Валентин Пламенов
Възпитаните трупове пращат писма (26)

Стефан е разбрал за подмяната на бебето, започнал е да изнудва доктора, затова последният го убива. На тоя свят няма прошка за баща, лишил от живот сина си. На Слави Пенев не му е оставало нищо друго, освен да даде парите не на Стефан, а на Камелия, да хване спринцовката и да си бие морфина…

Чудна версийка, с една лека слабост — невярна. Плюс това не обяснява нито ключа в бравата, нито останалото, да не си го припомняме тъкмо сега, защото вали. Блудкав като супа с топчета в учрежденски стол дъжд пада над столицата и мокри не само главата, но и мислите ми.

Антоанета Минчева и Петър Пецев убиват Стефан, за да сложат ръка върху бизнеса със златото. За Пецев не е било трудно да направи от Бистра своя любовница. Антоанета отдалечава Бистра във въпросната вечер, а Пецев удавя Стефан, докато пред мен играе сценки. Разсеян и повърхностен, той като нищо би забравил ключа в бравата.

Тази версийка ми хрумна най-рано, но и в нея съществуват пукнатини, главната от които е липсата на мотив у доктора за самоубийство.

Бистра Тенева убива Стефан, за да се отърве от него. Имала е и мотив, и възможност да го свърши.

Но тя не би оставила ключ в бравата по простата причина, че е притежавала свой собствен. Да я смятам за по-хитра, отколкото е, значи аз да изпадна в положение на глупак, пък нещо не ми се ще. Ами докторът? Ще се самоубие ли човек като него само защото му е страшно мъчно за сина му? Не иде, не иде, лейтенант Демирев, опитай друго…

Радка Тобакова убива Стефан, за да заеме мястото му на доверен човек в мошеническата организация за претопяване на злато. Тоя „пост“ напоследък е носел огромни пари, а парите привличат обезличителката на лъвицата от зоопарка по-силно, отколкото светлината — пеперудите. Слави Пенев се самоубива, защото не е по силите му да издаде жената, която цял живот е обичал. Глупости!

Пламен Тобаков убива Стефан, защото е разбрал връзката им с Радка. Но в такъв случай докторът не би се самоубил…

Версии, версии… Дъждовното време е най-подходящо за тях — никнат като гъби в бедната ми глава.

Спирам за малко на булевард „Стамболийски“, влизам в бюрото на „Балкантурист“ за международни екскурзии, после завивам по „Братя Миладинови“.

Ако изглежда тъжна в нормално време, под дъжда уличката е направо безобразно тъжна. Но сега не е моментът да се натъжавам или да изпадам в меланхолия.

Петър Пецев се е заредил с три каси бира и не се вълнува особено нито от дъжда, нито от загубата на голямата си любов — Бистра Тенева. Такъв дръвник като него можеш да развълнуваш само като го изхвърлиш веднъж завинаги от София, но кой да го изхвърли? Милицията? Че после пак всичко да се пише на неин гръб! Ние сме жалостиво общество, де що видим търтей, се надпреварваме да го пазим като зеницата на очите си.

— „Загорка“, другарю Демирев?

— Друг път. Пецев, имам един въпрос: когато влезе през онази вечер в банята, ти видя някого над трупа на Стефан, нали? Помисли, помисли! Видя, но не искаше да повярваш? И досега не ти се вярва, но какво да се прави, такъв е животът. Слушам!

— Другарю Демирев… аз… ама не съм сигурен…

— Нищо, и аз не съм сигурен, пък те питам!

— Да, над Стийф беше… Ама май не ме видя!

— Не „май“, наистина не те е видял, иначе тая „Загорка“ щеше да се вкисне, като няма кой да я пие!