Валентин Пламенов
Възпитаните трупове пращат писма (30)

„Разбрахте ли най-сетне, ченгета такива, кой уби Стефан Драганов и Слави Пенев? Ако още не сте, в което не се и съмнявам, моля, поднасям ви се на тепсия — аз ги убих, аз — Камелия Милушева, родом от град Котел, двайсет и три годишна, ръст среден, черти — правилни, особени белези — пада си по трупове във вани! Хубавичко ви разиграх, признайте си! Как си, Демирев?

Чуйте откъде започна всичко. Стефан си отиде млад и зелен, защото беше започнал да си пъха носа, където не му е работа. Беше си въобразил, че Пламенчо не е роден от Бистра, което е пълна дивотия, чак ми е смешно! Стигна дотам, че го изкара мой син. Ако Демирев ми е син, признавам и Пламенчо! Не ти ли се харесва, Демирев? Е, тоя свят не е осеян с рози. Пламенчо е дете на Бистра и Еньо, дано най-накрая ви уврат главите, щом ви го казвам от оня свят! Макар че умственият ви багаж и по-специално тоя на Демирев не е за завиждане. Откъде го знам ли? Лично доктор Пенев ми се закле с ръка на сърцето. Въпреки че и ръката, и сърцето му не бяха от най-чистите, нямам причини да не му вярвам. Моето бебе за нещастие наистина е умряло при раждането. Защо пък за нещастие? По-добре ли щеше да бъде за него да митка по тоя прокажен град и да му отрязват квитанциите на всяка крачка, докато го превърнат във впрегатен кон, годен единствено да благодари за скапания овес? Както и да е, станалото — станало. Парите, които докторът ми нарина, са друга история. Бях го закъсала свински, пък знаех това-онова за криминалните аборти, които доктор Пенев правеше на разни мацки, движещи се по хотелите. Плащаха му в долари, докато аз се показах патриот — поисках му левове. Откъде и как ги е събирал, си е негов проблем.

Мислех да наръгам Стефан с хирургическия нож, който откраднах от болницата. В действителност се оказа много по-елементарно — беше заспал като къпан във ваната, даже похъркваше. Натопих му чутурата и почаках десетина минути, не повече. Опита се да скочи, но беше късно. Съвсем, ама съвсем късно.

Ножа ще намерите под леглото ми в болницата. Върнете го в хирургичното или си го запазете за спомен. Ако ме питате лично мен, дайте го на Демирев да си направи харакири, много ще му отива. Какво ще кажеш, Демирев?

Слави Пенев убих по-лесно. Всъщност той си се инжектира, аз само подмених ампулите бусколизин с ампули морфин, които откраднах от аптеката в стаята на дежурния лекар. Зор видях само докато го домъкна до ваната. Уж нищо човек, пък изведнъж ми натежа.

Редно е да попитате защо го убих. Вижте, ами той не уби ли бебето ми? Каза ми, че е мъртвородено, но аз си имах едно наум, нали до последния момент мърдаше в корема ми? Помислете също така колко други бебета беше лишил от живот с тия аборти, чет нямат!

Което си е право, колебаех се за Слави, той беше далеч по-стойностен човек. Отидох у тях в понеделник вечер, бяхме се уговорили да взема парите. Със себе си носех ампулите. Ще ви се стори странно, че съм стигнала от болницата до «Скобелев» по пижама? Я се огледайте и пребройте болните, които се разхождат по улиците, даже сядат в кръчмите, без някой да им прави забележка! До последния момент не бях сигурна, че ще прескоча до аптечката в кухнята на Слави под претекст, че отивам до тоалетната, и ще сменя ампулите. Но след като поговорихме малко, усетих, че докторът щеше да продължава с абортите и останалите гадости. Пет хиляди лева не стигаха, за да откупи живота си. Реших се.

Между другото за смъртта на Стефан той изобщо не се усъмни, беше убеден, че е нещастен случай. Секунди преди да се унесе, му прошепвах истината. Не му останаха сили да реагира.

Сега за Франко Росини. Тоя италиански мошеник на дребно ми беше писнал с желанието си да ме купи за един чорапогащник. Патриот съм, нали ви казах? От пионерче съм такава. «Дружно пионерите», сетихте ли се? «Няма да намерите като пионерите дружни по света!»

И като труповете ми няма да намерите толкова дружни по света! Американските трупове пред моите могат само ряпа да ядат, права ли съм?

Друг път са ги сменили едно към десет, какъвто е на черно курсът на долара, тъкмо обратното! Двата ми трупа струват колкото двайсет американски, това е последната ми оферта! Какво да добавя? Знам, че ви се иска да доуточнявате, да сверявате, да проверявате, ех, ченгета, ченгета, за една заплата ще се съсипете да търсите правдата, а правда няма, не го ли проумяхте?

Слушайте още малко.

За разлика от моите хора аз ще се самоубия в леглото. Отгоре на всичко — с испанска кама, подари ми я Росини. Сама ще се заколя, не ви ли стига?! Някой все пак трябва да ме накаже за двете убийства и тъй като Демирев не успя, този някой ще се наложи да съм аз. Дано не протека много, че ми прилошава от кръв.

Ще ви призная защо се самоубивам — болна съм от СПИН. Не ми се ще да свърша като изрод.

Писмото ми ще получите по пощата. Останалите две писма също написах аз. От малка се забавлявам да подправям почерци.

Моите трупове не са като другите.

Моите трупове са възпитани.

Възпитаните трупове пращат писма.

П. П. Сипа ли вода на канарчето, Демирев? Казва се Коко, но от днес можеш да му викаш Младен, разрешавам! Сърдечни целувки от оня свят!

Камелия“