Карън Робърдс
Едно лято (12)

XII

Сред пулсиращата тъмнина близо до дансинга, дебнещият бе вперил очи в Джони Харис. Нима той не можеше да усети магнетизма на тези немигащи очи. Очевидно не, защото нито веднъж не погледна към него.

Дебнещият трепеше от студ, въпреки топлината от многото тела, събрани на такова тясно пространство. Гневът, отдавна забравен, го изпълни отново като ледена сива мъгла.

Джони Харис си просеше да му бъде даден урок.

И дебнещият щеше да се постарае този път урокът да не бъде забравен никога.