Линдзи Келк
Аз обичам Ню Йорк (16)

Шестнайсета глава

— За нищо на света! — извика Джени. — Ти сериозно ли смяташ да продължаваш да се виждаш с него?

— Да! — отсякох аз в четвъртък следобед, докато двете крачехме към киното. Това беше първата ни среща с нея, откакто Алекс направи изповедта си пред мен на върха на Емпайър Стейт Билдинг, а аз имах нужда от тотално изпразване на главата от случки и проблеми. Освен това навън беше близо четирийсет градуса, а апартаментът ни страдаше от нещастна липса на климатик. — Честна дума, всичко си е наред. Вече всичко е казано и можем да започнем отначало, без излишен емоционален багаж, без тайни, без правила. Просто едно искрено и простичко излизане на срещи.

— Не се и надявай! — отсече Джени. — Много съжалявам да ти го кажа, скъпа, но вие вече знаете твърде много един за друг, което ще рече, че сте тотално зависими един от друг и нещата стават адски сериозни. Затова се придържай към Тайлър, а що се отнася до Алекс, ако толкова държиш да има още един, можеш просто да го замениш.

— Не смятам да се придържам към Тайлър — парирах я аз, — но и не смятам да спра да се виждам с Алекс! Наистина го харесвам, Джени, и знам, че ти също ще го харесаш!

— Просто смятам, че прекалено усложняваш нещата за себе си — отбеляза вече по-спокойно тя и ме хвана под ръка, докато пресичахме улицата. — Нали само трябваше да се забавляваш, за да се върнеш по-лесно в играта с излизането на срещи? А ето че изведнъж започваш да въртиш на пръста си супербогат сексбог и беден сексохолик! Изобщо не мога да те разбера какво толкова виждаш в Алекс!

— Той е готин, умен, забавен и двамата харесваме все едни и същи неща — започнах да изброявам аз. — Когато бретонът му падне пред очите, ми се налага да си седна на ръцете, за да не се изкуша да го отметна, а когато се усмихне, аз се разтапям. Просто се разтапям!

— Ами Тайлър? Къде попада той? — изгледа ме усмихната Джени. — Не те ли накара и той да се разтопиш в неделя, при това три пъти за една нощ?!

— Добре де! — промърморих и се изчервих. — Тайлър е разкошен, сладък, умен и ме третира като царица. Обаче не знам… С него не се чувствам свързана по същия начин.

— Мисля, че вече си достатъчно свързана! — опроверга ме Джени. — Свързахте се по пътя към „Тифани“! Това е видът свързване, което всяка разумна жена би избрала, а не някакъв рошав хахо!

— Стига! — засмях се аз. — Наистина харесвам Тайлър и когато съм с него, адски го харесвам. Обаче когато не съм, когато съм си съвсем сама, мислите ми задължително започват и свършват с Алекс!

— И въпреки това продължавам да мисля, че сама си усложняваш живота! — прошепна Джени, стискайки лекичко ръката ми. — Помисли добре, скъпа! Този тип Алекс никак не ми харесва!

— Окей, можеш сама да прецениш. Утре вечер на работа ли си?

Джени поклати глава и отговори:

— Не съм. Обаче имам адски важна среща с телевизора и „Следващият топ модел на Америка“. Тази седмица се побърках! В хотела отседна екипът на някакъв нов тийнейджърски филм и буквално ме разсипаха! За седемнайсетгодишни момчета имат някои твърде странни желания…

— А аз очаквам да чуя всяка отделна подробност за всеки от тях! — Обожавах подмолните истории на Джени за звездите. — Но все пак държа да дойдеш до Бруклин с мен, за да гледаш живото изпълнение на Алекс!

— Първо, скъпа, за нищо на света няма да пътувам чак до Бруклин в единствената си свободна вечер за седмицата! — отсече тя, подчертавайки думите си с вирнат пръст. — Второ, моите дни с кльощави хипарчета с впити дънки са точно толкова далече, колкото и дните ми с впити дънки на собствения ми задник! И, трето, не възнамерявам да се правя на твоя възрастна придружителка! Не е здравословно!

Усмихнах се сладко, изчаквайки настъпването на момента.

И той дойде.

— Бруклин ли? Ти сериозно ли?

— Даже ще взема метрото и ще ти купувам всички питиета! — обещах тържествено. — Наистина много държа да се запознаеш с Алекс!

— Господи! Най-добре ще бъде да изкопая отнякъде старите си дънки! — въздъхна примирено тя. — Но при условие че и тази вечер черпиш с нещо сладичко!

— Няма проблеми! — кимнах щастливо и се загледах в „Млечните глезотийки“, „Стефинетите“ и „Киселите червейчета“, питайки се кои от видовете нови сладкиши да опитам. Да живее Америка!

* * *

Но преди да си позволя да се отдам на вълненията относно запознанството между най-добрата ми приятелка Джени и Алекс, се налагаше да се концентрирам върху петъчната си среща с Мери Стайн. Приех го за добър знак, когато секретарката й ме посрещна с усмивка и — едва не припаднах от изумление — кафе!

— Анджела! — Мери като че ли се усмихваше. Очилата й с тънки рамки почиваха върху невъзможно бляскавата й побеляла коса. Трябва някой път да я попитам какъв шампоан използва. — Кажи ми защо искаш да пишеш за мен!

— Защото обичам да пиша! — бе моменталният ми отговор, с който успешно прикрих сащисването си от странния й начин да каже „здравей“.

— И? — Мери ми обърна гръб и се загледа през прозореца.

— Защото аз… — Вече не бях сигурна какво точно очаква от мен да кажа. — Защото имам да кажа нещо?

— И какво е то, по-точно? — попита Мери, като този път се обърна директно срещу мен. Всъщност буквално завря глава под носа ми.

— Още не съм много сигурна. — Макар и не най-добрият отговор на света, поне беше честен.

— Нито пък аз. Виж сега, всички от екипа харесаха нещата ти. Аз също харесах нещата ти! — направи невъзможното признание Мери, а после се облегна на стола си. — Странно, но те ме карат да се чувствам като теб и да искам да чета за теб, обаче нямам никаква представа накъде върви всичко това!

— О! — Сгърчих се като спукан балон. — А ти накъде искаш да върви?

— Трябва ми да тръгне нанякъде — отсече Мери, грабна молив и го хвърли на масата. — Да видим сега какво ни харесва!

И извади от чекмеджето си всичките ми колонки, които й бях дала и изпратила. Моите остроумни, самоунищожителни дневници за ходене по срещи бяха изпъстрени с изобилие от червени драскулки, въпросителни знаци и неразбираеми бележки, които по мое мнение в най-общи линии възлизаха на „купчина димящи лайна“.

— Харесва ми да гледам Ню Йорк през очите ти — започна тя, издърпвайки един лист от дъното на купчината. — Харесва ми и как говориш за нещата, които правиш, какво виждаш от града, но ми трябва повече! Читателите на „Look“ обожават да четат за Ню Йорк и е чудесно, че могат да го видят през очите на един съвсем нов жител, но не можем да си позволим целият блог да зависи от това! Голяма част от нашите читатели и без това вече си живеят тук, а на тях им трябва нещо повече от остроумни пътеписи!

— Окей! — кимнах, грабнах лист и молив и започнах да си водя бележки. Те също се материализираха в трудно разбираеми драскулки, защото вече не помнех откога не бях писала на ръка. — Мога да поработя върху това.

— И срещите. Нещо съм объркана — каза Мери и ръцете й се заковаха върху клавиатурата. — На хартия съревнованието нещо не се усеща, не мислиш ли?

— Така ли? — изгледах я аз. Надявах се, блогът ми да не издаде кой от двамата повече ми харесва. Бях се опитала дори да добавя някои нещица, за да събудя интереса на моите потенциални „читатели“.

— Нека видим сега! — отсече Мери и започна да чете една от страниците ми: Снощи Уолстрийт ме накара да се почувствам като царица. От начина, по който винаги ми отваря вратата и издърпва стола ми пред масата, до начина, по който ми държи ръката и се държи така, сякаш аз съм единственият друг човек на този свят, когато сме заедно, и не мога да се наситя на обноските му! Това е цял един нов свят!

— Така ли? — И аз бях много изненадана.

— Знаеш ли колко от читателките ни безуспешно търсят някой банкер от Уолстрийт, който да ги накара да се почувстват като царици? Този елемент за нас е чисто злато! — извика Мери и захвърли листа на бюрото си. — Що се отнася до онзи тип от предградията… В момента можем да го приемем единствено като необходим обрат в сюжета, разсейващ елемент, защото всички са наясно, че с него няма да стигнеш доникъде!

— Сигурно — усмихнах се аз. Е, значи поне съм успяла да не се издам колко много харесвам Алекс.

— Един съвет от мен — казвам ти го като жена, а не като редактор — започна Мери и се облегна в стола си. — Ти току-що си се измъкнала от една дълга връзка, завършила твърде неприятно. Имаш нужда да бъдеш глезена, ухажвана и чукана по шест пъти седмично! Ако искаш блогът ти да заработи, трябва да продължиш да излизаш на срещи! От това, което си ми дала досега, ми е ясно, че този тип Алекс също ще те изчука, но не така, както очакваш. Затова походи и с него известно време, за да поддържаш блога забавен, но, Анджела, запомни от мен едно: инвестиционните банкери не случайно са наречени инвестиционни!

— Да, очевидно на хартия всичко като че ли върви натам — признах аз. Тайлър действително имаше всички предимства на своя страна — страхотен в леглото, щедър, страстен и което е най-важното, може и да ми беше казал, че е излизал на много срещи, но съм сигурна, че не е легнал с всяко момиче, което е попаднало пред очите му!

— Животът рядко е толкова прост, колкото изглежда на хартия — отбеляза Мери и отново се усмихна. Две усмивки за една среща! Да! — Та ето какво ти предлагам. Приключенията на Анджела имат зелена светлина. Още довечера, когато обновим сайта, ще пусна уводната част, а после ще започнем да публикуваме блога ежедневно, броено от понеделник. Ти продължавай да ми изпращаш всеки ден своите разкази, отново до четири следобед, а аз ще ги преглеждам, за да оправям каквото трябва. Среща след две седмици, за да се стиковаме как върви.

— Сериозно?

— Сериозно!

Идваше ми да скоча и да я прегърна, но въпреки съвета й за избора на мъж Мери не ми правеше впечатление на човек, който обича да се прегръща с куцо и сакато. Имаше вид по-скоро на жена, която автоматично ще се възмути от подобна фриволност, затова предпочетох да си спестя прегръдката за Джени.

— Някакви планове за уикенда? — попита Мери, след като се изправих да тръгвам — тоест, след обсъждането и на прекрасния въпрос с моите доходи. Стана ясно, че ще ми плаща всичко, по 75 долара на колонка. Тя ще ми плаща с истински пари, за да пиша каквото си искам! Ура! — Освен че ще кликнеш хиляда пъти на собствения си линк, разбира се!

— О, надали бих стигнала дотам — изчервих се аз. Но, от друга страна, ако това щеше да ми помогне да си запазя работата, бих рискувала да получа дори изкълчване на показалеца, за да го правя! — Що се отнася до планове, да, имам. Тази вечер ще водя приятелката ми на едно живо изпълнение на Алекс, а утре отивам с Тайлър в Сентръл парк, на пикник.

— Пикник в парка? — повдигна вежда Мери. — Продължавай в този дух и май скоро ще трябва да променим блога ти на сватбен!

— О, не! — засмях се аз. — Няма нищо такова! Наистина!

— Как пък не! Вечеря, театър и „Тифани“! — отсече Мери, директна до болка. — Добър ли е в леглото?

— Нали каза да не пиша за такива неща в блога си? — ококорих се аз.

— Вярно е, казах го. А сега ти задавам въпрос! — И ме изгледа с присвити очи. Да, определено не е по прегръдките.

— Ами… да — смотолевих.

— Окей. Значи позабавлявай се довечера с момчето, но утре си изиграй картите на пикника така, сякаш от това зависи плащането на наема ти! — Тук тя почти успя да скалъпи трета усмивка. — Анджела, този човек не можеш да си позволиш да го изпуснеш!

* * *

— Анджи, той е супер! — изпищя Джени, когато влязохме в клуба и заварихме Алекс вече на сцената.

Докато Джени избере какво да облече, което хем да бъде фешън, хем да не се сблъсква с нейните постоянни жалби в стил „Не мога да повярвам, че съм почти на трийсет!“, докато одобри моята черна рокличка и пантофки, докато ми даде инструкции как и тази вечер не трябва да се поддавам на чара на Алекс и докато изгълта трийсетина бири в бара до метрото, вече минаваше десет, когато успяхме да се доберем до мястото на живото изпълнение на бандата.

И макар да звучеше мръснишки, беше напълно права. Алекс действително изглеждаше зашеметяващо на сцената.

— Какво казваха за момчетата от рок бандите, а? — изфъфли тя, грабна две бири от бара и ми връчи едната, без да отлепя очи от сцената. — Бях забравила колко готино изглеждат, издигнали се на два метра над нас, дори и когато са напълно посредствени на вид! Спомням си, когато „Чили пепърс“ бяха в „Юниън“. Брей, жестока седмица беше!

— Мисля, че всичко идва от страстта — отбелязах, хипнотизирана от сценичното присъствие на Алекс. Когато го зърнах там, точно под светлините на прожекторите, се зарадвах, че не бяхме пристигнали по-рано. Така имах възможност да го гледам, без той да знае, че съм тук. — Дължи се на факта, че трябва да изпитват дълбока страст, за да напишат песен. Същото е и при художниците, писателите, може би дори при свирачите на бонго.

— И защото китарата в ръце ти придава жесток вид! — допълни мъдро Джени, люлеейки се под звуците на музиката. — Щом може да прави това с цели шест струни, представи си на какво е способен само с теб!

— Да, това също — кимнах. Тази мисъл определено ми беше минала през ум.

— Питам се дали басистът си има гадже — изкиска се Джени, сръга ме и ме издърпа сред тълпата на дансинга.

Беше един от онези клубове, където надуват басите толкова много, че сърцето ти забива буквално в ушите и ти не можеш да сториш нищо друго, освен да пляскаш, да пееш с изпълнителите и да се движиш под такта на музиката. С Джени до себе си аз нямах нужда да се притеснявам, че някое от бившите завоевания на Алекс ще дойде да ми говори глупости зад гърба му. Ако трябва да бъда честна, не знаех как ще реагирам, ако онази руса злобарка от събота вечер се появи отново, особено сега, след като знаех, че е казала истината. Но танцуването с Джени отми всичките ми грижи. Групата свиреше диво, изливайки песен след песен. Изобщо не можех да свържа това удивително шоу с нещата, които Алекс ми бе споделил за настроението в бандата, че сърцата им просто не били в музиката. Бяха толкова готини, толкова наелектризиращи, а тълпата в задушния потен клуб поглъщаше на един дъх всичко, което те й предлагаха.

Не си спомнях кога за последен път съм танцувала, още по-малко — в клуб. Ала сега само усещането, че съм едно дребно колелце от общата машина на движещата се тълпа, ме накара да се почувствам отново жива. А с няколко бири за отскок и добра приятелка до мен бях на седмото небе. За жена, която твърдеше, че най-добрите й дни на ходене по нощните клубове са отминали, Джени безсъмнено бе запомнила доста от движенията. Само след броени минути бе насъбрала около себе си цяла глутница млади лъвове, но се правеше, че не ги вижда и продължаваше да танцува с мен. След още няколко кратки, но силни парчета Алекс обяви края на концерта. Съобщението му беше последвано от дивашки писъци и множество хвърлени сутиени. Вече разбирах защо не му е било трудно да си бройка по една на вечер.

— Искам да се запозная с него! — изфъфли Джени, стиснала здраво ръката ми, но продължаваща да танцува. — Къде отиде той? А ние къде сме? Настоявам да ни запознаеш!

— Добре де! — кимнах, самата аз леко подпийнала, но и бързо изтрезняваща, когато си дадох сметка, че по-късно една от нас ще трябва да намери пътя за дома, а това определено нямаше да бъде тя. — Алекс каза, че след изпълнението си ще ни чака на бара. Искаш ли вода?

— Напитките са от мен! — извика тя и се хвърли към бара, оставяйки ме насред море от горещи, влажни тела, половината от които се влачеха към изхода, а другата половина се споглеждаха, питайки се къде да продължат вечерта. Надявах се, Джени да успее да се довлече от бара насам здрава и читава. И без повече бири.

— Хей, красавице! — Чифт ръце се плъзнаха около кръста ми и усетих нечие мокро тяло да се впива в моето. — Гледа ли шоуто?

— И още как! — извиках и се обърнах, за да видя Алекс. Лицето му бе зачервено, косата — залепнала за челото му, а тениската — за тялото му. — Бяхте страхотни!

— Нали? — извика той и ме дари с гореща, лепкава целувка, изтривайки от мен и последните остатъци грим, които бяха останали след тези луди танци. — Наистина беше жестоко! Най-доброто ни шоу от месеци насам!

— Направо не мога да повярвам, че искаш да се откажеш от всичко това! — промърморих и отмахнах косата от челото му. Очите му буквално горяха. Изглеждаше толкова витален, толкова жив!

— Не ми се говори сега за това! — ухили се той, грабна ме и ме завъртя. — Къде е тази твоя приятелка?

— На бара. Или поне така се надявам. — Огледах тълпата, наобиколила двамата измъчени на вид бармани. — И те предупреждавам, че си падна по твоя басист!

— Е, той пък си пада по пичове, така че не бих заложил на нея — ухили се Алекс, прегърна ме силно през кръста и ме помъкна към бара, залепена за него.

За наше щастие Джени действително се оказа на бара. За наше нещастие Джени беше видяла някого, когото не трябваше да вижда. Седеше като вцепенена на стола, с две бири пред себе си и безкрайна върволица мъже, нижеща се около нея. Но не флиртуваше, не говореше, дори не пиеше. Гледаше ококорено някого в другия край на бара, застанал край вратата. Очите й горяха и хапеше долната си устна толкова силно, че очаквах всеки момент от нея да рукне кръв.

— Джени? — извиках, отскубнах се от Алекс и го задържах на безопасно разстояние от нея. — Джени, добре ли си?

— Това е Джеф! — посочи тя висок русокос мъж. Съдейки по ведрата му усмивка и начина, по който той се смееше и шегуваше с приятелите си, определено не беше забелязал Джени. Или ако беше, значи действително е безсърдечно копеле.

— Ти познаваш Джеф? — намеси се Алекс, протегна през мен ръка и допълни: — Супер! Аз съм Алекс!

Джени се вторачи в него.

— Ти познаваш Джеф?

— Аха — кимна Алекс, все така очакващ ръкостискането й. — Наскоро се премести в моята кооперация. Някъде преди три месеца.

— Сам ли живее? — попита приятелката ми.

Застанах между тях, защото не бях сигурна какъв отговор ми се искаше да чуя от Алекс. Джени изглеждаше изтрезняла опасно бързо, което надали беше добър знак.

— Доколкото знам, да — отговори Алекс и ръката му постепенно се отпусна. После погледна към мен, обаче аз нямах представа какво да му подскажа с изражението си. — Или поне никога не съм го виждал с жена. Дори си помислих, че трябва да е гей — допълни замислено.

Това очевидно беше най-добрият отговор, който се очакваше от него. Стана ясно по светналите очи на Джени, макар че продължи да поглежда от време на време Джеф над рамото ми. Накрая се сети дори да се здрависа с Алекс и точно тогава дръгливият тип зад грамофоните наду стереото.

— Аз съм Джени, усмихнете се! — извика тя и ни направи светкавична снимка с телефона си. — И ако ти се ебаваш с Анджи, обещавам ти, че ще използвам тази снимка, за да те преследвам до смърт!

Алекс не й остана длъжен.

— Сделката ми се струва съвсем честна! — Обаче трябваше да го изкрещи, защото музиката ставаше все по-силна и по-силна.

— Трябва да отида да поговоря с него — заяви после Джени, освободи стола си край бара и ни предаде шефството върху двете бири. — Не мога просто да си седя и нищо да не казвам!

— Джени! — изпречих се пред нея аз. — Сигурна ли си? Бихме могли да отидем и на друго място!

Не бях много сигурна дали ми се иска да изтърпя повторение на спектакъла от миналата седмица, а при това този път може и да е още по-зле, защото тогава го беше зърнала само за пет минути в хотела.

— Няма проблеми! — изрече тя и внимателно махна ръцете ми. — Намираме се на готино място, аз съм овладяла миналото си и затова сега просто ще кажа здрасти, как си, да, и аз изглеждам добре, а после ще се върна при вас и ще можем да се приберем у дома, където ще си поплача и ще заспя.

— Звучи интересно — промърмори Алекс в косата ми.

— Джени, сериозно! Не си причинявай това! — опитах се да я спра аз, но тя вече беше изчезнала. — Не мога да гледам! — промърморих, обръщайки се към потната зелена тениска на Алекс. — Какво става?

— Надявах се между нас да стане нещо… — започна той и повдигна брадичката ми, за да ме целуне, но аз го отблъснах лекичко.

— Какво става с Джени и Джеф? — просъсках колкото ми беше възможно по-тихо.

— Ами… тя говори… той говори… той я целува по бузата… — започна спортния си коментар Алекс.

— Той я целува ли? — изписках и автоматично се завъртях, за да видя събитието. Да, Джеф наистина целуваше Джени по бузата и при това никак не бързаше. Това беше един лошо прикрит вариант на желание за истинска целувка. Наблюдавах устните му как се застояват около лицето й, отиват в косата й и как двамата си шепнат нещо, после се гледат страстно в очите, стискат ръцете си и като цяло — не успяват да скрият факта, че все още са лудо влюбени един в друг. Както изглеждаше, „новата приятелка“ на Джеф не се виждаше никъде.

— Значи двамата се познават, така ли? — обади се Алекс, докато наблюдаваше как Джени практически се увиваше като лоза около Джеф. — Това още значи, че този тип изобщо не е гей!

— Откъде ти хрумна, че е такъв? — попитах, като се обърнах към него. Онези двамата ме караха да се червя заради тях.

— Ами, не знам. Изглежда готин, има страхотна работа като дизайнер, страхотен апартамент и въобще — всичко — отговори Алекс, свивайки рамене. — А никога не съм го виждал с жена, макар че излъчва много страст. И винаги е облечен перфектно. Винаги!

— Е, нали знаеш какво казват? Когато се съмняваш в нещо, дръж се за стереотипите! — подкачих го аз и се обърнах за миг, за да надникна какво става. Да, точно в този момент гей флуидите бяха последното, което се излъчваше от Джеф. — Ако искаш да знаеш, той е бившият й, обаче тя така и не го е забравила!

— Ако продължава да прави онова, което прави сега, надали ще го забрави скоро — отбеляза Алекс, надигна бирата си и после посочи към тях с бутилката. — Като гледам, настоява да си го припомни! — После пренасочи цялото си внимание върху мен и попита: — Е, как мина днес срещата ти?

— О, боже! Напълно забравих за това! — плеснах с ръце аз. — Блогът ми излиза онлайн днес в полунощ!

— Но как можеш да забравиш нещо толкова фантастично?! — порица ме Алекс и веднага ме пое в мечешка прегръдка. За едно кльощаво момче като него мускулите му бяха доста силни. — Значи от полунощ вече си официален блогър, така ли?

— Да, от полунощ — кимнах и погледнах часовника си. — Всъщност след десет минути!

— Знаеш ли какво смятам? — измърка Алекс и се присламчи още по-близо към мен. — Мисля, че е време вече да приключваме тук, за да отидем да проверим как върви блогът ти. В моя апартамент!

— О! — възкликнах и цялото ми тяло се стегна в очакване. — Ами Джени?

— Имах предвид само ти и аз, но щом си сигурна, че обичаш тройки… — ухили се дяволито той и ми намигна. — Добре де, само ще проверим блога! Честна скаутска!

— Ти никога не си бил скаут! — бутнах го закачливо аз. — А аз не мога да оставя Джени просто така и… — Но всъщност вече не я виждах никъде. Не би тръгнала без мен, нали? Нали от нея се очакваше да бъде моя придружителка!

— Хей, Анджи!

Тя се промъкна зад мен, повела за ръка Джеф. Лицето й беше яркочервено. Джеф стоеше зад нея с вид на безнадеждно влюбен.

— Здрасти, човече! — кимна му Алекс.

— Здрасти! — отговори Джеф, излизайки за момент от транса си. — Страхотно шоу!

— Може ли да си кажем нещо насаме? — обърнах се аз към Джени и я дръпнах настрани. — Какво правиш, за бога?

— О, Анджи! — простена тя и ме прегърна. Как може все още да ухае толкова приятно! Сигурна съм, че лично аз вече воня на пот! — Толкова е хубаво! Той иска да отидем до апартамента му, за да си поговорим! Държал да си поговорим за „разни неща“. Не е ли прекрасно?!

— Жестоко! — промърморих, като обелих ръцете й от врата си. — Но не трябва ли да го направите утре, когато си трезва? Когато и двамата сте трезви?

— Не, не и не! — Когато Джени поклащаше глава, цялото й тяло следваше главата й. — Това е то! Това е съдбата! Ние действително сме родени един за друг!

— Окей. Значи просто ще отидеш в жилището му. А какво стана с нашето прибиране? — попитах аз.

— Ами… не знам… — проточи тя и се обърна към бара. — Джеф би могъл да дойде с нас…

Мисълта да споделям едно такси с тях чак до нашата квартира, докато те двамата се мляскат на задната седалка (в най-добрия случай само това!), беше за мен далеч по-плашеща от идеята да отида в апартамента на Алекс.

— Добре тогава — въздъхнах и я дръпнах към момчетата. — Обаче първо ще дойдете у Алекс на кафе и чак тогава ще се оттеглите сами! Нали държиш утре, като се събудиш, да помниш какво е станало?

— Е, у дома ли? — кимна ни Алекс и сложи ръка на рамото ми, докато Джени се отпускаше в обятията на Джеф. Не мога да не призная, че и двамата изглеждаха ужасно щастливи.

— Първо Джени и Джеф ще дойдат с нас, за да видят и те уебсайта — намигнах му аз.

— Мисля, че Джени и Джеф могат да изкарат много пари и със собствен сайт — отбеляза Алекс, влачейки ме след себе си, като аз, на свой ред, влачех Джени. — Защо изобщо са скъсали?

— Дълга история — отговорих и го последвах на улицата. — Смятам, че вече се наслушахме на достатъчно истории от този род, за да ни държат влага за цял живот.

* * *

Кооперацията на Алекс и Джеф се намираше само на пет минути път пеша от клуба, обаче моето притеснение и залитанията на Джени удължиха разстоянието поне тройно. Оказа се, че Алекс не се е шегувал, когато каза, че Джеф живее в хубава сграда, откъдето аз по презумпция бях заключила, че и той живее в такава. Сградата се оказа грамаден преустроен склад, а апартаментът — огромно студио на петия етаж с още по-огромни прозорци и изглед към реката.

— Как се сдоби с това?! — възкликнах, автоматично привлечена от прозорците. — Мислех, че си без пукната пара!

— Никога не съм казвал, че съм без пукната пара — засмя се той, пускайки компютъра си. Веднага набра уебсайта на „Look“ в „Гугъл“. Междувременно Джени и Джеф най-сетне успяха да се измъкнат от асансьора и да се довлекат до нас, наваксвайки бързо изгубеното време.

— Очевидно е — промърморих. Всичко тук носеше характера на Алекс. По белите стени висяха ръкописите на песните на рок групата, поставени в скъпи рамки, навсякъде беше пълно със скъпи кожени канапета, огромна колекция компактдискове заемаше практически цялата стена срещу прозорците, а миниатюрната кухничка, извадена сякаш от кукленска къщичка, направо привличаше. — Тук е божествено, Алекс!

— Благодаря! — кимна той и усмихнато вдигна поглед от компютъра. — Брат ми е в бизнеса с недвижими имоти, така че мястото е всъщност негова находка. Купихме го преди няколко години, когато жилищата тук бяха на смешна цена. Страницата се зарежда! Ела да видиш!

Отпуснах се на канапето до него и надникнах над рамото му, наблюдавайки как отделните елементи от страницата постепенно се материализират. Логото на списанието, главното меню. И накрая — прозорчето!

— Джени! Ела да погледнеш! — изквичах, сграбчвайки ръката на Алекс. Зачетох се. Беше сюрреалистично! — Направо не мога да повярвам!

— „Приключенията на Анджела.“ Двайсет и шест годишната Анджела е най-новата придобивка на нашата бляскава група от блогъри! Четете за нейните приключения из Ню Йорк само на TheLook.com… — зачете на глас Алекс.

— Стига, престани! — развиках се аз, едновременно горда, смутена и уплашена. — Да не би да възнамеряваш да го четеш? То е само… Няма нужда да го четеш! Наистина!

— Двайсет и шест, а? Не бих ти дал повече от двайсет и пет! — отсече той и се усмихна. — Звучи страхотно! И така, мога ли да го чета или не?

— Не! — замигах като мишка в трици аз, но той междувременно беше започнал да чете.

Джени благоволи да се отдели от Джеф само толкова, колкото двамата да дойдат и да надникнат в монитора.

— Много съм горда с теб, кукличке! — отбеляза тя и пак ме прегърна. Не можех да не забележа, че последните остатъци от парфюма й вече бяха изчезнали, заменени от купонджийския „блясък“ на Джеф. — Не се срамувай! Това е страхотно!

— Нямаше да го постигна без теб и Ерин! — промърморих аз и я прегърнах в отговор. — Знам, че не би трябвало да се притеснявам, но просто всичко вече е там!… През главата ми вече минават всички неща, които съм написала в дневника си, а след това и мисълта, че всички тези неща ще бъдат в уебсайта, пред очите на хората! — Имах предвид нещата за Тайлър и Алекс, но не го озвучих.

— Всички са наясно, че не трябва да приемат на сериозно тези неща — махна с ръка Джени и се насочи обратно към канапето, където Джеф я очакваше вече с отворени обятия и — о, изненада! — ерекция. — Хората ги смятат за пълна измислица!

— И ти ли смяташ така? — обърнах се към Алекс и загризах нокътя на кутрето си. Не бях гризала ноктите си, откакто Луиза ме накара да използвам някакво отвратително мазило, при това само месец преди сватбата й.

— Да, разбира се. Тя е права — кимна той и леко погали гърба ми със свободната си ръка. — Освен това какво значение има, когато го четат непознати?

— Непознати, учителите ми, майка ми — изброих на глас, но ръката му по моя гръбнак ми припомни думите на Джени за китаристите и как умеели да свирят на няколко струни. Ще го караме полека! Да, ще го караме полека! — Не са само непознати, разбираш ли?

— Вероятно да, но смятам, че всеки, който те познава, ще разбере кое е истинско и кое — не — отговори той, като най-сетне се обърна изцяло към мен. — Искаш ли да ти го извадя на принтер?

— О, я стига! Прекалено мелодраматично! — махнах с ръка и направих героичен опит да се отскубна от екрана. — Впрочем защо не! В случай че утре сутрин решат да го свалят!

Алекс се засмя, натисна бутона за принтиране и постави лаптопа на ниската масичка пред нас.

— Смяташ ли, че ще успеят да стигнат до жилището на Джеф? — попита, като кимна по посока на влюбените птички. Които, междувременно, се целуваха като обезумели. От преплетените им крака беше невъзможно да се разбере кой облечен в дънки крак на кого принадлежеше.

— Нямам представа. — Ситуацията приличаше на пътна катастрофа, не можех да откъсна очи от тях, макар да знаех, че трябва. — Къде живее той?

— Точно срещу мен — отговори Алекс, изправи се и намали осветлението. Не бях много сигурна дали това ще оправи нещата. — Надявам се все пак да успеят, защото тази кушетка не е от особено издръжливите.

И подаде ръка, която аз с радост приех. Положението беше такова, че или трябваше да излезем от стаята, или да се настаним срещу тях с купа пуканки, за да наблюдаваме живото порно. Така де, хората плащат луди пари, за да гледат нещо, на което ние можехме да се наслаждаваме безплатно! Независимо дали ни харесва или не.

— Гласувам да ги оставим на спокойствие — прошепна Алекс и ме дръпна нежно към една врата, която попадаше в сянка от лампите. — Не ми се гледат среднощни забранени филми.

Оказа се, че тъмната врата води към неговата спалня. Централно място заемаше голямото и, за моя изненада, оправено легло. Допълнителната мебелировка се състоеше от акустична китара, още едно стерео и отворен гардероб, натъпкан с избелели тениски и изтъркани кожени якета. Някак не на място в дъното се мъдреше един костюм. Предполагам, че всеки мъж трябва да има поне по един костюм. Върху ниския перваз на прозореца бяха подредени множество свещи, които, както не пропуснах да забележа, бяха съвсем нови — значи Алекс или употребява много свещи, или са били сложени заради мен. Не бях сигурна как да възприемам този знак — като романтичен или като отработен, спомен за наскоро приключилите му дни на необуздан секс. Той включи стереото, а аз още си стоях до вратата.

— Тук може и да не ги виждаме, но не ми се ще и да ги чуваме — обясни той. После взе кутия кибрит от високия тесен скрин до леглото и започна да пали свещите. А аз започнах да възприемам този знак като отработен, добре обигран жест при посрещане на жена в спалнята.

— Прав си — отвърнах, но очите ми продължаваха да кръжат към региона на леглото. От страната, която очевидно бе на Алекс, имаше висока купчина книги, на които им личеше, че са често отваряни — биографии, класически романи, по-нови, на окултна тематика. Наистина ли ги чете или това просто е поредната част от декора?

— Анджела, не те доведох тук, за да… — започна той, но не довърши и се обърна сконфузено към прозореца. Едва тогава си дадох сметка, че съм се хванала за вратата, като че ли животът ми зависи от това. — Можеш да влезеш. Не възнамерявам да те нападам!

Засмях се тихо, но по-скоро на себе си, и се приближих до леглото. Приседнах на ръба и промърморих:

— Извинявай, не че съм се съмнявала в теб. Знам, че вече трябваше да сме се прибрали вкъщи. — Загледах се в обувките си. Бяха целите изцапани с кал от дансинга в клуба. И сега единственото, за което можех да мисля, бе дали не съм изцапала превъзходния апартамент на Алекс. — Но сега поне Джени е в безопасност.

— Не искам да си ходиш вкъщи — каза Алекс и се приближи до леглото, — но ако ти държиш да ти извикам такси, ще го направя. От друга страна, ако искаш да останеш, можем да си поговорим малко, а аз обещавам, че ще си държа ръцете така, че да ги виждаш!

Той изглеждаше толкова сладък и толкова искрен и вдигна ръце с дланите към мен. Как е възможно човек, който само допреди малко бе дивял по сцената, гърчейки се около една китара и удряйки микрофона в тялото си толкова много пъти, че се опасявам да не се е насинил целия, да се превърне в този нежен и романтичен тип, който сега стоеше пред мен? И дали всичко това не е част от добре обмисления му план за съблазняване? Казах си, че има само един начин да разбера, и поех една от ръцете му в своите.

— Обаче ти ще трябва да поемеш повечето от говоренето — промърморих, измъкнах се назад в леглото, излегнах се и се подпрях на лакът. — Аз съм напълно разбита!

— Няма проблеми — усмихна се той, стисна лекичко ръката ми, а после се претърколи в неговата страна. — Мога да продължавам цяла нощ!

Избухнах в смях, щипнах го по рамото и извиках:

— Ти чуваш ли се какво приказваш?!

— Е, знаеш какво имам предвид! — засмя се и той и започна да разтрива рамото си с обидено изражение. — Знаеш ли, че щипеш доста силно за момиче!

— Човек е принуден да усвои някои умения, с които да се защитава, особено когато му се налага да попада в спалните на сладникави романтици и да слуша великите им остроумия! — срязах го аз, вече поуспокоена. — Това не беше особено умно май.

— Карай! — махна с ръка Алекс, а после сбърчи нос и промърмори: — Честно да ти призная, мисля, че воня. Имаш ли нещо против да си взема набързо един душ?

— Разбира се, че не — поклатих глава аз. — Но не очаквай да бъда будна, когато се върнеш.

— Няма да те будя — обеща той, претърколи се до мен и ме целуна нежно. — Освен ако ти не искаш, разбира се!

Преди да успея да измисля какво точно искам, той вече бе станал от леглото и изчезнал към вратата.

— Не гледам, приятели! — чух го да подвиква в мрака. — Спокойно продължавайте да обезчестявате моята кушетка!

Усмихнах се и паднах назад на възглавницата. Сега единственото, което ми оставаше да направя, е да измисля какво ще правя, когато Алекс се върне от банята чист, топъл и влажен, и… Затворих за миг очи и пламъците на свещите заиграха под клепачите ми.

— Някой трябва да изгаси тези свещи… — смотолевих на празната стая.

Когато отново отворих очи, някой ги беше изгасил. Почувствах върху себе си нечие тяло, което дишаше бавно и галеше косата ми.

— Алекс? — промърморих, но точно в този момент меките му горещи устни се впиха в голия ми врат, а влажната ръка се плъзна по гръбнака ми. Отворих широко очи, но в стаята се оказа тъмно като в рог — единствените светлини идваха отвън, от свят, отвъд прозорците.

— Извинявай — прошепна той. — Знам, че казах, че няма да те будя, но…

— Няма нищо — прошепнах сънливо и леко се поместих, за да поема тежестта на цялото му тяло. Той вдигна ръцете ми нагоре, преплете пръсти в моите и започна лениво да ме целува. Влажната му коса галеше лицето ми. Бавно, но сигурно започнах да се събуждам и също толкова бавно, но сигурно, целувките ми ставаха по-страстни и по-нетърпеливи. Измъкнах нагоре краката си и без да искам смъкнах хавлията около кръста му. Тогава почувствах меката му кожа в тялото си, все още топла от душа. В тъмното, без помощта на визуални сигнали, всичко ми изглеждаше напълно илюзорно. Усещах само мускулите на гърба му как се движат под ръцете ми. И точно когато краката ни започнаха да се преплитат един около друг, а ръцете ми се изгубиха в гъстата му черна коса, вратата на стаята внезапно се отвори и ни заля със светлина.

— Мамка му! Извинявайте! — извика Джеф и учтиво извърна глава. — Алекс, човече, Джени повърна на твоя килим! Имаш ли някакви почистващи препарати?

Покрих лице с ръце, несигурна да плача или да се смея. Макар и да не го знаеше, Джени все пак бе изпълнила ролята си на придружителка точно навреме.

— Тя добре ли е? — беше първият въпрос на Алекс, когато се изправи и нави хавлията около кръста си. — В банята ли е сега?

Хареса ми, че попита как е тя, преди дори да си беше обул боксерките. Което, за мое нещастие, беше следващото му действие.

— Май и тази вечер няма да стане — прошепна той и ми се усмихна накриво от прага. Аз поклатих глава и му върнах усмивката. По дяволите, Джени, защо трябваше да ме принуждаваш да изпълнявам обещанието си?! Минах на пръсти покрай голямата, миризлива купчина в дневната и установих, че Джени вече бе потърсила убежище в банята. Заварих я с лице към тоалетната, клекнала върху потната тениска на Алекс.

— О, Джени! — въздъхнах и приклекнах до нея. После хванах косата й и я дръпнах назад с един твърде неромантичен жест. — Ще се оправиш ли?

Членоразделната реч все още й се губеше, но все пак успя да кимне, преди отново да се наведе в тоалетната чиния и да започне да повръща. След като се бе успокоила до ниво на един фалшив повик на всеки три минути, аз станах, за да й донеса вода и да намеря долната част на тоалета й. Очевидно нещата с Джеф са били в твърде напреднала фаза, преди бирите в стомаха й да решат да потърсят свободата, а при близостта, която имах точно сега с нея, ми се щеше да беше поне с гащи. Или с пликчета. Все тая.

А в дневната Алекс и Джеф — и двамата полуголи — търкаха усърдно огромното воднисто петно, оставено от Джени. Помагаха си с почистващи спрейове и импровизирани парцали. Знаех, че гръмогласният ми смях не би се възприел добре, затова се задоволих с тиха усмивка.

— Вие двамата добре ли сте? — подвикнах, грабвайки някаква относително чиста чаша от кухненския барплот.

— Ъхъ — изгрухтя Алекс откъм пода. Но не изглеждаше никак добре. Джеф пък изглеждаше така, сякаш допреди десетина минути си е бил съвсем добре, но тогава нещата внезапно са се объркали. Тениската му беше изцапана, а дънките му, подобно на тези на Джени, бяха хванали крачета нанякъде. Преминах с балетна стъпка покрай тях и за мой късмет открих поне долната част от тоалета на Джени. Огледах дънките и се зарадвах — добре, че са били събути преди великия момент! Грабнах ги и ги отнесох в банята. Заварих Джени да се опитва да се подпре на слушалката на душа, за да си измие лицето, но нещо не й се отдаваше.

— Джени! — подвикнах й аз и й подадох водата. — По-добре ли се чувстваш вече?

— Толкова ме е срам! — простена тя, подаде ми обратно чашата и задържа ръце под студената струя вода, след което ги лепна върху лицето си. — Издрайфах се върху Джеф!

— Май не само това си направила отгоре му, а? — изгледах я аз, откъснах тоалетна хартия и изтрих едно петънце повръщано от рамото й. — Какво става с вас?

Тя ми се усмихна безпомощно и промърмори:

— Смятаме да си дадем втори шанс. Той каза, че много съм му липсвала. — Разтри очи и размазаната очна линия усили още повече сексапилния ефект на пандата. — Каза, че никога не е имало друга след мен.

— Боже! — смотолевих, подадох й обратно чашата и я накарах да пийне още малко вода. — Това е прекрасно! Радвам се за вас! Много!

— Представи си само! Ако не бяхме дошли в Бруклин, никога повече нямаше да го срещна! — въздъхна приятелката ми с гръб (най-сетне) към огледалото в банята. — А ако ти беше дошла сама и го беше видяла, просто нямаше да знаеш, че това е моят Джеф! Странни неща стават по земята! Мисля, че това е пръст на съдбата!

— Може би — усмихнах се слабовато, приседнах върху капака на тоалетната чиния и пак пуснах водата — просто за всеки случай. — И като стана въпрос за странни неща, мисля, че има нещо, което упорито не ми позволява да се сближа докрай с Алекс!

— Да бе! Мамка му! Извинявай, захарче! — увеси нос Джени.

— Няма проблеми — кимнах, но по-скоро на себе си. — Вероятно така трябва да стане. И без това си казахме, че ще го даваме полека. Освен това утре следобед имам среща с Тайлър и не мисля, че щях да издържа, ако с Алекс беше станало това, което исках да стане.

— Виждаш ли, тази работа въобще не звучи като забавление! А аз си мислех, че целта ти е просто да му отпуснеш края, да се позабавляваш! — простена приятелката ми. — Защо мъжете винаги трябва да правят нещата толкова сложни?!

— Хей, вие двете да не би да провеждате вътре някакво тайно съвещание? — подвикна от другата страна на вратата Алекс. — Защото искам да пишкам!

Помогнах на Джени да си стъпи на крака и двете се появихме, примигвайки под ярката светлина в дневната.

— Съжалявам — промърморих тихо, докато Алекс се намъкваше бързо в банята.

— Тази светлина е много гадна! — изфъфли Джени, заслонила очи с ръка. Погледнах първо нея, после Джеф и накрая Алекс. Почувствах се странно като единствения напълно облечен човек в стаята.

— Трябва да тръгваме! — отсякох, оглеждайки стаята за чантата си и предавайки Джени под опеката на Джеф, който с радост пое щафетата. Това сигурно е любов, щом е в състояние да й се усмихва след всичко, на което го подложи. — Можем ли да си хванем такси оттук?

— По това време не е никак лесно! — провикна се Алекс от банята, на средата на пишкането си. — Освен това е доста студеничко. Ако искате, можете да останете да спите тук!

Погледнах към Джени, която храбро полагаше усилия да се задържи права до дивана, а Джеф я потупваше успокоително по рамото. Провикнах се, че съм съгласна. Господ ми е свидетел, че не умирах от нетърпение да се завра в едно такси с вонящата на повръщано Джени, а освен това вече минаваше два часът. Аз бях тотално разбита. Алекс се появи отново и ни връчи две тениски.

— Вие двете легнете на спалнята, а аз ще спя на кушетката — разпореди се той, целуна ме по бузата и направи знак на Джеф, че е време да напусне полесражението.

— Ама, разбира се — смотолеви сконфузено той и подаде Джени на мен. — Много съжалявам за килима, човече! Ще ти купя почистващ препарат или… ще видя какво ще направя. Чао! — на прага се обърна към Джени, изгледа я любовно и допълни: — Утре нали мога да ти се обадя?

Преди Джени да отговори каквото и да било, Алекс му затръшна вратата под носа.

— В такъв случай право в леглото! — отсякох аз. Джени бе преминала от пиянското замайване директно в състояние на тотална безчувственост. Поведох я към спалнята и съблякох черното й потниче, заменяйки го с тениската на Алекс. Тя пропълзя в леглото и в мига, в който положи глава на възглавницата, заспа.

— Съжалявам — повторих пред Алекс. — Не така си бях представяла тази нощ!

— Е, нищо. Друг път — отбеляза великодушно той и измъкна една резервна възглавница от вътрешната част на кушетката. — Нали знаеш какво казва поговорката за плановете без кръчмаря?

Да, в случая бяхме свидетели на намесата именно на ръката на кръчмаря.

Който провали моето чукане.

— Ще се оправиш ли там с нея? — подвикна той.

— Не знам. Но ако се опита да ми налети, ще викам!