Карън Робърдс
Опасно лято (29)

Глава 28

— Помощ! — изпищя Кристи с всичките сили на дробовете си, когато Люк я хвана.

Гари я беше забавил достатъчно, та да може Люк да я хване. Запушил устата й с едната си ръка, той я влачеше обратно към спалнята. Кристи се извиваше като червей, но не можеше да се освободи — беше я хванал здраво през гърдите, като с това неутрализираше и двете й ръце.

— Сестра й идва — каза Гари с нескрита тревога. — Какво ще правим?

— Излъжи я нещо. Говори за времето. Разменете си готварски рецепти. По дяволите, не знам. Импровизирай.

— Но какво да й кажа, ако иска да види Кристи?

— Кажи й, че не може да ни безпокои. Кажи й, че сме се отдали на следобедната си дрямка.

С тези думи, Люк успя да я вкара в спалнята и затвори вратата с рамо, после я влачи през цялата спалня чак до банята и затвори и тази врата. В малкото пространство беше тъмно като в пъкъла, но той успя да натисне ключа с единия си лакът. Кристи запремигва в банята, която беше близнак на нейната до най-малката подробност. Той успя да пусне водата от чешмата явно за да заглуши всички шумове, които биха могли да произведат.

Като например заплахите, които тя изричаше, но които дланта му заглушаваше.

Беше повече от ясно, че той няма да й позволи да отиде никъде. Когато го разбра, Кристи престана да се съпротивлява. Застина в ръцете му, престана да изрича заплахи с надеждата, че ще успее да го заблуди. Щеше да даде на Анджи няколко минути, а после щеше да захапе ръката на Люк като немска овчарка.

И да вика с всички сили, ако ще дробовете й да се пръснат.

Той я наблюдаваше в огледалото над мивката и тя го разбра, когато погледна неговото отражение. Широките му рамене доминираха над нейните, а косата му блестеше като златна монета на светлината на лампата. А нейните очи блестяха диво. Да, тя беше побесняла от гняв. И това беше добре, защото гневът притъпяваше болката. Всичко е било лъжа…

Погледите им се срещнаха в огледалото. Кристи присви очи. Той въздъхна.

— Виж, ще сваля ръка от устата ти. Ако запищиш и сестра ти те чуе, ще се наложи да й кажа кой съм и тогава тя ще бъде замесена в това независимо дали го искаш или не. Това ли искаш?

Кристи го гледаше втренчено, но думите му започнаха бавно да достигат до съзнанието й. Господи, тя не беше помислила за това! Планът й можеше наистина да има катастрофални последици. Последното, което искаше, беше да замеси Анджи.

Той явно беше разбрал израза на очите й.

— Тя е твоя сестра. От теб зависи дали ще викаш или не.

Като я гледаше в огледалото, Люк бавно вдигна длан от устата й. Беше повече от ясно, че тя не е сигурна какво да направи. Усещаше напрежението в неговото тяло, чувстваше топлината му, знаеше, че тежестта на тялото му в момента е концентрирана в петите — в случай че се наложи да действа. Беше я хванал здраво, но не толкова, че да я нарани. В същото време не оставяше у нея никакви съмнения относно силата си. Както беше помислила и преди, русите му къдри и ясните му сини очи заблуждаваха.

Както и всичко у него. Никога не би предположила, че с тази външност на герой от сапунен сериал той е агент от ФБР.

Да, каква глупачка беше!

— Върви по дяволите! — каза тя мило на отражението му.

Устата му се изви в горчива гримаса.

— Господи, Кристи, не можеш ли да разбереш най-сетне? Съжалявам!

— Не е достатъчно. И си свали ръцете от мен.

— Добре. Можеш да си упорита, колкото искаш. — Той я пусна и отстъпи крачка назад като внимаваше обаче да е между нея и вратата. Пъхна ръце в джобовете на дънките си и се залюля на пети. — Пак за протокола, онова, което се случи между нас… няма нищо общо с опитите ми да измъкна информация от теб.

Кристи смръщи заплашително вежди.

— Между нас нищо не се е случило. И няма да се случи.

Очите й святкаха. Той въздъхна.

— Мислиш ли, че можеш да ме изслушаш за минута?

— О, да. — Кристи скръсти ръце на гърди и го изгледа гневно. — Слушам те. Кажи ми още лъжи.

Той стисна устни нетърпеливо.

— Добре, да, излъгах. Признавам. Кажи ми какво друго се предполагаше, че трябва да направя. Да ти се представя? Нямаше как да се случи. Аз съм агент от ФБР, за бога, а ти беше под мое наблюдение. И да не забравяме защо — защото си работила за мафията.

— Нима се опитваш да ме убедиш, че вината за твоите лъжи е моя!! — Тя отново беше обхваната от пристъп на гняв.

— По дяволите, Кристи, казвам, че просто си вършех работата.

— О, колко оригинално! Това извинение е старо като света, толкова изтъркано, че дори вече не се опитваме да го използваме в съда.

Той отново въздъхна.

— Виж, не съм имал намерението да те лъжа. Ти дори не трябваше да ме видиш. Ако не ме беше хванала в двора си, никога нямаше да разбереш, че те наблюдавам. Трябваше да разбереш за моето съществуване само ако се наложеше да те арестувам.

Сърцето на Кристи прескочи един удар. Тази възможност никога не й беше хрумвала.

— Да ме арестуваш?

— Да, да те арестувам. Ако не намерехме Де Палма чрез теб, следващата стъпка щеше да е да те арестуваме и да ти предявим обвинение. Това обикновено върши работа. За да избегнат затвора, хората обикновено казват всичко, което знаят.

Като премисли думите му, Кристи пак изпадна в ярост.

— И така, ще ме арестуваш ли? О, не се налага, нали? Ти вече измъкна достатъчно информация, като преспа с мен.

— По дяволите, Кристи…

Той протегна ръце към нея, но тя бързо отстъпи и ги избегна. Беше до такава степен изпаднала в гняв, че въобще не изпитваше болка от това, че той я беше използвал.

— Не ме докосвай. Никога вече не ме докосвай.

Изражението на Люк изведнъж стана мрачно.

— Твърдо си решила да ме изкараш лошо момче, нали? Добре. Аз съм лошото момче. Но се любих с теб, защото и двамата го искахме. По никаква друга причина. Нямаше кой знае каква полза от следенето ти. През по-голямата част от времето се наслаждавах на дупето ти.

— О, така ли? — Кристи присви очи. — Забравих ли да ти благодаря? Е, извини ме. Маниерите ми май не са много добри.

Тя си пое дълбоко въздух. Трябваше по някакъв начин да овладее гнева си. Трябваше да възвърне спокойствието си, за да може отново да застане лице в лице с Анджи, без да се издаде. А Анджи я познаваше прекалено добре и за да мине всичко гладко, тя щеше да има нужда и от актьорските си заложби.

— Просто за протокола — каза тя на Люк. — Мисля, че си лъжец, и ако отново се опиташ да ме доближиш, ще отрежа пениса ти и ще го напъхам в гърлото ти.

Тя му се усмихна — бърза и ядосана, лисича усмивка, която беше по-скоро показване на зъбите, отколкото проява на някакви чувства.

— О, уплаши ме, коленете ми се разтрепериха!

Люк се усмихваше леко и Кристи разбра, което я ядоса още повече, че той намира това за забавно.

— Присмиваш ли ми се? — запита тя.

— Не. Абсолютно не. Изгони тази мисъл от главата си.

Усмивката изчезна от устните му, но не и от очите му.

Той я хвана за лактите и я дръпна към себе си.

— Красива си, знаеш ли? Луд съм по теб. Грешка беше да те излъжа, не трябваше да го правя и никога вече няма да го направя. Прости ми. Моля те.

Той наведе глава с очевидното намерение да я целуне. Очарована, омагьосана, без да иска, тя го гледаше право в очите, докато той свеждаше глава към нея. Очите му бяха нежни… И тази нежност почти я накара да омекне. Докато не си спомни, че той лъже с такава лекота, с каквато диша.

— Когато адът замръзне!

Ядосана от слабостта си, тя го удари в корема, той се преви и докато се мъчеше да си поеме въздух, тя успя да излезе от банята.

— Чакай. Спри. Чакай.

Добре, значи не беше го ударила достатъчно силно или той имаше черва като от желязо. Следващият път, когато се опиташе да я целуне, щеше да го удари наистина силно.

— Стой далеч от мен! — каза тя и се затича към вратата на спалнята.

Той я хвана през кръста и се завъртя с нея, така че двамата се отдалечиха от вратата. Притисна я към стената, приковал ръцете й над главата. Тялото му, силно и тежко, преграждаше пътя й. Той я притискаше към стената, с което напълно я обездвижваше.

— Споменах ли, че ме възбуждаш? — каза той, без да откъсва очи от нейните.

Тя го изгледа с ненавист. При тези обстоятелства, фактът, че чувствата им бяха взаимни, никак не го правеше по-скъп за нея.

— Споменах ли, че си по-добър в леглото от Майкъл? — Гласът й беше сладък като захар.

Очите му проблеснаха, клепачите му се спуснаха и целият му вид излъчваше сласт, която я караше да го желае и в същото време да иска да го убие.

— Да, като че ли си спомням нещо такова.

По-вероятно беше да го убие.

— Излъгах.

— Не.

Самодоволството в гласа му я накара да стисне зъби. Само мисълта, че Анджи може би е наблизо и може да ги чуе, я спря да не го ритне с колене в слабините. Или да започне да го обижда високо, като каруцар. Трябваше да държи нещата под контрол. Анджи щеше да страда най-много, ако всичко се разбере. Не можеше да позволи и Анджи да се забърка в това.

Люк я гледаше. Тя го изгледа гневно в отговор.

— Още не си готова да ми простиш, нали? — запита той с въздишка.

— Повярвай ми, никога няма да ти простя.

— Чудесно. Ядосвай се, тогава. Аз още ще съм луд по теб, когато го преживееш.

— Можеш да млъкнеш. Пет пари не давам какво ще кажеш.

— Наистина е така.

— Аха. Искаш ли вече да ме пуснеш да си вървя?

— Ще отрежеш ли интимните ми части с нож? Устните му бяха извити в лека усмивка. Около очите му се бяха образували леки бръчици, които бяха много секси.

— Нямам нож.

За нещастие.

— Тогава, предполагам, че засега съм в безопасност. Той я освободи, но застана между нея и вратата на спалнята. Скръсти ръце на гърди и спокойно се подпря на нея. Ясно беше, че няма да я пусне.

— Можеш ли да се отместиш от вратата? — Тя говореше учтиво, защото не искаше да направи сцена.

— След малко. Сега, когато играта се промени, мисля, че трябва да обсъдим някои основни правила. Номер едно, няма да се отделяш от мен.

— О, да. Ще се отделям. Като например сега. Ще се отместиш ли, моля те?

Люк стисна челюсти.

— Скъпа, това не подлежи на обсъждане — отсега нататък ще правиш точно това, което ти кажа.

Решението й да се държи прилично беше подложено на изпитание.

— Не.

Той започна да я изучава с поглед.

— Знаеш ли, ако не ми сътрудничиш, имам два избора — мога да те взема под попечителство или мога да те арестувам.

Тя разбра, че очите му имат изражение, което досега не беше виждала. Бяха твърди, решителни, безмилостни. Това беше истината, най-после осъзна тя. Той беше преди всичко ченге, което си върши работата. И тя беше част от тази работа.

— Не. О, не.

Кристи изстина, когато най-после напълно разбра кой е той. Чичо Винс й беше дал ясно да разбере, че ако отиде при властите, подписва смъртната си присъда. Този път властите бяха дошли при нея, но едва ли някой щеше да си даде труд да направи разликата. Паниката я завладя и гласът й стана остър.

— Не разбираш какво направи, нали? Ако те открият кой си, ако само помислят, че сътруднича на ФБР, ще ме убият.

Той стисна устни.

— Ако случайно не си забелязала, някой и без това се опитва да те убие.

— Може и да не е от мафията. Може и да е онзи сериен убиец, за когото писаха във вестника.

— Наистина ли мислиш така?

Кристи си пое дълбоко дъх.

— Не знам. О, господи, не знам.

— Аз също не знам, но работя по въпроса упорито. Искам да разбера. А междувременно, ти няма да се отделяш от мен, докато не те измъкна оттук.

— Да ме измъкнеш оттук? Не мога да тръгна. О, чакай, забравих, че ти не знаеш. Чичо Винс ме изпрати тук, за да занеса едно куфарче до хотел „Кросуиндс“. Не знам какво имаше в него, но то беше причината да съм на плажа онази първа нощ. Сделката беше — ако направя това за тях, ще ме оставят на мира. После второто телефонно обаждане. Беше същият мъж — онзи, който ми каза къде да занеса куфарчето. Каза, че скоро ще ми се обадят за втора поръчка. Предполагам, че пак ще трябва да занеса нещо някъде. Не мога да мръдна оттук, докато не свърша работата.

— Хей, аз те наблюдавам, помниш ли? Знам всяко твое движение, откакто си тук. И съм чул всяко твое телефонно обаждане. Знам какво става. Всичко това може да върви по дяволите. Макар много да искам да те използвам като примамка за Де Палма, това става прекалено опасно. Няма да стоиш и да чакаш поредния опит да те убият. Ще направя постъпки за попечителство, което ще бъде уредено може би за няколко часа. И ще те измъкна оттук.

— Люк. — Кристи си пое дълбоко дъх. — Както казах и преди, трябва да бъдеш реалист. Ако се опитват да ме убият, те ще успеят, независимо колко време ще им е необходимо, независимо къде съм. Израснала съм с тези хора, знам как работят. ФБР не би могло да ме защити. Ти не можеш вечно да ме защитаваш.

Беше вярно. Знаеше го тя, знаеше го и той. Виждаше се в израза на очите му.

— Ако свърша тази последна работа за тях, може и да ме оставят на спокойствие. Както и семейството ми.

Люк стисна устни.

— Като се има предвид какво знаеш? Няма такава възможност.

Кристи го погледна и си спомни Франки. И осъзна страшната истина.

— Да — каза тя и направи гримаса. — Май е време и аз да стана реалистка.

Очите му бяха извънредно сериозни.

— Мога да те включа в програмата за защита на Бюрото. Нова самоличност, нов живот.

Тя не искаше нова самоличност. Не искаше нов живот.

— Ами мама? Ами Анджи? А Никол и децата? Можеш ли да ги включиш в програмата?

Изражението на лицето му й отговори: Не.

— Не мисля.

Не че това всъщност имаше значение. Всички членове на семейството й имаха свой собствен живот — приятели, работа, училище, обществени ангажименти. Бяха голямо семейство, общуваха с много хора, бяха много близки един с друг, бяха предани и на своите по-далечни роднини. Като си помислеше, че може завинаги да напусне този свят, сърцето на Кристи се свиваше. Не можеше да ги напусне, още по-малко — да ги остави в опасност. Нямаше как да се случи.

— Добре — каза тя, като всъщност мислеше на глас. — Ако онзи, който се опитва да ме убие, е наемен убиец, дори да го заловиш, това няма да е достатъчно. Те ще продължават опитите си. Никога няма да съм в безопасност, независимо къде се намирам. Ще ме намерят. Аз виждам нещата така. Имам две възможности. Мога да изоставя семейството си и всичко, което обичам, и да прекарам останалата част от живота си, като се оглеждам през рамо, или мога да остана тук и да се боря. Ако хванеш Майкъл и ако може да си спести години затвор, той ще каже всичко. Ще завлече цялото семейство Масериа към дъното със себе си, но няма да пожелае да прекара двайсет години в затвора.

— Да. — Очите на Люк бяха непроницаеми в момента. Беше невъзможно да се каже какво мисли. — Аз също бих постъпил така.

Стомахът на Кристи се сви. Тя сложи длани на горната част на ръцете си и се опита да прогони студа, който сякаш проникваше в цялото й тяло. Всъщност никак не й се искаше да започва борба срещу семейство Масериа.

— Ако семейство Масериа е заплашено от пълен крах, аз съм свободна. Ще бъда най-малкият им проблем.

— Кристи…

Виждаше се накъде клони разговорът. Тонът му го издаваше. Сърцето на Кристи започна да бие тежко. Устата й пресъхна. Трябваше да навлажни устни, преди да заговори.

— Планът ти беше да ме използваш, за да заловиш Майкъл. Не виждам причина да го променяме. Ще изчакаме да се обадят за доставката и ще занеса пакета там, където поръчат. После ти ще проследиш пакета до Майкъл.

— Не. О, не. И в тази работа няма „ние“. В нея съм аз, федералният агент. А ти си пазеният от мен свидетел, когото скоро ще приберем на сигурно място.

— Не можеш да ме защитиш и го знаеш. Както и да е, това е твоят план. Единствената разлика е, че сега и аз съм замесена в него.

— Е, но нещата се промениха, откакто съставих плана.

— Какво се е променило? — запита тя предизвикателно.

Челото му се набръчка. Той я изгледа твърдо.

— Аз се промених. Ти се промени.

— Как?

— Искаш да знаеш как? — Той стисна устни. — Ето как.

Той я прегърна здраво и я целуна страстно. Устните му бяха сигурни, когато намериха нейните, че няма да бъдат отхвърлени.

За миг, миг на слабост, Кристи не успя да устои. Изненадана, тя се разтопи в ръцете му, отдала се на инстинктите си, омагьосана от топлината на устните му, от тяхната жажда за нейните. И го целуна в отговор, като го прегърна здраво през врата, притисна се в него и почувства трепетна възбуда чак до върха на пръстите.

После си спомни, че това е само още един от онези мъже, които всъщност не познава. Люк Рандолф, адвокатът, който я беше накарал да се смее в тази седмица, която беше за нея личен ад, мъжът, в чиито прегръдки се чувстваше в безопасност, мъжът, който я възбуждаше толкова силно, че това я смущаваше, не съществуваше. Този мъж беше Люк Ранд, агент от ФБР.

Достатъчно се е влюбвала в илюзии. Всеки път, когато се влюбеше, това се оказваше несигурно като сапунен мехур. Нямаше да се случи пак.

Тя отдели устните си от неговите и се откъсна от прегръдката му. Клепачите му бяха натежали от желание, той нямаше сили да направи каквото и да е, освен да я гледа как се отдръпва от него.

— Ето защо — каза той тихо.

Кристи си пое дълбоко дъх, за да успокои дишането си, което беше на пресекулки. Един дълъг миг те просто стояха и се гледаха. Глупавото й, изпълнено с копнеж, тяло, искаше да се върне в прегръдките му. Искаше да се люби с него още веднъж, пък макар и за последен път. За щастие, умът й беше хладен и неподвластен на сексуалното желание.

— Кристи… — Той отново протегна ръце към нея.

— Не — каза тя остро и отстъпи назад. — Люк Рандолф, прекрасният адвокат, с когото правих любов, не съществува Теб не те познавам. Ще ти помогна да хванеш Майкъл, а ти ще запазиш живота ми. И това са нещата между нас, нищо повече.