Даниъл Силва
Художникът убиец (29)

28. Лисабон

Тарик се показа на вратата на ресторанта фадо. Пак беше облечен като докер. Лицето му бе призрачно бледо, а когато си запали цигара, ръката му трепереше. Той прекоси помещението, седна до Кемел и попита:

— Какво те води отново в Лисабон?

— Оказа се, че имаме доста сериозни затруднения при дистрибуцията на нашата продукция на Иберийския полуостров. Може да ми се наложи да идвам често в Лисабон през следващите няколко дни.

— Това ли е всичко?

— И това. — Кемел сложи голяма цветна снимка на масата. — Запознай се с Доминик Бонар.

Тарик взе фотографията, разгледа я внимателно и каза спокойно:

— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо, което мисля, че ще ти се стори интересно.

 

 

Квартирата на Тарик се намираше високо на хълма в квартала Алфама. Състоеше се от две стаи с продънени дървени подове и малка веранда, гледаща към тих вътрешен двор. Той направи чай по арабски маниер — силен и сладък. Седнаха близо до отворената врата на верандата, откъдето се чуваше трополенето на дъжда по каменната настилка на двора.

— Спомняш ли си как открихме Алон във Виена? — попита Тарик.

— Беше много отдавна — присви очи Кемел, — ще трябва да опресниш паметта ми.

— Брат ми беше застрелян в леглото си. С него е имало момиче — германска студентка, с радикални възгледи. Тя написа писмо на моите родители няколко седмици след неговото убийство и им разказа как се е случило. Твърдеше, че докато е жива, няма да забрави лицето на убиеца. Баща ми занесе писмото й на един офицер от ООП. Той пък го предаде на палестинското разузнаване.

— Това ми се струва смътно познато — каза Кемел.

— След като Абу Джихад беше застрелян в Тунис, от службата по сигурността към ООП проведоха разследване. Работиха по хипотезата, че убиецът е познавал добре вилата отвън и отвътре. Значи трябваше да е прекарал известно време в околностите й, за да проведе наблюдението и да подготви нападението.

— Блестящо заключение! — промърмори саркастично Кемел. — Ако хората по сигурността си бяха вършили работата както трябва, Абу Джихад щеше още да е жив.

Тарик отиде в спалнята си и се върна след малко с голям кафяв плик.

— Те започнаха да преглеждат записите на охранителните камери и откриха няколко кадъра, на които бе заснет дребен тъмнокос мъж. — Тарик отвори плика и подаде на Кемел няколко силно увеличени снимки. — През годините от разузнаването на ООП бяха поддържали връзка с германското момиче. Те й показаха снимките. Тя каза, че това е мъжът, убил Махмуд. Вече нямаше никакво съмнение. Така че ние започнахме да го издирваме.

— И го открихте във Виена?

— Точно така.

Кемел върна снимките на Тарик.

— Какво общо има това с Доминик Бонар?

— За да ти отговоря, трябва да се върна към разследването на случая в Тунис. Службата по сигурността към ООП искаше да изясни къде е пребивавал убиецът в Тунис, докато е планирал нападението. Нейните хора знаеха от опит, че при подобни операции израелските агенти обичат да се представят за европейци. Предположиха, че този мъж също се е представил за такъв и вероятно е бил отседнал в хотел. Започнаха да разпитват своите шпиони и информатори, обиколиха крайбрежните хотели, показвайки на портиерите снимките на убиеца. Един от тях разпозна мъжа и заяви, че той е бил отседнал в неговия хотел със своята френска приятелка. Разследващите се заеха отново да преглеждат видеозаписите. Намериха кадри, на които бе заснета млада жена с европейска външност, и ги показаха на портиера.

— И се оказа същата жена, така ли?

— Да. — Тарик бръкна в плика и извади още една снимка, този път на красива тъмнокоса девойка. Подаде я на Кемел, за да може да я сравни с фотографията на жената от Лондон. — Може и да греша — рече замислено, — но ми се струва, че новата приятелка на Юсеф е работила преди с Габриел Алон.

 

 

Докато се разхождаха по лъкатушещите улички на Алфама, двамата още веднъж обсъдиха плана.

— Министър-председателят и Арафат заминават за САЩ след пет дни — каза в заключение Кемел. — Първо отиват във Вашингтон — за среща в Белия дом, после излитат за Ню Йорк — за церемонията по подписването на договора, която ще се състои в сградата на ООН. В Ню Йорк вече всичко сме подготвили.

— Значи остава само да си осигуря спътница — тънко се усмихна Тарик. — Иска ми се да е някоя французойка — от типа жени, които ще изглеждат добре под ръка с преуспяващ предприемач.

— Смятам, че знам къде мога да намеря такава дама.

— Само си представи какъв славен завършек ще е да спрем мирния процес и едновременно с това да убием Габриел Алон. Двамата с теб ще разтърсим света, Кемел. А след това аз ще напусна този свят.

— Сигурен ли си, че искаш да преминеш през всичко това? — попита Кемел.

— Толкова ли си загрижен за моята безопасност? Нали знаеш какъв край ме очаква.

— Честно казано, опитвам се да не мисля за това.

В подножието на хълма те стигнаха до таксиметрова стоянка. Тарик целуна Кемел по бузите, прегърна го през раменете и каза:

— Никакви сълзи, братко. Отдавна воювам. Уморих се. Така е най-добре.

Кемел се освободи от прегръдката му и отвори вратата на чакащото такси.

— Той трябваше да убие момичето — неочаквано заяви Тарик.

Кемел се извърна и го изгледа неразбиращо.

— Алон трябваше да убие момичето, което е било с брат ми. И всичко щеше да свърши дотам — поясни Тарик.

— Предполагам, че си прав.

— Той постъпи глупаво. Аз нямаше да направя подобна грешка.

Тарик се обърна и бавно се заизкачва по хълма Алфама.