Карън Робърдс
Едно лято (59)

LIX

„Тръгвай!“

Джереми изскочи с писък от тази кошмарна дупка. Ръцете му бяха разперени напред, за да удари нещото с всички сили, ако се наложеше. Тя беше там — огромна и зловеща. Лицето й бе скрито в сянката на черната качулка, наметалото й се развяваше от вятъра, но писъкът му така я изненада, че отстъпи крачка назад. Джереми излетя покрай нея, а майка му го насърчаваше. Свежата миризма на пръст, живителната сила на вятъра и на дъжда възбуди всичките му сетива. Той едва виждаше, но не му трябваше да вижда. Трябваше само да лети, лети, лети на свобода!