Карън Робърдс
Опасно лято (6)

Глава 5

По-рано той беше следил Кристи Петрино по плажа, наслаждаваше се на всяка секунда, на нарастващия й страх. Тя беше напрегната, нервна, в това нямаше никакво съмнение, страхуваше се да върви сама в нощта. И имаше причина за това, той го знаеше най-добре от всички. Държеше я под око, следваше я, спираше, когато тя спираше, въобще не бързаше да прави каквото и да е. Сега всичко се беше променило — тя трябваше да умре. Сега. Тази вечер. Времето не беше подходящо, мястото — също, всичко беше не по план, но не можеше нищо да се направи. Беше го видяла, докато стоеше наведена над Лиз. Беше го гледала достатъчно дълго, също както и той я беше огледал добре. За нея той вече не беше невидим. Преди да се е сетила къде го е виждала, преди да си разменят погледи на плажа, преди да е казала нещо, което може да помогне да го намерят, той щеше да я убие.

Проблемът беше, че беше свикнал да взима жените във време и на място, избрани от него. Отдавна не му се беше налагало да убива така. Промяната го беше разтърсила, беше изгубил хладнокръвието си. Опита се да пъхне шперца в ключалката на къщата й, но той не пасваше добре и произведе доста шум. Той замръзна и остана така, докато шумът заглъхне. В къщата остана тъмно и спокойно. Не се запали нито една лампа. Нямаше знак, че е чула нещо. Сигурно шумът е бил едва доловим и само на него му се е сторил оглушителен. Напрегнатите му сетива са го увеличили многократно.

Не беше обичайно за него да е толкова напрегнат и уплашен. Сведе поглед и видя, че ръцете му треперят. Ръцете му никога не трепереха. Прекалено висок адреналин. Чуваше учестеното биене на сърцето си, блъскането на кръвта във вените си. Мускулите му бяха напрегнати, прекалено напрегнати, той дишаше учестено и шумно. И стискаше шперца и дръжката прекалено силно.

Нахлуването в чужди къщи не беше нещо, което той правеше много често напоследък. Някога беше добър в това, но уменията му бяха позабравени. Пъхна шперца между зъбите си и опъна пръсти. Ръцете му бяха в ръкавици. После опита отново. Шперцът се плъзна безшумно в ключалката. Той го натисна по-навътре и успя да помръдне езичето. Нищо.

Опита отново.

Трябваше да е достатъчно, но ключалката беше изключително неподатлива. Истината беше, че бягството на Лиз го беше разстроило силно. Как беше успяла да избяга от клетката си? Нито една преди нея не беше успявала. Нито една.

Каза си, че и по-късно можеше да се тревожи за това, как тя е успяла да избяга. Засега трябваше да му е достатъчно, че я е заловил и наказал, накарал да замълчи завинаги. Завинаги. Изразът на пълен ужас в очите й, когато я беше сграбчил за косата и извил главата й назад, беше все още в ума му. Тя се беше опитала да се бори, да вика, но беше прекалено слаба, а той — много бърз. Гърлото й беше меко като масло, в което потъна ножът му. Очите й, втренчени в неговите, се бяха разширили стократно и проблеснаха, когато почувства острието. Всичко свърши само за един кратък миг. Приглушеният й вик се превърна в гъргорене. Острият мирис на кръв изпълни ноздрите му. Едва успя да откъсне поглед от очите й, вече безжизнени и странно лъскави. Но макар моментът да беше кратък, удоволствието беше интензивно. Триумфът винаги беше такъв.

Но Кристи беше успяла да му се изплъзне, защото му се беше наложило да спре, за да се погрижи за Лиз. Не за дълго обаче. Оставаше още около час до зазоряване. Все още можеше да оправи нещата. Имаше достатъчно време.

Наложи се да остави тялото на Лиз на плажа, нямаше време да направи нищо друго. Тя беше първата от неговите жертви, която беше открита след преместването му на юг. Тревожеше се, че я намериха. Знаеше, че ще намерят следи за неговата самоличност. Тялото, също като мястото на престъплението, винаги издаваше.

Но какво щяха да покажат уликите, зависеше и от хората, които ги интерпретираха. Онова, което щяха да открият, нямаше да е достатъчно да го идентифицират. Освен ако Кристи не ги насочеше в правилната посока. Тогава може би щяха да се досетят кой е.

Ключалката най-после поддаде с леко метално клик, което прозвуча като изстрел от пушка в ушите му. Той го върна към другите инструменти, прикрепени с колан на кръста му, и се огледа с любопитство. Нощта беше тъмна, но изпълнена с шумове — крякането на дървесните жаби, далечният тътен на морето. Дърветата в двора шумяха, защото вятърът раздвижваше листата им. Близките храсти закриваха стъпалото, на което стоеше той. Наоколо нямаше никого. Помощта, която беше дошла прекалено късно за Лиз, си беше отишла и пътят пред къщата беше безлюден. Къщите и от двете страни бяха тъмни. Беше невъзможно дори да се доловят очертанията им, покрити от черното покривало на нощта.

Той завъртя бавно топката на вратата, внимаваше да не издаде никакъв звук, и влезе в къщата. Затвори след себе си и остана неподвижен за миг, напрегнал сетива, за да се ориентира в обстановката. Очите му се приспособиха бързо. Стоеше насред дневната. Точно пред него имаше врата, покрита със завеса. Двата края на завесата бяха леко осветени в жълто, което означаваше, че вратата води навън и лампата там е запалена. Той изсумтя. Като че ли тази светлина можеше да го спре или да го забави.

Кухнята беше вляво. Спалнята трябваше да е…

Чу шум и погледна рязко вдясно.

Беше звук, който би могла да издаде жена, изненадана от нещо — смесица от ахване и вик. Той се напрегна, готов да се нахвърли върху нея. Претърси с поглед мрака, но не успя нищо да види. Къде ли беше тя? Беше ли го видяла? Дали в този момент се опитваше да се скрие, да избяга?

Той замръзна на мястото си и се ослуша внимателно. Не чу стъпки, нито приглушено дишане, нищо, което да подсказва паническо бягство. След около минута напрегнато очакване чу нещо друго — несъгласувани, тихо измърморени, фрази. Последва скърцане на пружини и лекият шум на чаршафи. Той изпусна бавно дъха, който до този момент сдържаше. Шумовете на неспокойния сън? Почти сигурно. Викът? Може би тя имаше кошмари. И защо не? Беше открила Лиз. Беше видяла и него там, на плажа. Дали подсъзнанието й не възпроизвеждаше страха, ужаса й? Откри, че му харесва идеята той да е кошмарът от сънищата й. Дори в този момент да не сънуваше него, той можеше да гарантира, че ще присъства в следващия й.

На устните му заигра лека усмивка. „Знаеш ли какво, Кристи? Най-лошият ти кошмар вече е тук, в къщата ти.“

Погледът му падна върху телефона. Като предпазна мярка, беше прерязал външните жици, но съществуваше възможността тя да има един от онези проклети мобилни телефони. Той знаеше обаче, че невинаги е добре да се използват телефони, които не са местни, а нейният най-вероятно беше купен във Филаделфия или Атлантик сити. Не че той щеше да й даде възможност да го използва.

Започна да се движи внимателно. Давайки възможност на очите си да се адаптират, той прекоси дневната и стигна до вратата във формата на арка, която водеше към къс коридор без прозорци. Знаеше, че е къс, защото си позволи да включи фенерчето, което носеше винаги със себе си. Светна набързо и видя бели стени, бежова пътека. Две, три, четири врати — три спални и баня. Стъпките му въобще не се чуваха. Тръгна към спалнята в далечния край.

Тази беше единствената затворена врата. Знаеше, че тя е зад нея, без дори да погледне в другите стаи. Чуваше я как се върти в леглото, чуваше неспокойното й бълнуване, тежкото й дишане. Усещаше мириса на сапун, шампоан, на жена.

Дали беше будна? Това дори най-леко съмнение го накара да смръщи вежди. Ако не беше, значи спеше много шумно. Спря до вратата и долепи ухо до нея. Всичко, което чу, го убеди, че тя е заспала. Въобще нямаше да го усети, преди да я парализира с пистолета си. После тя ще е негова.

При тази мисъл, почувства как започва да се възбужда. Това убийство първоначално не беше замисляно от звяра, но звярът започваше да се вълнува. Чувстваше нарастващото напрежение, предчувствието. Кристи Петрино беше млада жена, привлекателна, от типа жени, които той харесваше. Сега, когато Лиз я нямаше, тя щеше да е другарче в игрите на Тери.

С тази щастлива мисъл, той се усмихна пред затворената врата и протегна ръка към бравата. Беше заключена. Е, този проблем беше лесен за разрешаване. Извади отново шперца и фокусира лъча на фенерчето в ключалката, после пъхна шперца в дупката.