Сун Дзъ
Изкуството на войната (11)

11
Деветте положения

Сун-Дзъ каза:

 

В изкуството на войната се отчитат девет полеви разновидности:

— Разпиляно пространство

— Лесно пространство

— Ключово пространство

— Открито пространство

— Кръстопътно пространство

— Важно пространство

— Трудно пространство

— Оградено пространство

— Безнадеждно пространство

 

Когато пълководецът е на собствена земя, това е разпиляно пространство.

 

Когато е навлязъл във вражеска земя, но не твърде навътре — това е лесно пространство.

 

Територия, която предоставя голямо преимущество на страната, която я владее, е ключово пространство.

 

Територия, предоставяща свобода на движение за всяка от страните, е открито пространство.

 

Територия, граничеща с три съседни държави, така че който я завземе първи, може да се ползва от тяхната подкрепа, е кръстопътно пространство.

 

Когато една войска е проникнала във вътрешността на вражеска държава и е оставила зад гърба си укрепени градове — това е важно пространство.

 

Планини и гори, стръмни склонове, блата и мочурища и всяка друга тежка за прекосяване територия — това е трудно пространство.

 

Място, до което се достига през тесни проходи и от което отстъпление е възможно само по лъкатушни пътеки, така че малобройни вражески сили са достатъчни, за да разбият голяма твоя войскова част — това е оградено пространство.

 

Място, на което единственото ти спасение от унищожение е в незабавната битка — това е безнадеждно пространство.

 

В разпиляно пространство не се бий. В лесно пространство не спирай. В ключово пространство не нападай.

 

В открито пространство не се опитвай да препречиш хода на врага. В кръстопътно пространство сключвай съюзи със съседните държави.

 

Във важно пространство си набави продоволствия чрез плячка. В трудно пространство продължавай похода напред.

 

В оградено пространство прибягвай до хитрост. В безнадеждно пространство се бий.

 

Някогашните изкусни пълководци са умеели да се вклинят между фронта и тила на врага, та да не позволят на малките и големите отряди да си помагат, да попречат на добрите войници да спасяват неспособните и да възпрат командирите да прегрупират хората си за ново нападение.

 

Когато вражеските сили били обединени, успявали да всеят безредие сред тях.

 

Когато били в изгодно положение, настъпвали. Ако ли не, оставали на позициите си.

 

Ако някой ме попита как да се справи с огромно вражеско войнство, което е в строен боен ред и се впуска в нападение, бих му отговорил: За начало завладей нещо, което е скъпо на противника ти. Тогава той ще е склонен да се подчини на волята ти.

 

Бързината е същността на войната: възползвай се от неподготвеността на врага, придвижвай се по непредвидими пътища и нападай незащитени места.

 

Настъпващата сила трябва да се съобразява със следните правила:

 

Колкото по-навътре проникваш в дадена страна, толкова по-сплотени ще са твоите войници и така бранителите не ще те сразят.

 

Предприемай набези в плодородни земи, за да запасиш войската си с храна.

 

Внимателно следи за благополучието на хората си. Не ги претоварвай. Съсредоточавай енергията си и пази силите си. Бъди с войската си в непрестанно движение и изработвай неразгадаеми планове.

 

Прати бойците си на позиции, от които няма изход, така че те да предпочетат смъртта пред бягството. Пред очите на смъртта няма нищо непостижимо. Командирите и войниците ще се бият до краен предел на силите си.

 

Когато са отчаяни, бойците губят чувството си за страх. Ако нямат убежище, ще останат на място. Ако са във вражеска страна, фронтът ще е труднопробиваем. Ако не разчитат на помощ, ще се сражават безпощадно.

 

Така, без да чакат разпоредби, бойците ще са постоянно нащрек; без да чакат подкана, ще изпълнят волята ти; без принуда ще ти бъдат верни; без да отправяш изрични заповеди, ще можеш да се уповаваш на тях.

 

Издай възбрана да се осланят на поличби и предзнаменования и сложи край на суеверията, водещи до колебливост. Тогава никой не ще се бои от гибел, дори и да настъпи смъртният му час.

 

Ако войниците ти не са заможни, то не е защото богатството ги отблъсква. Ако живеят кратко, то не е защото бягат от дълголетието.

 

В деня, когато им заповядаш да влязат в бой, войниците ти може да плачат, сълзите ще квасят дрехите им или ще се стичат по лицата им — ала окажат ли се в безизходица, ще проявят храбростта на Чжу или Гуа.

 

Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан — змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.

Ако някой ме попита може ли да се стори тъй, че войската да противодейства като шуайчжан, ще отговоря: да, може. Дори и хората на У и на Юе да са врагове, ако те в една лодка прекосяват река и ги застигне буря, ще си помогнат взаимно, тъй както лявата ръка помага на дясната.

 

Ето защо не бива да разчиташ само на запънатите с букаи коне и на вбитите в земята колела на колесниците.

 

Принципът при ръководството на войска е да установиш праг на смелост, който всички трябва да достигнат.

 

Как да извлечеш най-доброто и от силата, и от слабостта, е въпрос, свързан с правилното оползотворяване на пространството.

 

Така изкусният пълководец командва цяла армия, сякаш води за ръката един-единствен човек.

Задача на пълководеца е да пази мълчание, та да постигне тайнственост; да бъде честен и справедлив, та да поддържа реда.

Той трябва да е способен да въвежда своите командири и воини в заблуждение чрез мними сводки и привидности, та да ги държи в неведение.

 

Като непрестанно променя разпоредбите и плановете си, врагът му не ще знае нищо определено. Като мести лагера си и е в постоянно движение по обиколни пътища, той възпрепятства врага да предугади намеренията му.

 

В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току-що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта.

 

Той изгаря лодките си и чупи съдовете за хранене. Тъй както овчар води стадото си, той насочва хората си по този или онзи път, без никой от тях да знае накъде е тръгнал.

 

Да сбере войнството си и да го въвлече в опасност — ето как може да се определи делото на пълководеца.

 

Различните показатели, съответстващи на деветте полеви разновидности, целесъобразността от нападателна или защитна тактика, същностните закони на човешката природа — ето нещата, които трябва да се изучат най-внимателно.

 

При напредване във вражеска територия водещият принцип е, че при проникване дълбоко навътре бойците се сплотяват, а при навлизане само на малко разстояние са склонни да се разпиляват.

 

Когато напускаш родината и повеждаш войската през съседна територия, се оказваш в критично пространство. Когато във всички посоки има пътища, намираш се в кръстопът — но пространство.

 

Когато проникнеш навътре в страната, си във важно пространство. Когато проникнеш на кратко разстояние — в лесно пространство.

 

Когато вражеските крепости са зад гърба ти, а пред теб има тесни проходи, това е оградено пространство. Когато не разполагаш с никакво убежище, си в безнадеждно пространство.

 

И така, в разпиляно пространство ще вдъхновя хората си с единна цел. В лесно пространство ще се погрижа за наличието на тесни връзки между всички части на войската.

 

В ключово пространство ще ускоря движението на тиловите части.

 

В открито пространство ще съм бдителен относно отбраната. В кръстопътно пространство ще заздравя отношенията със съюзниците си.

 

Във важно пространство ще се постарая да осигуря продължително действащ канал за снабдяване с продоволствия. В трудно пространство ще устремя хората си напред.

 

В оградено пространство ще затворя всички пътища за отстъпление. В безнадеждно пространство ще проглася пред войниците невъзможността да оцелеят.

 

Защото в природата на войника е да оказва упорита съпротива, когато е обкръжен, да се бори твърдо, когато е в безизходица, и да се подчинява светкавично, когато е в опасност.

 

Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели. Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата. Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

 

Пренебрегването на който и да е от тези няколко принципа не е от полза за пълководеца.

 

Когато пълководец нападне могъща държава, умелото му ръководство се състои в това да предотврати съсредоточаването на вражеските сили. Той всява страх у своите противници, а съюзниците им нямат възможност да се обединят срещу него.

 

Ето защо той не се стреми да се съюзява с други държави, нито да укрепва силите им. Той трябва да преследва собствените си неразгадаеми цели, вдъхвайки ужас у врага. Така ще е способен да превземе градовете и да свали владетеля.

 

Възнаграждавай хората си без оглед с общоприетите правила, издавай заповеди без оглед с предишни разпоредби — така армията ще те следва като един.

 

Запознавай войниците си само с непосредствените задачи, без те да са в течение на твоите замисли. Когато изгледите са добри, разкривай им ги. Ала не им казвай нищо, когато положението е мрачно.

 

Постави войската си в смъртна опасност — и тя ще оцелее. Хвърли я в отчаяни трудности — и накрая тя ще излезе от тях невредима.

 

Защото именно когато е под заплаха, една войска е способна да нанесе победен удар.

 

Успехът във войната се постига чрез внимателно нагаждане към целта на врага.

 

Непрестанно дръж под око вражеския фланг и в дългосрочен план ще успееш да убиеш главнокомандващия.

 

Това е умението да постигнеш нещо чрез чисто коварство.

 

Щом завземеш властта, затвори граничните пътеки, премахни официалните указателни знаци и не допускай никакви емисари.

 

В заседателната зала бъди непреклонен, за да владееш положението.

 

Ако врагът остави отворена вратичка, нахлуй през нея.

 

Превари врага, слагайки ръка на нещо, което му е скъпо; изчисли кога той ще пристигне на бойното поле.

 

Следвай пътя, очертан от правилата и обичая, и се нагаждай към врага дотогава, докато ти стане възможно да се впуснеш в решителна битка.

 

Нека отпърво поведението ти бъде свенливо като на девица — дотогава, докато врагът се разкрие. Сетне бъди като бързоног заек и за врага ще е късно да ти окаже отпор.