Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
孫子兵法, 510 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 68гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe(2007)

Издание:

Сун-Дзъ

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА

Първо издание

Изданието е осъществено въз основа на английския превод на Лайънел Джайлс, Deodand Classics, 2002

Редактор Мария Коева Коректор Мария Христова

Технически редактор Олга Стоянова

Формат 60/84/16, печ. коли 5,5

Художествено оформление © ФАМА

ИК ФАМА, София, 2003. Печат „Унискорп“

ISBN 954-597-173-8

История

  1. —Добавяне

10
Терен

Сун-Дзъ каза:

 

Терените биват шест вида, а именно:

— достъпни пространства

— сложни пространства

— пространства за изчакване

— теснини

— стръмнини

— отдалечени от врага

 

Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.

 

При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.

 

Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.

 

От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.

 

Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.

 

При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.

 

Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.

 

Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.

 

Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.

 

Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.

 

Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.

 

Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.

 

Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:

— Бягство

— Неподчинение

— Деморализация

— Срив

— Безпорядък

— Разгром

 

При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.

 

Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.

 

Когато командирите са твърде силни, а обикновените войници — твърде слаби, резултатът е деморализация.

 

Когато висшите командири са гневни и непокорни, та срещнат ли врага, влизат в бой поради своята ярост, преди главнокомандващият да е в състояние да даде указания дали позицията е подходяща за нападение, резултатът е срив.

 

Когато пълководецът е безволев и без авторитет, когато заповедите му са мъгляви по съдържание и предназначение, когато на командирите и бойците не са вменени конкретни задължения, а редиците са нестройни и непълни, резултатът е безпорядък.

 

Когато пълководецът е неспособен да прецени силата на врага и хвърли в сражение малобройна част срещу многочислена или слаба срещу силна, когато пропусне да разположи елитните си бойци на предната линия, най-вероятният резултат е разгром.

 

Това са шестте начина да си докараш поражение и те следва да бъдат взети под внимание от всеки командир, заемащ важен пост.

 

Природните условия в страната са най-верният помощник на воина. Но мерило за великия пълководец са способностите за оценка на неприятеля, за ръководство на победна армия, за проницателно предвиждане на трудностите, опасностите и разстоянията.

 

Който има познания в тези области и ги прилага на дело, ще печели битките. Който нито има познания, нито ги прилага, ще бъде победен.

 

Ако сигурният изход от битката е победа, трябва да се биеш, дори и ако владетелят ти забранява. Ако е допустимо поражение, не бива да се биеш, дори и ако владетелят ти заповядва.

Ако един пълководец настъпва, без да ламти за слава, и отстъпва, без да се бои от опозоряване, а единствената му мисъл е да защити страната си и да служи вярно на владетеля си, то той е скъпоценност за държавата.

 

Нека войниците ти бъдат като твои собствени деца — и те ще те последват дори и в най-дълбоки пропасти. Гледай на тях като на свои възлюбени синове — и те ще бъдат до теб дори и в смъртта.

 

Ако обаче си снизходителен, но нямаш тежест; ако си добросърдечен, но безсилен да постигнеш изпълнение на заповедите си; и най-вече ако си неспособен да обуздаеш безредието, тогава твоите воини могат да се оприличат на разглезени деца — безполезни за каквато и да е дейност.

 

Ако знаеш, че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно дали врагът е уязвим, значи си изминал само половината път до победата.

 

Ако знаеш, че врагът е уязвим, но не си наясно дали хората ти са в състояние да нанесат удар, пак си изминал само половината път до победата.

 

Ако знаеш, че врагът е уязвим, а също и че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно, че поради естеството на терена битката е неосъществима, все още си изминал едва половината път до победата.

 

И тъй, веднъж влезе ли в бой, по-сетне изкусният боец никога не е объркан. Веднъж установи ли лагера си, сетне никога не търпи загуби.

 

Ето защо се казва: Ако познаваш и врага, и себе си, победата ти ще е безсъмнена. Ако познаваш Небето и Земята, победата ти ще е пълна.