Даяна Палмър
Завръщане (3)

Трета глава

Аби може и да бе решила да го избягва, ала намеренията на Кейд бяха съвсем различни. Докато седяха на масата, тя усети тежкия му поглед и едва се сдържа да не скочи и избяга, когато той заговори.

— Искаш ли да дойдеш да видиш новите телета? — предложи неочаквано Кейд.

Аби вдигна очи от чинията, погледна го втренчено, объркана и несигурна какво да отговори.

— Нали валеше? — попита безпомощно тя.

— Ами да — потвърди той. — Камионите са с вериги. А оборите са на юг — напомни й внимателно. Ако останеше насаме с него, щеше много да се притеснява — това й беше ясно — но пък толкова много обичаше пухкавите новородени, все още невинни и безпомощни. Освен това й бе приятно да бъде с Кейд. С него се чувстваше в безопасност, на сигурно място. Въпреки че имаше някои съмнения, нямаше търпение да тръгне с него. — Е? — настоя Кейд.

Аби сви рамене.

— Много ще ми бъде приятно да видя телетата — призна с немощна усмивка. Сведе очи към чинията и дори не забеляза как Кейд и Мели се спогледаха.

— Десерта ще го изядем, когато се върнем — обърна се той към Кала и избута стола си назад.

Няколко минути по-късно, вече в топлата каросерия на пикапа, тя се взираше през танцуващите около предния прозорец снежинки и имаше чувството, че се бе пренесла в миналото.

— Топло ли ти е, мила? — попита Кейд.

— Чувствам се чудесно. — Аби се уви още по-стегнато и коженото яке, което той й бе дал, и се наслади на топлината му. Кейд бе с кожуха и й се струваше толкова мъжествен, че би впечатлил дори мъжете манекени.

— Близо сме вече — подсказа й тихо той и зави по черен път, водещ към обора, където двама каубои с жълти грейки обикаляха боксовете с наведени срещу вятъра глави.

— Горките — отбеляза тя, без да откъсва поглед от тях.

— За мъжете ли говориш, или за кравите? — попита Кейд.

— И за едните, и за другите. Навън е такъв вятър и студ. — Аби се подпря с длан на таблото, когато той спря пикапа и изключи мотора пред дългия обор. Кейд бе изключителен фермер, ала уменията му на шофьор съвсем не бяха блестящи. — Сега вече знам какво е да се возиш в бетонобъркачка — пошегува се тя.

— Не започвай отново — изръмжа той и отвори вратата със замах. — Ако искаш, прибери се пеша — добави и я погледна смръщен.

— Да не би на млади години да си участвал в Гран При, Кейд? — попита Аби с ослепителна, макар и доста пресилена усмивка.

— Я престани с този сарказъм — предупреди я той.

Поведе я през снега, а тя се опитваше да следва дълбоките му стъпки. И поривите на вятъра, и хруптенето на снега, и чистият въздух й доставяха удоволствие. Бе толкова по-приятно и красиво от града. Плъзна поглед по необятните планини наоколо, опита се да различи познатите върхове, забулени в сняг, които се виждаха ясно, когато времето бе слънчево. Това бе едно от най-невероятните творения на Господ, каза си Аби, изпълнена с благоговение. Как бе издържала далече от това място толкова дълго?

— Сега не му е времето за мечти. Недей да изоставаш — изръмжа отново Кейд. — Като нищо ще се загубиш.

— В една нищо и никаква пролетна буря ли? — засмя се тя. — Мога да пресека планините пеша по време на снежна буря, да отида чак до Канада със ски, да се спусна по склоновете на Скалистите планини…

— И да лъжеш, без да спираш — прекъсна я той развеселен и искрите в тъмните му очи заблестяха, когато влязоха на светло. — Хайде, идвай.

Аби пристъпи след него под навеса и се обгърна с ръце.

— Тук още няма отопление — въздъхна тя.

— Не мога да си позволя подобен лукс, миличка — отбеляза Кейд и махна с ръка към един каубой в далечния край на обора.

— Затова ли тук става такова течение? Горкичкият — съжали го Аби.

— Наистина ще бъда за съжаление, ако тук не е проветриво — съгласи се той. — Не си ли спомняш колко телета губехме заради дихателни болести, преди ветераните да ни посъветват да сложим отдушници, които да ни отървават от застоялия въздух? Тези респираторни заболявания направо ни съсипваха. Сега дезинфекцираме боксовете, следваме много строга програма за ваксинации и загубите ни са наполовина по-малко.

— Извинявай — започна тя. — Знаеш, че съм една невежа гражданка.

Кейд се обърна и я погледна.

— Върни се вкъщи — каза натъртено. — Тук ти е мястото.

Сърцето й заблъска неукротимо под тежкия му поглед. След това й обърна гръб и отново се превърна във фермер.

Чарли Смит се изправи и се усмихна широко на Кейд.

— Здрасти, шефе, да не бе да ти омръзна да гледаш телевизия? Решил си да се поразсееш, а? Джеб няма да има нищо против някой да го смени поне за малко.

— Минах набързо, Чарли — прекъсна го Кейд. — Доведох Аби да види новородените.

— Много ми с приятно да те видя отново, госпожице Аби — поздрави той с много уважение и докосна периферията на шапката си с два пръста. — Новото попълнение си го бива. Ела да видиш. — Тя надникна в най-близкия боаз и лицето й грейна, щом зърна „черните плешивци“, кръстоска между породата хиърфорд и блек ангъс, целите черни с малко бяло петно на челата. — Джеб го отдели преди около час. Дяволите да ги вземат… Ами тя, проклетата му майка, взе, че го изтърси и повече хич не я беше грижа — ухили се Чарли.

— Значи тази не е майка му, така ли? — попита тихо Аби, докато наблюдаваше как кравата в бокса нежно ближе телето.

— Не е, госпожице — потвърди Чарли. — Напръскахме го обилно с дезодорант за прикриване на миризмата, за да не вземе тя да заподозре нещо. Горкичката, изгуби нейното теленце.

Аби усети как я бодва съжаление и към кравата, и към телето. Та това бе ежедневие във всяка една ферма, но на нея й бе много трудно да отдели работата от чувствата.

Кейд застана близо до нея. Бе очевидно, че не бе забелязал как стройното й тяло става по-напрегнато, че заради обхваналото я напрежение бе забравила дори да диша. Моля те, Господи, помисли си безмълвно тя, не му позволявай да ме докосне!

Той дори не се опита. Подпря се на вратата на бокса, пъхна ръце в джобовете си и обърна поглед през рамо към кравата и телето.

— Колко загубихме досега? — попита Кейд работника.

— Десет. Да знаеш, че се очертава тежка нощ.

— Имало ли е случай да не бъде тежко? — въздъхна Кейд и побутна шапката си назад.

Аби вдигна поглед към него и чак сега забеляза колко уморен изглежда.

— Отивам да видя какво става с моите пациентки — обясни Чарли, помаха с ръка и се отдалечи, чул жалкото мучене на една от кравите.

— Страхотни пържоли ще излязат — измърмори Кейд и се разсмя, щом забеляза възмущението по лицето на Аби.

Тя се отдръпна от него с привидно безразличие и се опита да се усмихне.

— Безсърдечен главорез — пошегува се Аби. — Наистина ли ще ги изядеш?

— Ще стане чудесно задушено с лук…

— Я престани! — викна тя. — Канибал такъв!

— Как се чувстваш у дома? — попита той и пое в посоката, от която бяха дошли.

— Добре — призна Аби и напъха студените си ръце в джобовете на якето. — Бях забравила простора, чистотата и спокойствието. В сравнение с претъпкания мръсен град тук е просто чудесно, въпреки че много обичам Ню Йорк — добави с надеждата да го убеди, че говори искрено.

— Ню Йорк — напомни й Кейд — е опасно място.

Напрежението отново я притисна, той се обърна, за да я погледне, ала тя така и не успя да разбере какво означава изражението му. Кейд никога не издаваше чувствата и мислите си, освен когато не искаше. От много години вече умело се прикриваше.

— В повечето градове е така — примирено кимна Аби. — В провинцията също може да бъде опасно.

— Зависи какво разбираш под опасно — отвърна той и я погледна с блеснали очи. — Докато съм жив, да знаеш, че тук си в безопасност. Никой и нищо няма да те нарани в тази ферма.

Очите й плувнаха в сълзи и я парнаха като пламъци. Тя преглътна с усилие и извърна поглед.

— Да не би да имам вид на човек, който е в опасност? — опита се да се засмее Аби.

— Не бих казал — отвърна резервирано Кейд. — Просто за момент ми се стори уплашена. Искам да си спокойна. Ще те пазя от рисове и падащи сгради, Аби — добави той и се опита да се усмихне.

— А кой ще ме пази от теб, канибал такъв? — попита тя и го погледна развеселена, старото й чувство за хумор отново послужи като спасение от сълзите.

— С мен можеш да се чувстваш толкова сигурна, колкото пожелаеш — натърти Кейд.

Аби продължи да се вглежда в очите му и за миг й се стори, че времето се бе върнало четири години назад, когато едно младо момиче бе застанало изпънато пред плувния басейн и бе предложило и сърцето, и тялото си на мъжа, когото обичаше.

Без да каже и дума повече, тя се обърна и пое през снега.