Карън Робърдс
Едно лято (2)

ІІ

От шофьорското място на някаква жълтеникавокафява кола, паркирана плътно до бордюра, малко по-далече от магазина, един наблюдател ги следеше неотлъчно. Очите му бяха леко изцъклени, когато попиваше с най-малките подробности мъжа, прекосяващ бавно и арогантно паркинга, а после изгубил се зад ъгъла.

Той се бе върнал. Джони Харис се бе върнал. Дебнещият бе чакал — струваше му се, че бе чакал цяла вечност този миг. Слуховете се бяха оказали верни, въпреки че не бе посмял да им повярва, докато не го бе видял да слиза от автобуса.

Джони Харис. Отново бе тук и този път бе време да се завърши започнатото преди единадесет години.

Дебнещият се усмихна в очакване.