Валентин Пламенов
Възпитаните трупове пращат писма (8)

Шест и петнайсет. Пиукането на будилника се забива като захабен бръснач в мозъка ми. Трупът продължава да лежи във ваната със застинала усмивка, Бистра Тенева влиза във водата с дрехите и ляга до трупа, Антоанета подстригва Письо с огромни ножици, Драган Драганов прегръща Лъчо и тика в устата му бутилка ракия, мъртвецът протяга ръка и ми предлага долари по пет лева парчето, Боряна измъква ножиците от ръцете на Антоанета и замахва към трупа, хващам я с всичка сила и… Скачам, паля цигара, правя си нес кафе с вода от бойлера, изпивам го почти на една глътка и влизам под душа. Кошмарите избледняват постепенно, за да ги замени панорамата на комплекс Люлин призори. Вали. Дъждът е омръзнал на самия себе си, стича се по грозните блокове, които замислено го понасят.

Люлин се буди шумно, по понеделнишки. Долу, на паркинга, първо изръмжава пежото на доцента по органична химия. След него подхваща ладата на ветеринарния лекар. Като младо петле им приглася югото на треньора по джудо. Подобно на закоравял пушач започва да буха вартбургът на майора от Строителните войски. Трабантчето на геолога разваля хармонията със спукания си ауспух. Плахо се обажда москвичът на учителя по география. Иванова от горния етаж не отпуска съединителя и волгата, с която кара на работа некадърния си да вземе книжка съпруг, се задавя от гняв. Правя си нова доза нес кафе. Бръснейки се, го изпивам. След около един час ще бъда в кабинета на Лъчо, за да докладвам версията си.

Проверявам дали съм изключил печката, смигам си в огледалото, заключвам гарсониерата и излизам.

Паркингът вече е опустял, а един пуст паркинг в Люлин е по-зловещ от пустинята Гоби, с тая разлика, че в Гоби поне може да ти се привиди нещо вълнуващо, докато в Люлин това е изключено. При условие че не се вълнуваш от вида на камионите за смет, естествено.