Даяна Палмър
Завръщане (9)

Девета глава

Кала ругаеше всичко и всички наред, когато в шест на следващата сутрин Аби влезе в кухнята. Беше облякла жълта рокля с еластично боди и тънки презрамки, завързани на раменете.

— Трябва да пържа и бекона, и пилето едновременно — промърмори мрачно готвачката, надвесена над печката. — Пикници ще подготвям, при цялата работа, дето ме чака. — Хвърли на Аби сърдит поглед през рамо. — Не стой като истукан, момиче, върви да сложиш масата.

— Добре, госпожо — съгласи се Аби и приклекна шеговито. Сама бе измислила модела на роклята и с пуснатата коса изглеждаше като слязла от страниците на модно списание. Кала престана да мърмори за момент и я погледна одобрително.

— Браво — каза след малко тя. — Твой ли е моделът?

— О, да. — Младата жена се завъртя, за да може Кала да я огледа и полата се разстла около слабите й крака. — Държи хладно, удобна е за носене и не ти пречи. Само кажи и веднага ще ти направя същата.

— Веднага си представям как ще изглеждам в такава рокля. — Готвачката въздъхна и посочи старата широка престилка, скрила прекалено закръглената й фигура. След това сините й очи се присвиха. — Да внимаваш с Кейд, докато сте двамата навън, чу ли ме. Да не би да си въобразяваш, че съм сляпа? Видях те аз, когато излезе от стаята му снощи. Да го държиш на разстояние.

Аби усети как бузите й пламнаха.

— Виж, Кала…

— Хич не ми го пробутвай това „Виж, Кала“! Знам го аз Кейд. Не прилича на себе си, откакто ти се върна, а причината не е работата около добитъка. — Тя вирна брадичка. — И двамата знаем какво е отношението му към сватбите, нали Абигейл? — добави по-тихо и спокойно готвачката. Използва цялото име на младата жена, въпреки че рядко го изричаше, единствено когато бе сериозна. — Ти си нежното ми агънце. Аз и него го обичам, само че не искам да си тръгнеш наранена. Мели ми каза какво се е случило. Да не си посмяла да се хвърлиш от една беда, за да попаднеш на друга. Той ще ти разбие сърцето.

Аби едва потисна желанието си да прегърне загрижената готвачка, защото знаеше, че не одобрява подобни ласки.

— Сигурна ли си? — попита тихо тя.

— Гледа те така, както умиращ от глад гледа пържола, задушена с лук — отвърна Кала. — Само че след като се нахрани, млада госпожице, да знаеш, че повече хич няма да му се ядат пържолки. Разбираш ли ме? Когато желаеш някого, не означава, че го обичаш.

— Знам — отвърна Аби с тежка въздишка.

— Тогава се дръж както подобава. От много време насам той не се е отделял от фермата — добави предпазливо Кала. — Гладният мъж е опасен мъж.

— Аз съм голямо момиче — напомни й Аби. — Умея да се грижа за себе си — през повечето време.

— А когато не можеш сама, аз ще ти помагам — зарече се разпалено готвачката. — Върви сега да сложиш масата.

— Добре, госпожо — съгласи се с усмивка Аби.

Сложи приборите и пренесе порцелановите чинии за всекидневна употреба, а след това постави на масата и храната. Кейд доста закъсня за закуска и тя се канеше да се качи, за да го повика, когато той се появи.

Сякаш не бе спал тази нощ. Тъмната му коса бе мокра от душа, беше облякъл кремава риза и ръждивокафяви джинси с лъснати до блясък бежови ботуши. Имаше небрежен вид, ала изглеждаше толкова страшен и едър, че Аби се сви.

— Мислех, че ще оправяш огради — отбеляза тя.

— Ще ги оправям — измърмори Кейд. Седна начело на масата, погледна я с тежък настойчив поглед. — Когато приключиш със закуската, качи се горе и се преоблечи. Няма да те водя на пикник полугола.

Тази неочаквана нападка я стресна. Аби остана с отворена уста, в очите й се появи болка още преди да остави салфетката и да скочи разплакана от масата. Беше облякла лятната рокля специално заради него, за да му достави удоволствие.

— Къде отиваш? — попита Кала, когато влезе, за да остави бърканите яйца.

— Да се преоблека — отвърна тихо Аби и не погледна назад.

— Сега пък какво направи? — попита Кала, но Аби не я чу, за да отговори. Хукна към стаята си и блъсна вратата, а сълзите започнаха да се стичат по бузите й.

Имаше чувството, че плака часове, преди да се овладее и да обуе джинси и синя блуза с къс ръкав. Отгоре облече яке от мачкан лак и прибра косата си на кок. Преди да слезе, избърса всичкия грим, който си бе сложила.

Когато влезе и трапезарията бледа и смълчана, Кейд почти не я погледна.

— Ако искаш да отложим пикника, ще се заема със сватбената рокля на Мели — предложи тя и отпи от кафето, без да обръща внимание нито на наденицата и яйцата, нито на прясно опечените, още топли, сладки.

— Искам да отложа всичко, ако искаш да знаеш — заяви той.

— Няма проблем. И без това си имам достатъчно работа. — Допи кафето и за да не му покаже колко е наранена, насили се да му се усмихне и се изправи.

— Аби…

Спря и се обърна през рамо.

— Какво?

Кейд си пое дъх.

— Трябва да поговорим.

— Май няма за какво да говорим — засмя се безгрижно тя и го погледна дръзко в очите. — Тръгвам си веднага щом Мели се върне от медения си месец. Ако предпочиташ, мога да си тръгна веднага. Една собственичка на бутик ми направи доста интересно предложение…

В очите му проблеснаха пламъци и той я прекъсна грубо, преди да успее да му разкаже.

— Значи, поемаш към следващия връх в кариерата си, така ли? — попита с подигравателна усмивка. — Браво мила, и аз имам намерение да попътувам през следващите няколко месеца. Тук се предлага една-единствена работа, която вече е заета от Мели.

— Не се притеснявай. Не ми е особено приятно да въвеждам сведенията за добитъка — вметна Аби със студена усмивка.

Кейд стана и запали цигара, а втората му чаша кафе остана недокосната на масата.

— Кала е приготвила кошницата за пикника. Нищо не пречи да прекараме деня заедно. И без това е последният ни шанс, защото от утре ще бъда непрекъснато с момчетата.

— Защо не заведеш Кала на пикник? — попита с леден глас тя. — Много е приятна, ще ти допадне.

Ноздрите му се разшириха, когато я погледна.

— И ти ми допадаше — напомни й той.

— Докато бях далече. — Пристъпи неспокойно. — Трябваше да остана в Ню Йорк. Знаех си, че тук няма да съм посрещната с отворени обятия.

— Едно време всички те посрещаха с отворени обятия — заяви Кейд, — само че ти реши, че светът на модата е по-важен от дома и семейството.

Аби присви очи.

— И каква беше другата възможност? — Тя се изсмя. — Ако бях останала тук, щях да повехна и да се превърна в поредната застаряваща слугиня. Сам го знаеш. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си се поболял от любов към мен? — подигра се Аби.

Тъмните му очи не се отделяха от лицето й.

— Защо да си губя времето да ти казвам нещо, на което нима да повярваш? — попита я той. — Ако ще ходим някъде, да вървим. Нямам време да вися тук и да редя празни приказки.

— Да, разбира се, нали фермата се разпада! — сопна се тя и тръгна към кухнята.

Кала вдигна поглед и се намръщи, а щом зърна Кейд, изражението й стана страшно.

— Ето ти кошницата — изръмжа тя.

— Много ти благодаря, дяволите да го вземат — озъби се той и грабна кошницата. — Ако ти трябва помощ, наеми си човек или напусни. Повече не ме занимавай с проблемите си, Кала.

След тези думи нахлупи ниско шапка и изфуча през задната врата.

— Внимавай — предупреди я готвачката. — Днес нещо го яде отвътре.

— Ако продължава така, ще му дам да се разбере — обеща Аби. — Развилнял се канибал… — замърмори тя, докато излизаше след него.

Кейд мина с пикапа през пасища, по черен път, подходящ единствено за камиони, а Аби стискаше седалката, за да не изпадне, и се страхуваше да промълви и дума. Той бе мрачен, не откъсваше поглед от черния път и сякаш най-незначителният звук можеше да го накара да избухне.

По-късно, когато си съблече ризата и оправи бодливата тел около пасището край реката, част от раздразнението му се разсея.

Тя бе подредила храната под тополите край реката и се разходи сред високите борове и смърчове, за да го открие.

Кейд се бе облегнал на пикапа и пушеше, очите — приковани в далечните планини, отвъд полегатите зелени хълмове. Беше си свалил шапката, ръкавиците бяха още на ръцете му и сякаш бе част от земята, също като високата трева наоколо. Бе свалил и ризата си и черните косъмчета по голите му гърди и косата бяха полепнали от пот. Раменете му също блестяха влажни. Аби едва се сдържа да не затвори очи, когато видя мъжественото му тяло. Отчаяно й се искаше да го докосне, да прокара ръце по широките му рамене и да усети косъмчетата по мускулестите му гърди. Само че не посмя.

— Обядът е готов — подхвърли тихо тя.

Той я погледна сериозно.

— Оправих оградата — отвърна. Отново насочи поглед към планините. — Господи, да знаеш колко обичам този край — добави с неприкрито страхопочитание. — Мога да гледам далечината часове наред и няма да ми омръзне.

— Сигурно едно време е било напълно различно, когато тук са минавали трапери и търговци на кожи, изследователи като Уилям Кларк — отбеляза Аби и застана до него. Вятърът подръпваше свитата й на кок коса, ала тя я захвана по-здраво.

— Различно е — отвърна Кейд и се загледа в далечината. — Много е трудно човек да намери баланс между опазването на природната среда и прогреса, Аби.

— Между минното дело и фермерството, между селското стопанство и индустрията ли? — попита предпазливо тя, защото това бе въпрос, който можеше да го накара да избухне също като бомба с часовников механизъм.

— Именно. — Той погледна към едно от зелените възвишения, отстрани на планината. Отвъд склона имаше мина, на земя, която Кейд бе дал под наем. Много се бе колебал, когато трябваше да вземе решението, но накрая се бе предал пред необходимостта страната да разчита на независимост, когато става въпрос за гориво. — Искаше ми се да запазя фермата за синовете си каквато е — призна той с напрегнат глас. Погледът му дълго не се откъсна от нея. — Ти искаш ли деца, Аби?

Въпросът я стресна. Не бе мислила за деца, освен когато бе близо до Кейд. Сега го погледна и си го представи, гушнал дете. В този момент усети как напрежението в гърдите й нараства.

— Да — прошепна тя, макар че не й се искаше.

Очите му се спуснаха по стройното й тяло.

— Не се ли притесняваш, че ще си развалиш фигурата? — попита небрежно той и извърна глава настрани, за да довърши цигарата.

Аби не посмя да отговори, уплашена, че желанието за деца щеше да проличи в гласа й. Затова и промени темата.

— И откъде ще ги вземеш тези деца, след като не мърдаш от „Пейнтед Ридж“? Да не би да имаш намерение да ги осиновиш?

Тъмните му очи заблестяха.

— Ще се сдобия с тях по обичайния начин. Нали знаеш как хората правят бебета? — добави и по строгото му лице се мярна усмивка.

Тя се изчерви и се извърна настрани.

— Все разправяш, че бракът не е за теб, Кейд. Затова се чудех.

— Може пък да си променя мнението — отбеляза той и метна ръкавиците през отворения прозорец на пикапа, докато вървеше след нея към реката. Бяха се настанили под единствените дървета сред ширналото се поле. Тук бе истински рай, въздухът бе кристалночист, навсякъде се виждаше зеленина, а над тях се носеха бели пухкави облаци. — Пролет е — заговори отново Кейд. — Телетата няма да се жигосат сами.

— Как ти е рамото?

— По всичко личи, че няма да умра — измърмори той.

Беше запалил нова цигара. Май напоследък прекалява с пушенето. Веднъж бе признал, че пуши много, когато е нервен. Аби едва се сдържа да не се изсмее. По нищо не личеше да е нервен, когато бе до нея.

Прибра крака и отпусна брадичка на коленете. Загледа се в ленивите води на реката и въздъхна.

— Помниш ли, когато идвахме да ловим риба през лятото, тъкмо бях завършила гимназия — напомни му тя. — Бяхме с теб и Мели и двама от работниците. Ти хвана най-големия шаран, който бях виждала, а Мели закачи на въдицата джинсите на единия от работниците… — Разсмя се, спомнила си случката, сякаш бе вчера.

Загледа се в реката, потънала в спомени. Денят бе почти като този. Зеленина, слънце и много смях. С тях бяха Ханк и един друг каубой, ала Аби така и не успя да си спомни името му. Мели много го харесваше. Само че Аби все се въртеше около Кейд, докато те ловяха риба.

Няколко седмици след това той я занесе в стаята си, а тя бе прекалено срамежлива, за да му признае чувствата си, затова се стараеше да е колкото бе възможно по-близо до него.

— Да не би да ти е студено? — пошегува се Кейд и я погледна.

Аби се изчерви и погледна настрани.

— Малко — излъга. И двамата знаеха истината, въпреки че той не се притесняваше ни най-малко.

— Джеси каза, че мислиш да заминеш за Ню Йорк — бе споменал той.

— Една от преподавателките ми каза, че имам подходяща стойка, фигура и лице — бе обяснила ентусиазирана Аби, потънала в мечти как ще има и Кейд, и кариера едновременно.

— Ню Йорк е много далече от „Пейнтед Ридж“ — бе прошепнал той намръщен над въдицата. — Там ще срещнеш единствено разочарования.

Това я бе накарало да избухне, защото имаше чувството, че за него не бе нито достатъчно хубава, нито достатъчно умна, за да си изгради кариера в големия град.

— Мислиш, че няма да се справя ли? — бе попитала тя с измамно кротък глас.

Кейд се бе разсмял.

— Та ти си още дете, Аби.

— Миналия месец навърших осемнайсет. Вече съм жена — беше се сопнала тя.

Той се бе обърнал. Тъмните му очи бяха огледали внимателно и късите панталонки, и потничето и веднага бе забелязал великолепните пропорции на тялото й.

— Да, жена си — съгласил се беше Кейд и бе вдигнал поглед.

Аби го бе погледнала право в очите. Дори сега си спомняше как трепваше сърцето й, какви диви чувства се събуждаха в нея, невероятното удоволствие, когато срещнеше погледа му. Без да обръща внимание на останалите, беше се приближила до него.

И тогава Мели бе казала нещо, развалило магията. Целия следобед ловиха риба и Кейд бе започнал да се отпуска. Тя го бе замерила с червей, защото той бе хванал рибата, която Аби се бе опитвала да улови няколко часа. А Кейд я бе вдигнал на ръце и я бе метнал в реката…

— Ти ме хвърли в реката — отбеляза неочаквано тя и го погледна ядосана.

Той изви вежди.

— Какво съм направил?

— Онзи път, когато отидохме да ловим риба, месеца преди да замина за Ню Йорк — напомни му Аби. — Ти ме хвърли в реката.

Кейд се засмя тихо.

— Така беше. Само че ти започна, мила. Проклетият червей ме улучи между очите.

— Ти хвана моята риба — недоволстваше тя. — Това си беше моят шаран. На три пъти го бях почти хванала, той все се измъкваше. А ти просто си седеше и изведнъж го измъкна от водата.

— Нали ти дадох половината, когато Кала го сготви — напомни й Кейд. — Това не те ли поразвесели?

Аби се нацупи.

— Не знам за твоята половина, но моята горчеше.

— Гроздето е кисело — ухили се той. — Ако ти го беше хванала, твоята половина щеше да е два пъти по-вкусна от моята, нали?

Тя сви рамене.

— Сигурно е така. — Загледа се замечтано към реката. — Много обичах да ходя за риба. Сега вече не ми остава време за нищо друго, освен за работа. Поне нямах време, преди да дойда тук. Странно, времето като че ли спира на подобни места — добави тихо. — Наоколо не се мярка жива душа, можеш да пътуваш километри наред и няма да видиш нито ферма, нито магазин. Сигурно е било така, когато първите заселници са решили да се установят тук. Зиме много от тях са загивали, нали?

Кейд кимна.

— Зимите в Монтана са страшни. Така е. Всяка година губя добитък, а веднъж изгубихме и човек в една от хижите. Докато бил горе, измръзнал.

Аби потръпна.

— Спомням си. Точно бях завършила прогимназия. Когато с Мели ходехме да яздим, не смеехме да се приближим до хижата, защото бяхме решили, че има призраци.

Той поклати глава.

— Двама от старите работници са убедени, че е така. Единият е Ханк.

— Аз пък мислех, че Ханк не се страхува от нищо.

Кейд изви едната си вежда.

— Не ти ли липсва всичко това в Ню Йорк?

Тя се вгледа в лицето му и си помисли, че той й липсва всеки ден, всеки миг, още от събуждането сутрин. Извърна поглед.

— Много ми липсва. Тук е събрана толкова много история. Тук човек може да се усамоти, да се наслади на планината. — Спомни си навреме ролята, която трябваше да играе. — Ню Йорк си има и хубавите страни. Винаги можеш да отидеш да гледаш някоя нова пиеса. Понякога ходя на опера, на балет. Има клубове, малки кафенета, музеи…

— А тук няма — прекъсна я рязко Кейд. — Няма никаква изтънченост, когато си сред стадата, нали?

Наблюдаваше я с присвит пронизващ поглед, докато по лицето му премина тъмна сянка на болка, ала Аби не успя да я забележи. Хвърли цигарата на земята и я стъпка.

Тя се обърна към него. Беше се отпуснал по гръб, пъхнал ръце под главата си, затворил очи. Мускулестите му краха бяха кръстосани, а джинсите подчертаваха силата им. Аби попиваше с очи всяка малка подробност, от главата до широките гърди и спокойното му лице и в този момент здравият разум я напусна.

Дръпна дълъг стрък трева и се приближи, за да я прокара внимателно по гърдите му.

Той я дръпна от ръката й.

— Белята ли си търсиш, Аби? — попита веднага.

Тя сякаш подивя, когато видя безизразното му лице. Кейд нямаше да я допусне до себе си — цял живот я бе отблъсквал. Днес бе последният ден с него, в който да го накара да изпита нещо. Дори да беше гняв.

— Винаги, Кейд — прошепна Аби и се приближи. Наведе се над него и, преди той да успее да я спре, притисна устни към широките му топли гърди.

— Господи! — избухна Кейд и стисна главата й. Поколеба се, защото не бе сигурен дали да я отблъсне, или да я привлече към себе си.

Усети гъстите косъмчета по гърдите му да докосват ноздрите й, вдъхна мириса на сапун и афтършейв. Гърдите му се надигаха и спускаха неравномерно и тя усети как силните му мускули се напрягат, когато прокара по тях ръка.

— Сладката ми малка глупачка — простена той. — Господи, аз съм най-обикновен човек и те желая толкова силно… — Отмести я от себе си, повали я на тревата, притиснал я с разтреперани ръце, а устните му се спуснаха над нейните.

Обзета от жажда, каквато не бе предполагала, че ще изпита, Аби се завъртя в прегръдката му, за да се притисне по-близо, и шокирана усети възбудата му. В първия момент се опита да се отдръпне, но жилавата му ръка я притисна към него.

— Ти сама си го изпроси — изръмжа до устните й Кейд. — Не се дърпай.

Пръстите й се бяха вплели в косъмчетата на гърдите му. Знаеше, че вече бе късно да го накара да се отдръпне.

— Кейд, аз само… — започна тя, когато устните му заглушиха думите й.

— Точно това се опитвах да ти кажа през всичкото време — прошепна с неуверен глас той и устните му се спуснаха към гърлото й. — Желая те, Аби. Готов съм да умра за теб. Ти сама го усещаш, нали? Така е между любовниците, това се случва, когато предизвикаш мъжа и той изгуби контрол. — Докато говореше, ръцете му пълзяха под блузата й, бяха открили голата й кожа на гърба и закопчалката, с която Кейд се справи с плашеща лекота. — Не съм бил с жена от толкова отдавна, че бях забравил колко мека… — прошепна той и плъзна пръсти под гърдите й, за да усети тежестта им. Палците му откриха втвърдените връхчета и тя потръпна от удоволствие.

Бавно разтвори крака, когато Кейд се отпусна върху нея. Той се изви и Аби усети тежестта на едрото му тяло. Простена, обзета от непознати чувства и възбуда.

Острите й нокти се впиха в гърба му и оставиха следи чак до кръста му, усети топлата му плът, потната кожа, докато ръцете му я докосваха по стряскащ и напълно непознат начин. Устните му бяха по-ненаситни, отколкото си бе представяла, че бе възможно. Тя отвори безпомощно уста, за да усети вкуса му, да опита непознатото.

Усети пръстите му върху копчетата на блузата си и след секунди гърдите му притиснаха нейните, а Аби извика от изненада. Кейд вдигна глава и очите му заблестяха гневно.

— Това ли искаше да разбереш? — попита неуверено той. — Дали можеш да ме побъркаш от желание? Да видиш дали можеш да ме тласнеш до ръба? Желая те. Желая те още откакто беше на осемнайсет, желая те и сега, готов съм да убивам заради теб. И тъкмо когато бях събрал смелост да те накарам да останеш при мен, ти се качи на проклетия автобус, без да ме погледнеш дори!

Тя отвори шокирана очи.

— Какво?

Кейд я гледаше, ала сякаш не я виждаше.

— Всеки път, когато идваше тук, чувах колко е страхотно в Ню Йорк, колко добре се справяш в проклетата работа. Накрая си поставих за цел да се махам от къщата винаги, когато се връщаше, защото ме болеше толкова много, че си щастлива, макар и далече от мен.

— Ама, аз не… — започна Аби.

Той не я слушаше. Ръцете му се плъзнаха под бедрата й и я притиснаха към него.

— Усети ме, дявол да те вземе — прошепна грубо. — Причиняваш ми все едно и също още откакто си на петнайсет. Само че това е нещо, което ненавиждам, Аби, мразя те и теб, че ми го причиняваш, че си играеш с мен. Защото съм наясно, че не даваш пет пари за нищо, освен за кариерата си и мъжете от града. Каквото и да кажеш, няма да ме убеди, че не е така!

Тя преглътна нервно и устните й потръпнаха, когато разбра, че Кейд едва ли ще промени мнението си. Беше я обичал, а тя така и не бе разбрала. Дори когато Мели й каза, бе отказала да повярва. Какво бе направила?

— Кейд — прошепна и нежно повдигна длан към лицето му.

— Какво искаш, миличка, да разбереш как мога да те любя ли? Да усетиш вкуса на онова, което си пропуснала, когато се качи на автобуса преди четири години ли? — Привлече я по-близо и сведе глава. — Нямам нищо против да ти покажа. Тъкмо ще има какво да разказваш на изтънчените си приятели, когато се върнеш в твоя свят! — Целуна я отново толкова силно, че Аби усети болка, сякаш вече не се интересуваше дали ще я карани, или не.

Тя не можа да повярва на чутото. Той я бе обичал, бе държал на нея толкова много, че да я помоли да не напуска „Пейнтед Ридж“. Тъй като Аби се бе престорила доволна и бе заминала с усмивка, Кейд бе повярвал, че с удоволствие го изоставя. Каква ужасна ирония…

Отпусна се в ръцете му, по лицето й се стичаха сълзи, докато той се отнасяше с нея като с жена, на която бе платил за през нощта, ръцете му бяха груби, устните се бяха впили неумолимо в нейните. Нямаше значение, че го обичаше повече от всичко на света, защото ако в този момент му признаеше какво изпитва, нямаше да й повярва. Нали току-що й го каза, нали си мислеше, че тя си играе с него, забавлява се, преди да се прибере у дома. У дома ли? Та Кейд дори не знаеше, че „Пейнтед Ридж“ завинаги щеше да си остане домът й, може би защото той бе тук.

Усети студ, който я прониза чак до костите и я накара цялата да се разтрепери. Усети нетърпеливите движения на тялото му, притиснато до нейното и се зачуди, обзета от нещастие, обгърнало я като мъгла, дали Кейд няма да пожелае да я направи своя.

След секунда само той повдигна глава, сякаш бе усетил вкуса на сълзите й, и я погледна. Лицето му бе мрачно и измъчено, очите му блестяха от страст и разочарование. Едрото му тяло потръпна.

— Дотук, мила — заяви със студена подигравателна усмивка. — Не би искала да рискуваш да се върнеш в Ню Йорк и да откриеш, че бебето ми расте в теб, нали, Аби? Да не прекаляваме с играта.

Лицето й се сгърчи от болка. Тя усети как тялото й потръпва под тежестта на неговото, но той така и не разбра, че това бе безпомощност и желание, не страх. Въпреки всичко, въпреки грубостта му, Аби продължаваше да го желае, винаги щеше да го желае. Дори мисълта за дете не я стресна. Та това бе вратата към рая.

Кейд си пое дълбоко дъх и се отпусна настрани със затворени очи, докато голите му гърди се повдигаха неравномерно. Тя се зае с копчетата на блузата.

Изправи се неуверено на крака, приглади дългата си руса коса и се опита да открие фибите, които нетърпеливите му пръсти бяха смъкнали. Облегна се на едно от дърветата край брега, за да се овладее и да спре сълзите. Най-сетне повдигна края на блузата към зачервените си очи, за да избърше горещите солени сълзи.

Чу някакъв шум зад себе си и разбра, че Кейд бе застанал зад нея. Не се обърна.

— Добре ли си? — попита след малко той. Стори й се, че изрече думите с усилие.

Погледна към него през рамо и щом Кейд зърна измъченото й лице, в очите му проблесна гневна мълния.

— Не е нужно да се притесняваш чак толкова, Кейд — изрече Аби с всичкото достойнство, което можа да призове. — Вече всичко ми е ясно. Никога повече няма да се хвърлям на врата ти. Този път успя да ме излекуваш завинаги — засмя се тихо, въпреки че подпухналите й устни трепереха и не можа да постигне желания ефект.

Той пъхна ръце в джобовете си, без да откъсва очи от изпънатия й гръб.

— Няма да ти се пречкам, докато Мели се върне от медения си месец — заяви Кейд. — Очаквам същото и от теб. Каквото се случи… За малко да се случи тук, няма се повтори.

Тя прехапа долната си устна, за да не заплаче.

— Кейд… Онова, което каза… Наистина ли си щял ме помолиш да остана, когато бях на осемнайсет? — пита едва чуто.

Той се засмя с горчивина.

— Разбира се — отвърна. — Смятах да ти предложа работата, която после дадох на Мели. — Кейд извърна поглед, за да не забележи Аби лъжата в тъмните му очи и силната му болка.

Тя изправи глава, обзета от разочарование и гняв. Беше се надявала да каже, че бе искал да се ожени за нея.

— Може ли да се връщаме? — попита все така тихо Аби.

— Крайно време е. Имам работи около добитъка.

— А аз трябва да довърша роклята за сватбата. — При тези думи й се прииска да изпищи от мъка. Тя никога нямаше да се омъжи. Тръгна към пикапа, без да го погледне, и се качи.

Той върна кошницата и одеялото в багажника с отривисти движения, спря, за да си облече ризата, нахлупи широкополата шапка и чак тогава се качи при нея.

Аби усети погледа му, ала продължи да гледа навън.

— Аби — започна тихо той, — така е по-добре. Известно време ще ме мразиш, накрая ще ти мине.

— Не те мразя — промълви тя. — И аз като тебе, Кейд не искам да се обвързвам, така че не съжалявам за нещо.

Той стисна волана с такава сила, че пръстите му побеляха.

— Не усложнявай нещата още повече — въздъхна тежко. — Нека да забравим какво се случи днес, Аби.

— Няма проблем — отвърна тя. Загледа се през прозореца, докато Кейд палеше и потегли с много газ. Нямаше да плаче, нямаше да си го позволи. Вече бе захвърлила гордостта си в краката му. Той нямаше търпение да се отърве от нея, а и тя искаше час по-скоро да си тръгне. Любовта й към него й носеше само мъка. За него не бе нищо повече от едно градско момиче, дошло, за да се позабавлява с него и каквото и да му кажеше, нямаше да й повярва. Имаше наистина ужасно мнение за нея. Единствено мъж, който я презираше, можеше да се отнесе към нея по начина, по който го направи Кейд.

Аби си пое накъсано дъх. Отначало бе наистина чудесно, докато усещаше желанието, което той изпитваше към нея. Когато й призна истината, тя разбра, че това желание бе само физическо. Как можа да не си спомни онази вечер, когато й каза, че връзка не се гради на секс? Сега вече си спомняше и никога повече нямаше да забрави. Трябваше да затвори сърцето си, да стисне зъби и да се надява, че трите седмици ще преминат бързо. Нямаше да позволи на Кейд да я нарани отново. Нямаше да го позволи.