Карън Робърдс
Едно лято (23)

XXIII

— И какво зная?

В гласа му се долавяше лека ирония и същевременно напрежение. Бяха така близо, почти допрели носовете си, вперили погледи един в друг — в поза, която би изглеждала смешна, ако положението не бе толкова сериозно.

— Че съм луда по теб… — Рейчъл почти прошепна признанието си.

Воланът я подпираше в гърба, но тя не забелязваше. Лостът между седалките се впиваше в бедрото й, но тя не го усещаше. Цялата бе напрегната да разгадае какво се криеше в очите на Джони.

— Въпреки всичко?

Леката дрезгавост на гласа му й подсказа, че той не бе напълно сигурен как изповедта му й се е отразила.

— Да.

Ръцете му я прихванаха през кръста, повдигнаха я и Рейчъл се оказа в скута му.

— И аз съм луд по тебе, учителко — каза й нежно и я целуна.

Устата му бе топла, с лек дъх на мента. Мускулите, на ръцете му бяха стегнати. Брадата му съвсем леко боцкаше и Рейчъл си помисли, че сигурно се бе бръснал наскоро. Раменете му бяха силни и широки. Миришеше на сапун и на мента, и на мъж.

Сърцето й туптеше силно, очите й се затвориха, когато отвърна на целувката му. Трескаво свали ластика, с който бе вързал косата си на опашка, за да може да си играе с нея.

— Ох! — запротестира той и се отдръпна, когато пръстите й се оплетоха в един кичур.

— Нуждаеш се от подстрижка… — каза Рейчъл с притворени клепки, навела главата си към неговата.

— Така ли? Мисля, че и ти трябва да оставиш твоята да порасте. Обичам жените ми да са с дълги коси.

Джони продължи да я целува бързо, чувствено.

— Наистина ли? Да не се опитваш да ми кажеш, че мога да се считам за една от твоите жени? — нацупи се тя.

— Не! — отговори й приглушено, тъй като езикът му изследваше кожата й зад ухото.

— Не?

Ставаше й все по-трудно да води разговор. Усети приятно отпускане, главата й се замая, крайниците й натежаха, тялото й започваше да се извива ритмично, обзето от желание.

— Можеш да се считаш за моята жена. Единствената. Ако искаш…

Джони я целуна по шията и започна леко да я смуче.

— Джони…

Всички причини, защо не можеше да бъде неговата жена, нахлуха в съзнанието й. Разликата във възрастта, разликата в начина им на живот, нейната уважавана професия, семейството й, неговата порочност. Но те много бързо бяха прогонени. Целуваше я бавно, чувствено, възбуждащо. Когато плъзна устата си надолу по ключиците й, Рейчъл бе така упоена, че едва съзнаваше къде се намира.

— Да… — измърка Рейчъл замечтано.

— Да, какво?

Той бе дръпнал пуловера й надолу, за да целуне вдлъбнатинката между гърдите й. Пръстите на краката й се свиха конвулсивно.

— Каквото ме бе попитал.

Мисловният й процес бе доста муден.

— Мммм. Хайде да се преместим отзад, става ли? Тук няма достатъчно място.

Преди дори да проумее какво точно й говореше, Джони успя да отвори вратата и да се измъкне навън, като все още я държеше в скута си. Обувката й падна, но Рейчъл дори не усети. Бе се притиснала към него, обхванала го здраво през врата. Той се изправи заедно с нея — едната му ръка бе точно под рамото й, а другата под коленете — и я повдигна без никакво затруднение. Рейчъл изпита томителното, чисто женско усещане на безпомощност пред силата му. Почувства се доста неловко, че е станала жертва на такова атавистично чувство, и не посмя да го погледне в очите. Взря се в гарвановочерната му коса, която се спускаше на вълни до раменете му.

— Бас държа, че нямаш и четиридесет и пет килограма — каза й внезапно, докато я люлееше в ръцете си, за да прецени теглото й.

— Четиридесет и осем съм.

— Трябва да ядеш повече.

Джони затвори предната врата с крак, отвори задната и отново седна заедно с нея.

— Тогава ще надебелея и няма да ме харесваш.

Той потърка носа си в нейния и се настани по-удобно. Гърбът й се опря до гърдите му, главата й клюмна на рамото му, а ръцете му я обхванаха през талията. Рейчъл, омаяна, го изгледа косо и откри, че сините му очи, вперени в лицето й, бяха така блестящи и така пламенни, както августовското небе над тях.

— Все още не можеш да разбереш, нали, учителко? Бих те харесвал всякак. Освен това, съм сигурен, че ще бъдеш пълничка сладурана. Мъничка и закръгленичка.

— Колко е хубаво…

Тя се засмя, като си го представи, и се отдаде за миг на удоволствието, просто да бъде държана от него. Топлината, мирисът, силата му просто я завладяха. Чувстваше се прекрасно в обятията му — удобно, уютно, щастливо и възбуждащо едновременно. Знаеше, че е глупаво. Но какво бе разумно? През целия си живот досега бе разумна и какво бе спечелила? Със сигурност — нищо.

Задната седалка бе тапицирана със сивосинкав велур. Беше по-просторно, отколкото отпред, но все пак бе тясно за мъж с размерите на Джони. Той изглежда стигна до същото заключение, защото остави вратата отворена. Непоносимата горещина проникна в колата и изтласка прохладата от климатичната инсталация.

Джони плъзна длани нагоре и потърси гърдите й. Обхвана ги, започна леко да ги масажира и да ги стиска. Цялото й тяло реагира с болезнено сладка тръпка, но Рейчъл се опита да го спре.

— Джони, не мисля, че е добра идея. Толкова е светло навън. Може да дойде някой… — отрони, леко задъхана.

Беше й обаче много трудно да се отдръпне от него, а след като той започна да я целува по слепоочието, веждите и бузите, като същевременно продължаваше прекрасното мъчение с гърдите й, това стана почти невъзможно. Едната му ръка най-после я пусна, но преди Рейчъл да реши, дали да се радва или да съжалява, Джони я пъхна под пуловера й — нагоре по голия й корем — и я намери отново. Допирът на топлата му, силна ръка върху гръдта й, като само фината дантела на сутиена й делеше кожата й от пръстите му, й достави неимоверно удоволствие. Рейчъл осъзна, че под въздействието на тези ласки бързо губеше и последните искрици благоразумие.

— Гърдите ти са толкова секси… — прошепна той в ухото й, докато и другата му ръка се мушна под пуловера й.

Прокара лениво палеца си по зърната й, после изръмжа от задоволство, когато те настръхнаха. Дишането на Рейчъл се учести от неимоверната наслада. Харесваше й това, което правеше с гърдите й. „Само да бяха малко по-едри, за да съм сигурна, че и той се възбужда толкова силно, като мен…“

— Те… не са толкова големи… — последните думи на това признание се стопиха, тъй като Рейчъл не бе повече в състояние да устои нито миг на това физическо блаженство.

Обърна се и зарови лице във врата му, усещайки как по тялото й пропълзяват тръпки.

— Съвършени са. Точно такива, каквито винаги съм искал. Никой никога ли не ти е казвал, че най-хубавите подаръци са в малки пакетчета?

Джони я целуна по бузата, а пръстите му разкопчаха сутиена й. Рейчъл въздъхна тежко и се отдаде отново на милувките му, защото нямаше повече сили да се съпротивлява. С нищо не можеше да промени обема на формите си, поне не през следващите минути. Или трябваше да я приеме такава, или да я зареже.

Той обаче не показваше никакви признаци, че иска да я зареже, напротив, дори побърза да съблече пуловера й. С леко свиване на раменете и усещане за приятна вина, Рейчъл остави сутиенът й да падне на пода. Когато се осмели да погледне Джони, установи, че той се бе загледал в малките й, бели гърди с розови заострени връхчета. В очите му се четеше такава възбуда, която явно бе обратнопропорционална на размера им.

Джони усети, че го гледа.

— Аз самият съм задник… — каза той и се засмя от шока, изписан на лицето й.

После отново се взря в бюста й, а ръката му пропълзя под полата й.

— А пък и ти имаш най-малкото, сладко задниче, което съм докосвал някога.

— Джони!

Но думите й застинаха, когато се наведе и пое с устни едната й гръд. Рейчъл се задъхваше от удоволствие и гърбът й започна да се извива вълнообразно. Беше легнала на ръката му, а Джони се бе надвесил над нея, като смучеше нежно зърното й. Косата му се докосваше възбуждащо до голата кожа на другата й гръд.

Той се надигна, обърна се, а Рейчъл остана да лежи по гръб, плътно притисната към седалката. Дланта му започна леко да потрива бедрата й през чорапите. Когато стигна до чувствителната й плът между тях, зарови пръсти в нея, като я притискаше и милваше възбуждащо. Рейчъл изстена и краката й сами се разтвориха.

— Рейчъл… — гласът му бе нисък, хриптящ.

Тя го погледна с помътнели очи.

— Изморих се да върша цялата работа сам.

— Какво?… — не го разбра.

Намръщи се леко и започна да мига учудена.

— Разкопчей ми ципа.

Дълбокият, гърлен тон, с който бяха изречени тези думи, беше невероятно еротичен. Развълнувана, измъчвана от очакване, Рейчъл остана неподвижна. После бавно проумя молбата му.

Металното копче, с което бяха закопчани джинсите му, беше много стегнато и успя да се справи с него едва от втория опит. Пипнешката намери ципа и го свали бавно, като през цялото време усещаше подутината, която изпълваше увеличаващия се отвор. Мъжествеността му, невероятно възбудена, напираше да бъде освободена.

Белият памучен слип обаче продължаваше да прикрива пениса му от погледа й, от докосването й. Очарована, Рейчъл протегна пръста си с красиво оформен маникюр, за да се го погали. Но някакво напрежение в тялото на Джони я накара да погледне нагоре.

— Почакай.

Вече го бе обхванала, когато Джони най-после успя да произнесе думата. Пръстите й се поколебаха за миг, но не можеше да ги спре. Те сякаш сами се движеха напред-назад и го масажираха…

— За Бога, Рейчъл, почакай!

Преди грубо да й обърне гръб, тя видя, че ситни капчици пот бяха избили по челото и над горната му устна. Смаяна от действията му, учителката го наблюдаваше как рови в джоба си.

— Какво търсиш? — попита, тъй като не виждаше нищо от широките му плещи.

— Презерватив — почти изръмжа Джони. — Трябва да съм негодник, за да те любя без презерватив. Каква глупачка си да ми позволиш? Предишният път не бях в състояние да мисля за това, но сега…

Той легна отново отгоре й и я зацелува буйно, като че ли бе зажаднял за вкуса на устата й. Вдигна полата й над кръста, а пръстите му задълбаха между бедрата й, докато чорапогащите й не се скъсаха. После разкъса и бикините й, просто ги раздра там, където му пречеха, и проникна в утробата й така необуздано, че Рейчъл изкрещя.

— О, Джони! О, Джони! О, Джони! — стенеше хрипливо.

Краката й се бяха впили в хълбоците му. Гръдният му кош я притискаше. Ръцете му бяха като стоманени, лицето му бе заровено в шията й.

— О, Джони! — изкрещя отново, достигнала върховна наслада.

Като се притисна още по-плътно към него, остави се вълните в океана на чувствеността й да я понесат. След секунда Джони стисна зъби, навлезе дълбоко в нея за последен път и я догони със собственото си освобождаване.

Останаха да лежат така дълго, без да се помръднат. Имаше вероятност тежестта му да задуши Рейчъл и тя направи опит да се изправи. Погледите им се срещнаха. Бузите й пламнаха от смущение като осъзна, какво бяха направили току-що.

— Би ли станал от мен, моля те? — промълви.