Линдзи Келк
Аз обичам Ню Йорк (13)

Тринайсета глава

Бях на третото си кафе с мляко в „Старбъкс“ в неделя сутринта, когато се принудих да призная, че писането на блог няма да се окаже толкова лесна работа, колкото си мислех. Взирах се в празния екран пред мен в очакване на вдъхновение. Бях наясно, че Мери иска уводна част и три дена от дневника ми, и нещо ми подсказваше, че най-добре ще бъде това да бъдат четвъртък, петък и събота. Мери не бе скрила интереса си към темата с излизането на срещи, което ще рече, че трябва да разкажа за първите си срещи с Тайлър и Алекс. Обаче нямах никаква представа как да разказвам за тези срещи, без: а) да звуча като пълна курва, и б) да звуча така, сякаш клюкарствам за двама почтени мъже пред целия град. Това не беше ли малко грубичко? Имам ли право да разказвам в блога си за Алекс и Тайлър без тяхното разрешение? И наистина ли седях сега в „Старбъкс“ в Ню Йорк, надрусана с кофеин, задавайки си абсурдни въпроси? Изгълтах утайката от кафето си и започнах да печатам. Вместо да се притеснявам за това, какво ще си помислят хората, се опитах да мисля за онова, което аз бих искала да прочета. Затова започнах с нещо лесно, с нещо, което много обичах.

Моята прекрасна, неповторима чанта на Марк Джейкъбс!

Приключенията на Анджела: Как една чанта изцели разбитото ми сърце.

Дарих чантата си с любящ поглед и я потупах нежно — но нищо, което да й навреди, разбира се. Все още не можех да повярвам, че съм похарчила половината от месечната си ипотека за една чанта. За няколко парчета кожа и отломки метал, съшити заедно, за да държат нещата ми. Но съшити от ангели!… Защо никога досега не си бях купувала нещо толкова приказно? Вероятно защото не съм смятала, че го заслужавам. Вероятно защото не съм вярвала, че заслужавам да излизам с такива страхотни типове като Тайлър и Алекс. Вероятно защото не вярвах, че заслужавам да работя като блогър. Вероятно защото не смятах, че имам нужда от още едно кафе. О, почакайте малко, това последното не ми трябва, но точно него имах! Точно като чантата! По дяволите! Започнах да печатам и постепенно се отпуснах. Всички детайли изплуваха в съзнанието ми. Беше почти забавно — онази Анджела от моя дневник си живееше страхотно и без нито един от досадните скрупули, които тормозеха истинската Анджела. Щом приключих, изчетох всичко и изтрих нещата, които знаех, че ще притеснят майка ми. А след това сейвнах файла си. Никакво кафе повече!

Така. След като трите дена от дневника ми бяха завършени, вече можех да се насоча към уводната част. Така и така бях загряла, точно сега бе моментът да разкажа за раздялата си. Нали точно това очакваше Мери! Ала колкото и да бях надрусана с кофеин, задачата се оказа доста по-трудна, отколкото писането за срещите. През целия си живот бях нещо на някого: дъщерята на Анет, приятелката на Луиза, годеницата на Марк. Но коя бях в действителност? Трябваше да избягам от самоличността си на бившата на Марк, на шаферката, която провали сватбата, на момичето, което живее с майка си. А през последната седмица — с Джени, Ерин, Ванеса и другите — аз бях леко мръдналото момиче с грозната, но героична раздяла. С Тайлър бях странната англичанка, която чупи ръцете на мъжете, а с Алекс бях успяла да се вредя до просто чудато момиче от Англия. Ако продължавам в този дух и с малко повечко късмет, към края на месеца някой ще може да ме опише като „просто едно момиче, с което се запознах, мисля, че е британка“.

Реших, че изходът от тази адски гадна ситуация е един — да бъда искрена. Да бъда напълно и брутално искрена! Отворих файла с дневника, който бях написала още в хотел „Юниън“, и го препрочетох. Всичко си беше там — как заварих Марк в колата, как се разкрещях на Луиза, как ударих Тим с тока на обувката си, как се изпиках в тоалетната чантичка на Марк. Да, точно тази версия трябва да предам на Мери! Е, може би без изпишкването в чантичката. Отбелязах инцидента като възможен за изтриване, но все пак го оставих там. Усмихнах се на себе си, представяйки си как, след като е прочел блога ми, Марк посяга към своята четка за бръснене с косми на язовец. Да, Марк, не напразно мирише малко странно!

* * *

Въпреки че Джени ме увери, че нямало нищо лошо в това да излизаш с двама мъже едновременно (и да пишеш блог за тях), все пак ми се струваше странно да отида на среща с Тайлър по-малко от двайсет и четири часа, след като съм била с Алекс. Дори ми мина през ум да я попитам какво ще каже протоколът, ако я накарам тя да отиде с него, защото той беше точно неин тип, но когато отворих вратата и го видях, застанал там, облечен от глава до пети в черен „Армани“, преосмислих позицията си.

— Здрасти! — поздравих и приех целувката му по бузата си. Почувствах се облечена тотално неадекватно в своята къса рокличка и джапанките. — Хмммм… ти нали каза кино, а?

— Точно така — отговори той и кимна по посока на очакващото ни до тротоара такси. — Но после реших, че при положение че си в града само от седмица, ще направя изключително лоша услуга на Ню Йорк, ако те заведа да гледаш Камерън Диаз. Затова си промених решението. Надявам се, че нямаш нищо против!

— Ни най-малко! — кимнах и се качих в очакващото ни такси. — Просто се притеснявах… Подходящо ли съм облечена за там, където отиваме?

Така де! На фона на черния костюм на „Армани“, снежнобялата риза с разкопчано горно копче и нито един косъм, който да не е на мястото си!

— Облечена си прекрасно — отсече той и постави ръка на рамото ми. — Ще ти хареса, обещавам ти!

Свих рамене и се усмихнах. Дотук добре. Малко изненада като промяна на плановете не би навредила на никого.

След няколко напрегнати и изпълнени с вой на клаксони минути по-късно спряхме пред някакъв театър.

Да, този човек определено знаеше какво да ми каже, за да ме накара да се почувствам изключителна! Оркестърът изсвири уводния акорд, Тайлър се приведе през кадифената седалка и ме целуна горещо.

— Готов съм да продължавам да опитвам, докато това стане! — прошепна, докато актьорите заемаха местата си на сцената.

Аз се отпуснах в креслото си и се ухилих в тъмното. Е, поне този път ще имам достатъчно неща, за които да пиша в дневника си!

* * *

Останалата част от вечерта беше много специална. Бях изцяло погълната от романтиката на шоуто, съчетана с отпускане на главата ми върху рамото на Тайлър, стискане на ръката му и заравяне на лице в скъпарския му костюм по време на тъжните моменти. След мюзикъла той ме заведе в симпатично ресторантче, осветявано само от свещи, намиращо се точно зад ъгъла. Така, за броени часове, ме превърна в мъркащо котенце, издаващо кокетни кискания и галещо бицепсите му. Господи! Ако Марк имаше и най-беглата представа какъв ефект имат мюзикълите върху мен, щеше да ме води по-често на такива!

— Ти си забележителна! Наистина! — отбеляза Тайлър, докато ме хранеше със сладолед. В обичайния случай подобно свойско поведение от страна на дадена двойка би ме накарало да се изповръщам от отвращение, но при Тайлър всеки жест изглеждаше сладък и любящ. — Още не мога да си представя, че си постигнала толкова много само за една седмица! Но вероятно защото аз не съм склонен да поемам толкова рискове като теб.

— Странно е да чуваш описание за себе си от някой друг — изрекох и му предложих лъжичка чийзкейк в замяна на неговия сладолед. — По принцип единственият риск, който съм поемала до този момент, е това мое спонтанно пристигане в Ню Йорк, но както изглежда, рискът си е струвал. Вероятно ще трябва да помисля за по-често поемане на рискове.

— Мисля, че идеята ти е прекрасна! — възкликна Тайлър. — А моят живот още открай време е бил предначертан. Колеж от Бръшлянената лига, добра работа в могъща банка, следващата ми стъпка би трябвало да бъдат съпругата и децата, после преместване в Кънектикът и накрая — пенсиониране във Флорида.

— Звучи интересно! — усмихнах се аз. — И аз си мислех, че имам подобни планове, но после заварих гаджето си със смъкнати гащи и… Не го пожелавам на никого, във всеки случай!

— Ако и аз бях заварил гаджето си със смъкнати гащи, щях да си кажа, че нещо в плана ми се е объркало много лошо!

Тайлър присви очи, поклати глава и се засмя. О, ама той изглежда много готино, когато се смее! Това ме накара да обмисля добрите му страни. Сладък, забавен, страхотни перспективи, кара ме да се чувствам като царица и ако трябва да бъдем честни, доста красив на вид, да не говорим, че под този забележителен костюм се крият още по-забележителни мускули!

— А ако предположим, че нещо в плана ти наистина се обърка много лошо — започнах, защото не можех да не се опитам да открия някакво пропукване в тази разкошна фасада, — какво ще направиш тогава?

— Нямам представа — отговори искрено той и се облегна на стола си. — Искаш да кажеш, ако избера да мисля само за себе си? Да направя онова, което само аз искам?

— Да, което ти искаш! — кимнах аз.

— Ще си взема една година отпуск и ще последвам „Янките“! Ще гледам всеки техен мач! — отговори той, усмихвайки се сякаш на себе си. — Представяш ли си го само?

— Не съвсем — смръщих се аз. Не това беше романтичният отговор, на който се надявах.

— Или пък ще взема под наем някой остров, като например онзи, дето го купи собственикът на „Върджин“ — продължи да мечтае той.

— Остров Некър ли? — Е, това вече е по-добре!

— Аха! — кимна той. — Та ще наема остров като Некър и ще се покрия там за няколко месеца. Само слънце, пясък, няколко страхотни вина и уиски! И сателитна телевизия заради мачовете на „Янките“! И мобилна интернет връзка, за да можеш да продължиш да пишеш, разбира се!

— И аз ли съм там? — извиках смутено и започнах да мачкам салфетката си.

— Защо не?! Фантазията си е моя, нали така? И имам право да вземам в нея всеки, когото си поискам! — отсече той, протегна ръка през масата и хвана моята.

Най-неочаквано и за мен самата аз се изчервих — от глава до пети. Опитах се да срещна погледа му, но установих, че внезапно съм се превърнала в типична жена и изобщо не можах да вдигна очи към него.

— Храната тук е наистина страхотна, обаче кафето е кошмарно! — прошепна ми той, но достатъчно високо, за да бъде чут от минаващия наблизо сервитьор. Той изсумтя презрително и се отдалечи с гордо навирен нос. — И нещо ми подсказва, че вече не сме добре дошли в този ресторант! — засмя се Тайлър. — У дома обаче имам страхотно кафе! Искаш ли да ми дойдеш на гости за малко?

Погледнах към сервитьора, който вече приготвяше сметката ни. Изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се изплюе в кафетата ни. В най-добрия случай.

— Жилището ми е само на десет минути оттук — продължи Тайлър, извади си портфейла и измъкна оттам прочутата си черна карта. Направи го в мига, в който пристигна сметката, отново без да я поглежда. Тази вечер наистина възнамерявах да си платя моя дял, но всъщност се зарадвах, че той не ме остави да го направя. — И кафето ми е наистина много добро! Имам си и „Гаджа“!

Нямах представа какво е това „Гаджа“, но то определено наклони везните в негова полза. Казах си: „Какво пък! Само едно кафе! А и няма начин Тайлър да се окаже по-малко джентълмен от Алекс!“ Пъхнахме се в едно такси и то подкара бавно около парка. Да, тук все още не бях идвала. Всичко изглеждаше прекрасно под светлините на нощта.

— Искаш ли да извървим пеша последните две пресечки? — предложи Тайлър, сякаш прочел мислите ми. Аз енергично кимнах и изскочих на тротоара. Облегнах се на стената и обгърнах с поглед езерото. Приличаше на сцена от романтичен филм. Моят романтичен филм!

— Понякога човек забравя какъв късмет е извадил да живее на такова красиво място — въздъхна Тайлър, съблече сакото си и го метна на раменете ми. То ухаеше леко на неговия афтършейв и все още беше топло. — Удивително е да видиш нещо познато през очите на друг човек!

Обърнах се да кажа нещо, но бях прекъсната от целувката му. Ръцете му обгърнаха кръста ми и без да се отлепя от мен, той ме повдигна и ме облегна на стената сякаш бях направена от въздух, сякаш изобщо не тежах! Притиснах се в него и се отдадох с цялата си страст на целувката му. Постепенно зарових пръсти в косата му и метнах крака около кръста му. Напълно забравих, че се намирахме на улицата — предадох се изцяло на страстта му, на момента. Внезапно усетих как цялото ми житейско разочарование през последните години избликва на повърхността — всяка поредна нощ, в която бях лежала сама в леглото, очакваща Марк, всяка усмивка, която бях пренебрегвала, всяко докосване, което си бе отишло непризнато, дори и отказът на Алекс да се качи с мен у дома снощи, колкото и благородни причини да изтъкваше. И всичко това избухна в тази единствена целувка.

— Апартаментът ми е точно зад ъгъла — прошепна Тайлър, като се откъсна леко от мен.

Очите му горяха и аз разбрах, че трябва да отида. Толкова силно го желаех! Тръгнахме натам с нещо средно между бързо ходене и бавно подтичване. Вървях с абсолютната увереност, че онова, което отивам да направя, е същото, което искам. Пътят до жилището му на Парк авеню се оказа само две минути, но на нас ни се стори милиони километри. Още в антрето аз се хвърлих върху Тайлър и започнах да разкъсвам красивия му костюм, сритвайки хавайките си. Знаех, че трябва да се отдръпна за момент, да помисля за това, какво се каня да направя. Обаче не ми пукаше. Не ми пукаше дали се канех да правя секс за отмъщение, дали ще извърша сексуален екзорсизъм или просто нещо с човек, когото желая. Единственото, което знаех, бе, че тази брава, която бодеше гърба ми, трябва да бъде натисната, особено ако води към спалнята. И точно това стана. Тайлър ме дръпна вътре и едва успя да светне ниската нощна лампа, преди да се стоварим върху огромното му легло. Казах си, че сега не е време за изясняване на мотивите. Почувствах се толкова дребна и ефирна, когато Тайлър легна върху мен със силното си тяло. Ръцете му започнаха да рисуват извивките ми, устните му не изпускаха моите. Сега беше време да оставя тялото ми да взема решенията вместо мен! И ако всички решения на тялото ми са толкова хубави, то ще трябва да започна да се допитвам до него доста по-често!

* * *

Утрото се обяви посредством чуруликащ часовник. Нямах никаква представа колко е часът, но имах чувството, че е рано. Адски рано! Протегнах ръце и се зачудих колко широко е леглото ми, колко меки са чаршафите ми и колко ярко е слънцето през гигантския прозорец… Чакай малко!

— Добро утро! — Гласът на Тайлър и самият той — на прага на стаята. Вече облечен с костюм и вратовръзка. Бързо издърпах чаршафите до брадичката си. Бърз визуален оглед — да, гола съм. Той приседна на ръба на леглото и постави на нощното шкафче две чаши с вдигащо пара кафе. — Тъй като снощи така и не успяхме да стигнем до кафето — обясни, приведе се към мен и ме дари с дълга, сладострастна целувка.

Не бях особено сигурна какво трябва да кажа сега.

— Извинявай, знам, че е рано — продължи той, спасявайки ме от необходимостта да говоря. Вдигна кафето си и замислено отпи от него. — Но понеделниците са по традиция отвратителни. Трябва да бъда на работа преди всички останали, иначе нямам никакъв шанс да ги догоня! В неделя вечер съм обикновено залепен за моето блекбъри, но както сама знаеш, снощи имах по-приятни неща за вършене!

Усмихнах се вяло и протегнах ръка към кафето си.

— Ммммм — бе единствената ми реакция. Започнах да пия много бавно. Колкото по-дълго пия, толкова по-малко ще ми се налага да говоря. По дяволите! Ама той наистина правел фантастично кафе!

— И така, ще трябва да тръгвам. — Тайлър приглади косата ми и отново ме целуна. — А ти си тръгни тогава, когато решиш. Вратата се заключва сама, така че не се притеснявай за каквото и да било. Ще ми се обадиш ли по-късно?

Аз кимнах и приех още една целувка от него, преди да се изправи. После оставих кафето си и зарових лице във възглавницата. И не го видях как застива за миг на прага.

— Исках само да ти кажа — подвикна, — късмет днес на срещата с редакторката!

Слава на бога, че не каза нищо относно това колко страхотно е прекарал! Няма да го понеса!

— Благодаря — смотолевих, без да вдигам очи.

— И още едно нещо — снощи прекарах страхотно!

Ха, прибързах със заключенията!