Карън Робърдс
Едно лято (17)

XVII

Рейчъл изведнъж се оказа в обятията му. Ръцете й прилепнаха към гърдите му и краката й се подвиха, когато я притисна плътно. Полата й неусетно се вдигна чак до кръста й. Единствено тънката, копринена материя на миниатюрните й бикини я предпазваше от грубия плат на джинсите му, от твърдия им цип и внушителната подутина под него.

— Кажи ми не, учителко… — промълви Джони, когато погледите им се срещнаха.

Ръцете му бяха големи и силни, бедрата му — дълги и стегнати. Стоманените мускули на гърдите му вибрираха.

Рейчъл не можеше да, каже не. Просто не можеше. Желаеше го твърде силно. Като че ли през целия си живот го бе желала.

Шокираща, срамна мисъл. Но цялото й тяло гореше.

— Джони… — прошепна тя безпомощно и сведе очи, защото не издържаше повече напрегнатия му поглед.

Но като ги сведе, зърна устата му, което бе грешка. Издължена, чувствена мъжка уста — много красива, много съблазнителна. Дъхът й спря.

— Рейчъл… — отрони той.

Рейчъл не направи ни най-малък опит да го отблъсне. Бе се взряла в изящната му уста, която се приближаваше все по-близо. Но спря — на милиметри от нейната.

— О, Господи!

Не можеше да му се противопостави. Устните й, горещи и сухи, се разтвориха, за да срещнат неговите. Започна да диша често, накъсано. Цялото й тяло трепереше, жадуваше го.

— Последен шанс!

Думите бяха ниски и гърлени, като че ли му бе трудно да ги изрече. Беше така близо до него, че усещаше дъха му, но Джони не я целуна. Погледна го и в очите му прочете обещание за неизживявани досега наслади. Не откъсваше поглед от него, докато ръцете му се плъзгаха нагоре по бедрата й, достигнаха гърба й, върнаха се надолу и се мушнаха под бикините й.

Дланите му се прилепиха към нежно заоблените й задни полукълба, а пръстите му се разпериха върху тях. Рейчъл си помисли, че никога не бе изпитвала нещо по-еротично от допира на ръцете му точно на това място. Джони започна да я люлее напред-назад, така че топлината му и триенето на плътта й към подутината под джинсите му я влудиха. Дишането й се учести, ноктите й се впиха в тениската му.

— Учителко, ще бъдеш моя! — промълви той с почти победоносен тон, но Рейчъл бе вече така възбудена, че не осъзна смисъла на думите му.

Дори и да беше се опитал да я отблъсне, в този миг би се вкопчила в него и би ридала от желание.

Като я придържаше към себе си, Джони смени внимателно позата, за да може гърбът й да се подпира на дивана зад нея. Едната му ръка се плъзна отпред, изгаряща и търсеща. Помилва я по корема и се спусна надолу в топлата, влажна тъмнина между бедрата й. Докато пръстите му милваха къдравите косъмчета на венериното й хълмче и си проправяха път по-навътре, Рейчъл изстена. Стори й се, че някой друг бе издал този звук — някой, когото не познаваше. Помисли си какво ли представляваха, погледнати отстрани. Бе седнала в скута му, голите й колене бяха широко разтворени — стройна и крехка, неподходящо облечена с малиноворозова тениска и зелена пола, вдигната до кръста й. Гладката кожа на корема й блестеше с млечна белота, а дантелените й бикини бяха свалени достатъчно, за да се подава най-горната част на триъгълника с тъмнокестеняв копринен мъх. Ниско долу мургавата му ръка с дълги пръсти милваше и изследваше най-интимните местенца на чувствителната й плът.

Шокираща картина. Особено като се прибавеха почервенялото й от желание лице и блясъкът в очите й. Изпитваше лудо желание, което караше устните й да се разтварят, жадуващи за целувка, гърбът й да се извива и тялото й да потреперва, когато я докосваше там, където тя искаше да бъде докосната, където трябваше да бъде докосната или да умре.

Джони бе небръснат, необразован, груб. Рейчъл бе педантично спретната чак до розовия лак на ноктите си, които се показваха от кафявите й кожени сандали. Всичко в нея — от прическата до дискретните сенки и розовото червило, до финото, скъпо бельо говореше за пари, за добро възпитание и за внимателно поддържане на мястото в обществото. Всичко в него — дългата коса, тениската, която подчертаваше мускулите му, твърде тесните джинси, войнствеността в погледа му — която му служеше като щит — крещящо подсказваше за беден произход, за бивш затворник, за опасност.

Той беше Джони Харис и дланите му бяха под бикините й. Но Рейчъл не би променила това положение за нищо на света.

Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и изхлузиха тениската й. Изненадана, тя инстинктивно прикри гърдите си под дантеления сутиен. Не от свенливост, а от боязън, че ще забележи колко са малки. За миг си представи пищните форми на Гленда Уоткинс и ненадеен пристъп на ревност я накара да поклати отрицателно глава, докато Джони се опитваше да разкопчее сутиена й.

— Добре — подчини се той, което я учуди. Прегърна я през кръста и я повдигна, очевидно без никакво усилие, за да я постави на дивана. Рейчъл се наклони назад и отдръпна ръце от гърдите си, за да се подпре. Преди да се осъзнае, Джони вече смъкваше бикините й.

— Какво…? — заекна, но не успя да довърши въпроса си, защото намеренията му бяха повече от ясни.

Той коленичи пред нея, точно пред краката й, които Рейчъл инстинктивно бе събрала, изгледа я кратко с блестящите си от желание очи, сведе поглед към бедрата й и започна да ги милва.

— Обичах да си го представям в клас… — каза й дрезгаво.

Ръцете му отново се плъзнаха нагоре по бедрата й, под полата, която поне отчасти я прикриваше.

— И да се чудя, дали си с чорапи или чорапогащи. Винаги ми харесваше да си въобразявам, че си с черен колан и черни чорапи, без бикини…

— Не, не си го правил! — прекъсна го тя, шокирана.

— О, да, така е!

Погледите им се срещнаха. Рейчъл осъзна, че казваше истината, и стомахът й странно се сви. Потрепери при мисълта, че е възбуждала сексуалната фантазия на младия Джони, докато му е преподавала. Той изглежда усети реакцията й, защото бързо погледна към скута й. Дланите му обходиха коленете й и ги разтвориха.

— Джони… — прошепна Рейчъл задъхана и смутена от това рязко излагане на тялото й пред очите му.

Но дори и за нея не прозвуча като протест. В този миг не би могла да протестира, дори животът й да зависеше от това.

— Представях си как го правя с теб. Представях си как изглеждаш, какъв вкус имаш, какви звуци издаваш.

— О, моля те…

Рейчъл едва ли знаеше, за какво го моли. Ставите й бяха напълно омекнали от признанието му. Очите й горяха от желание и само го наблюдаваше как повдига полата й и я разголва методично. Силните му ръце с бронзов загар и малки черни косъмчета по тях представляваха невероятно еротична гледка, докато се разхождаха надолу по корема й и от вътрешната страна на бедрата й. Огънят, който пораждаха, и непоносимото очакване я накараха да въздъхне дълбоко. Джони наведе главата си и направи това, което тя знаеше, че ще направи, това, което тя искаше да й направи, и бе пламнала цялата, да й бъде направено.

При допира на устните му се стегна, задъха се, после се отпусна назад върху възглавниците на дивана, клепките й се затвориха, пръстите й замачкаха тапицерията. Той беше нежен, изключително нежен! Езикът му като че ли я изгаряше, докато я изучаваше и си проправяше път към най-съкровеното й място. Когато възбудата й достигна краен предел, когато дори палците на краката й се засвиваха в кожените сандали, а тялото й се извиваше в дъга над дивана, Джони проникна в нея с език. Рейчъл сграбчи косата му и се опита да отдръпне главата му, преди да потъне стремглаво в черната бездна, която се разкри пред нея, но той не спираше. Извика, загубила и последната искрица контрол над себе си, и се предаде.

Когато отново изплува на повърхността, устата му бе все още между бедрата й, а езикът му продължаваше влудяващия си ритъм в утробата й. Заситена и замаяна от бушуващата страст, експлодирала в неистово гърчещото й се тяло, сега Рейчъл като че ли вече можеше да възприеме това, което Джони правеше с нея. Изчерви се, като си представи отново как ли изглеждаха отстрани. Опита се да стане и да го отблъсне. Но не й се удаде.

— О, не — промълви той, като я погледна кратко и чувствено, а ръцете му продължаваха да разтварят бедрата й, за да направят място за езика му.

— Но аз… — започна Рейчъл и спря.

Червенината като че ли се разля по цялото й тяло, докато обмисляше как да му каже, че що се отнася до нея, не изпитва повече нужда да продължават.

— Свърши? Зная — рече задъхан Джони, като вдигна най-после главата си. — Мислиш ли, че не мога да позная? Но искам да свършваш отново, и отново, и отново с мен.

Прихвана я през талията, придърпа я към коленете си и я обърна да легне по гръб върху бежовия килим. Ръцете й се впиха в раменете му, краката й се разтвориха и той коленичи между тях. Рейчъл забрави за гърдите си и преди да се опомни, Джони вече ловко бе разкопчал сутиена й.

— О, недей!

Тя инстинктивно се прикри с длани, като се опитваше да се измъкне от него, но Джони не я пусна. Задържа я, докато тя престана да се върти, а после насочи вниманието си към полата й, набрана около кръста й. Освен нея и сандалите й, Рейчъл осъзна, че бе гола-голеничка, а в същото време Джони бе напълно облечен. Внезапното смущение накара, бузите й да пламнат.

— Как се съблича това проклето нещо?

Той оглеждаше полата й с очевидно затруднение, докато пръстите му напразно търсеха начин да я разкопчеят.

— Има копче… отпред…

— Покажи ми.

Рейчъл протегна ръце надолу и разбра, че бе попаднала в клопката му, когато неговите покриха гърдите й.

— Не!

Тя се опита да го улови за китките и той се остави да отстрани ръцете му, но преплете пръстите си между нейните и я прикова към килима. Очите му я оглеждаха, преценявайки малките бели хълмчета с розови връхчета. Рейчъл почти се сви от страх, че ще усети обзелото я наново желание.

— Защо се срамуваш, Рейчъл? — попита я.

Сърцето й щеше да изхвръкне при вида на нежната извивка на устните му. Лежеше неподвижно, докато Джони се наведе и целуна първо едното й набъбнало зърно, а после другото. Влажната му топла уста я накара да потрепери и Рейчъл затвори очи, когато той бавно и последователно ги пое в устата си. През цялото й тяло преминаха иглички. Малки или не, реакцията на гърдите й бе мигновена, нормална. Останала без дъх, тя отново се остави на ласките му.

Джони се наведе над нея, като я докосваше само с устни по гърдите, преплел пръстите си с нейните. Лежеше просната под него — нищо от тялото й не бе скрито от погледа му, от устните му, от ръцете му и пак я обзе такова диво желание, че не би могла да му откаже нищо. Той отново докосна връхчетата на гърдите й с език, а после ги засмука леко, докато Рейчъл не започна да се извива и да надига ханша си към напиращата мъжественост в джинсите му.

— О, Рейчъл! — чу го да изхриптява, преди да я покрие с тялото си.

Беше тежък, много тежък и учудващо силен. Вкусът на уиски, който тя обикновено ненавиждаше, бе опияняващо възбуждащ върху езика и устните му. Целуваше я ненаситно, жадно. И изпълни устата й с езика си, и я подтикна да направи същото. Рейчъл се подчини, прилепи се към шията му, обви краката си около кръста му и захленчи от нетърпение. Джони разкопча джинсите си и след мъчителното очакване най-после проникна в утробата й. Когато го усети в себе си — огромен, твърд и горещ, изпълващ я цялата — тя впи ноктите си в гърба му и престана да диша. После не можеше да мисли за нищо друго, не можеше да прави нищо друго, остави се изцяло на волята му.

Накрая крещеше, а Джони стискаше зъби във върховния миг на пламенно, страстно освобождаване.

Докато все още милваше косата му с пръсти, Рейчъл се унесе в дълбок сън.