили боже, Саша — ахна Пейтън. — Можеш да си сигурен, че не съм аз човекът, изпратил тези цветя. Ангажирах Каролина Маунткесъл, която трябваше да се погрижи за украсата на галерията — високо обяви тя, така че всички присъстващи да чуят добре. — Знаеш, че никога не бих направила нещо подобно.

Преди да успее да довърши изречението си, Саша се спусна към погребалния кръст, изтръгна го от поставката и го захвърли на пода. Последваха писъци и викове на изненада. Насъбралата се наоколо тълпа леко се отдръпна назад. Навсякъде около тях щракаха фотоапарати и цялата грозна сцена бе запечатана на лента за идните поколения.

Пейтън закри лицето си с ръце, разкривено от изненада и гняв. После изтри сълзите, напълнили очите й.

Сграбчи Чемпърс за ръкава и го помъкна след себе си, пробивайки си път към изхода на галерията.

— Хайде, Чемпърс — изръмжа тя. — Трябва да се махнем от тук. Колкото е възможно по-бързо.

Той й помогна да разбута хората, които им препречваха пътя, и съвсем скоро двамата се озоваха отвън на тротоара.

— Побързай — подкани го тя и го задърпа след себе си по посока на Девето авеню. — Трябва да бързаме.

Когато завиха зад първия ъгъл, тя изведнъж спря и избухна в неконтролируем смях.

— Какво има? — попита я Чемпърс. — Пейтън, кое, по дяволите, е толкова смешно?

— О, няма нищо — отвърна тя, като продължаваше да се смее. — Няма да разбереш, Чемпърс. Хайде да се връщаме в Манхатън и да си поръчаме нещо за пиене.

 

 

Мерседес избухна в смях и едва не разплиска виното върху огромното легло с балдахин.

— Зная, че не би трябвало да се смея — заяви тя, — но просто не мога да се сдържа.

Леланд, който тъкмо обуваше дънките си, се обърна към нея и я погледна с усмивка. Прилича на екзотична принцеса, помисли си той — екзотична и зла принцеса, излегнала се сред лукса на екстравагантното си легло. Възглавниците, чаршафите и завивките, изработени от пъстри и фини индийски тъкани, се съчетаваха по неповторим начин с останалата част от изискания и бохемски декор на мансардата.

— Според мен снимката в Поуст е направо неотразима — отбеляза той. — Пейтън Фитцимънс изглеждаше като човек, озовал се най-изненадващо срещу куче с две глави. Но пък Каролина наистина е в ужасна форма напоследък и случилото се сигурно я е побъркало окончателно.

— Естествено — съгласи се Мерседес. — Тя успява някак си да функционира. Да изпълнява ежедневните си задължения, но за всички е ясно, че скърби дълбоко и неутешимо. Днес обаче спретна невероятна сцена в магазина.

— Имаше време, когато само щеше да се изсмее и да отмине без всякакво внимание един подобен инцидент — подхвърли Леланд.

— Да, но не и в състоянието, в което се намира в момента — възрази Мерседес. — Веднага се нахвърли върху Антонио, но той я увери, че не носи никаква вина в случая. Вярно, сторило му се странно, че трябва да отнесе погребален кръст в художествената галерия, но решил, че това вероятно е съзнателно търсен ефект, защото — чуй това! — както изтъкна той, всички художници са откачалки.

— Известната декораторка на празнични тържества и собственичка на изискан цветарски магазин Каролина изпраща подходящ за погребение кръст от цветя на откриването на голяма изложба. — Леланд се разсмя на глас. — Заглавията на клюкарските страници бяха невероятни. Журналистите наистина добре са позабавляваха за сметка на бедничката Каролина. — Леланд седна на леглото и започна да обува чорапите си. — Само дето тя не е бедна. Това поне е абсолютно сигурно.

Настъпи продължително мълчание. Мерседес се надигна и седна в леглото.

— И защо изведнъж се умърлуши така? — попита го тя.

— Няма нищо — отвърна той. — Просто се замислих за Лион.

— Липсва ли ти? — попита тя. — Бях останала с впечатлението, че вие двамата почти не се виждате.

— За бога, Мерседес, та ние бяхме братя! — възкликна той и я изгледа сърдито. — Вярно, че не го виждах често, но сега ми липсва. Винаги беше насреща, когато имах нужда от помощ. — Напъха крак в едната си маратонка. — А сега? Сега положението е дяволски по-различно. Зная, че не бих могъл да разчитам на Каролина за каквото и да било.

— Може да ти е оставил малко пари — предположи Мерседес и отпи глътка вино.

— Ще разбера дали това е така чак утре, когато отворят завещанието му — отвърна той, — но, кой знае защо, искрено се съмнявам, че ми е оставил нещичко.

Мерседес изпитателно се вгледа в лицето му. Никога преди не беше виждала Леланд толкова нещастен. Стори й се, че долавя едва прикрит страх в гласа му. А също и в поведението му.

— Ти си се забъркал в някакви неприятности, нали? — направо го попита тя.

Той вдигна очи и я погледна.

— Да. И така може да се каже.

— За какво става дума, Леланд? — попита тя и потопи пръст в чашата с вино. — За пари?

— Отново позна — отвърна той.

— Дългове от хазарт?

Този път само кимна в знак на съгласие.

— Ще ми се да можех да ти помогна по някакъв начин.

Той се изправи и широко разтвори ръце.

— Ако случайно разполагаш със стотина хиляди, които са ти излишни, наистина ще ми помогнеш. — Разсмя се и я погледна.

Тя само сви рамене.

— Съжалявам, скъпи, но съм разорена.

Леланд я погледна с неподправена изненада.

— Разорена? Ти?

Тя кимна и се усмихна.

— Напълно.

— Но как е възможно? — възкликна Леланд. — Всички в този град знаят, че произхождаш от известно семейство, което притежава влиятелни познати, връзки и пари. Човек не може да отвори кое да е списание, без да прочете нещо за теб в него.

— Това за известното семейство може и да е така — рече тя, — но парите отдавна ги няма, скъпи.

— Исусе, Мерседес, не мога да повярвам!

— Повярвай — посъветва го тя. — Защото това е самата истина.

Леланд, очевидно силно смутен от неочакваното признание, продължаваше да стърчи неподвижно и да се взира в лицето й.

— Може би ще трябва да се опитаме заедно да потърсим изход — предложи тя. — Току-виж сме измислили нещо, от което да се облагодетелстваме и двамата. — Погледна го и се усмихна закачливо.

— Какво например?

— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя. — Защо не поседнеш, за да обсъдим предложението ми?

Леланд веднага се подчини.

— Целият съм в слух — увери я той.

— Току-що спомена, че утре ще отворят завещанието, нали така?

 

 

— Нямам и най-малка представа как се е стигнало до това недоразумение — заяви Каролина, която говореше по телефона, — но, повярвай ми, няма никога вече да се повтори.

Беше се излегнала в леглото си с отчаяната надежда, че тази нощ може и да успее да заспи, когато телефонът й ненадейно иззвъня.

— Опитах се да ти се обадя няколко пъти днес, за да обсъдим проблема заедно, но така и не успях да те открия, Пейтън. И те уверявам, че едва ли е възможно да си по-разстроена от мен самата.

— Искам само да знаеш, че случилото се напълно съсипа отношенията ми със Саша — промълви Пейтън с натежал от непролети сълзи глас. — Той е един от най-скъпите ми приятели и изключително чувствителен творец. Откриването на тази изложба трябваше да бъде неговият звезден миг. А пресата! — Тя ахна изразително, преди да продължи. — През целия си живот не съм се чувствала толкова засрамена. Помисли си само за семейството ми. За приятелите ми. Как можа да допуснеш нещо подобно да се случи с мен?

— Казах ти, че ще направя всичко възможно, за да стигна до дъното на тази история — увери я Каролина, чувствайки се абсолютно безпомощна. Беше ужасно разстроена от целия този скандал и се боеше, че може да изгуби самообладание и да се разплаче по телефона.

— Значи излиза, че твоят доставчик е допуснал някаква грешка, така ли? — попита Пейтън. — Онзи тъмнокосият… който прилича на италианец? — Погали с ръка бедрото на Антонио и го погледна с усмивка. Той веднага откликна на ласката и близна с език голите й гърди. Пейтън цялата потрепери от удоволствие.

— Мога да те уверя, че когато тръгна от магазина, той взе със себе си и цветята, които бяхме приготвили за изложбата — твърдо заяви Каролина. — Кръстът беше предназначен за едно погребение, а красивите букети и зеленината трябваше да бъдат доставени в галерията. Не зная какво точно се е случило, но в един момент картичките на двете доставки са били разменени.

— Ами, каквото и да се е случило в действителност — заяви Пейтън, — аз не мога да рискувам и да ти поверя украсата на партито, което организирам в клуба. Това е просто немислимо за момента.

— Разбирам — увери я Каролина, — и ужасно съжалявам за случилото се.

— Твоите съжаления не ме топлят, Каролина — грубо отсече Пейтън, заровила ръка в косата на Антонио, който продължаваше да я обсипва с целувки. — Ти съсипа едно ценно приятелство и ме направи за смях пред цял Ню Йорк. Никога няма да ти го простя.

Затръшна телефонната слушалка толкова силно, че Каролина подскочи от изненада. О, боже, помисли си тя и безсилно погледна към тавана. Какво ще правя?

Инциденти като този можеха да съсипят бизнеса й. Всичките й планове за разрастване на бизнеса и поемане на по-сериозни ангажименти, свързани с важни светски събития в града, можеха да се провалят с гръм и трясък, ако допуснеше и други подобни скандали. Все още не можеше да повярва, че Антонио е могъл да постъпи толкова глупаво.

Легна и загаси лампата. Точно в този момент нямам нужда от подобни проблеми, каза си тя. Във всеки друг период от живота ми бих могла да се справя, но не и сега!