Карън Робърдс
Опасно лято (32)

Глава 31

— Това чакане ме подлудява!

Кристи беше на плажа, лежеше върху хавлията и за разлика от другите туристи, които се наслаждаваха на водата, въобще не й беше забавно. Беше късен следобед два дни след като беше пристигнала Анджи с диамантите и до този момент абсолютно нищо не се беше случило.

Освен че беше осиновила бедния Марвин и не беше правила секс с Люк.

— Искаш да кажеш, че не се забавляваш?

Гласът на Люк беше тих и весел и сякаш галеше слуха й. Той лежеше върху собствената си хавлия на около трийсет фута зад нея и се надяваше, че това не се забелязва, тъй като плажът беше буквално претъпкан. Беше четвъртък и някакъв почивен ден, тъй като на плажа се бяха „изсипали“ и всички местни жители. Серийният убиец, който бродеше по плажовете, вече беше придобил национална известност, но май никой не стоеше вкъщи, прикован от страха, или поне така се струваше на Кристи.

— Знаеш ли, планът като че ли не дава резултат — измърмори недоволно тя, като гледаше право напред, както беше инструктирана. — И вече се уморих да бъда примамка.

Лежеше на една страна, подпряла главата си с ръце, облечена в цял, черно-бял бански, който беше избран от Люк по простата причина, че в него му беше най-лесно да скрие разни устройства. Малкото устройство беше скрито под гърдите й и улавяше всяка дума, която тя казва, и всяка дума, казана на нея. За нещастие, досега не се беше налагало то да работи за техния план.

— Отпусни се и се наслаждавай на гледката — посъветва я Люк.

— Знаеш ли какво? Лежа тук и гледам океана от два часа. Вълните прииждат, после се отдръпват. В това е цялата гледка.

— Добре, попадна точно в целта. За мое щастие, гледката е по-красива от моята гледна точка.

— Ти си точно зад мен.

— Да, но виждам хълмове и долини. Извивки. И много загоряла от слънцето кожа. Най-великолепните крака, които съм виждал някога в живота си. И секси дупе, което ме кара да искам да…

— Окей — каза тя и се обърна по корем — нарочно, за да зазвучат разни шумове в ушите му, причинени на устройството от статичното електричество. — Престани с това или се махам.

— Хей, говори по-тихо, че ми писнаха ушите!

— Така ти се пада!

— Довечера отново ли ще ме накараш да спя на пода?

— О, да. Можеш да разчиташ на това.

— Ти си твърда и непоколебима жена, Кристи Петрино.

— А ти си лъжец…

— Извинете, можете ли да ми кажете в коя посока е хотел „Кросуиндс“? — запита ги жена, която държеше за ръката малко момиченце. Кристи предположи, че вероятно в този скромен бански костюм прилича на жена на средна възраст, която може би знае истината.

— Нататък — каза тя и посочи с ръка. Жената й благодари и продължи да върви, стиснала момиченцето си за ръката. Двете избираха внимателно пътя си сред легналите на плажа тела, обсипали го като есенни листа.

— Изгарям вече — каза Кристи. — Лосионът ми против изгаряне като че ли се изпари още преди час. Не може ли поне да се потопя във водата?

— Едно потапяне и ще повредиш жицата. Освен това, ще трябва да дойда с теб и някой може да забележи, че сме заедно.

— Не мисля, че някой ни наблюдава.

— Може и да си права. Но може и да не си. Възможно е Майкъл да те забележи и да дойде да те заговори, вместо да изчака среднощната доставка на диамантите. Избирам плажа.

Е, добре, тя не можеше нищо да направи — беше обещала да му сътрудничи. Само мисълта за предстоящото телефонно обаждане караше кожата й да настръхва и тялото й да се облива в студена пот, което, като се имаше предвид горещината, може би не беше толкова зле.

— Добре, говори ми тогава. Кажи ми защо, според теб, Марвин те мрази?

Кристи отново се обърна на една страна и намести слънчевите си очила, после отново подпря глава на ръката си. В един от техните среднощни разговори — тревогата все така не й даваше възможност да заспи — Люк й беше признал истината за Марвин. Призна й също, че го е заключил в банята си. Първото, което Кристи направи на следващата сутрин, беше да го спаси. И сега той свикваше с живота в нейната къща.

— Не знам защо този проклет котарак ме мрази. Знам само, че е така.

— И откъде знаеш? Той да не би да може да говори?

— Погледът му го издава.

Кристи се засмя.

— Истина е. Кълна се в живота на баба си.

Кристи отново се засмя.

— Ти въобще имаш ли баба?

— Разбира се, че имам баба. Също така имам майка и по-малък брат.

— Нямаш баща?

— Той умря малко след като влязох във флота. Преди десет години.

Кристи знаеше какво е да загубиш баща.

— Съжалявам.

Измина секунда.

— Значи си бил във флота? Наистина ли?

— Какво искаш да кажеш с това „наистина ли?“ Да, наистина. Не съм ти казвал нито една лъжа от… — Гласът му заглъхна — като че ли опитваше да си спомни.

— Откакто те хванах във всичките тези лъжи? — запита го сладко Кристи.

— Да, май че оттогава — каза той.

— Окей, бил си във флота — каза Кристи. — И какво си правил после?

— Завърших колеж. После завърших право.

Кристи си пое остро въздух. Едва се сдържа да не се обърне, за да го изгледа гневно, с което да изрази възмущението си.

— Пак лъжеш…

— Не, наистина. Университетът „Еймъри“. После станах един от ФБР.

— Това ли е истината? — запита тя подозрително.

— Скъпа, трябва да ти кажа, че липсата ти на доверие ме наранява.

Кристи изсумтя, с което изрази мнението си по въпроса.

— Къде са майка ти и брат ти сега? Близък ли си с тях? Виждате ли се често?

— Майка ми е учителка. Тя все още живее в Атланта, в къщата, в която съм израснал — виждаш ли, аз наистина съм адвокат от Атланта, не лъжа толкова много, колкото мислиш ти — и я виждам, когато мога, по празниците, при специални случаи, понякога и през уикендите. Да, много сме близки. Брат ми е на трийсет години, аз съм на трийсет и две, между другото, и е зъболекар. Достатъчно сме близки, но всеки път той иска да преглежда зъбите ми, затова понякога го избягвам.

Кристи се засмя.

— Знаеш ли какво? Смехът ти е почти толкова секси, колкото и краката ти.

— Това е то — каза Кристи и отново легна по корем. — Изчезвам оттук!

— Ох, ухото ми! — изплака той. После, когато тя се изправи и понечи да прибере хавлията си: — Не, почакай, вземам си думите обратно. И го казах само защото краката ти са наистина, наистина много секси.

Сега Кристи можеше да го види, излегнал се на пясъка зад нея, подпрял главата си с ръка, полуусмихнат дяволито.

По бански, той изглеждаше толкова великолепно, че дъхът й спря. Беше наистина като древен бог със златната си коса и загоряла кожа, с приятно закръглени мускули. И тя го пожела само докато го гледаше. Ставаше все по-трудно да помни, че той има склонността да лъже, но жицата, впита между гърдите й, го напомняше достатъчно ясно. Откакто се бяха срещнали, той създаваше свят на илюзии. Да, беше много привлекателен и тя не се изненада да види, че две момичета зад него го гледат с копнеж, докато мажат телата си с лосион. Но въпреки красотата си той оставаше илюзия.

Истината беше, че работеше упорито по случая си още от самото начало, както продължаваше да работи и в момента. Другото беше просто дегизировка — така, както вълкът се преструва на агне, за да може да отмъкне най-тлъстата овца. Под повърхността, той беше федерален агент, и готов да направи всичко, за да залови престъпника.

Нямаше никакви скрупули да я използва. Въпреки сладките му приказки, истината беше, че за него тя беше средство към крайната цел. И тя трябваше да го помни, освен ако не искаше за нея това да приключи с разбито сърце.

— Изглеждаш добре, бейб — каза той в ухото й, когато мина покрай нея.

Тя сви устни. Едва се сдържа да не се държи като дете — да ритне малко пясък в очите му.

Докато стигнат до къщата, Кристи вече се беше вкиснала доста. Знаеше, че Люк я следва на дискретно разстояние и наблюдава всяко нейно движение, но пак не можеше да се отърве от дразнещата нервност, която й беше постоянен придружител през последните няколко дни. Откри, че подскача при всеки неочакван звук или неочаквано леко движение, а чувството, че я наблюдават, беше толкова силно, че го усещаше с кожата си като докосване. Разбира се, че беше наблюдавана — от Люк, от камерите, по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Сигурно това дразнеше шестото й чувство, което никога не грешеше. Но като знаеше, че там някъде броди човек, който иска смъртта й и вече два пъти се е опитвал да отнеме живота й, беше непрекъснато нащрек.

Фактът, че се беше влюбила силно в мъж, който скоро можеше напълно да излезе от живота й, беше само върхът на айсберга.

Като стигна до входната врата, погледна, без да иска, през стъклото и се закова на място. Това, което видя, изби всяка друга мисъл от главата й. Анджи и приятелките й бяха отишли да пазаруват, придружени от Гари. Сега се бяха върнали. Гари седеше на един висок стол пред бара в кухнята, наметнал раменете си с чаршаф. Анджи и Амбър се суетяха около него, а Максин приближаваше чифт сребристи ножици към косата му. Яркочервени коси падаха върху чаршафа като есенни листа по време на буря. Челюстта на Кристи увисна.

— О, мили боже! — каза тя и отвори вратата.

— Какво има? — Гласът на Люк погали, макар и дрезгав, ухото й.

— Няма да повярваш!

— По дяволите.

Като издърпа слушалката от ухото си и свали жицата от тялото си, Кристи влезе и затвори вратата след себе си. Погледът на Гари срещна нейния в мълчалива молба за помощ. Трябваше й минута, за да осъзнае, че той е свалил очилата си.

— Какво правите? — запита тя.

— Придаваме на Гари съвсем нов облик — каза Амбър и се огледа неловко.

— Това е нещо като онези предавания на живо по телевизията — обясни Максин, докато продължаваше да движи ножиците около главата на Гари.

— Трябва да видиш новите му дрехи — намеси се в разговора Анджи.

— О, мили боже! — каза Кристи отново, когато й стана ясно, че Гари е изгубил поне половината от гъстата си коса. Погледът й срещна този на Гари. — Ти доброволно ли се съгласи, или беше принуден?

— По малко и от двете. — Той й се усмихна измъчено.

— О, Гари! — въздъхна Кристи с нескрито съчувствие. Той също беше лъжец, но не толкова голям, колкото Люк, и в този момент тя наистина му съчувстваше. Беше очевидно, че е попаднал в центъра на сили, които му е трудно да контролира.

— Всичко е наред — каза той с вида на човек, който е решил да бъде смел до края.

— Да, можеш да се обзаложиш, че всичко е наред — каза Максин, без да прекъсва движението на ножиците, като звучеше леко обидена. — Трябва да знаеш, че съм професионална фризьорка. Ако беше отишъл в салон, щеше да плати шейсет долара за прическата си.

Входната врата се отвори леко. Кристи погледна тревожно натам и видя Люк, който се задъхваше и се потеше. Със слънчеви очила в ръка, по бански и тениска, преметнал хавлия през рамо, той я погледна и тя видя в очите му странно изражение.

— Максин подстригва Гари. Модна прическа — обясни тя.

Гърдите на Люк видимо се повдигнаха. Той най-после затвори уста. Кристи срещна светналия му поглед с невинна изненада, после се усмихна широко, като разбра, че беше тичал по целия път от плажа, защото беше помислил, че тя е в опасност. Присви очи, заподозрял някаква опасност за нея, и около тях се образуваха бръчици.

— Аз също бях изненадана — каза тя.

— Здравей, Люк — каза Гари едва чуто.

Погледът на Люк се спря на Гари. Той го гледа втренчено един миг, после се усмихна бавно, широко. Максин остави ножиците.

— Амбър, подай ми гела — каза тя.

Амбър й го подаде. Максин изстиска малко количество от тубичката и го разтри на ръцете си. После пристъпи пред Гари и прокара длани през косата му. Люк влезе и затвори вратата след себе си.

— Voila! — възкликна Максин и свали чаршафа от раменете на Гари с жеста, с който фокусниците изваждат зайчето от шапката. Отстъпи встрани и Гари, който изглеждаше замаян, се изправи. Настъпи миг на пълна тишина. Косата на Гари беше къса и разбъркана, стърчеше във всички посоки, какъвто беше най-новият моден стил. Той беше облечен в кожени сандали, панталони в цвят каки с дължина до под коляното и яркосиня хавайска риза върху свободна тениска. Изглеждаше добре. Изглеждаше страхотно. И определено не приличаше на Гари.

— Невероятно! — каза Амбър, очевидно впечатлена.

— Да, наистина, добра работа, Максин — добави Анджи.

— Наистина ли мислите така? — Гари изгледа и двете с очевидна несигурност. Погледът му се спря първо на Кристи, а после — на Люк, застанал зад нея.

— Изглеждаш страхотно, Гари.

Кристи наистина го мислеше. Той не беше красавец и никакви прически и дрехи не можеха да го превърнат в такъв, в магнит като Люк, но странният му и непохватен външен вид определено си беше отишъл. Сега Гари можеше да се разхожда под ръка с Амбър и Максин и да изглежда между тях така, сякаш мястото му е там.

Люк се усмихваше широко, докато оглеждаше Гари от главата до петите.

— Изглеждаш добре, човече — каза той.

Гари понечи да каже нещо, но откъм телевизора се чу сигналът, предхождащ новините. Всички погледи се насочиха към него.

Репортер стоеше пред скромна къща, оградена с жълта полицейска лента. На заден фон се виждаха полицаи и други служители на реда.

— Току-що ни информираха, че може би са открили серийния убиец, който тероризира жените по крайбрежието. Извикана в къща в Нагз Хед от човек, който чул изстрели в ранните утринни часове, полицията попада на сцена, за която един от полицаите каза, че е като от филм на ужасите. Заподозреният, мъж, чиято самоличност полицията още не иска да съобщи, очевидно се е самоубил в къщата. Останките на поне пет жертви са открити досега. Полицията вярва, че може би има и още. Сега властите работят, за да потвърдят самоличността на жертвите. Части от дрехи и лични вещи, открити сред телата, карат властите колебливо да идентифицират жертвите като изчезналите жени.