Карън Робърдс
Едно лято (36)

XXXVI

За пръв път на погребението на Гленда Уоткинс човекът, в чието тяло се таеше дебнещият, започна да усеща присъствието на чудовищната му душа. Човекът, съвсем обикновена личност, която познаваше всички, и всички го познаваха, бе така различен от дебнещия, като два противоположни полюса. Обикновеният човек бе приятен, харесван и загрижен за хилядите малки неща, които изпълваха ежедневния му живот. Дебнещият нямаше възраст, нито пол, и бе истинското зло. Кипеше от гняв и омраза и тези чувства го подтикваха да убива.

Допреди един час, обикновеният човек нямаше представа, че има нещо общо с убийствата на Мерибет Едуардс и Гленда Уоткинс. Но видът на тези четири осиротели деца — и най-вече на по-голямото момче, което дебнещият бе зърнал в нощта, когато бе пронизал Гленда Уоткинс — предизвика спомени от фаталната нощ в обикновената личност. Споменът изглеждаше толкова реален. Кръв, разлята навсякъде, и как само миришеше! Обикновеният човек се почувства зашеметен от ужас и страх. Но не искаше да си спомня. Бореше се против спомените. Изправен пред калейдоскоп от картини, звуци и миризми от онази нощ, той ги отхвърли напълно.

Дебнещият и обикновеният човек станаха съюзници при пораждането на сладка амнезия. Дебнещият, бдителен какво ли би могло да се случи, ако обикновеният човек осъзнаеше съществуването му, се затвори. За кратко, като че ли независимите мисли, чувства и спомени на дебнещия престанаха да съществуват.

Обикновеният човек се съсредоточи върху реалността — острият ръб на облегалката на стола, успокояващият глас на свещеника, топлите тела на приятелите, които стояха до него. Отвратителните, танцуващи образи, които му се бяха привидели, сигурно са били от някой филм на ужасите, гледан отдавна. За щастие, действителността бе победила.

Минути по-късно, когато подозрителността на обикновения човек бе приспана, дебнещият отново, много внимателно, се съживи. Надничайки през очите на тялото, той наблюдаваше със задоволство погребението на жената, която бе убил. Но преди още присъстващите да се разотидат в края на службата, дебнещият отново бе изпълнен с ярост. Защото изглеждаше, че убийството на Гленда Уоткинс, както и това преди него, бе напразно.

Джони Харис си бе намерил нова любовница. Пред дебнещия стоеше нова жертва за преследване и унищожаване.

Той кипеше от нетърпение да го извърши.

Но първо обикновеният човек се нуждаеше от малко време, за да забрави напълно убийството на Гленда Уоткинс. А после и малката заплаха, която така неочаквано се бе появила.

Момчето бе видяло нещо в тъмното. Дебнещият внезапно почувства прилив на черен хумор.

„Да почака, ще види нещото по-отблизо!“