Карън Робърдс
Едно лято (60)

LX

Рейчъл също изпищя, когато Джереми се появи от криптата. Сърцето й трепна радостно, че детето е все още живо, че все още може да тича, но нямаше повече време да мисли. Кей политна назад, когато момчето профуча покрай нея, и почти изпусна пистолета. Рейчъл действаше вече по инстинкт. Хвърли се бързо към клона, грабна го и го развъртя с неподозиран размах. Удари Кей право в гърдите и я блъсна вътре в гробницата. После, бърза като светкавица, затвори вратата. Ключът обаче бе останал в Кей, която блъскаше отвътре, и Рейчъл осъзна, че няма да успее да я задържи. Кей бе много по-силна. Рейчъл залости вратата отвън с клона, като го заби в меката пръст.

Нямаше да издържи дълго, но поне щеше да й даде време да избяга заедно с момчето.

Захвърли обувките си и се понесе към колата, като че ли й бяха поникнали крила. Ако не грешеше, Кей бе оставила ключовете на форда върху багажника.

— Джереми! — извика, но момчето бе много по-далеч от нея.

Тичаше с ръце, опънати напред, и пищеше почти неистово.

Рейчъл успя само да го погледне, преди да стигне до колата. Взе ключовете от багажника, скочи зад волана и с треперещи пръсти завъртя стартера. Когато форсира двигателя, вратата на гробницата се отвори и Кей политна навън.

Рейчъл я видя и ужасена натисна педала на газта до пода. Наоколо се разхвърча трева и пръст във всички посоки, когато направи невероятен завой и пое по пътя към магистралата.

В огледалото се виждаше как Кей тича след нея. Лицето й бе изкривено, черното й наметало се развяваше от вятъра и тя приличаше на огромен гарван.

Джереми вече почти бе стигнал до магистралата. Рейчъл зави пред него, като му препречи пътя, и се наведе настрани, за да отвори другата врата.

— Качвай се! — извика му.

За миг си помисли, че той ще кривне и ще продължи да тича, но детето се хвърли към предната седалка с главата напред.

Рейчъл погледна назад, от Кей нямаше и следа и тя отново натисна педала на газта докрай. Вратата до момчето се отвори от вятъра.

— Джереми! Джереми, затвори вратата!

В началото си помисли, че е твърде развълнуван, за да я чуе. Но след миг детето протегна ръчички и я затвори. Рейчъл натисна бутона за автоматичното заключване.

Тъкмо излизаха от черния път на магистралата, когато Кей се подаде от малката горичка вляво като настръхнал звяр. Рейчъл и Джереми изпищяха и колата се унесе. За най-голям ужас на Рейчъл, Кей изведнъж се озова на около метър пред форда. Усмихваше се с нейната злокобна усмивка. Очите й горяха като два адски огъня. Ръцете й бяха изпънати напред и сочеше с пистолета право в лицето на Рейчъл.

Джереми изкрещя и се сниши. Рейчъл също изкрещя и даде газ.

Кей излетя във въздуха като гигантски прилеп, когато фордът я удари, и се строполи върху капака, с лице, прилепнало към предното стъкло. Настръхнала от ужас, Рейчъл се втренчи в изцъклените очи и кръвта, която струеше от носа и устата й. След секунда инстинктът й отново я подтикна към действие. Завъртя рязко волана, колата се понесе наляво и тялото на Кей рухна на земята.