Карън Робърдс
Опасно лято (12)

Глава 11

Като проследи дискретно Кристи до тоалетната, Люк пое добре пресметнат риск и реши също да се отбие до тоалетната. Знаеше, че няма много време, вълнуваше се и бързо търсеше място, откъдето ще може да наблюдава Кристи, когато тя излезе — когато тя се появи тичешком като изстреляна от катапулт — и буквално връхлетя отгоре му.

По дяволите.

— Хей! — каза той, хвана я за лактите и тя изненадано вдигна поглед. Същевременно тялото й се извъртя безпомощно и дупето й опря в земята. Ако можеше, той би предотвратил падането й, защото не искаше да й причинява никаква болка. Мислеше, че случилото се снощи й е достатъчно. Само че той нямаше никаква представа, че някой ще се опита да влезе в къщата и да отнеме живота й. Очакваше по-скоро приятелят й да се появи и да се свърже с нея. Късметът не ги спохождаше често напоследък, но чашката за кафе от „Старбакс“ беше малък проблясък — на нея имаше непълен отпечатък от палеца на Майкъл де Палма. Разбира се, чашката можеше да е останала в колата и след като Де Палма е слязъл от нея и е поел някъде другаде, преди неизвестно колко време, и можеше да е изхвърлена от някого от партньорите му, но Люк беше готов да се обзаложи, че Майкъл е на острова.

— Л… Люк.

По някаква неизвестна нему причина, тя сведе поглед към краката му. После вдигна рязко глава и погледът й срещна неговия. По лицето й се изписа калейдоскоп от емоции, но той забеляза единствено, че големите й красиви очи са потъмнели от страх. Мускулите му се напрегнаха. Досега нищо хубаво не се беше случило на това момиче.

— Какво има?

Устните й затрепериха и тя хвърли уплашен поглед през рамо.

— Мисля… Мисля, че той е в тоалетната. Мъжът от снощи.

Тя трепереше, очевидно уплашена до смърт. Той погледна през рамото й към вратата, през която току-що беше излязла.

— Чакай тук — каза й остро.

Остави я и влезе в дамската тоалетна. Не го посрещнаха с възмутени писъци, което беше облекчение, но за това имаше причина — нямаше никого в помещението. Той провери внимателно всяка кабинка, после откри, че има и задна врата. Осъзна, че Кристи отпред е сама и побърза да се върне при нея. Тъкмо отваряше предната врата и жена на около шейсет години се блъсна в него, спря се и отвори широко уста.

— Съжалявам, сбърках тоалетната — измърмори той бързо извинение, докато жената го гледаше с нескрито възмущение.

Кристи се беше свила до боядисаната в жълто циментова стена, която скриваше от поглед останалите помещения. Погледът му я обхвана от главата до петите и впечатлението отново беше за същество, изпълнено от неистов ужас. Не можеше обаче да не забележи и колко секси е тя. Той автоматично отбеляза подробностите — права кафява коса, втъкната зад ушите, кожа, влажна от горещината, бръчка на загриженост и тревога между веждите, меки розови устни, леко раздалечени, за да може тя да си поема бързо и плитко въздух, гърди, които бързо се повдигат и спускат и няма как да не привлекат вниманието на всеки мъж, ценител на жените. Без да иска, той забеляза как тениската й приляга към пълните й гърди, как очертава и превръзката на раната й и зърната на гърдите й, колко е стройна и колко дълги са краката й, разкрити от късите панталони, колко е красива.

Също така забеляза, че лицето й е пребледняло, а очите — подивели от страх.

— Там няма никой — отговори той на напрегнатия поглед, с който тя го посрещна.

— Не може да бъде.

— Има и задна врата. Хайде.

Тъй като бързаше, но не искаше да я остави сама, той я хвана здраво за китката и я задърпа след себе си. Заобиколиха сградата, за да видят дали от другата страна няма човек, който бързо да се отдалечава. Тя вървеше с него без колебание и той имаше впечатлението, че се радва да не е сама. Или може би се радваше на неговата компания.

Изпитваше силно желание да я защитава. Каквото и да беше — или да не беше — направила, беше очевидно, че в момента здравата е загазила.

— Какво правиш? — запита тя, когато спряха до една боклукчийска кофа, а той заслони очи с длан и внимателно се огледа.

Той не знаеше как се е случило, но пръстите им бяха преплетени. Кожата й беше нежна като сатен, а това го наведе на мисълта, как я беше държал в ръцете си снощи и какво беше усещането за нейното тяло. Кожата на голите й крака също беше нежна като сатен, тялото й беше топло и твърдо и много женствено в онзи червен халат…

„Не мисли за това“, предупреди той сам себе си. Трябваше непрекъснато да си напомня, че в играта на котка и мишка, която играеха с Майкъл, тя имаше ролята на примамка за мишката.

— Все още би трябвало да можем да го видим, ако е излязъл през задната врата.

— Не е тук — каза тя и като че ли беше наистина сигурна.

Той огледа възможните заподозрени и трябваше да се съгласи, че тя вероятно е права. Виждаше се само едно момиче в тийнейджърска възраст със слушалки на главата, възрастна двойка, която ядеше сладолед до една от масите за пикник, поставени под близките дървета, и разносвач, който буташе количка, натоварена с кутии, по бетонния тротоар към магазина за сувенири. На пръв поглед, разносвачът изглеждаше като вероятност, но беше чернокож, докато, според Кристи, нападателят й беше бял.

— Възможно ли е да е отишъл в мъжката тоалетна? — Кристи гледаше обратно към сградата. Люк се огледа и видя, че мъжката тоалетна също има задна врата.

— Ще проверя.

Люк внимателно освободи пръстите си от нейните и се върна да търси мъж с яко телосложение, среден ръст и тъмна коса — нейното описание на психопата от снощи — но беше почти сигурен, че е закъснял. Ако онзи наистина беше проследил Кристи в дамската тоалетна, а после се беше скрил в мъжката, сигурно отдавна си беше отишъл. Така, както тичаше, тя се е издала, че го е видяла. Едва ли той щеше да се мотае наоколо и да чака да бъде заловен.

Беше прав. Единственият човек там беше много слабо момче, което спокойно уринираше. Люк подаде глава през вратата и се огледа набързо, но не видя нищо подозрително. После се върна при Кристи.

Тя стоеше близо до кофата с ръце, скръстени на гърдите, и се оглеждаше предпазливо наоколо.

— Нищо — каза той, когато отиде при нея. — Искаш ли да извикаме шерифа?

Тя като че ли се поколеба, но поклати глава. После вдигна поглед към него с израз, който беше зловещо близо до подозрение.

— А ти какво правиш тук? — запита тя. Той буквално усещаше как издига бариери около себе си, как се отдалечава от него и се затваря в себе си, как предпазливостта й нараства.

Не беше глупаво това момиче.

— Същото като теб, предполагам. Разглеждам маяка. Хей, туристите винаги правят нещата, които се очакват от тях, нали?

Той й се усмихна и се надяваше, че усмивката му е едновременно невинна и чаровна. Отговорът не беше кой знае колко умен, но не можеше да й каже истината — че срещата й при маяка беше най-добрата възможност, която му беше останала. Наблюдаваше я от пристигането й с надеждата някой — ако имаше късмет самият Де Палма или някой много близък негов „сътрудник“ — да се появи. Беше изпуснал обаче мъжа от тоалетната — ако такъв имаше и тя не беше си изгубила ума — и това го правеше нервен. Какво още щеше да изпусне?

Тя не изглеждаше напълно убедена, което никак не беше изненадващо. Той също нямаше да е удовлетворен от такъв отговор. Успя да насочи вниманието й в друга посока, като побърза да каже:

— Ще ми кажеш ли, съвсем точно, какво се случи в дамската тоалетна?

Номерът свърши работа. Очите на Кристи проблеснаха, тя се огледа бързо наоколо и отново доби крайно уплашен вид.

— Видях ботушите му. Черни работни ботуши, оръфани при пръстите. Бях в кабинката, погледнах под вратата и го видях да минава.

Тя потрепери. Сега Люк разбра защо беше свела поглед към краката му, когато се беше блъснала в него. Проверяваше с какво е обут. Но той беше по сандали, къси сиви панталони с дължина до коляното и синя тениска. Облеклото му не отговаряше съвсем точно на стандартите и изискванията на Бюрото, но той искаше да изглежда като турист.

— Сигурна ли си?

— Че съм видяла черни ботуши? Да. Ако е бил той… — Тя се поколеба, очевидно премисляше всичко. — Не. Не съм сто процента сигурна. Но ми се видя възможно.

— Хм. — Този беше най-добрият отговор, който успя да измисли. Отново се огледа, този път — за да види с какво са обути хората наоколо. Раздавачът беше изчезнал, но възрастната двойка очевидно бяха чисти, извън подозрение. Едно от момичетата обаче носеше черни ботуши в комплект с къси панталони.

— Възможно ли е да си видяла тези ботуши? — кимна той по посока на тийнейджърката.

Кристи погледна и смръщи вежди.

— Предполагам, че е възможно — каза тя след миг, но той виждаше, че не е убедена.

— Каква полза? Да кажем просто, че съм видяла подозрителни ботуши?

Тонът й издаваше умора и Люк я изгледа остро. Слънцето ги обсипваше с безмилостно горещите си лъчи. Това не му създаваше проблеми вероятно защото беше свикнал да се излага с часове на него по време на ваканциите, които не му се беше налагало да прекъсва. Но горещината в добавка към ситуацията, в която се намираше, явно изтощаваше Кристи. Макар и цветът да се беше върнал отчасти на лицето й, тя пак беше доста бледа, а под очите й с дългите мигли определено имаше тъмни кръгове. Разбира се. Той беше спал около час, а тя със сигурност не е имала време да спи повече. Разликата беше, че той беше свикнал и с това. Нередовният и оскъден сън беше част от работата му.

Отново почувства загриженост към нея. Тя очевидно лесно извикваше това чувство у него.

— Обядва ли вече?

Тя поклати глава.

— Закуси ли?

Тя отново поклати глава.

— Въобще яде ли нещо?

— Пих диетична кола. И взех два аспирина.

— Какво ще кажеш да ти купя сладолед?

Предложението беше съвсем импулсивно, защото тя изглеждаше така, сякаш малко захар ще повдигне и кръвното й налягане, освен настроението й. Тя обаче се поколеба, което му показа, че внимателно обмисля отговора си. Той буквално можеше да прочете мислите, които се въртяха в главата й — вероятно не беше добре да е в компанията му, ако някой ще се свърже с нея. От негова гледна точка, да изплаши човека, който ще се свърже с нея, също не беше особено умно, защото това беше надеждата му да хване Майкъл. Но пък тя изглеждаше толкова уморена и уплашена и, да признаем истината, така поразително секси, че той непрекъснато забравяше за работата си.

— Е?

Това прозвуча кисело и малко грубо, защото той не искаше да признае факта, че е достатъчно привлечен от нея, за да й позволява да му създава проблеми.

— Разбира се — каза тя и се усмихна. Усмивката озари цялото й лице. За негово огорчение, сърцето му прескочи един удар от вълнение.

— Хайде, тогава.

Това вече прозвуча недоволно. Люк много внимаваше да не я докосва, докато вървят към снекбара. Тя не говореше, той — също. Беше зает с това да си напомня, че тя е гаджето на Майкъл де Палма, че е затънала до гуша в проблеми и че най-вероятно накрая ще му се наложи да я арестува, когато всичко свърши. Нямаше значение. Защото не можеше да избие от главата си как изглеждаше тя снощи по халат и розови копринени бикини. И кръвта, с която беше изцапана.

— Аромат? — запита той сякаш още по-недоволно и това въобще не прозвуча като въпрос.

— Ванилия, само една лъжичка и малка вафличка — каза тя на момичето, което очакваше поръчката им.

Той поръча два сладоледа, плати и отидоха до една от масите за пикник, разположени в благословената сянка на дъбовете — оазис в обляния от слънцето парк. Възрастната двойка си беше тръгнала, но две жени на средна възраст седяха до друга маса, бъбреха и пиеха безалкохолни напитки, докато гледаха групата деца, които тичаха безгрижно по тревата. Мястото беше идилично — само маякът нарушаваше безкрайността на небето и океана. Прекалено лошо, че не беше дошъл тук, за да се забавлява.

— Как е рамото ти? — запита той с поглед в превръзката, която представляваше малка, но забележима издутина под тениската й.

После погледна друга част от тялото й — дупето — докато тя вървеше пред него. Тя сви рамене и му хвърли поглед през рамо.

— Ще оживея.

Седнаха възможно най-далеч от играещите деца. Лекият бриз носеше със себе си мириса на море и като че ли намаляваше малко температурата на въздуха. Над главите им, дърветата бяха украсени със сребристосивите фестони на испанския мъх. Насекомите жужаха, птиците пееха, а децата викаха и му припомняха защо е все още неженен въпреки положените усилия на няколко бивши приятелки.

— Колко шева ти направиха?

— Три. И инжекция против тетанус.

Тя направи гримаса, защото струйка разтопен сладолед се стече по пръстите й. Той гледаше, очарован, без да иска, как тя вдига ръка и го облизва. Видът на езика й, докосващ разтопения сладолед, извика в ума му образи, които беше по-добре да не си представя. Той ги отблъсна и фокусира вниманието си върху предстоящата задача — да измъкне от нея някаква информация.

— Изненадан съм, че въпреки преживяното и раната си решила да разглеждаш забележителностите. Не трябваше ли да си в леглото?

Погледът й беше сведен към сладоледа.

— Шерифът искаше да разгледам някакви снимки. Тъй като и без това трябваше да изляза, реших да разгледам и маяка. — Тя срещна погледа му и сви леко рамене. — Както каза и ти, туристите правят това, което се очаква от тях.

Да.

— Мислиш ли сега да съкратиш ваканцията си?

— Всъщност въобще за нищо не съм мислила. — Тя отново близна от сладоледа, после прокара език около върха му.

— Как мина твоята среща?

Среща? Трябваше му известно време, за да се сети за какво говори тя, защото вниманието му беше приковано в езика й, ближещ сладоледа. Наложи си да се концентрира и си спомни лъжата си. О, да, измислената причина да я остави насаме с шерифа и лекаря тази сутрин.

— Добре — каза той мило и отхапа от своя сладолед. — Шерифът има ли някакви теории за това, което се случва?

— Говореха за възможността да е дело на сериен убиец. — Тя го изгледа така неочаквано, че той трябваше да положи усилие да не издаде чувството си за вина. — Виж, имаш ли нещо против да не говорим за това? Аз наистина бих предпочела да го забравя, поне за малко, ако мога.

Той интерпретира думите й по следния начин — и тя като него не вярваше в съществуването на сериен убиец. Колкото повече мислеше Люк, толкова повече се чудеше дали тя не е успяла по някакъв начин да скъса с мафията.

— Няма проблем. — Реши да се наслади на сладоледа си докато в същото време я гледа как тя яде своя. Не, тази последна част не беше добре. Разбра го и се застави да извърне поглед. — Кажи ми нещо. Какво те накара да дойдеш в място като Окракоук съвсем сама?

Очите й проблеснаха. Не беше добра лъжкиня. Беше забелязал това виновно пламъче в погледа й и преди и вече си беше направил извода, че то се появява, когато тя се кани да каже нещо различно от истината.

— Просто исках да сменя обстановката.

— И приятелят ти не можа да дойде с теб?

— Какво те кара да мислиш, че имам приятел?

Той се усмихна широко.

— Красивите момичета като теб винаги имат приятели. Гарантирано. Ако не и съпруг. Но ти не носиш пръстен, затова предположих, че не си омъжена.

Тя му направи весела гримаса, което беше може би нейният начин да приеме комплимента му, и отново близна от сладоледа си. И преглътна. Наложи се Люк отново да погледне към децата. Господи, колко време беше минало, откакто за последен път си беше легнал с жена?

— Прав си. Не съм омъжена. И нямам приятел. Вече не.

— О, така ли? — Това беше новина, ако казваше истината. Но в очите й нямаше виновно пламъче и това вероятно беше самата истина. — Звучиш така, сякаш нещо тревожно се е случило.

Той заби зъби в сладоледа си, като че ли да покаже, че отговорът не го интересува чак толкова. Нямаше повече желание да гледа как тя се справя със своя.

— Всъщност ние просто скъсахме и това е всичко.

— Скоро ли се случи това? — Той лапна остатъка от сладоледа си на една глътка.

— Съвсем скоро.

Истинска новина. Тя заби зъби във вафлената кофичка, а той впи поглед в долната й устна. Ако я целунеше сега, щеше да има вкуса на сладолед… Мислено се скара на себе си: „Насочи вниманието си към разследването, идиот такъв“.

— Това обяснява нещата. Дошла си тук да лекуваш разбитото си сърце, нали?

Тя сведе поглед и мълча достатъчно дълго, за да стане ясно, че отговорът е отрицателен.

— Нещо такова, предполагам.

Въпреки най-добрите му намерения, не можеше да откъсне поглед от онова, което езикът и устните й правеха със сладоледа. Побърза да погледне към децата, но откри, че те, заедно с майките си, бяха изчезнали. Дори не беше забелязал кога са си тръгнали, което не беше чудно.

— Този твой приятел… адвокат ли беше?

Тя присви очи и го изгледа. Слава богу, почти беше привършила сладоледа си. Той я загледа как лапна последната вафлена кора, и почти въздъхна от облекчение.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ти си адвокат. Логично е и приятелят ти да е такъв.

— Знаеш ли, задаваш много въпроси.

— Да, интересувам се.

— И какъв интерес е това? — Тя избърса ръцете си в салфетка, после постави двете си длани върху масата и неочаквано го изгледа предизвикателно. — Какво всъщност правиш ти тук?

Да кажем, че с това го изненада, ще бъде достатъчно описание на състоянието му. Успя да не ококори очи, което отдаде на професионализма си.

— Имаш предвид, защо седя на масата за пикник и разговарям с теб? — каза той с крива усмивка в опит да спечели време.

Тя сви устни.

— Много умно! И не ме засипвай с тези глупости, че си турист и искаш да разгледаш маяка, защото няма да мине. Прекалено голямо съвпадение е да сме тук по едно и също време. А аз вече не вярвам в съвпаденията.

Лошата новина беше, че винаги си беше падал по красиви момичета с остър ум.

— Хвана ме. — Той направи гримаса, после нарочно се усмихна виновно. — Добре, признавам — видях те в града и те последвах дотук.

— Проследил си ме? — Изведнъж очите й потъмняха от подозрение, тялото й сякаш се вцепени. — Защо?

— Исусе, нима трябва да ти го казвам? Мислех, че си умна. Мисля, че си страшно привлекателна. Проследих те дотук, за да те поканя на вечеря, но после ми хрумна, че може би се каниш да се срещнеш с някого, затова изчаках — да се уверя, че си сама.

— Проследил си ме дотук, за да ме поканиш на вечеря?

Тя изпитваше подозрение, но като че ли се замисли над отговора му. Очевидно беше свикнала да е предмет на мъжките домогвания. Подозрението още не си беше отишло, но вече започваше да се разпръсва.

— Защо не? Нали си свободна? Аз също съм свободен, а и двамата трябва да ядем.

Тя го изгледа.

— Хм.

— Това „да“ ли е или „не“?

Изражението й видимо омекна.

— Знаеш ли, наистина бих искала, но…

— Тогава кажи „да“. Какво друго ще правиш? Ще се храниш сама? Ще се върнеш в къщата и ще си поръчаш пица?

— Имам стая в хотел за тази вечер.

— Можем да се срещнем в ресторанта. Ти кажи в колко часа.

— Ти дори не знаеш в кой хотел.

— Можеш да ми кажеш. Ще е по-добре, отколкото да се храниш сама в стаята си.

Очите й подсказваха, че не иска да остане сама. Не можеше да я вини след случилото се снощи.

— Кристи? — настоя той. — В кой хотел си отседнала?

Погледите им се срещнаха.

— В „Силвър лейк“ — Тя се предаде неохотно, но той пак беше доволен. — Това обаче не е среща, разбираш, нали? Просто приятели, които вечерят заедно.

— Разбирам и ще съм там в… Колко? Шест и половина? Седем?

— Седем. — Така, както го гледаше, беше ясно, че вече може би съжалява за даденото съгласие.

— Седем. — Като видя изражението й, той се засмя. — Не се тревожи, мама ме е учила да не натискам момичетата за секс още първия път. — Направи пауза. — Винаги изчаквам поне до втория път.

Тя се засмя. Досега не я беше виждал да се смее. Двете дълбоки трапчинки, които се появиха на бузите й, бяха почти толкова привлекателни, колкото и блясъкът в очите й. Неговата усмивка също стана по-широка, по-щастлива.

Някъде съвсем наблизо, но приглушено, се чу звънът на телефон.

Тя рязко спря да се смее. Очите й се разшириха. Радостта се отдръпна от лицето й, като че ли някой я беше измил. Само като я гледаше, той също се напрегна.

— Извинявай.

Тя грабна чантата си и се отдалечи от масата, докато в същото време тършуваше вътре за телефона. Когато най-после го извади, почти изтърва чантата си. После я набута тромаво под мишница и доближи телефона до ухото си.

Той не чу нито дума от разговора. Беше доста далеч, подпряла се на гигантския ствол на едно от вековните дървета, а и Люк беше сигурен, че нарочно говори тихо. Не можеше дори да долови движението на устните й, защото се беше обърнала с гръб към него. Не че тези нейни действия го тревожеха особено. Гари се беше оказал наистина много, много добър, поне в едно. Като беше използвал някакъв вид компютърна алхимия, беше успял да изгради система да наблюдава всяко входящо и изходящо обаждане по нейния мобилен телефон.

Докато я чакаше да свърши разговора, Люк мислено поздрави партньора си. Не осъзнаваше точно къде беше насочен погледът му, докато тя не свърши разговора си и не се върна при него. Дотогава той вече беше сигурен в онова, което беше забелязал и преди — Кристи Петрино наистина имаше страхотен задник.

Когато се върна при масата, лицето й беше също толкова бяло, колкото и когато беше изтичала вън от тоалетната и се беше блъснала в него. Тя нервно хапеше долната си устна.

— Лоши новини от дома? — запита той, като повдигна едната си вежда.

За части от секундата, когато погледите им се срещнаха, нейните очи бяха незащитени. Той видя страх и отчаяние в тях и мускулите му веднага се напрегнаха — отговор, който не беше доброволен. И той осъзна, че мисията му току-що се е разраснала — трябваше не само да се раздаде правосъдие на Майкъл де Палма, трябваше да опази Кристи жива и здрава.

— Нещо такова. — Тя му се усмихна, но това беше слаб и мъчителен опит, не беше като лъчезарната усмивка, извикала трапчинки на бузите й. — Виж, за вечерята — не мога. Трябва да вървя.

После, без да каже дума, тя се обърна с гръб към него и се отдалечи. Люк остана на мястото си и гледа след нея. Когато тя почти се беше скрила от погледа му, той извади предавателя от джоба си.

— Ти си на ред — каза той на Гари, който беше в колата на паркинга. — Тръгна към теб. Не я изпускай от очи.