Карън Робърдс
Едно лято (19)

XIX

Рейчъл разбра, че майка й не преувеличаваше, когато пристъпи прага на библиотеката. Беки се бе сгушила в ъгъла на светложълтото канапе. Беше свила дългите си крака под себе си, къдравата й черна коса бе разпиляна върху тапицираната облегалка, а лицето й приличаше на малка, пухкава възглавничка от плач. Проблясващите пламъци на огъня и лъчите на настолната лампа от китайски порцелан върху масивното бюро бяха единственото осветление. Мебелите в тази стая, царството на баща им, бяха прекалено големи, добре подредени и предназначени да му създават удобство и уют. В тази обстановка тридесет и една годишната Беки, дребничка като майка си и сестра си, изглеждаше така крехка, почти като дете.

Докато наблюдаваше финото й тяло в екзотична копринена блуза и къси панталони, Рейчъл усети, че се е случило нещо сериозно. Беки винаги бе склонна да драматизира и най-незначителните неща, но не и да плаче така.

— Какво има, Бек? — приближи се и я прегърна.

— Р… Рейчъл…

Беки погледна нагоре с подути, премрежени от сълзи очи. Надигна се и се опита да се усмихне. Усилията й обаче се оказаха напразни. Разтревожена, Рейчъл приседна на канапето до сестра си. Майка им бе застанала до вратата и ги гледаше тревожно.

— Нещо с момичетата ли?

Красивото лице на Беки отново се изкриви в плач, докато поклащаше отрицателно главата си.

— Не! — Сълзите се стичаха по бузите й.

— Майкъл?

— О, Рейчъл!

Беки прикри лице с длани и започна да ридае. Ужасена, Рейчъл прегърна сестра си и я притисна към себе си. Колкото и наперена понякога Беки да бе, в подобни моменти Рейчъл си я представяше като мъничката си къдрокоса сестричка, която непрекъснато я следваше от деня, в който бе проходила.

— Беки, какво има? Моля те, кажи ми. — Люлееше я, докато тя плачеше на рамото й.

— Майкъл… Майкъл иска развод — прошепна на пресекулки Беки — толкова глухо, че Рейчъл си помисли, че не е чула добре.

— Развод?! — повтори стъписана.

— Развод?! — долетя като ехо гласът на Елизабет откъм вратата.

— Съобщи ми днес. По телефона. Той е в Дейтън в командировка и ми се обади, че искал развод. Просто така. Можеш ли да повярваш?

Беки вдигна глава и погледна първо майка си, после сестра си.

— Но защо? — попита тихо Елизабет.

— Мисля, че си има… приятелка. Предполагам, че иска да се… ожени за нея.

— О, скъпа!

Беки изглеждаше така сломена от мъка, че Рейчъл изпита истинска болка.

— Аз съм като… болна. Не съм казвала на момичетата, но те усетиха, че нещо не е наред. О, какво ще правя?! — простена Беки и отново зарови лице в рамото на сестра си.

Рейчъл се чувстваше безпомощна, докато я потупваше по гърба.

— Ще останеш тук, с нас, и ние ще се погрижим за теб — зауспокоява я.

Майка й, седнала тежко върху дървения стол до бюрото, кимна в знак на съгласие.

— О, Рейчъл, толкова ми липсваше! И мама, и татко също. Беше толкова трудно да живея далече от къщи и сама да гледам децата. Майкъл отсъстваше толкова често и аз усещах, че нещо не е наред, но не знаех точно какво. И едва днес… — Беки отново избухна в плач.

Рейчъл я притисна по-плътно към гърдите си.

— Миличка, защо не си ни споменавала нищо досега? — възкликна Елизабет поразена.

— Не исках да ви тревожа. А и знам мнението ти за развода.

Елизабет беше категорично против тенденцията младите да се разделят при най-малкия спор. Но начинът, по който яростно клатеше главата си, подсказваше, че това съвсем не бе задължително за любимата й по-малка дъщеря.

— Глупости — каза тя решително. — Знаеш, че татко ти, Рейчъл, и аз винаги ще застанем зад теб, каквото и да решиш да направиш. Искаме само това, което е добро за тебе. И за момичетата.

Тялото на Беки потрепери.

— Те обожават баща си. Не искам да разберат.

— Все още не е необходимо — намеси се Рейчъл. — Не и преди с Майкъл да имате възможност да разговаряте сериозно. Може би не е искал да каже точно това.

— Напротив, точно това е!

Гласът на Беки потрепери патетично. Тя си пое дълбоко дъх и се отдръпна от сестра си.

— О, Рейчъл, бих искала да се беше оженил за теб.

Рейчъл се усмихна накриво от тази мелодраматична въздишка.

— Е, благодаря ти много.

Беки се засмя почти истерично и изтри очите си с ръце.

— Зная, че това ти прозвуча ужасно, нали? Но ти разбираш какво имам пред вид. Ти си толкова силна. Би могла да се справиш с него по-добре от мен. Чувствам се такава глупачка! През последните няколко години той пътуваше често. Подозирах, че се среща тайно с някоя друга, но непрекъснато ми казваше, че съм била луда. Аз… аз почти му повярвах, че съм… луда, искам да кажа. Но, не съм. Бях права през цялото време. Лъга ме с години и аз знаех, но се преструвах, че не зная, и престанах да повдигам въпроса. А сега иска развод! Провалих живота си заради него, а той не го заслужава, ни най-малко.

Очите й отново се насълзиха.

— Животът ти не е провален. Каквото и да се случи, ти ще бъдеш отново добре. Пак ще бъдеш щастлива и ще си намериш някого — по-добър този път. Ще имаш много приятни изживявания. Трябва само да ти помогнем да преживееш стреса и ние ще го направим.

Беки се усмихна бегло на сестра си.

— Не си ли щастлива, че се отърва от него?

— Да. — каза убедително Рейчъл. — Да, така е.

Против волята си се замисли за Джони и за дълбоката, неутолима страст, която той възбуждаше в нея, и осъзна почти шокирана, че Майкъл никога не бе успял да й въздейства така. За пръв път, откакто Майкъл Хенеси бе предпочел сестра й пред нея, успя да прозре каква е била любовта й към него — младежко увлечение, отдавна потънало в забрава. Беше пораснала оттогава.

Часовникът в кухнята удари.

— Мили Боже, два часа след полунощ. Трябва да си лягаме! — възкликна Елизабет.

— Да — съгласи се Рейчъл и се изправи.

— Кати ще се събуди на зазоряване — рече мрачно Елизабет на по-малката си дъщеря. — Лорън и Лиза също няма да се забавят дълго след нея. Тилда, Рейчъл и аз ще се погрижим за тях. Ти трябва да си поспиш.

— Толкова се радвам да съм у дома. — Беки я прегърна и протегна ръка към сестра си, за да я привлече в прегръдката си.

За миг трите жени останаха така, обединени в това време на изпитание.

— Обичам ви всички.

Рейчъл се отдръпна.

— Достатъчно! Още секунда и всички ще се разплачем. Майко, качвайте се с Беки горе. Аз ще заключа вратата и ще угася лампите.