Джудит Гулд
Сърдечна криза (13)

12.

Каролина беше в кухнята, когато чу големия ленд роувър на брат й да спира на алеята. Ричи веднага изтича да посрещне вуйчо си и Тад и входната врата с трясък се затвори след него. Каролина се усмихна, покри салатата от раци с фолио, прибра я в хладилника да се изстудява и извади бутилката с шампанско, която държеше в хладилника от сутринта. Изпитваше дълбока благодарност, че Ричи харесва — не, луд е — по Мат и Тад, а те на свой ред го обгръщат с цялата си любов. Като се изключи брат му, Лион почти нямаше други роднини, а тя самата, освен няколкото братовчеди, си имаше единствено Мат.

— Здрасти, сестричке — провикна се Мат в мига, в който влезе през кухненската врата.

— Здрасти, хубавецо — отвърна тя и напълни с лед кофичката за изстудяване на шампанското.

Мат я целуна по бузата.

— Ти сигурно четеш мислите ми — рече й той.

— И защо смяташ така?

— Защото сякаш си знаела, че ще донеса бутилка шампанско.

— За собственото си тържество? — попита тя.

— Разбира се. И защо не! Държа да почерпя с нещо наистина специално.

— Така ли? Дай да видя.

Мат показа бутилката, която до този момент криеше зад гърба си.

— О, това е Кристъл! — възкликна тя. — В такъв случай ще трябва да забравим за обикновеното Вюв Клико, което съм приготвила.

— Можем да изпием и двете — през смях заяви Мат. — В края на краищата, това е моят рожден ден. Ще започнем с моето и ще продължим с твоето.

— Съгласна — заяви Каролина. — Изстудено ли е?

— Да — отвърна той. — Донесох го до тук в хладилна чанта.

— Ама и аз съм една глупачка. Как мога изобщо да ти задам подобен въпрос. Трябваше да се досетя, че цял живот ще си останеш скаут. Подготвен за всичко. Изненадана съм обаче, че си се изкушил от нещо толкова екстравагантно.

— Ами, да ти кажа истината, шампанското е подарък от Сибил Конрой — призна си той. — Жената ми подари цяла каса.

— Мили боже, шегуваш се! — възкликна Каролина. — Една каса от това шампанско сигурно струва цяло състояние. Предполагам обаче, че тя може да си го позволи. Как върви проектът с имението й?

— Много добре в действителност. Вече кроим планове чак за следващата пролет. Сибил иска цялостно решение на градините и парковите пространства в собствеността си.

— В такъв случай е извадила голям късмет, че е ангажирала точно теб и Тад — отбеляза Каролина.

— Къде са Тад и Ричи, между другото?

— Отидоха до магазина — отвърна брат й. — Тад свърши цигарите.

— И те изоставиха теб, рожденика, да помагаш в подготовката на собствения си празник?

— Сам му казах да отиде, защото исках да остана за малко насаме с теб — поясни Мат.

— Хипнозата очевидно не му е помогнала да остави цигарите.

— Спря да пуши, но само за няколко седмици. — Мат поклати глава. — Ще ми се да ги откаже, но съм твърдо решен да не му казвам нищо.

Каролина го погледна и се усмихна.

— Мисля, че двамата не трябва да казваме каквото и да било, при положение че на времето пушехме като комини.

— Така е — кимна той. — И без друго смятам, че поученията от моя страна само ще влошат положението. Така, защо не ми дадеш тази бутилка да я отворя? Можем да започнем да празнуваме веднага.

— Прекрасна идея — съгласи се Каролина. Подаде му бутилката и измъкна тирбушон от едно от чекмеджетата. — Искаш ли да седнем отвън?

— Защо не?

— Добре, ще взема няколко чаши и ще ги занеса до басейна.

Двамата се приближиха заедно до плувния басейн, понесли в ръце чашите и кофичката за изстудяване на шампанското. После се настаниха на два от шезлонгите. Мат остави шампанското на земята между тях, след което напълни чашите им.

— Наздраве! — рече той.

— Наздраве — отвърна Каролина.

Леко докоснаха чашите си. Каролина се изтегна на шезлонга.

— Радвам се, че Тад и Ричи ги няма — подхвърли тя, — защото исках да поговоря с теб по един въпрос.

— Давай — подкани я брат й.

— Тази сутрин проведох на Ричи урок по шофиране — започна тя.

— Браво! — възкликна Мат. — Как се справя?

— Защо ти не ми кажеш? — попита Каролина и го погледна в очите.

— Какво…

— Не си играй игрички с мен, Мат! Зная, че си му позволявал да шофира. Не искаше да ми каже, защото ти бил обещал да не го прави, но най-накрая успях да изкопча истината от него.

Мат бързо отпи от шампанското си.

— Съжалявам, сестричке — тихо продума той. — Имаш пълното основание да ми се сърдиш, но хлапето отчаяно искаше да се научи. И аз си помислих: Защо не? Живея на съвършено за целта място — наоколо има много черни пътища, които водят към оранжериите или пък криволичат из гората.

— Ще ми се да ми беше казал. А най-добре щеше да е, ако беше поискал позволението ми.

— Съзнавам, че трябваше да го направя, но истината е, че не смятах, че върша нещо лошо.

— Аз съм негова майка, Мат, и не ми харесва идеята вие двамата да заговорничите зад гърба ми. Не и за нещо толкова важно.

Той кимна.

— Няма да се повтори — заяви Мат. — Обещавам.

Каролина видя разкаянието, изписано на лицето му, и мигновено омекна.

— Направил си нещо, което е било от огромно значение за него, Мат, и аз наистина оценявам жеста ти. Трябваше обаче да ми кажеш. — Каролина отпи от шампанското си, след което отново погледна към брат си. — Той споменавал ли ти е, че на няколко пъти е карал колата сам? Изчаквал ме да заспя, за да вземе ключовете?

— Какво? — възкликна Мат. — Сигурно се шегуваш.

Тя поклати отрицателно глава.

— Нищо подобно. Сам си призна. Правел го е при всяко наше посещение тук.

— Мили боже… — прошепна Мат. — Жалко, че Лион… — Замълча за момент, подбирайки думите си внимателно. — Ами… жалко, че той не може да прекарва повече време с Ричи. Синът ти е страхотно хлапе, а възрастта, в която се намира в момента, е особено критична. Знаеш го, нали?

Каролина кимна с мрачно изражение на лицето си.

— Направо ми взе думите от устата — отбеляза тя. — Този проблем напоследък не ми дава мира. Особено пък след всичките неспазени обещания на Лион. — Замълча за момент и отпи глътка шампанско. — Всъщност, с всеки изминал ден се вбесявам все повече и повече, Мат.

Той познаваше сестра си добре и разбираше, че е притеснена и разтревожена повече отколкото беше готова да си признае.

— Искаш ли да поговорим за това?

Тя само сви рамене.

— Какво бих могла да кажа? Лион отсъства все повече и повече. А когато се прибере у дома, не може да намери достатъчно време нито за мен, нито пък за Ричи.

— Ти, разбира се, не мислиш, че… ами, че нещо става с него, нали? — погледна я Мат.

— Не, не мисля — избягна погледа му Каролина. — На моменти обаче започвам да се чудя. Знаеш ли, днес разглеждах онази снимка във всекидневната. На нея сме снимани двамата с Лион малко след като се оженихме. Спомних си колко щастливи бяхме в онези години. И предани един на друг. Спомних си как тогава той беше готов да премести планини, ако трябва, но да се върне при мен у дома. — Каролина се реши и се вгледа в очите на Мат. — Това вече е минало — отбеляза тъжно тя. — С него все още се обичаме, но… ами, предполагам, че Лион просто не е така влюбен в мен, както в началото.

Мат се присегна и я потупа по ръката.

— За всичко вероятно е виновна работата му, сестричке — увери я той. — А Лион те обича, както и преди. Не забравяй, че компанията му преживява трудни дни, съпроводени с много сътресения и промени.

— Зная — въздъхна Каролина, — но не мога да не си давам сметка, че ако това се беше случило преди години, всичките тези проблеми в службата щяха да останат на заден план в сравнение с мен и сина му. Напоследък започна да се държи като Леланд, ако разбираш какво имам предвид. Каквото и да е положението в момента, сигурна съм, че причината за случилото се е в Леланд.

Мат не успя да й отговори. Чу се шум от приближаваща кола, а само след миг две врати се затръшнаха с все сила. Той стисна рамото й.

— По-късно ще поговорим отново — обеща й Мат. — Ако искаш. А сега изтрий това мрачно изражение от лицето си. Днес е рожденият ми ден, забрави ли?

Каролина се ухили.

— Настъпи моментът за празнуване, а?

Мат се разсмя.

— Определено. От тук насетне забранявам всякакви разговори на важни теми. Ще си говорим само за безобидни и весели неща.

Ричи и Тад се зададоха по каменното стълбище, което водеше към басейна.

— Здравейте, вие двамата — извика им Каролина.

— Здрасти, мамо — отвърна Ричи. — Здрасти, вуйчо Мат. Честит рожден ден! — Спусна се към него, разперил пръстите на едната си ръка.

— Благодаря, Ричи — отвърна Мат и ръцете им шумно се сблъскаха във въздуха.

— Виждам, че вие двамата вече сте започнали да празнувате — отбеляза Тад. — Целуна Каролина по бузата и се настани на един шезлонг.

— Няма да ти е трудно да наваксаш — увери го Каролина. Подаде една чаша, а Мат я напълни с шампанско за Тад. — Ричи, ти искаш ли нещо?

Той поклати отрицателно глава.

— Не, благодаря. — После се ухили. — Освен ако не ми позволиш да опитам от това.

Каролина и Мат се спогледаха, а след това се разсмяха.

— Можеш да отпиеш една малка глътчица от моята чаша — каза му тя.

Ричи взе чашата й, отпи и остана дълбоко замислен за момент.

— Бирата е по-хубава — заключи отговорно.

Мат и Тад го изгледаха с изненада, но Каролина веднага се възползва от отворилата се възможност. Искаше Ричи да говори свободно на тази тема.

— Значи бирата е по-хубава, а?

— Изпил съм няколко бири с Джеф — поясни Ричи и сви нехайно рамене. — Нищо чак толкова страшно не е станало.

Може би. А може би не, помисли си Каролина. Само че положението може да стане наистина опасно. Коли и пиене! Ричи наистина преживява критичен период. Ще трябва сериозно да си поговоря с Лион при следващото му обаждане. А още по-добре ще бъде да обсъдим проблема, след като той се прибере у дома.

— Искаш ли още една чаша? — попита я Тад.

— Защо не? — съгласи се тя. — Да изпием по още едно преди вечеря.

 

 

— Храната наистина беше много вкусна — отбеляза Тад докато й помагаше да разчисти масата.

— Рецептата е на Мерседес — поясни Каролина.

— Как едно такова богато момиче от аристократично английско потекло е могло да се научи да готви толкова вкусно? — попита Мат, понесъл празните чинийки от десерта към кухнята. — С нейните рецепти човек никога не може да сбърка.

— Наистина са много впечатляващи — съгласи се Каролина. — Сигурна съм, че щеше да одобри лимоновия кейк, който приготвих специално за случая, но салатата от раци едва ли щеше да задоволи високите й критерии.

— И защо не? — поинтересува се Тад.

— Защото използвам полуфабрикати — отвърна тя. — А Мерседес веднага щеше да разбере това по вкуса на салатата.

— И какво точно означава полуфабрикат? — попита Мат.

— Купих замразени раци — поясни Каролина. — Мерседес никога не би го направила.

— Е, аз със сигурност не забелязах никаква разлика във вкуса — увери я Мат. — Пък и като зная колко много пуши Мерседес, не вярвам да са й останали някакви вкусови рецептори.

— Изглежда странно, нали? — отбеляза Каролина и хвърли един поглед по посока на Тад. — Но преди време приготвих суфле от сьомга и в мига, в който го вкуси, Мерседес ми заяви, че тя лично би предпочела да маринова рибата в лимонов сок, преди да я сготви. Направо не можах да повярвам на ушите си.

— Направо невероятно — обади се Тад.

— Според нея лимонът ускорява приготвянето на всяко ястие.

Тримата се разсмяха.

— В такъв случай ще започна да го използвам във всичко — пошегува се Мат.

— Тя как я кара напоследък? Работи ли върху някакъв нов проект? — поинтересува се Тад.

— Всъщност, не зная — сви рамене Каролина. — Но пък иначе е страхотна приятелка. Напоследък често ми помага в магазина и аз съм й много благодарна. Толкова сме заети, че без нея не бихме се справили.

Малко по-късно тримата се преместиха във всекидневната, за да изпият кафето си и Мат отвори подаръците, които бе получил за рождения си ден. Банският костюм с леопардова шарка, подарен му от Тад, бе посрещнат от всички с весел смях.

— Предизвиквам те да го носиш на плажа — каза му Тад.

— Приемам предизвикателството и те уверявам, че този път ще загубиш — весело отвърна Мат.

Подаръкът на Ричи бе тесте карти с изрисувани мотоциклети на гърба на всяка карта.

— Обещавам ти да те науча да играеш покер — подхвърли Мат. — И да използваш точно тези карти.

— Това е причината, поради която ги купих — призна си Ричи.

От Каролина Мат получи много рядка книга, посветена на градините на Вольо-Викомт.

— А, сестричке — възкликна той. — Този подарък е много специален. Наистина ме познаваш твърде добре.

Започна да говори за оранжерии и градинарство, когато Каролина бе озарена от внезапно вдъхновение.

— Ти знаеш за познанството ми с Лидия Карстеърс — каза му тя, — но не си информиран за последното й предложение.

— И какво е то?

— Лидия участва в бордовете на безброй благотворителни организации и тези дни ми се обади, за да ме попита дали бих могла да се справя с подготовката и украсата на голямо благотворително мероприятие, запланувано за есента.

— Еха, на това му викам добра възможност — отбеляза Мат. — И колко голямо ще е това мероприятие?

— Ами става дума за около хиляда човека — отвърна Каролина.

— Мили боже! — възкликна Тад. — Но това изисква огромна работа. Не ти ли се струва, че не разполагаш с достатъчно време за подготовка?

Каролина кимна.

— Късно е, естествено. Но Джими Джузефсън, с когото имали уговорка да се погрижи за цветята и украсата, се отказал в последния момент. Оказало се, че трябва да постъпи в някакъв рехабилитационен център. Освен това усилено се говори, че има сериозни финансови затруднения.

— Шегуваш се — подскочи Мат. — Само преди ден-два разглеждах снимки на новата му къща, публикувани в Аркитетъръл дайджест. Ако се съди по дома му, човек би си помислил, че е червив с пари. Освен това именно той е човекът, когото обикновено използват за подготовката и организирането на такива мащабни благотворителни мероприятия.

— Така е — съгласи се Каролина. — От години му се носи славата на фантастичен декоратор. Което означава, че ако поема този ангажимент, ще трябва да надмина себе си и да предложа нещо наистина невероятно и невиждано досега.

— Можеш да го направиш, сестричке — увери я Мат.

— Да — подкрепи го Ричи. — Можеш да се справиш, мамо. Аз ще ти помогна.

Тя погледна сина си.

— Благодаря ти, миличък! Може и да се наложи да прибягна до помощта ти. Но, всъщност, имаш право. Мисля, че наистина мога да го направя — уверено заяви Каролина. — Предполагам, че щом успяхме да организираме украсата за сватбата на Криси Мадисън и Рики Санчез само за двадесет и четири часа и оцеляхме при това, значи сме способни да направим почти всичко. Ще имам нужда обаче от много помощ. Ще наема сътрудниците, които често използвам на половин работен ден, но само те няма да са ми достатъчни. За едно такова колосално събитие ще трябва да предвидя хиляди неща. И цветята са най-малкият проблем, с който ще се сблъскам. Да кажем, че те представляват една десета част от цялата организация. На първо време ще трябва да реша проблема с допълнителното пространство, което ще ми е необходимо. Не става дума непременно за магазин, но ще ми трябва още складова площ. Ще трябва да се погрижа за осветлението и оборудването. Както и за много други неща, с които до този момент съм се занимавала бегло и в много по-малък мащаб.

— Това събитие има ли някакво тематично мото? — попита Тад.

— С Лидия ще обсъдим подробностите идната седмица — отвърна Каролина. — Това в случай, че поема ангажимента. През това време тя смята да се срещне с останалите членове на борда и да получи съгласието им да ме наеме. Увери ме обаче, че това е чиста формалност. Ако се съглася, тя ще ми предложи договор с всички произтичащи от него ангажименти и задължения.

— За коя благотворителна организация става дума? — попита Мат.

— Комитетът за защита на животните — отвърна Каролина.

— И къде ще се проведе мероприятието? — поиска да узнае Тад.

— В Метрополитън мюзиъм. Но не в залата, в която се провеждат повечето подобни събития, а на етажа, на който са изложени експонати от Средновековието.

— Но това е фантастично! — възкликна Мат. — Декорът е наистина красив.

— Е, това си има своите добри и лоши страни — възрази Каролина.

— Ти обаче би могла да се възползваш от архитектурните особености — настоя Мат.

Тя кимна.

— Много мислих по въпроса, но всичко зависи от темата на събитието.

— Мили боже, бихме могли да създадем истинска гора от огромни дървета, храсталаци и всякаква друга растителност — с вълнение се размечта Мат.

Каролина се усмихна.

— Виждам, че веднага се досети защо повдигнах този въпрос — рече тя. — Помислих си, че след като ти знаеш всичко, което си заслужава да се знае за градинарството и външното художествено оформление, и познаваш всички собственици на оранжерии и развъдници, а пък Тад, на свой ред, е ненадминат специалист в осветителния дизайн… ами помислих си, че тримата правим страхотна комбинация. Нали?

Двамата мъже кимнаха в знак на съгласие и се усмихнаха.

— Зная, че сте заети, но си помислих, че може да проявите интерес и да решите да ми помогнете. Срещу дял от печалбата, естествено.

Мат погледна Тад. Разбраха се безмълвно, само с един поглед. След това отново се обърна към сестра си.

— Сигурен съм, че ще успеем да измислим нещо — рече й той. — Ще трябва обаче да ни се обадиш в мига, в който научиш тематичното мото на вечерта, за да можем да започнем подготовката си. Що се отнася до складовото пространство… Зная, че ти е доста далеч, но ако желаеш, винаги можеш да използваш някой от хамбарите в нашата собственост. Временно, поне. Защото в Манхатън направо ще ти отрежат главата, ако решиш да наемеш склад под наем.

— Благодаря, Мат. Оценявам предложението ти и ще го имам предвид. Но ако този проект излезе успешен, ще ми се наложи да помисля сериозно за складова площ, която да ми е под ръка през цялото време. Ами представи си, че за в бъдеще ми се наложи да организирам по три такива мероприятия седмично?

— Е, ти гледаш наистина сериозно на бъдещето си и очевидно вече си започнала да си правиш мащабни дългосрочни планове.

Тя кимна.

— И защо да не го правя? Вече получих първата покана, а се оказва, че за момента това е една ниша, която очаква да бъде запълнена.

— А какво ще стане с магазина? — попита Тад.

— Така, както аз виждам нещата — поде замислено Каролина, — смятам, че магазинът ще се превърне в нещо като изложбена зала за нещата, които предлагам. Е, той дори и в момента донякъде изпълнява тази роля. И нямам никакво намерение да се разделям с него. Не, искам да запазя магазина, но основната част от дейността ми ще бъде насочена към организиране на мащабни тържества. Срещи с клиенти, планиране на мероприятия, подготовка и изпълнение на декорациите — ей такива неща. В някои случаи ще се налага построяване на сложни конструкции или пък създаване на претенциозни системи за осветление и инсталации. Магазинът обаче ще си остане в този вид. И в него ще работят най-добрите аранжори на цветя. Може малко да го поразширя, или да открия втори магазин в Горен Манхатън. Но това са въпроси, които ще бъдат решавани впоследствие.

Мат седеше срещу нея и я наблюдаваше с усмивка. Каролина изведнъж забеляза изражението, изписано на лицето му.

— Какво се хилиш? — стрелна го тя.

— О, просто си мислех, че аз съм твоят по-голям брат, който на времето проявяваше интерес към ботаниката, цветята и всичко, което расте наоколо. Ти обаче не обръщаше никакво внимание на тези неща. В онези години искаше само да плуваш, да пътуваш и да се забавляваш. А виж се сега! Съвсем скоро ще се превърнеш в Кралицата на цветята в Ню Йорк, сестричке.

Каролина се разсмя от сърце, а другите я последваха.

— Прав си — съгласи се тя. — Когато беше малък, ти постоянно събираше всевъзможни цветя и всякакви други растения, класифицираше ги, подреждаше ги или пък ги аранжираше в прекрасни букети. Не спираше да обясняваш колко са красиви или пък необичайни и беше постоянно зает да отглеждаш някакви растения. А пък аз не проявявах никакъв интерес. Това обаче се промени в деня, в който започнах първата си работа в магазин за цветя. Предполагам, че без да си давам сметка за това, съм възприела много от нещата, които се правеха в него.

— Бих казал, че е станало точно така — съгласи се Мат.

— Но това е минало. Значи, с вас се уговаряме да ви се обадя веднага щом се срещна с Лидия Карстеърс и разбера повече подробности. Искам да кажа, че е възможно бордът дори да не ме одобри.

— Съмнявам се — отбеляза Тад. — Не и при влиятелната намеса на Лидия.

— Ще видим — сви рамене Каролина. — А междувременно вие двамата поразсъждавайте върху проекта.

— Ще го направим — обеща Мат.

Поприказваха още малко и Мат и Тад се надигнаха да си ходят.

— Можеш да ни гостуваш, когато си пожелаеш, Ричи — каза му Мат. — Това, в случай, че наистина искаш да дойдеш при нас.

— Би било страхотно — увери го Ричи.

— А следващия път — с усмивка се намеси Каролина — може би ще бъдете така добри да ме информирате предварително за плановете си. Като например карането на големи джипове и пикапи.

— Точно така ще направим, сестричке — увери я Мат.

— Обещавам — додаде Ричи.

— Добре, защото не искам постфактум да науча, че Ричи е хвърчал по пътищата, яхнал мощен мотор.

Мат, Тад и Ричи се спогледаха с неудобство.

— Разбира се — отвърна Мат. — Следващия път първо ще те попитаме.

Каролина се умълча за момент и ги изгледа, присвила изпитателно очи.

— Той вече го е правил, така ли? — най-сетне попита тя. — Ричи, всъщност, вече е карал някой от моторите ти, така ли?

Мат и Тад стояха неподвижно, а Ричи неловко пристъпваше от крак на крак.

— Ами, нещо такова — осмели се да каже Мат.

— А сега си вървете у дома — рече Каролина и махна с ръка, за да ги отпрати. — Честит рожден ден! Хайде, тръгвайте…

— Сестричке, никога не сме те лъгали за това — отбранително започна Мат, като едва успяваше да прикрие усмивката си. — Ти просто не попита…

— Невероятен пропуск от моя страна. А сега — вън!

— Тръгваме, тръгваме — изрече Мат и двамата с Тад заотстъпваха по посока на вратата.

— Ще ви звънна през седмицата — извика след тях тя.

— Добре — отвърна Мат. — Ще чакаме с нетърпение. — Излезе навън и се провикна, преди да запали ленд роувъра. — И благодаря за празничната вечеря. Храната беше страхотна.

— Довиждане. — Каролина и Ричи застанаха до вратата и махаха с ръце докато колата се изгуби от погледите им. След това се прибраха обратно в кухнята. Ричи вървеше пред майка си и очевидно бързаше да се качи в стаята си на горния етаж.

— Ричи? — извика след него тя.

Той се обърна.

— Да, мамо. — По вида му личеше, че се приготвя да изслуша поредното конско. — Кой от моторите кара сам? — попита тя. — Този на Тад или огромното чудовище на Мат?

— Нито един от двата — отвърна момчето. — Те имат един стар Триумф Бонвил. Реставрирали са го и сега е като нов. Точно поради тази причина ми позволиха да го карам. — Вълнението му нарастваше с всяка изречена дума.

— Чудя се за какво им е такъв мотор — отбеляза тя.

Ричи сви рамене.

— Може би… може просто да са решили, че имат нужда от по-малък мотор. Нали разбираш… за… ами, не зная… може би го използват, за да изпълняват някакви дребни поръчки наоколо.

Каролина погледна сина си и мигновено разбра какъв е истинският отговор на зададения от нея въпрос.

— Разбирам — рече тя. — Е, ще целунеш ли сляпата си и глупава майка за лека нощ?

Ричи я прегърна и целуна.

— Лека нощ, мамо.

— Лека нощ, миличък.

Изпрати го с поглед нагоре по стълбите, след което се прибра в спалнята. Предполагам, че измежду всичките натурии в стаята му не може да няма каска и кожено яке, помисли си тя.