Карън Робърдс
Едно лято (26)

XXVI

Традиционният пикник в Тилървил по случай Деня на труда се провеждаше в събота вечерта и, както обикновено, почти всички се събираха там. Беше грандиозно събитие, което започваше точно в шест часа с парад и завършваше в полунощ с ослепителна заря. Местен оркестър изпълняваше всичко от кънтри до рок класика в центъра на градския площад. Младежите, насядали с кръстосани крака или излегнали се по корем на одеяла върху тревата, настояваха оркестърът да им свири някоя песен по желание. Движението по съседните улици бе спряно и по-малките деца тичаха буйно и се гонеха. Възрастните си похапваха в гаража на новата пожарна, която бе в съседство с площада. Най-интересните неща обаче бяха преследването на едно намазано с автомобилно масло прасенце и разходка с въздушен балон срещу скромната цена от един долар. Когато Рейчъл пристигна около седем и петнадесет, опашката пред балона сигурно наброяваше около сто и петдесет души. Той се издигаше на около десетина метра от земята и после отново се спускаше за следващата група.

Рейчъл бе с Роб, Беки, момичетата и майка си. Тя се колебаеше, дали да приеме поканата на Роб, но когато той предложи да придружава и останалите членове на семейството й, не намери никаква причина да му откаже. Беки се нуждаеше от малко развлечения, а дъщерите й, по-буйни от всякога в това време на криза между родителите им, трябваше да изразходят по някакъв начин енергията си. Сърцето на Рейчъл се свиваше болезнено при мисълта за Джони, но отказваше да се поддаде на това чувство. Щеше да й мине — трябваше да й мине. Съветът на майка й да размисли добре, включваше не само въпроса, дали бе виновен или не. Трябваше да премисли перспективите за една дълготрайна връзка — дали тя щеше да има някакъв смисъл?

— Лельо Рейчъл, може ли и ние да отидем на разходка с балон? — попита Лорън, която бе само петгодишна.

— След като се наядем — намеси се Беки.

— Кати, не! Горещо е!

Рейчъл сграбчи най-малката си племенница, която се бе устремила към един термос с кафе върху отрупаната маса. Сложи я в скута си и я успокои с една шоколадова бисквита.

— Дай ми я, Рач — измърмори Беки.

Личицето на Кати бе цялото в шоколад, сладолед и усмивки.

— Изцапа те с шоколад — прошепна Роб, когато Беки се бе обърнала към майка си.

— Няма нищо, ще се измия.

Роб я изтри със собствената си салфетка и Рейчъл му се усмихна с благодарност.

— Децата на сестра ти наистина са сладки — каза й той.

— Нали?

Рейчъл целуна пълничката розова бузка на Кати за доказателство и си взе една чиния, за да си сервира от бюфета. Около тях приятели и съседи се бяха спрели, за да поздравят трите дами Грант и възклицанията бяха най-възторжени около Беки, която не се бе появявала в Тилървил с децата си скоро. Тя изглеждаше доста красива в дългата си до глезените рокля с гол гръб. Рейчъл бе облечена с къси сини панталони и яркожълта тениска. Забеляза, че сестра й привличаше вниманието на мъжете върху себе си. Щом Майкъл не се интересуваше повече от съпругата си, тя едва ли щеше да остане да вехне сама. Рейчъл установи, че успехът на сестра й по-скоро й доставяше удоволствие, вместо да я кара да ревнува, както бе някога.

— Искам сладкиш — изхленчи Кати, като погледна с неодобрение чинията си.

— След като се наядеш — отговори Рейчъл.

— Не, сега!

— Кати, дръж се прилично — скара й се Беки от другата страна на масата.

— Мамо, нали няма да получи пристъп — попита тихичко Лиза.

Както и всички останали, тя много добре знаеше навиците на сестра си да плаче до захлас, когато нещо не ставаше, както е пожелала.

— Сладкиш!…

— Мамо…

— Лельо Рейчъл, свърших. Може ли сега да се повозим с балон? — обади се Лорън.

— Остави леля Рейчъл да се наяде първо, скъпа — намръщи се Беки.

— Лельо Рейчъл…

— Ще отидем, миличка, обещавам. Но умирам от глад и, ако не хапна малко, вятърът ще ме отнесе.

— Няма!

— Лорън, върви да си играеш! — Беки вече бе леко раздразнена.

— Сладкиш!

— Кати, скъпа, изяж първо тази хубава шунка заради баба? Или предпочиташ хапка макарони със сирене? — намеси се Елизабет.

— Сладкиш!

— Кати, млъкни и яж!

Седнала между Рейчъл и Роб, малката изглеждаше очарователна с русите си плитчици и синя рокличка. Долната й устничка бе издадена напред и беше скръстила решително ръчички на гърдите си. Лиза и Лорън, която обикаляше покрай масата, гледаха към нея с възмущение.

— Сладкиш! Сладкиш, сладкиш, сладкиш! — изпищя пронизително детето.

Хората от съседните маси се обърнаха към тях.

— Мамо, не можеш ли да направиш нещо? — проплака Лиза.

— Кати Лин Хенеси, достатъчно! Младите дами не се държат по този начин! — Елизабет се опита да усмири най-малката си внучка със строг тон и поклащане на главата.

— Моля те, мамо! Направи нещо, преди да е изпаднала в истерия! — настоя Лиза.

— Какво искаш да направя? — процеди през зъби Беки. — Рейчъл, внимавай!

Но предупреждението дойде твърде късно.

— Сладкиш, сладкиш, сладкиш! — пищеше Кати с всички сили. Наклони пълната си чиния, тя се плъзна и се изсипа в скута на Роб.

— О, не! — въздъхна Рейчъл.

— О, Боже! — изстена Елизабет.

— Кати Хенеси! — изсъска Беки.

— По дяволите! — изрева Роб.

Всички говореха едновременно. Роб скочи и изчисти, колкото успя, от храната, попаднала върху безукорно изгладения му панталон. Рейчъл сграбчи ревящата Кати, преди да е направила още някоя пакост, погледна към Роб и се ужаси. Шунка, пюре от картофи, сос от печено, макарони със сирене, желе от череши и парчета плодова салата бяха полепнали по скъпата материя.

— Какъв срам! — Беки грабна плачещата си дъщеря.

Роб изгледа яростно малкото момиченце. Рейчъл забеляза изражението му и остана поразена. Кати си бе просто бебе и не бе направила нищо повече от това, което бебетата вършат всеки ден. Това ли бе мъжът, за когото си мислеше, че ще бъде добър, търпелив баща?

— Съжалявам — извини му се Беки.

— Не се тревожете. Вината не е ваша. — Роб си бе възвърнал добрите маниери и печално почистваше панталона си с книжна салфетка. Рейчъл намокри своята в чашата с вода на Кати и се наведе да му помогне.

Ревът на мотоциклет близо до знаците, с които бе спряно движението, привлече вниманието й. Фактът, че го бе чула сред писъците на Кати, музиката на оркестъра и гълчавата наоколо, я изненада. Сигурно някак си бе свикнала със звука от мотоциклета на Джони. Той направи голям завой далеч от оживлението на пикника. Една жена бе седнала отзад. Каската скриваше лицето й, но по кичурите къдрава, руса коса Рейчъл се досети, че спътницата на Джони бе Гленда Уоткинс.

Сърцето й болезнено се сви от това заключение.