Джудит Гулд
Сърдечна криза (10)

9.

— Не се безпокой, Леланд — рече Мерседес останала почти без дъх от вълнение. Аристократичният й британски акцент беше по-слабо изразен от друг път. — Антонио ще ме покрие. От нас се иска само да свършим бързо.

Ръката на Леланд се плъзгаше нагоре по стройното й бедро, докато езикът му пламенно галеше плътта, разкрила се изпод дълбокото й деколте.

— О, господи, не спирай — дрезгаво прошепна тя и плъзна ръка към очевидната издатина в панталона му. Разкъсвана от нетърпеливо очакване потърка длан о възбудения му член и бе възнаградена със стон на искрена наслада.

— Хайде — подкани я той и разкопча колана на панталона си. — Да побързаме.

Мерседес изхлузи високите си обувки, а след това съблече полата и гащичките си. Искаше да го направят точно тук, до входната й врата.

— Обичам, когато изискани момичета като теб се държат като най-обикновени уличници — прошепна той.

Беше толкова възбуден, че не можеше и дума да става за някаква любовна игра. Остави слиповете си да се свлекат надолу и, поставил длани върху заоблените полукълба на задника й, я привлече към себе си, вдигна я във въздуха, притисна я към вратата и проникна в нея, като не спираше да ръмжи и да се тресе от похотлива страст.

Мерседес извика от удоволствие, почувствала силните тласъци дълбоко в утробата си. Движенията му бяха силни и отсечени; беше толкова съсредоточен, сякаш целият му живот зависеше от това. Само след няколко секунди Мерседес започна да се гърчи като обезумяла. Въртеше глава наляво и надясно, цялото й тяло трепереше, обхванато от вълните на неподправена физическа наслада.

Леланд не можеше да чака нито миг повече. Бурният й оргазъм сломи и последните остатъци от самоконтрол. Разкъсван от отчаян копнеж и нетърпение, той проникна в тялото й с един последен тласък. От гърлото му се отрони протяжен стон и той сякаш експлодира дълбоко в топлата й утроба. Когато оргазмът най-после отшумя, Леланд, изтощен и задъхан, подхвана Мерседес и я остави отново на пода.

— О, Исусе… — задъхано прошепна той. — Мерседес… ти си истинска дивачка.

— И ти самият не падаш по-долу — развеселено отвърна тя и разроши косата му с ръка. — Жалко, че не го правим по-често.

На устните му се появи хитра усмивка, очите му заблестяха закачливо.

— Жалко, нали? Може би е крайно време да направим нещо по въпроса, а?

— Може би — съгласи се тя, — но точно в този момент трябва незабавно да се върна в шибания магазин на снаха ти. — Наведе се и започна да прибира дрехите си.

— Защо всъщност се налага да й помагаш? — попита той докато я наблюдаваше как се облича. — Би могла просто да си седиш у дома и да се занимаваш с твоите си неща.

— О… по този начин трупам опит в цветарския бизнес — отвърна Мерседес. — Пък и малко дребни пари никога не са излишни на едно момиче, нали така?

— Само си помисли, че ако не се налагаше да се връщаш в магазина, двамата можехме да прекараме целия ден заедно и да се чукаме до насита.

— Не би могъл да си позволиш да ми отделиш цял ден. Напоследък ми изглеждаш напълно погълнат от връзката си със скъпоценната малка Рокси — заяви тя и го изгледа изпитателно, вдигнала въпросително вежди.

— Все някой трябва да плаща наема — отвърна той.

— О, да бе! Не на мен тия! — възрази тя. — Носят се слухове, че печелиш цели състояния на пазара.

— Справям се добре — съгласи се Леланд.

— За какво ти е тогава добричката Рокси с блесналия от любов поглед?

— Удобна ми е.

— Разбирам. — Изгледа го с любопитство. — Трябва да побързаме — нетърпеливо изрече тя. — Не би искал Ричи или Каролина да те видят да излизаш от тук.

— Нали ми каза, че Ричи е в магазина, а майка му в града?

— Да, но не мога да съм сигурна, че някой от двамата няма случайно да мине от тук.

— Добре, тръгвам — съгласи се той. Бързо навлече панталона си и я взе в прегръдките си. — Х-м-м… — промърмори Леланд докато я притискаше към себе си. — Май ще трябва по-честичко да наминавам към теб.

— Направи го — съгласи се Мерседес. — Сега обаче трябва да тръгваме. Първо ти, а аз ще те последвам след минута.

— Добре. — Пусна я от прегръдките си и се насочи към асансьора в коридора. — До скоро!

— До скоро — отвърна тя. Изпрати го с поглед като се питаше на какво се дължи този внезапно подновен интерес към нея.

Двамата с Леланд от край време се привличаха физически, макар че винаги бе оприличавала секса с него на питие след вечеря. Силен, въздействащ, но нищо повече. Може би защото двамата си приличаме толкова много, помисли си тя. Не желаеха да се обвързват емоционално. Бяха пресметливи и рационални и, всеки сам за себе си, търсеше кокошката, която снася златни яйца.

Намислил е нещо, помисли си Мерседес, само че не мога да разбера какво точно. И какво е моето място, ако изобщо ми е отредено такова.

 

 

Звънчетата над вратата издрънчаха. Антонио погледна към вратата, а Мерседес каза нещо набързо в телефонната слушалка и затвори.

Ричи влетя в магазина. На главата си носеше бейзболна шапка, обърната с козирката назад, гуменките му шумно шляпаха по пода.

— Здрасти, приятелче — рече Антонио и се усмихна широко.

— Здрасти — поздрави Ричи. — Мама още ли не се е върнала?

Мерседес поклати отрицателно русата си глава.

— Не, Ричи — отвърна. — Предполагам, че все още е в хотел Плаза. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не, но микробусът вече е натоварен и се питах дали да го закараме до хотела, или да я изчакаме да се върне.

— Ще й позвъня по телефона и ще я попитам — рече Мерседес.

— Добре — съгласи се Ричи. — Аз ще бъда отвън и ще се опитам да побера още малко багаж в буса.

— Ясно. — Мерседес го изпрати с поглед.

— Какво се разбрахте с Пейтън? — попита Антонио.

— Казах й, че може да се съглася да участвам в малката ви игричка — отвърна Мерседес. — Но също така й казах, че двете с нея трябва да седнем и да обсъдим евентуалното ми възнаграждение. Ще й помогна да съсипе бизнеса на Каролина, но услугите ми ще й излязат доста скъпички. Сигурна съм обаче, че за нея това няма да е никакъв проблем. Мадамата разполага с достатъчно пари.

— Така си е — съгласи се Антонио и се разсмя на глас.

— А ако двамата с теб започнем да работим за Пейтън на пълен работен ден, тя ще трябва да сключи договори с нас.

— Договори?

— Да. И защо не? — попита Мерседес. — Смятам, че трябва да получим от нея някакви гаранции, написани черно на бяло. В края на краищата, заради нея ти ще се откажеш от добрата си работа тук, а аз ще трябва да посвещавам цялото си време на нея, вместо да се занимавам с другите си проекти. Освен това, Пейтън се кани да направи истински фурор в този бизнес.

— Не й вярваш, нали? — тревожно попита Антонио. Той самият разчиташе, че Пейтън ще стане неговият пропуск към богатството и висшето общество.

— Опитвам се само да направя така, че Пейтън да не може да се отърве лесно от нас, ако случайно реши да ни разкара, след като получи онова, към което се стреми.

— И какво означава това? — озадачено попита той. — Какво точно имаш предвид?

Мерседес го погледна, а на лицето й се появи хитра усмивка.

— Двамата с теб ще знаем отвратителната малка тайна на Пейтън, нали? А тя със сигурност не би искала да я разкажем на целия свят, нали така?

Антонио се намръщи.

— Това ми прилича на изнудване.

— Можеш да го наричаш както си искаш. За мен обаче си е начин да си покрия задника.

Хлопките над вратата отново издрънчаха и двамата погледнаха нататък.

— Здравейте — поздрави ги Каролина. — Как върви работата тук?

— Добре — весело отвърна Мерседес. — Тъкмо смятах да ти звъня. Ричи те търсеше.

— Видя ли го отвън? — попита Антонио.

Каролина кимна.

— Да — отговори. — Той и момчетата тръгнаха към Плаза с първия товар.

Рокси влезе след нея и затвори вратата.

— Здрасти, Рокси — поздрави я Антонио.

— Здрасти на всички — отвърна тя, избягвайки студения поглед на Мерседес.

— Смятам да поръчам китайска храна за всички — обяви Каролина. — Ще хапнем и ще се заемем с букетите. Ще работим докато момчетата закарат цялото ни оборудване до Плаза. След това ще отидем там и ще разположим всички поставки, свещници и кошници по местата им. За утрешния ден ще ни остане само украсата.

— Планът ми се струва добър — отбеляза Антонио.

Каролина остави чантата си върху работната маса и се настани на един висок стол. Рокси направи същото и веднага се залови за работа.

— Информирайте ме накратко за случилото се в мое отсъствие — помоли Каролина.

— Няколко души звъниха по телефона — започна Мерседес. — Направила съм списък. Все важни хора. По един или друг начин.

— Казвай с подробности.

— Ами, чакай да видя. — Мерседес се консултира със списъка, който държеше в едната си ръка. — А, обади се редакторът на онова ужасно списание, Кънтри стаил ливинг. Спомена, че биха искали да напишат материал за теб. — Замълча за миг, погледна Каролина и се намръщи. — Струва ми се, че трябва с особено внимание да подбираш изданията, които искат да пишат за теб.

Каролина само кимна. Не желаеше да обсъжда с Мерседес качествата и достойнствата на различните списания, но тя лично смяташе Кънтри стайл ливинг за едно от добрите издания на пазара.

— Добре — рече тя. — Утре по някое време ще им позвъня. Кой още е в списъка ти?

— Пейтън Фитцимънс, онази отвратителна богата свиня, се обади, за да направи поръчка. Трябва да добавя, че поръчката е доста екстравагантна, поради което веднага приех.

— Страхотно — възкликна Каролина, — но защо, за бога, поръчва при мен! Та тя си има свой собствен бизнес.

— Може би защото поръчката е предназначена за този квартал — поясни Мерседес. — А тя, вероятно, все още не извършва доставки. — Сви рамене. — Не зная, Каролина. Аз само приех поръчката.

— И къде трябва да доставим цветята? — попита Каролина.

— На откриването на някаква изложба в галерията на Матю Маркс — отвърна Мерседес. — Пейтън очевидно е приятелка на художника, а цветята са предназначени за приема.

— Ясно — рече Каролина. — Защо нарече Пейтън Фитцимънс отвратителна свиня, Мерседес? Виждала съм я и мога да кажа, че е истинска красавица.

— Ама ти не знаеш ли? — възкликна Мерседес и я изгледа изненадано. — Всички в този град знаят, че в сексуално отношение Пейтън е абсолютно ненаситна свиня. Навсякъде се говори, че тя просто не знае мярка. — Мерседес изобщо не забеляза гневната сянка, забулила лицето на Антонио.

— О, разбирам. — Значи съвършеният господин Сет Фостър се среща, или се срещаше, с жена, за която всички знаят, че е нимфоманка, помисли си тя.

— Освен това въпросната личност иска да разговаря лично с теб относно някакъв коктейл, който смята да даде в клуба си някъде в идните една-две седмици — продължи Мерседес. — Иска от теб да се погрижиш за цветята, естествено.

— Продължавам да не разбирам какво става — заяви Каролина. — Защо, за бога, не се погрижи за украсата лично?

Мерседес отново сви рамене.

— Както вече ти казах, не зная. Предполагам, че все още не е напълно готова да започне работа.

Каролина се замисли за момент.

— Записа ли всички имена, телефонни номера и прочее?

— Естествено — с готовност отвърна тя. — Знаеш, че не бих пропуснала нещо толкова важно. Звъниха хора и от още няколко списания. Ето, вземи този списък.

— Благодаря ти, Мерседес. — Каролина бързо плъзна поглед по списъка. — Бюла Девънпорт — изрече на глас тя. — Името ми се струва познато, но в момента не се сещам за кого става дума.

— О, не може да не се сещаш за малоумната Бюла Девънпорт — отново се намеси Мерседес. — Става дума за наследницата на компанията за плодови сокове. Живее в една великолепна къща наблизо. Близо до църквата.

— О, точно така. Сега си спомних.

— Та тя поръча цветя за Милисънт Пърси — продължи Мерседес. — Моят съвет е да й изпратиш букет мимози. Мили обича мимозите, дори и увехналите. Колкото са по-сухи, толкова по-добре.

Каролина се разсмя.

— Ще й изпратя мимози, но в никакъв случай няма да са увехнали — заяви весело.

Мерседес може да бъде много добра приятелка, помисли си тя. Винаги е толкова лоялна и готова да помогне. А на всичкото отгоре притежава енциклопедични знания за различните социални кръгове в Манхатън. Дори и да не познаваше даден човек лично, тя непременно знаеше някакви подробности за него. А подобна информираност беше изключително полезна. Може би ще успея да убедя Мерседес да започне да работи при мен на пълен работен ден, помисли си Каролина. Струва ми се, че би била неоценима придобивка за магазина. Реши обаче да остави решението за по-късно — най-напред трябваше да се подготвят за предстоящото сватбено тържество. Точно в този момент бе затрупана от работа и не можеше да си позволи да се разсейва с други неща.

— Има ли още нещо важно, което непременно трябва да зная? Крайно време е да се залавяме с подготовка на букетите за сватбата.

— Мисля, че няма друго — рече Мерседес. Поклати отрицателно глава и лъскавата й руса коса се разлюля във въздуха. — О, всъщност има още нещо. Двама души позвъниха от Саутхемптън. Искаха да знаят дали това лято ще извършваш там доставка на цветя. Отговорих им, че ще трябва лично да разговарят с теб.

— Доставки за Саутхемптън?

— И защо не? — попита Мерседес. — Ако има достатъчно поръчки, защо да не приемеш? Направи ги скандално скъпи. Можеш да организираш състезание за снобите, които живеят там. Да видим кой ще похарчи най-много пари за цветя.

Това е добър повод за размисъл, реши Каролина.

— Благодаря, Мерседес. Добре, хайде да решим какво ще си поръчаме от китайския ресторант. Вземаме храната и се залавяме за работа. А след като момчетата закарат цялото ни оборудване до хотел Плаза, и ние ще отидем там.

Рокси се провикна от работната си маса:

— Каролина, имам нужда от теб тук. Струва ми се, че сме изправени пред малка криза. Част от тези орхидеи са променили цвета си.

Каролина бързо се приближи до масата на Рокси и разгледа въпросните орхидеи.

— Ще ги използваме за пълнеж. Ще гледаме да са на места, на които цветът им няма да се забелязва.

— Добре — съгласи се Рокси. — Както кажеш.

— Добре, да действаме. Предлагам Антонио да се погрижи за храната. Виж какво ще иска всеки от нас и се обади в ресторанта.

Той като че ли беше готов да възрази, но очевидно се отказа и на лицето му се изписа обичайното спокойно изражение.

— Разбира се. Няма проблем.

— Аз смятам да се заловя с букета на булката.

— Знаехме, че ще пожелаеш да го направиш лично, така че давай — съгласи се Рокси. — Ти решаваш как ще изглежда.

— Цели купища бели орхидеи — рече Каролина — в комбинация с разкошни бели теменужки.

— Уха-а! — възторжено възкликна Рокси. — Ако някога се омъжа, бих искала точно такъв букет.

— Може и да се омъжиш — подхвърли Каролина. — Ако Леланд има поне грам мозък в главата си, ще ти предложи брак още утре.