Сун Дзъ
Изкуството на войната (5)

5
Мощ

Сун-Дзъ каза:

 

Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.

 

В сражение командването на голяма войска съвсем не се различава от командването на малобройна: то е само въпрос на установяване на взаимовръзка чрез знаци и сигнали.

 

Сигурността, че цялата ти войска може да устои на масирана вражеска атака и да остане невредима, е следствие от военни ходове — преки и косвени.

 

Нека ударът на войската ти бъде като на воденичен камък, хвърлен към яйце — това е умение да се борави чрез слабостта и силата.

 

Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа.

 

Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.

 

Не съществуват повече от пет звука. При все това съчетанията им дават живот на повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути.

 

Не съществуват повече от пет основни цвята — син, жълт, червен, бял и черен. При все това съчетанията им създават повече багри, отколкото някога могат да бъдат видени.

 

Не съществуват повече от пет основни вкуса — кисел, лютив, солен, сладък и горчив. При все това съчетанията им пораждат повече вкусови усещания, отколкото някога могат да бъдат изпитани.

 

В битка няма повече от два начина на нападение — пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове.

 

Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг — никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания?

 

Настъплението на войниците е като стремителните талази на буен поток, които преобръщат камъните по пътя си.

 

Успешното решение е в своевременното действие — тъй както сокол връхлита ненадейно, което му позволява да порази и унищожи жертвата си.

 

И тъй, добрият пълководец е страшен в нападение и бърз във вземането на решения.

 

Мощта може да се оприличи с опънат докрай арбалет, а решението — с пускането на стрелата.

 

Всред възбудата и глъчката при една битка може да ни се струва, че цари безредие, но всъщност да няма никакво безредие; всред привидната суматоха и хаос бойният ти строй може да е лишен от глава или опашка, но пак да е устойчив срещу поражение.

 

Привидното безредие изисква безукорна дисциплина. Привидният страх изисква смелост. Привидната немощ изисква сила.

 

Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения.

 

Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши.

 

Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част.

 

Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.

 

Когато оползотворява общата мощ, неговите бойци стават подобни на търкалящи се камъни и дънери. Защото в природата на камъните и дънерите е да стоят неподвижни на равно и да се движат по наклон; когато са ръбести, са изправени, но ако са обли — летят надолу.

 

Така мощта, разгърната от добрите бойци, е като мощта на объл камък, който устремно лети по стръмния склон на планина, висока хиляда стъпки. Толкова по въпроса за мощта.