Карън Робърдс
Едно лято (4)

IV

Две полицейски коли бяха паркирани пред магазина. Около половин дузина любопитни се тълпяха навън, но един униформен офицер не им позволяваше да влязат. Докато слизаше от колата си, Рейчъл забеляза, че този офицер бе Линда Хоулет, чиято по-малка сестра бе в класа й преди две години. Линда я зърна и й пропусна да мине. Забърза към магазина. Гледката, която видя, бе толкова ужасна, че я накара да замръзне.

Двама мъже бяха проснати на пода — единият по очи, другият по гръб — и трима униформени полицаи бяха наведени над тях. Грег Скагс, син на Идел и по-голям брат на Джеф, бе започнал работа в полицейския участък на Тилървил преди една година. Коляното му бе притиснато към един широк гръб в бяла памучна тениска, а дулото на пистолета му насочено към една глава с буйна черна коса. Друг полицай, Кери Ийтс, бе коленичил и държеше ръцете на легналия извити силно назад. На Рейчъл й бе необходим само един поглед, за да разпознае, че този мъж бе Джони Харис. Но личността на втория човек, на няколко крачки зад Джони, бе проблематична. Шерифът Джим Уийтли се бе навел над него. Позата му не издаваше никаква заплаха, тъй като бе притиснал два пръста към ръката на мъжа, за да улови пулса му. Зад щанда Оливиа Томпкинс, деветнадесетгодишна девойка, която работеше по половин ден в магазина, безучастно наблюдаваше мъжете, разтворила широко силно гримираните си очи. Бен Зеглер, управителят, се появи от задния склад, докато Рейчъл все още се колебаеше какво да направи. Очевидно никой не бе забелязал присъствието й и дори Бен, може би заслепен от следобедното слънце, не видя веднага, че е там.

— Госпожа Грант каза, че Рейчъл е тръгнала насам — съобщи Бен на шерифа.

— Добре.

— Махни си лапите от мен, отрепка такава.

Гневната реплика долетя от Джони, който направи неуспешен опит да се освободи, тъй като извитите му ръце бяха притиснати още по-силно. Той продължи да говори с такъв мръсен език, че Рейчъл започна да премигва. Тогава си помисли, че колкото и невинен да е бил, когато са го осъдили, годините в затвора вероятно го бяха променили и сега наистина можеше да се окаже заплаха за почтените хора. Без съмнение, поведението му спрямо нея този следобед съвсем не бе кавалерско. Сигурно се бе случило нещо ужасно, за да го притиснат така обикновено дружелюбните полицаи в Тилървил.

— Продължавай да се съпротивляваш, измет такава, и още сега ще пробия дупка в дебелата ти глава.

Заплахата от устата на Грег Скагс изкара Рейчъл от моментното й вцепенение. Каквото и да бе извършил Джони, тя нямаше намерение да бъде безучастен свидетел как го застрелват пред очите й.

— Какво, за бога, става тук? — попита и пристъпи напред.

Шерифът Уийтли, полицаите, Бен и Оливиа погледнаха към нея едновременно.

— Рейчъл, просто не можах да направя нищо — проплака Оливиа. — И без това бях доста нервна, когато този Джони Харис влезе в магазина, а Бен ми бе обещал, че това никога няма да се случи, докато съм тук. И тогава се появи господин Едуардс и аз просто усетих, че ще имаме неприятности, и така и стана. И двамата се сбиха на живот и смърт, хванаха се за гушите, започнаха да се душат и да се въргалят по пода. Обадих се в полицията и добре, че го направих! Този Джони Харис така силно удари господин Едуардс с юмрук, че го събори в безсъзнание. Чудно е как просто не го уби.

— Очевидно Карл е чул, че Харис е тук. И е тръгнал насам, за да го търси. Казвах ви, че да наемате Харис на работа е голяма грешка, а сега сама разбирате колко съм бил прав. Няма и два часа, откакто е пристигнал, и ето какво се случи. — И Бен посочи към мъжете на земята. — Превърнаха магазина в ад с техния бой. Вижте каква е бъркотия!

Рейчъл се огледа. Кутии с бои, четки и валяци бяха разпилени по пода от един преобърнат рафт. Една от кутиите се бе отворила и по черно-белите плочки се бе изляла аленочервена боя. Пластмасовият кош, в който държаха богат асортимент от гайки и болтове, бе наклонен на една страна, а съдържанието му разпръснато навсякъде.

— Трябваше да се посъветвате с мен, преди да постъпите така глупаво, да дадете работа на Харис — намеси се и шерифът Уийтли. — Всеки човек с малко разум би предвидил, че синовете на Едуардс ще са по петите му незабавно, щом се появи в града. По дяволите, не мога да ги виня за това, въпреки, че съм задължен да спазя закона. Не е редно сестрата на Карл да е мъртва, а убиецът й да се разхожда свободно из града ни.

Докато говореше, шерифът се изправи и Рейчъл успя да разпознае във втория мъж Карл, по-големият брат на Мерибет Едуардс.

— Бихте ли се махнал от него? — много тихо каза на Грег Скагс и посочи към Джони.

Беше очевидно, че тези хора са с предразсъдъци спрямо него и нямаше да почувстват ни най-малко угризение, ако го наранят. Бе вярвала в своя ученик през всичките тези години, въпреки преобладаващото обществено мнение, и нямаше намерение да го изостави сега, само защото той не бе вече младеж, а зрял мъж.

— Не мисля, че представлява опасност за някой от нас, когато има толкова въоръжени полицаи наоколо. Няма пистолет, нали?

Кери Ийтс го претърси набързо и докладва неохотно на шерифа:

— Доколкото виждам, не е въоръжен.

— Махни си мръсните лапи от мен, задник такъв!

— Затваряй си устата, момче, или ще свършиш обратно в затвора, преди да си кихнал — заплаши го шерифът Уийтли.

— Да ти го нашибам!

Рейчъл потрепери от отговора на Джони. Грег Скагс удари главата му с пистолета си доста по-силно, отколкото бе нужно, за да го сплаши. Кери Ийтс изви ръцете му, които стискаше малко по-нагоре, и се ухили. Джони изстена от болка. Рейчъл почервеня от гняв, докато ги наблюдаваше.

— Пуснете го! — повиши глас, нещо, което рядко правеше.

Шерифът погледна първо към нея, после към хората си, поколеба се и кимна.

— Пуснете го! — И се обърна към Джони, който си раздвижваше освободените ръце. — Внимавай как се държиш, момче, или преди да си избърсал носа си, ще бъдеш отново на пода.

— Ставай тогава! — изръмжа Грег Скагс и се отдръпна от бившия затворник, но не прибра пистолета си в кобура.

Отговорът на Джони, когато се изправи на крака и се обърна с лице към полицаите, бе толкова циничен и обиден, че Рейчъл оправда напрежението в позите им. Бе застанал с широко разтворени крака, отпуснал ръце встрани, но със свити юмруци. Лицето му бе побеляло и изцапано с кръв, а очите му искряха гневно.

— Ще ми паднеш някой ден без униформа, хлапе! — изръмжа той на Грег Скагс. — Тогава ще те видим колко си як.

— Това ми звучи като заплаха — намеси се шерифът Уийтли предупредително.

— Ти млъкни!

Рейчъл се обърна рязко към Джони, приближи се до него и го тупна с пръст по гърдите. Без никаква друга причина, просто инстинктивно, беше сто процента на негова страна. Той я изгледа със свита уста и леденостудени очи, но погледът й го принуди да притихне. Рейчъл се завъртя и застана между него и другите като щит. Беше толкова абсурдно тя да го защитава, когато главата й не стигаше дори до раменете му, и едва ли тежеше и на половина колкото него, но това не й дойде на ум в момента. Несправедливостта на положението я бе възпламенила. Какво бе направил той, в края на краищата, което Карл Едуардс не бе сторил също — единствената разлика бе, че е Джони Харис?

На пода Карл Едуардс изстена, раздвижи се и седна, като разтриваше главата си отзад. Той се озърна, видя Джони и лицето му се изкриви.

— Ти кучи син! — процеди през зъби. — Ще те пипна, ще видиш. Убиец — мислиш си, че можеш да наръгаш сестра ми и да се отървеш така лесно?

— Достатъчно, Карл — намеси се шерифът Уийтли, като се приближи и му помогна да се изправи на краката си. — Ще подадеш ли оплакване срещу Харис за побоя?

— По дяволите, да, аз…

— Да сме справедливи, Едуардс нанесе първия удар — намеси се, макар и неохотно, Бен.

— Виждате ли? — Рейчъл погледна победоносно шерифа Уийтли. — Защо не попитате Джони дали не иска да подаде оплакване срещу Карл? Така ще бъде честно.

— Рейчъл… — Шерифът Уийтли изглеждаше обезпокоен.

— Няма — обади се Джони рязко зад нея.

— Не ми прави услуги, копеле такова! — викна грубо Карл Едуардс. — Ще те накълцам, както ти направи с Мерибет. Спомняш ли си колко красива беше, а Харис? Но не и след като ти я наряза! Измет — как можа да й направиш това? Беше само на седемнадесет!

— Това ми звучи като заплаха — намеси се Рейчъл, но задоволството, което изпита от обрата на нещата, бе помрачено от изкривеното от болка лице на Карл Едуардс, пораждащо състрадание.

— Хайде, Карл, нека да те откарам у вас — каза тихо шерифът Уийтли, докато Карл се задъхваше от вълнение и по лицето му започнаха да се стичат сълзи.

Рейчъл почувства как сърцето й се сви. Сигурно бе невъобразимо трудно да загубиш сестра си по такъв ужасен начин — но въпреки всичко беше на страната на Джони.

— Предупредете го да не се връща тук, шерифе. Ще подам оплакване срещу него за нарушаване на частната собственост, ако го направи — изрече отчетливо, докато шерифът Уийтли, последван от полицаите, съпровождаше хлипащия Карл Едуардс към вратата.

— Господи, Рейчъл, нямаш ли капка съчувствие към него? Едуардс обичаше малката си сестричка. Би трябвало да ти е жал. — Гласът на Бен прозвуча стъписан от тази коравосърдечна заплаха.

— Изпитвам съжаление към него.

Погледна към Джони. Кръвта от разцепената му долна устна бе изцапала лявата страна на лицето му. По бялата му тениска също имаше доста петна.

От шума на тръгващи коли навън разбра, че полицията си бе отишла. Магазинът отново бе отворен.

— Оливиа, можете да си гледате работата, моля. Бен, направена ли е инвентаризацията? Бих искала да я прегледам утре сутринта, затова е по-добре да я довършиш, ако все още не си го сторил.

Зад гърба й, звънът на камбанката, който се разнасяше при отварянето на вратата й подсказа, че има клиент.

— С какво мога да ви услужа? — попита Бен любезно, като се приближи към новодошлия.

Рейчъл дори не се обърна.

— Ти ела с мен — нареди властно на Джони.

Като сви пръстите си към него заповеднически, тръгна към вратата на склада. Оттам по едно малко стълбище се стигаше до апартамента му, където можеха да останат насаме. Без да погледне назад, за да провери дали я следва, бе сигурна в това. Когато се отнасяше до Джони Харис, шестото й чувство бе особено силно развито.