Линдзи Келк
Аз обичам Ню Йорк (11)

Единайсета глава

Болката от напускането на великолепния „Юниън“ беше значително смекчена от факта, че апартаментът на Джени се оказа на практика миниверсия на хотела. Джени и Джина бяха отмъкнали буквално всичко необходимо от там — пардон, бяха го взели „назаем“.

— Добре дошла у дома! — изрече тържествено Джени и обгърна с жест обстановката. Оказа се, че целият апартамент беше колкото стаята ми в хотела, но иначе беше приятно. Дъсчени подове, стени в кремаво, малък бокс в дневната и коридор, който отвеждаше до три врати.

— И така, това е банята, но тъй като вътре може да влезе само един човек, погледни си сама — отбеляза Джени и отвори вратата, която беше най-близо до дневната. Надникнах — тоалетна, мивка, душ-кабина, хавлиени кърпи с логото на спа център „Възторг“, халати и тоалетни продукти с логото на „Юниън“. — А това тук е твоята стая. Имаш късмет — хубавият изглед се беше паднал на Джина!

С тези думи Джени отвори вратата на новата ми стая. Беше идеална! По-голямата част от пространството се заемаше от огромно двойно легло, а в ъгъла беше натъпкана тоалетка, която функционираше и като бюро. До нея пък имаше дълга закачалка за дрехи. Джина беше оставила стаята почти гола, но иначе леглото беше оправено (в чаршафи и завивки на хотел „Юниън“, разбира се), а на импровизираното бюро се кипреше малко телевизорче. Оставих внимателно саковете си на леглото и го заобиколих, за да погледна през прозореца. Намирахме се седем етажа над Лексингтън авеню, точно на пресечката с Трийсет и девета улица, и когато надникнах, забелязах Крайслер Билдинг, порещ здрачаващото се небе над града. Красота! Далеч под нас хората сновяха насам-натам, отпускащи след края на работния ден и наслаждаващи се на последните лъчи на залязващото слънце по околните бистра.

Приседнах на леглото и започнах да разпитвам Джени за сексуалните предпочитания на моите любими знаменитости, които бяха отсядали в нейния хотел.

— Винс Воън?

— Нормален.

— Оуен Уилсън?

— Супернормален!

— А онова готино момче от любимото ми телевизионно шоу?

— Огнен.

— Това нормален ли означава?

— Тц-тц.

— О!

— Е, какво ще кажеш? — попита Джени, облегната на касата на вратата ми. — Не е зле, нали? Беше квартира на братовчедката на Джина, но тя ни я прехвърли. Извадихме голям късмет, не мислиш ли?

— Разкошно е! — възкликнах. — Направо не мога да повярвам колко готино е тук! Ако се вярва на телевизията, човек ще рече, че апартаментите на Ню Йорк са истински кошмар!

— Така е. Ами, няма да те лъжа, че може да зърнеш и някоя хлебарка, преди да си тръгнеш — призна Джени. — Но ти гарантирам, че не са много и при това се появяват само от време на време. Сградата е добра. А сега — протегна ръка и ме издърпа от леглото, — ще празнуваме!

Звънецът иззвъня.

И тъй като представата на Джени за празнуване се оказа състояща се от следобедна пица „Пеперони“ и бира, погълнати на пода пред телевизора в дневната, аз веднага разбрах, че двете ще се разбираме прекрасно. Похапнахме, поклюкарихме, а после тя ме запозна с квартирните си одисеи из Ню Йорк — развъдник на плъхове в Долен Ист Сайд, преди да стане модерен квартал, студио в някаква сграда в Харлем, което после било преустроено в няколко луксозни апартамента, едностаен апартамент в Челси с бившия й, а накрая това място с Джина. Много добре, както ме увери самата тя.

— А аз съм живяла само с Марк. Трагедия, нали?! — промърморих, замислено дъвчейки пицата си. — Освен годините в колежа, а дори и тогава, ние на практика бяхме непрекъснато заедно. Жалка работа! — въздъхнах и усетих, че отново ме завладяват черни мисли.

— Нали знаеш, чете смятам за удивителна жена, а? — отбеляза Джени, като отвори поредните две кутийки с бира и ми подаде едната. — И че си постъпила страхотно, като си дошла тук, за да разбереш какво искаш от живота! Наистина страхотно!

— Усещам, че следва едно „но“ — обадих се аз и за всеки случай си пийнах биричка.

— Е, не точно, но според психотерапията най-добрият начин да преодолееш твоя Марк е като говориш за него — изрече предпазливо Джени. — А не като го избутваш на дъното на съзнанието си. Така позволяваш на спомена за него да изскочи тогава, когато най-малко го очакваш, и да те вкисне.

— Може би си права — изфъфлих с пълна уста. И точно това се опитвах да не позволя да се случи. Споделях проблемите си с Марк с моя компютър и точно на този етап от живота това ми стигаше. — Истина е, че всеки път, когато се сетя за него, независимо колко добре съм се чувствала преди това, се сривам! Между другото, точно затова исках да те питам. Защото обикновено съм невероятно стабилен човек.

— Стабилен или просто отказващ да почувства каквото и да било? Понякога дотолкова привикваме към състоянието да не чувстваме нищо, да се пуснем по течението, че напълно забравяме какво е да бъдеш истински щастлив или истински тъжен! И щом Марк е единственият мъж, с когото си била, предполагам, че и раздялата е нещо напълно ново за теб.

— Не мисля, че сърцето ми е разбито! — поклатих глава аз. — Той ми изневеряваше и аз съм си по-добре без него. Толкова. Освен това смятам, че си права. Ние от много отдавна бяхме престанали да бъдем щастливи, обаче аз предпочитах да не обръщам внимание на този факт, самозалъгвайки се, че всичко е нормално. И така си остана.

Протегнах ръка за още пица и вдигнах очи към Джени. Тя ме наблюдаваше вторачено със същия съчувствен поглед, с който ме бе гледала в утрото, когато повърнах.

— Анджела, ти си абсолютен храбрец, истински герой! — започна. — Но не забравяй, че няма нищо лошо в това да се чувстваш разстроена от случилото се! Все пак си отдала цялото си доверие и десет от най-хубавите години от живота си на този човек и макар не всичко между вас да е било идеално, той ти е изневерил и с един замах е изтрил всичките тези години. Повярвай ми, никой нормален човек не е в състояние да преодолее подобна болка само за три дена!

— Добре съм — промърморих аз. Английското ми възпитание отново взе връх. — А като се има предвид, че никога досега не съм преживявала раздяла, това може да означава, че всъщност много ме бива да се справям с разделите!

— Само искам да ти кажа, че е добре да не се чувстваш добре — продължи Джени, като се опъна на пода. — И може би ще се изненадаш да установиш колко приятно ще се почувстваш, ако си позволиш да се разстроиш. Може дори да опознаеш хаотичните си емоции!

— Просто си мисля, че ако бях на негово място, никога не бих му изневерила — изрекох бавно. — Дори и да бях срещнала някой друг, пак нямаше да му изневеря!

И сълзите ми рукнаха, макар и в началото бавно.

— Да, знам, скъпа! — изрече тихо Джени и пое бирата от ръката ми. — Ти си добър човек и си напълно права, като казваш, че за теб е по-добре без него.

— Но той защо постъпи така?! — извих. — Защо ми изневери? И защо не ме обича вече?

Стоварих глава върху рамото на Джени и наводних ризата й.

Точно това се опитвах да избегна цяла седмица. Косата, гримът, дрехите — те изобщо не отразяваха мен, истинското ми аз. Онова аз, с което Марк бе прекарал цели десет години, а после бе изтъргувал за една евтина шантонерка от тенискорта.

— Няма нищо странно в това да престанеш да обичаш, Анджи — изрече тихо Джени с глас, натежал от собствените й сълзи. — Случва се непрекъснато, с всички нас. Но в случая при теб това е предизвикало срив в системата, тъй като всички останали до двайсет и седмата си година вече са го преживявали поне два пъти! Но и ти ще се оправиш! Виж се какво успя да постигнеш само за няколко дена!

— На двайсет и шест съм още! — срязах я аз, грабнах си отново бирата и започнах да жестикулирам енергично с нея. Установих, че тя може да мине за превъзходен реквизит. — И какво по-точно съм постигнала, ако смея да попитам? Марк ме познава от десет години и пак не можа да ме обикне! Как тогава мога да очаквам, че човек, който е поговорил десетина минути с мен, ще го направи?! Естествено, че няма! Веднага ще стигне до същия извод като Марк, защото, независимо от новия ми външен вид, аз съм си същата!

— Не е вярно! — извика Джени. — Да не би да искаш да кажеш, че банкерът от онази вечер те покани на среща само заради косата ти?!

— Сигурно ме мисли за поредната проститутка, като онзи тип от парка! Или най-малкото — за откачена англичанка, която сама си го търси.

— А ти какво мислиш за него? — попита Джени и пак грабна бирата ми, за да предотврати изливането й на пода.

— Мисля, че е прекрасен — въздъхнах.

Джени ме изгледа с онзи неин типичен поглед.

— И адски секси. И вероятно доста богат.

— И изобщо не си помисли да легнеш с него, така ли? — изгледа ме критично тя, повдигайки вежди.

— Ами, може би съм си го помислила. Нали и ти ми каза да го направя?

— Ето, видя ли! Какво тогава, ако си е мислел как да те вкара в леглото си, щом и ти си мислела за същото?! Не си мислела за брак с него, а само за секс, нали така?! И това е напълно позволено, ако не го знаеш!

Е, истината е, че мъничко си помислих и за брак с него, но предпочетох точно сега да не споделям тези мои мечтания с Джени.

— Ама аз… просто нямам представа как става това… лягане! — извиках паникьосана, осъзнавайки, че тя е права. — Имай предвид, че сексуалният ни живот с Марк беше под всякаква критика! И тогава си мислех, че сексът не е най-важното нещо на света. Какво ще правя сега, когато се налага да го правя с други мъже?!

— Хей, първо не можеш да твърдиш, че лично ти си била под всякаква критика — изтъкна очевидното Джени със съвсем сериозен тон. — Един майстор е точно толкова добър, колкото са добри инструментите му и извинявай, но откъде ще разбереш, че си добра, щом той толкова дълго време е работил на чужд фронт, а?! И приеми от мен един съвет: сексът е адски важно нещо!

Замислих се. Да, Джени като че ли беше права. Месеци наред Марк изобщо не се беше опитвал да ме вкара в леглото, но фактът, че вече знаех защо, изобщо не ми помагаше да се почувствам по-спокойна относно същото действие с други мъже.

— Ами ако той е престанал да ме обича точно заради това — че съм адски задръстена в леглото? — изтъкнах почти наум, припомняйки си последните разменени между нас думи.

— Е, в такъв случай — и само ако това е решаващият фактор! — малко повече опит няма да ти навреди! — отсече Джени с делови тон. — А ако след тези години съвместен живот точно това е причината, поради която ти е изневерил, значи е още по-голям боклук, отколкото съм го мислела досега! Изводът гласи: може би никога не ще узнаеш защо е направил това, което е направил, но е време да приемеш факта, че вече си сама, и да извлечеш най-доброто от този факт!

— Как? — въздъхнах тъжно. И как така пицата успя да свърши толкова бързо? — Никога досега не ми се е налагало да живея сама!

— Никога досега не беше идвала и в Ню Йорк, но се справяш отлично! — изтъкна Джени, изправи се и изчезна зад вратата на хладилника. Когато се появи, държеше кутия сладолед. Да, тя наистина разполагаше с всички отговори. — Значи ще се справиш и сега! Ако държиш да си седиш в апартамента и цял месец да ревеш, всеки ден ще се връщам със сладолед. Ако държиш да изчукаш всички мъже по Уолстрийт, всяка вечер ще се връщам с презервативи. И тапи за уши, разбира се. Но ти гарантирам, че ще намериш начин да се справиш с този проблем!

Поех с благодарност лъжицата и се гмурнах в сладоледа.

— Благодаря — прошепнах и като по команда избухнах в сълзи.

— Хей, спокойно! — прошепна Джени и постави главата ми на рамото си. — Освен това знай, че примерите, които ти дадох, бяха малко крайни и че ще те подгоня яко, ако наистина започнеш да водиш вкъщи всеки тип, когото си срещнала!

— О, не се тревожи! Не мисля, че от мен ще излезе добра проститутка! Погледни ме в какво състояние съм! Само след няколко часа трябва да отида на първата си среща от десет години насам, а какво правя? Седя, нагъвам пица, наливам се с бира и ридая на рамото ти, че съм много слаба в леглото!

— Вярно бе, момиче! — дръпна се Джени и пак издърпа бирата от ръката ми. Започваше да ме вбесява. — Предстои ти най=страхотната среща на света, но не се тревожи! Джина може и да не е тук, но аз също съм много добър стилист! Дай ми един час и ще изглеждаш като абсолютен убиец!

— Точно сега би било достатъчно да изтрия соса от пицата около устата си — промърморих, като улових отражението си в огледалото.

* * *

Когато след няколко часа излязох на Лексингтън, потокът от таксита беше видимо изтънял. Дори и да не изглеждах като абсолютен убиец, поне не изглеждах така убийствено отчайващо, както преди Джени да се заеме с мен. Направо не можех да повярвам, че отивам на среща! При това с красив мъж! С красива розова копринена рокля с презрамки на Марк Джейкъбс! И със самодоволна усмивка на уста, която ставаше все по-широка с всяка изминала секунда.

Освен това не можех да повярвам, че се съгласих да се срещна с Алекс в събота вечер! Не е ли малко невъзпитано да приемаш среща с някого, когато вече си се уговорил с друг? Ами правилата и съветите на Ерин? Май напълно забравих за тях! Но сигурно имах извинение — не бях ходила на среща, откакто Марк ме заведе да гледам „Скорост 2“ (при това не съм сигурна, че това може да се брои за среща, защото Марк просто не отлепи очи от екрана). А ето ме сега, крачеща бодро по улиците на Ню Йорк, на път към вечерята с един разкошен, богат банкер.

Но вместо да си представях как двамата с Тайлър си разказваме вицове на бутилка червено вино, единственото, което виждах, бяха Марк и онази курва да се хилят идиотски, да се държат за ръце и да разглеждат списания за съвременен интериор. Пъхнах ръка в (божествената си) чанта и след усилено ровене успях да открия стария мобилен телефон, който Джени ми беше дала назаем. Набрах номера на Ерин.

— Ерин Уайт.

— Здравей, Ерин! Обажда се Анджела Кларк!

— Хей, тъкмо щях да се обаждам на Джени, за да ти предаде! Имам страхотни новини за теб! — Жизнерадостният глас на Ерин ми подейства като балсам.

— Не бих имала нищо против малко добри новини! В момента съм на път за срещата си с Тайлър — изрекох, леко обърната към улицата с ръка — в готовност да спре първото свободно такси.

— Жестоко! — изписка тя. — Помни: демонстрирай интерес към него, задавай въпроси за работата му, не говори много за миналото и бившите си гаджета и не бъди прекалено настойчива! Не забравяй, че трябва да го държиш в напрежение!

— Това ли са добрите ти новини? — попитах и точно в този момент спрях едно такси. Шофьорът направи рязък завой към мен и закова на сантиметри от прекрасните ми лубутенки. Господи, едва се разминах с убийство на обувките си — съдба, по-грозна и от самата смърт! — „Мърсър Кичън“ — изрекох. — На улица „Мърсър“ може би?

— Не, разбира се! Колко съм недосетлива! — засмя се Ерин в ухото ми, без да обръща внимание на указанията, които давах на шофьора. — Днес бях в редакцията на „Look“. Искат да се срещнат с теб. Утре!

— Боже господи! Ти сериозно ли?! — Направо не можех да повярвам! — Редакторът на списанието иска да ме види?!

— Редакторът на онлайн изданието им — Мери Стайн. Можеш ли да бъдеш при тях в десет?

— Разбира се! — изписках аз. — Това е невероятно! Много ти благодаря, Ерин! Ужасно много!

— Няма защо! Просто бъди искрена, бъди самата себе си! Мери понякога може да бъде и доста непоклатима, но иначе е готина. А сега по-важното — срещата ти!

— Ако трябва да бъда честна, леко се притеснявам — отбелязах и надникнах през прозореца. Тъкмо правехме рязък десен завой. Но после забелязах знак за Западен Хаустън. — Но вече почти стигнахме. Пожелай ми късмет!

— Нямаш нужда от късмет — само се придържай към Великите правила! Чао, скъпа!

* * *

Отне ми няколко секунди, докато осъзная кое точно е „Мърсър Кичън“, след като таксиджията безцеремонно ме захвърли насред улица „Мърсър“ поради съществуващия само във въображението му „трафик“. Но след като забелязах няколко красиви хора да влизат през необозначена от никакви табели стъклена врата, зад която се носеха великолепни гастрономически ухания, приятна музика и безгрижен смях, реших, че това е мястото, което ми трябва, и също се насочих към въпросната врата. Мястото се оказа относително малко, но претъпкано с щастливо изглеждащи посетители. Надявах се спокойната атмосфера да се окаже заразна или най-малкото — постижима посредством пълна чаша на разумна цена. Седнал на бара, облечен в поредния безупречен костюм, бяла риза и без вратовръзка, ме чакаше Тайлър. Изглеждаше напълно в свои води, въпреки че беше съвсем сам сред купища двойки, които се кискаха, прегръщаха, докосваха и целуваха. Избягвайки почти на косъм падането по голямата стълба в средата на залата, аз се насочих към бара и вдигнах ръка за поздрав. Тайлър скочи от стола си и ме посрещна с целувка по бузата. Ухаеше божествено — на чистота и някакъв мъжествен, разкошен парфюм.

— Здрасти! — изрече. После се обърна към бармана, кимна по посока на питието си и вдигна два пръста. Изключително изискано! — В последния момент се паникьосах, че няма да знаеш къде да дойдеш!

— Питах една приятелка — изрекох и се настаних на стола до него. — И тъй като нямах престава какви са правилата тук и дали трябва да подраня или да закъснея, затова реших да бъда различна — да дойда навреме. — Хвърлих поглед на часовника на стената. — Но като че ли все пак съм позакъсняла мъничко. Извинявай!

— Няма проблеми — махна с ръка той. — И аз позакъснях. Изникнаха едни задачи в последния момент и нямах време дори да отскоча до вкъщи, за да се преоблека, така че изобщо не се притеснявай!

— Наблизо ли живееш? — попитах, придържайки се към одобрените от Великите правила теми. — Искам да кажа, до работата ти?

— Не — поклати глава той и косата му се раздвижи като в мъжка реклама на „Л’Ореал“. Заслужаваше да го включат в такава! — Живея в периферията, а работя в центъра. Понякога е доста неприятно, но вече нямам сили да живея в центъра. Ти още ли си в хотел „Юниън“?

— Всъщност не. Днес се преместих. — Хей, нещата май вървяха много добре! Водехме разговор! — В апартамента на моя приятелка в Мъри Хил, на Трийсет и девета и Лексингтън!

— Страхотно! Аз пък живея на Парк авеню, малко по-нагоре от теб. — Барманът постави пред Тайлър нашите питиета и сметката с лицевата част надолу — жест, на който той отговори с черна карта „Американ експрес“. Ауууу! Само бях чела за тези черни карти! — Надявам се, нямаш нищо против, че поръчах аперитива ти вместо теб, нали? Тук приготвят страхотни коктейли!

Поех с благодарност коктейла и отпих от него. Хиляди дяволи! Това ми изглежда като чиста водка с една капка „Рибена“! Трябва да внимавам с темпото!

— Мисля, че масата ни вече трябва да е готова — отбеляза Тайлър, взе и двете питиета и се изправи. Не си го спомнях чак толкова висок. — Готова ли си?

* * *

Управителката на ресторанта ни се усмихна топло и ни поведе към маса в задния ъгъл на ресторанта, откъдето можехме да виждаме абсолютно всички. И абсолютно всички изглеждаха като хора, които се наслаждават истински на храната си.

— Господи, мога да изям дори кон! — промърморих аз, грабнах менюто от ръцете на сервитьорката и потънах с гладен поглед в съдържанието му. — Охооо! Пробвал ли си бургера?

— Обожавам момичета, които ядат! — засмя се с глас Тайлър, кимна на сервитьорката и пое другото меню. — Сигурно често си го чувала, но повярвай ми, това е самата истина! За един мъж няма нищо по-лошо от това да заведе дамата си на вечеря и през цялата вечер да я гледа как преследва едно листо маруля в чинията си!

Усмихнах се напрегнато. Това добър или лош знак беше? Не бях ли току-що наречена дебелана?

— Честна дума! — продължи той, без да вдига очи от менюто си. — Известно време излизах с един френски модел и, кълна се, никога не я видях да слага в устата си нещо повече от диетична кола!

Обичайно ли е за един мъж да започва първата си среща с разговори за бившите си приятелки? И дали наистина не ме нарече дебелана?

— Е, аз обаче обичам да ям — заявих, защото нямах никаква представа как иначе да реагирам. — Ти какво ми препоръчваш?

— Всичко тук е добро — отговори той, остави менюто и ме фиксира с ясния си поглед. — Рибата е неизменно страхотна, бургерите също са много добри, обичам и пилето им, но, мисля, че тази вечер ще избера агнешко!

— Често ли идваш тук? — попитах. Започваше да ме гложди предчувствието, че не съм единственото и неповторимо момиче на Тайлър.

— Бих искал да идвах по-често — отговори той. — Тук е тихо и приятно, храната е добра, а и винаги можеш да срещнеш интересни хора!

О, значи има предвид и мен! Много мило!

— В такъв случай аз ще избера пилешкото! — изрекох.

И когато той започна разговора на общи теми — какво работя аз, какво работи той, откога съм в града, какво съм видяла от него, — аз не можах да не направя едно бързо сравнение между Тайлър и Алекс. Алекс беше сексапилен и наперен и имаше типичното излъчване на известен рокаджия, докато Тайлър беше красив и приятен, по един порядъчен начин, и създаваше усещането, че за него най-голямото удоволствие на света ще бъде да се грижи за теб.

— Що се отнася до мен, аз съм нещо като рисков капиталист — заяви той, след като даде поръчката. — Но освен ако не си писала детски книжки за банкирането, няма нужда дори да започвам да ти обяснявам. Не че искам да се държа покровителствено с теб — просто работата ми е адски скучна. И не ми се ще да ти досаждам с обяснения.

— Няма проблеми — казах и разкъсах на две топлото хлебче в мига, в който ми го сложиха на страничната чиния. — Аз и без това не разбирам нищо от числа. Справям се единствено с думите. При това с думи за деца.

— Това ни спестява следващи невероятно скучни петнайсет минути — отбеляза той и бутна към мен зехтина, за да си топна хлебчето. — Твоето пристигане в Ню Йорк е далеч по-интересно. Хайде, разкажи ми, как се запозна с приятелката си?

— Ами… това е дълга история — изрекох и задъвках блажено топлия и вкусен хляб. — Без да навлизам в множество досадни детайли, аз скъсах с… един човек, реших да си взема почивка и тъй като никога не бях идвала в Ню Йорк, избрах да дойда тук. А с приятелката, за която споменах, се запознах в хотела, където отседнах. А после тя си търсеше съквартирантка, аз си търсех квартира и… така стана.

— Виж ти! — отбеляза усмихнат Тайлър. — Значи просто реши и пристигна в Ню Йорк, така ли? Тази раздяла трябва да е била доста тежка, а?

— Е, не би трябвало да ти разказвам за това — казах. — Една приятелка ме предупреди да не говоря за никакви подробности за бившите си връзки преди четвъртата среща!

Тайлър се засмя и кимна.

— Обожавам ги тези Велики правила! И не можеш да ми кажеш, дори ако те попитам, така ли?

— Може би по-скоро предпочиташ да не знаеш — отбелязах и се опитах да съпоставя свещения съвет на Ерин с топлата усмивка и ярките очи на Тайлър.

Точно в този момент над рамото му се появи поръчката ни. Може би ако се възползвам от разсейването му покрай агнешкото и му разкажа, няма да сгреша? Очевидно е, че в крайна сметка трябва да му кажа. Няма начин този въпрос да не излезе някога на дневен ред, и то най-вече — преди сватбата, финансирана от черната кредитна карта!

— Нищо подобно! Давай! — подкани ме той, като направи място за чинията си. — Искам да знам!

— Окей! Обаче да не си посмял да кажеш нещо, преди да си се нахранил, чуваш ли?! — А лично аз нямах намерение да хвана вилицата, преди да съм си изпяла всичко. Дори и кратката версия на историята ми. — Заварих приятеля ми да прави секс с момиче, с което от доста време се срещал. Заварих ги на задната седалка на нашата кола, в деня на сватбата на най-добрите ни приятели. После се разкрещях на булката и я разплаках, счупих ръката на младоженеца с тока на обувката си и, най-общо казано, провалих сватбата им. А след това избягах в Ню Йорк. Как ти звучи всичко това?

— А аз си мислех, че авторките на детски книжки са свенливи и незлобливи натури! — подсвирна той. — Но вече започва да става наистина интересно!

— Е, ако ме беше видял преди неделя, сигурно щеше да ме определиш точно така — свенлива и незлоблива — отбелязах, заемайки се с пилешкото си. — Но да видиш приятеля си с боксерки, свалени до глезените, при това, докато си облечена в разкошна шаферска рокля, ще направи и от най-незлобливия човек демон на отмъщението!

— Чакай малко! — извика Тайлър и остави ножа и вилицата си. — За тази събота ли става въпрос? За съботата преди пет дена?

Кимнах замислено.

— Точно така. Сега всичко ми изглежда ужасно далече, но мисля, че точно заради това не трябва да ти казвам нищо. Уплашен ли си вече?

— Е, сигурно ще стигнем и до това. В момента все още се опитвам да разбера защо си пристигнала в Ню Йорк, когато не си познавала никого — рече той. Ножът и вилицата все още си седяха на чинията. — Господи! А в събота единственото, което направих, е да отида да бягам, а после — на фризьор!

Аха!

— Давам си сметка, че реакцията ми е била екстремална — кимнах аз. — Не знам защо, но от много време ми се искаше да дойда в Ню Йорк. Приятелят ми, тоест бившият, не искаше изобщо да вижда Америка, мразеше да пътува със самолет. Та, като стана така, си казах, какъв по-добър момент да реализирам една моя стара мечта! И едновременно с това да се махна оттам! — Заех се с пюрето си. Ако това е единственото ядене, което ще получа тази вечер, ще се наложи да го изям всичкото. Пюрето се оказа удивително. Как успяват да приготвят картофите като крем, без да потече в соса? Божествено!

— Не мога да си представя някога да направя подобно нещо! — рече Тайлър и посегна към вилицата си. Добър знак. — Най-далечното място, където съм ходил, след като съм бил вбесен от някаква раздяла, е сладоледената фабрика в Китайския квартал!

— Така е, обаче при мен обстоятелствата бяха действително екстремални — контрирах и се загледах внимателно в него. Да не би да си провалих шансовете? Окей, взе и ножа си. Слава богу!

— Значи това е първата ти среща след раздялата, така ли? — Ножът увисна във въздуха.

— Да — признах си аз с поглед, прикован върху нерешителните му прибори. — Аз всъщност… ами… не знам. Истината е, че изобщо не бях планирала да тръгвам по срещи или нещо подобно, обаче ти ми се стори… нали се сещаш… приятен и нормален човек, та си казах, защо пък не!

— Е, мога само да се радвам, че се реши да го направиш! — Ножът отново се върна в чинията. — Онова, което бившият ти е изгубил, печели Манхатън!

— Не съвсем целият Манхатън! — поправих го аз. — Съквартирантката ми има много строги правила по този въпрос. Пък и истината е, че аз никога не съм ходила на истинска среща, така че тепърва ми предстои да се науча. Така де.

— Мисля, че по-скоро аз бих могъл да се уча от теб — усмихна се мило Тайлър и сряза агнешкото си. — Искаш ли да го опиташ?

И преди да разбера какво правя, вече ядях от вилицата му — точно като по филмите.

* * *

След един шоколадов сладкиш без брашно, две капучино и разходка през Сохо на лунна светлина срещата приключи. И аз бях напълно нахранена.

— Тази вечер си изкарах страхотно — отбеляза Тайлър, като вдигна ръка да спре такси. — Това е най-добрата среща с детска писателка, която е счупила ръката на мъж с ток на обувката си, която съм имал някога!

— Мога ли да те питам нещо? — попитах, като хванах свободната му ръка. Дори и държането на ръце ми се струваше странно — двамата с Марк никога не се бяхме държали за ръце. Той кимна и в този момент до нас спря такси. — Често ли ходиш на срещи? Не че искам да ти скроя номер като във „фатално привличане“, нищо подобно! Просто откакто съм тук, не съм говорила с много мъже и нямам представа как стават нещата в този град!

Той ми отвори вратата на таксито, за да се кача, после се пъхна до мен, даде адреса на шофьора и едва тогава ми отговори:

— Ако трябва да бъда честен, мисля, че съм ходил на доста срещи. Но от две години не съм имал сериозна приятелка, което, уверявам те, не е от липса на кандидатки!

— Окей! — кимнах и се вторачих напред. Той ми отговори искрено, което е добре. Нали така?

— Но никога не излизам с няколко човека едновременно — продължи той. — А обикновено след една-две срещи си наясно дали нещата ще потръгнат или не.

— Така ли? — изненадах се аз и се обърнах към него. Дори и в сумрака на таксито профилът му изглеждаше красив. — Лично на мен ми трябва цяла вечност, докато взема някакво решение. За каквото и да било!

— Но така, като гледам, напоследък вземаш доста прибързани решения — отбеляза той и постави косата зад ухото ми. — Лично аз обаче мога само да съм щастлив от този факт.

— Може би това е някоя непозната част от новото ми аз — промърморих и вече не знаех накъде да погледна. — Но, от друга страна, аз съм зодия Везни, което ме прави крайно нерешителна, макар че в крайна сметка стигам до необходимото заключение…

И преди да успея да продължа, той ме прекъсна с нежна, мека целувка. Затворих очи и му позволих да ме целува на задната седалка на таксито — дясната му ръка галеше бузата ми, после се плъзна по врата ми, а след това влезе в косата ми. Усещах лявата му ръка върху бедрото си. За първа целувка с друг мъж от десет години насам ми се стори много хубава.

— Е, ще те видя ли отново? — попита Тайлър, когато се отдръпна от мен.

— Ммммм — кимнах, полагайки усилия да контролирам дишането си. Бях забравила какво сладко нещо са целувките! — Това може да вземе да ми харесва!

— Какво ще кажеш за неделя вечерта, а? — Той все още не беше изместил ръката си и целият ми гръб тръпнеше под пръстите му. — Нещо забавно. Може би някой филм?

— Звучи прекрасно — изфъфлих. Моля те, целуни ме пак!

— Фантастично! Ще ти се обадя! — И вплете пръсти в косата на тила ми, от което вече цялата се разтреперих.

— Или аз да ти се обадя? Така де, ти можеш да ми се обадиш, разбира се, но и аз мога да ти се обадя, нали? — Очевидно вече бях забравила всички Велики правила.

— Ще ти се обадя! Обещавам! — кимна той.

А после се приведе над мен за втора целувка, но този път истинска — с език и дори леко погризване. След това си казах, че ръката му се е плъзнала по гърдите ми съвсем случайно, но дълбоко в себе си се надявах да е било целенасочено случайно. Таксито спря пред новата ми квартира много преди да бях готова да се разделя с Тайлър, но въпреки поощренията от страна на Джени си знаех, че тази вечер трябва да се прибера сама. Още една целувка (със затворени устни, но силен натиск) и бях навън от таксито. Първата ми среща се беше оказала много успешна — поне от моя гледна точка.

* * *

— Е, как мина? — изписка Джени, отваряйки вратата преди дори да успея да пъхна ключа в ключалката. Стоеше пред мен по пижама, с коса, увита в огромна хавлия, маска на лицето и крака — обути в пухкави чорапки. — О, господи! Виж се само! Целунала си го!

Усетих, че се изчервявам чак до корените на косата си.

— О, божичко! Наистина сте се целували! — продължи да пищи тя, като този път придружи писъците си с енергични подскоци. — Дай ми само две секунди!

Влязох в дневната и се отпуснах на дивана. Чувствах се адски странно. Секунди по-късно Джени отново се появи минус кърпата и маската, с приятен прасковен тен на лицето и същите меки чорапки на краката.

— Хайде, разкажи ми всичко! — отсече, изваждайки от тайните си запаси голям пакет бисквитки с шоколадов пълнеж и две кутийки диетична кола. — Всички подробности! Той ли плати? Беше ли възхитителен? Ще се видите ли отново?

— Ами… да, да, прекрасно и да, в неделя! — отговорих колективно на въпросите й, като продължавах да се взирам невиждащо пред себе си. — Беше много хубаво наистина! Говорихме си много, хапнахме добре, а после се поразходихме из Сохо, а накрая хванахме такси. А после той ме покани на кино в неделя вечер и каза, че ще ми се обади.

— Ауууу! — изписка Джени, сви крака под дуй ето си и счупи бисквитката си на две, за да оближе първо шоколада. — Звучи ми като идеалната първа среща! Ще започна да ревнувам!

— Да, наистина беше добре — признах аз. — Но все още ми изглежда странно. Чувствам се някак си… не знам… лека и ефирна и… някак си ми идва да се свия на топка, а после да избухна или нещо подобно…

— Окей, нека анализираме нещата! — отсече Джени и подхвана сериозно бисквитките, вече без да си прави труда да ги чупи. — Току-що беше на среща с готин банкер от Уолстрийт, който веднага ти е предложил втора среща, И едновременно с това имаш среща с невероятен рокаджия, който те е забърсал на обяд! Бих казала, че срещите ти не само вървят, но и вървят удивително добре! Ти просто си родена да ходиш на срещи, скъпа!

Отпих от колата си и поклатих глава.

— Няма да се опитвам да те лъжа, че не се чувствам добре, защото не е така. Вярно, че малко ме беше шубе за целувките с Тайлър, но всъщност се получи много приятно. Изключително! — Поех още една глътка кола, а после си поех и дъх. — А когато разговарях с Алекс, не мога да отрека, че се чувствах много по-добре, отколкото с Марк от… всъщност, откакто се познаваме. Не знам, сигурно е някаква реакция от моя страна.

— Може и така да е — сви рамене Джени, — но не виждам нищо лошо в това. В момента не става въпрос за брак, а и ходенето по срещи не е задължително да бъде сериозно. Освен ако Тайлър не се окаже милионер, разбира се.

— Имаше черна карта „Американ Експрес“! — изкрещях и сграбчих ръката й.

— Грабвай го! — изпищя тя. — Грабвай го веднага!