Даяна Палмър
Завръщане (5)

Пета глава

Мели се бе свила на канапето до високия рус мъж, който щеше да й бъде съпруг. И двамата скочиха, когато Кейд тресна вратата зад тях с Аби.

— А шефе, здрасти — ухили се Джери Риджли и сините му очи затанцуваха весело. — Здрасти, Аби, добре дошла!

— Благодаря, Джери — усмихна се в отговор тя. Познаваха се отдавна. Едно от предимствата да израснеш в провинцията бе, че познаваше хората, които живееха наоколо, още от дете. Така всички се чувстваха сигурни и знаеха, че нищо не се променя.

— Ще останеш ли за сватбата? — попита той и Мели се усмихна на сестра си.

— Не бих я пропуснала за нищо на света — обеща Аби. — Което ми напомня, Мели — добави тя и пъхна ръце в джобовете си, — че съм нахвърляла скици за роклята ти. В куфара ми са.

— Нямам търпение да ги видя — възкликна възторжена Мели. — Наистина ли нямаш нищо против да ми направиш роклята?

— Стига глупости, разбира се, че нямам нищо против. Понякога се чудя защо станах манекенка, след като предпочитам да правя дрехи — въздъхна Аби. Манекенка. Думата й напомни за Ню Йорк, след това се зароиха други спомени и тя се обърна с насълзени очи.

Мели бързо скочи.

— Да вървим да видим дали е останало нещо от боровинковия сладкиш на Кала. — Тя хвана сестра си за ръката. — Мъжете ще преживеят и без нас.

— Кейд ще се справи — засмя се Джери и погледна начумерения фермер. — Само че на мен ще ми бъде трудно, любима, така че побързай.

— Дадено — съгласи се Мели с глас, който пазеше специално за него. Намигна на Аби и я подръпна към кухнята, а след това затвори вратата.

— Да не би двамата с Кейд пак да се скарахте? — попита тя Аби веднага щом вратата се затвори. — Приличаше на буреносен облак, а ти си поруменяла.

— Той просто не знае кога да престане — изпъшка Аби. — Почти успя да изкопчи истината от мен преди малко. Да знаеш, Мели, че ще ме накара да му кажа. Не мога да споделя с него, Мели, просто не мога!

Мели въздъхна и прегърна сестра си.

— Аби, надявах се да преодолееш всичко, когато двамата с него останете насаме.

— Да разговарям с Кейд ли? — Тя се изсмя. — Господи, единственото, което ще мога да направя, е да се оправдавам. Станал е още по-дървена глава, отколкото беше. Защо мрази толкова работата ми?

— Ти май наистина не знаеш, а? — прошепна Мели.

Аби не обърна внимание на въпроса й и скръсти ръце.

— Започнахме да се разправяме в колата и аз се опитах да го ударя, а когато той сграбчи китката ми… — Тя потръпна. — Толкова е силен…

— Такъв си е Кейд. Знаеш, че никога не би те наранил, докато е жив.

Аби се опита да се усмихне.

— Иска ми се да стане чудо. Най-съкровеното ми желание бе той да ме докосне и страхът да се изпари.

— И това ще се случи — отвърна тихо Мели. — Просто ти трябва време. Ако му кажеш истината, това ще бъде голямо начало. За бога, Аби, да не би вината да е твоя?

— Всички ми го казват. — Тя въздъхна. — Да вървим да помогнем на Кала. Трябва да върша нещо, за да не мисля. Нещата ще се подредят, предполагам. Все някой ден всичко ще си дойде на мястото.

Цялата вечер си повтаряше тази мисъл и наблюдаваше как седналият в огромния стол Кейд пуши цигара след цигара, докато преглежда документите с Джери. След като Кала им донесе от великолепния си сладкиш, той изпи две чисти уискита. А пък беше толкова приятно да го наблюдава човек. Винаги бе така и четирите години след целувката им не бяха променили нещата. Все още беше невероятно мъжествен. Бе силен, упорит, ала също така инат.

Наблюдаваше как стиска в ръка листата. Пръстите му, потъмнели от работата на открито, бяха обсипани с черни косъмчета. Не носеше никакви бижута. Часовникът му бе с дебела кожена каишка, а на циферблата се изписваше какво ли не, освен може би прогнозата за бъдещето. Това бе човек, който предпочиташе удобството, не изтънчеността. Въпреки това изглеждаше чудесно, дори когато бе облечен в протрити износени джинси и избеляла риза. Тялото му бе едро и много силно, цялото мускулесто и стегнато. Макар и съвсем обикновен мъж, присъствието му се усещаше, където и да отидеше.

Веднъж вдигна поглед и забеляза, че Аби го наблюдава. В този момент тя усети тръпката на старите чувства. Бързо извърна поглед и отново остана обладана единствено от страха.

По-късно Мели влезе в стаята на Аби. Двете седнаха на старото легло, където Аби спеше още от момиче, и се заговориха за сватбената рокля.

— Великолепна е — възкликна Мели. — Само че ти трябва единствено с това да се занимаваш, ако искаш да я ушиеш навреме…

— Ще ми отнеме само седмица — усмихна се Аби. — Наистина ли ти харесва?

— Обожавам я! — Тя прокара пръсти по скицата. — Това е най-красивият модел, който съм виждала. Трябва да го продадеш.

— Да продам сватбената ти рокля ли? — възкликна Аби. — Да не би да си решила, че имам касов апарат вместо сърце?

— Не ставай глупава. Много добре знаеш какво имам предвид. Моделът е чуден, Аби. Наистина е страхотен. Направо си губиш времето като представяш моделите на другите.

— Благодаря ти, че го каза — усмихна се Аби.

— Не съм единствената, която мисли така. Джесика Дейн свърза ли се с теб? — попита Мели. — Направо пощуря по роклята, която ми направи миналото лято.

— За собственичката на бутика ли говориш? — попита Аби — Не. Честно да ти кажа, много се надявах да ме потърси. Обожавам дизайнерската работа, Мели. Имам чувството, че работата на манекенка ме задушава. Непрекъснато съм уморена, нямам никакъв личен живот. Поне парите са добри — добави тихо тя. — Само че парите не си струват, когато не си щастлива. А аз не съм.

— Нали няма да ми се разсърдиш, ако ти призная, че знаех, че ще стане така? — попита тихо сестра й. Тя се усмихна. — Ти се преструваше, че точно това искаш, но аз разбирах какво те измъчва.

Аби погледна ръцете си. Не носеше пръстени.

— Надявам се никой друг да не с прозрял истината — рече с надежда тя.

— Той е вече на трийсет и шест — напомни й Мели. — Рано или късно ще се ожени.

Аби се засмя, без да крие горчивината си.

— Нима? Като го гледам, не се е забързал да се обвърже. Знаеш ли какво разправяше за брака? Това било примка, която само някой глупак ще надене на шията си.

— Много е самотен, Аби — долетя отговорът на сестра й. — Знам по-добре от всеки друг. Нали работя за него. Виждам го всеки ден. Скъсва се от работа, ала има и вечери, когато сяда на верандата сам, зареял поглед към хоризонта.

От тези думи я заболя. Аби се обърна, за да не разбере Мели колко силно я бе заболяло.

— Може да има всяка жена, която пожелае — отвърна тя и се постара да се овладее, за да не я издаде гласът й. — Винаги, когато съм идвала, е бил с някоя.

— Искал е да останеш с такова впечатление — измърмори Мели. — Не забравяй, че управлява три ферми — цялата му корпорация е с размерите на малък град — а в свободното си време спи. Откъде време, за да се прави на плейбой? Знаеш много добре, че има достатъчно пари, за да прави каквото пожелае, да не говорим, че е и хубав. Та той се чувства неловко дори когато Джери ме целува пред него.

— Същият е като Донован — съгласи се Аби, спомнила си бащата на Кейд. — Спомняш ли си онази вечер, когато ти се целуваше с Дани Джонсън на верандата и Донован и Кейд минаха с конете? Боже! Имах чувството, че след онова конско Дани няма да се мерне насам никога повече.

— И мен ме беше страх, че ще стане точно така. Донован имаше прекалено развито чувство за приличие. Нищо чудно, че Кейд има толкова много задръжки. И как иначе, след като е расъл в едно нищо и никакво място като Шейен Лодж…

— Ти си единствената, която е в състояние да нарече Монтана нищо и никакво място — пошегува се Аби.

— Исках да кажа, че това е просто едно кътче — обясни без следа от притеснение Мели. — Обзалагам се, че всеки път, когато се върнеш от Ню Йорк, преживяваш културен шок — добави тя.

— Няма такова нещо — възпротиви се Аби. В очите й проблесна нежност. — Всеки път се радвам, че се прибирам вкъщи. Не усещам колко много ми е липсвало всичко тук, докато не се прибера.

— Затова стоиш на прозореца и се надяваш да мернеш Кейд — продължи тихо Мели и кимна, когато сестра й се изчерви. — Да, хващала съм те в такива моменти. Когато го наблюдаваш, в очите ти искри неприкрита любов, Аби. Сякаш щом го видиш, всички кошмари ще отлетят.

Аби се обърна.

— Престани веднага. Ще бъде напразно да му разкрия чувствата си. Знаеш много добре, че е така. Не — заяви тя твърдо, когато Мели понечи да заговори. — Стига толкова. Мели, ти нали обичаш Джери? — Раздразнението бе изместено от притеснение.

— Безумно — призна Мели. — През първите няколко седмици, когато започнах работа тук, след като завърших бизнес колежа, не спирахме да се караме. И ето че един ден той ме хвърли в сеното и падна върху мен — обясни тя с усмивка. — Започнахме да се целуваме като влюбени, които не са се виждали цяла вечност. Веднага след това ми предложи да се оженим, а аз приех на секундата. Сетне пак сме се карали, но да знаеш, че едва ли ще обичам някой повече. — Аби си представи как някой я бута и пада върху нея и потръпна ужасена. Бе обзета от напрежение и Мели веднага забеляза. — Извинявай — побърза да каже тя и докосна ръката на Аби. — Дори не помислих как ще реагираш.

— Просто си представих колко съм безпомощна — опита се да обясни тихо тя. Вдигна поглед. — Мели, мъжете са толкова силни… Изобщо нямаш представа колко са силни, докато не се опиташ да се отскубнеш и не разбереш, че е невъзможно!

— Не мисли за това — опита се да я успокои Мели. — Хайде, мисли бързо, защото трябва да решим каква дантела ще сложим на роклята. Кала има цяла торба с какви ли не мостри. Взела ги е направо от фабриката. Ще ги прегледаме, а тя ще отскочи до града утре и ще купи всичко, което ти трябва.

— Добре. — Аби я прегърна. — Обичам те — възкликна тя развълнувана.

— И аз те обичам — отвърна Мели и се усмихна, когато се отдръпна. — Сега да ти кажа какво искам… — Тя извади парче плат и двете започнаха да обсъждат роклята, чак докато им се доспа.

През следващите няколко дни Аби обиколи фермата, за да си припомни всичко. Внимателно избягваше мъжете — и най-вече Кейд — ала все надничаше в оборите, за да погледне телетата, да поседи на някоя бала сено и да си припомни детството. Старата им ферма сега бе част от „Пейнтед Ридж“, тъй като след смъртта на Джес Шейн Кейд я бе купил. Ако не беше той, трябваше да я продадат на търг, защото двете сестри нямаха желание да се занимават със земеделие, което бе трудно, носеше единствено главоболия, затова бе най-добре с тази дейност да се заемат специалистите.

Когато снегът се разтопи и отново заприлича на пролет, Аби отиде да се разходи към зеления хълм, където се издигаха високи борове. Настани се под едно от гигантските дървета. Бе толкова хубаво да се наслади на чистия въздух, да поседи и да се порадва на зеленината и спокойствието, на недокоснатата красота на земята.

Къде другаде зелените хълмове се простираха чак до хоризонта, обградени от високите скалисти планини, къде другаде реката си проправяше път като панделка? Едно време Кейд обичаше да лови риба наблизо, поне докато Донован бе все още жив и можеше да поеме част от работата. Понякога тя ходеше с него и го наблюдаваше, докато изтегляше пъстърва и костури.

Хубавото на Кейд бе, каза си замечтано Аби, че много обичаше земята и я пазеше. Непрекъснато търсеше нови начини да подобри имотите си, работеше с природозащитни организации, за да опази естествената красота на района.

Обърна се към портата, когато чу конски тропот и видя Кейд да приближава към нея на едрия си черен жребец. Изглеждаше прекрасен на коня, също като герой от някой уестърн. Беше мускулест и грациозен, а тя изпитваше към него много по-силно уважение, отколкото към който и да било друг мъж.

Той дръпна юздите и прехвърли крак над седлото, без да изпусне цигарата, докато я наблюдаваше изпод периферията на сивата широкопола шапка.

— Мързелува ли манекенката? — пошегува се усмихнат.

— Избрала съм съвършеното място — усмихна се в отговор Аби и се облегна на дървото, за да го погледне. Вятърът подхвана дългата й светла коса и я заметна към поруменелите й бузи. — Колко е спокойно и тихо тук — отбеляза тя. — Нищо чудно, че индианците са се борили за всяка педя земя.

Кейд присви очи.

— Човек се бори за нещата, които иска — отвърна тайнствено той, без да откъсва очи от нея. — Защо се обличаш в тези противни торбести дрехи? — попита и посочи с брадичка огромната риза и широките джинси.

Аби сви рамене и извърна очи от пронизващия му поглед.

— Удобни са — отвърна неубедително тя.

— Изглеждат ужасно. Предпочитам те в прозрачни блузки — добави студено Кейд.

Аби изви вежди.

— Стар похотливец — обвини го тя.

Той се засмя тихо и гърлено — смях, който почти бе забравила. В тези моменти изглеждаше по-млад.

— Само с теб, мила — каза тихо Кейд. — В компанията на повечето жени съм истински благороден рицар.

Аби вдигна очи към него.

— Можеш да имаш всяка, която пожелаеш — подхвърли разсеяно.

— Колко жалко, че съм толкова придирчив — отвърна той. Дръпна от цигарата и я погледна. — Аз съм зает човек.

— Личи ти — съгласи се тя и огледа прашните джинси, прилепнали по стегнатите му бедра, износените кафяви ботуши и пропитата с пот джинсова риза. Под нея се криеха мускулести гърди, които едно време отчаяно й се искаше да докосне.

— Пролет е — напомни й Кейд. — Ветеринарят трябва да прегледа добитъка, телетата трябва да се отбият, да се жигосат, стадата чакат да се прехвърлят по високопланинските пасища веднага щом приключим с преброяването. Не забравяй, че сеното чака да бъде окосено, машините плачат за поправка, подмяна, трябва да намеря работници за лятото, да се осигурят запаси… Ако не е една проклетия, то ще бъде друга.

— А ти се наслаждаваш на всяка минута — обвини го Аби. — Ако не е работата, ще умреш.

— Самата истина. — Той дръпна за последно от цигарата и я метна на земята. — Би ли я загасила, мила?

— Не е достатъчно сухо, за да се подпали тревата — напомни му тя, въпреки това се изправи и загаси цигарата.

— Едно време индианците и белите спирали битките, за да се преборят заедно с пожарите — отбеляза с усмивка Кейд. — И днес не е лесно да потушиш пожар.

Аби погледна сенките по лицето му и изпита болка за всичко, което бе изгубила.

— Когато си на седлото, се чувстваш най-добре — сподели тя.

— Отрасъл съм на седло. — Той протегна ръка. — Стъпи на ботуша ми и се качи. Ще те закарам до къщи.

— Добре че ездата ти не е като шофирането — заяде се Аби.

— Не сме се виждали толкова време, а ти ме нападаш — отвърна Кейд.

— Казах истината. Донован отказваше да се качи с теб, когато ти караше — напомни му тя. — Не мога да отрека, че си цар, когато излезеш на магистралата.

— И това ми било комплимент. Идваш ли? — Искаше да усети близостта му и в същото време изпитваше неподправен ужас. Беше толкова силен. Ами ако отново я обземеше паника, ами ако той поискаше обяснение за неочаквано обзелата я паника? — Аби? — повика я Кейд с властен глас, все едно че даваше нареждания на каубоите. — Хайде. — Тя се подчини машинално, пое ръката му и потръпна, когато той я прегърна, за да има по-добра опора. Стъпи внимателно на върха на ботуша му и се прехвърли на седлото. Кейд я притисна до себе си и Аби усети стегнатите мускули на гърдите му. — Добре ли си така? — попита той.

— Да — отвърна тя с писклив глас.

Кейд подкара коня.

— Ще се почувстваш още по-добре, ако се отпуснеш, малката ми — прошепна той. — Не бива да се страхуваш от мен.

Така си мислиш, каза си Аби, усетила тялото му до гърба си. От него се носеше мирис на кожа и крави, на цигари, а топлият му дъх се промъкваше в косата й.

Защо не можеше да се отпусне, вместо да седи така неудобно изпъната? Истината бе, че както обикновено, Кейд я притесняваше, караше я да се чувства уязвима, да изпитва желание и глад. Въпреки неприятната случка, преживяна в Ню Йорк, той въздействаше на сетивата й по начин, който я плашеше.

Кейд се засмя тихо и тя се стегна още повече.

— Защо се смееш? — прошепна Аби и едва чу гласа над тропота на копитата.

— На теб. Трябва ли да се чувствам поласкан, че се страхуваш, докато те прегръщам на гърба на коня? Господи, не съм си давал сметка, че съм толкова страшен отблизо — добави замислен той. — Да не би да е, защото мириша на мъж, който работи сред добитък?

Стана й смешно. От години двамата с Кейд не бях прекарвали толкова време заедно и бе забравила сухото му чувство за хумор.

— Извинявай — въздъхна тя. — Май съм се откъснала от всичко тук повече, отколкото предполагах.

Едрата му ръка се стегна за момент, а след това се отпусна отново. Аби му позволи да я прегърне, без да протестира. Сега вече силата му не й се струваше стряскаща като последния път и преживяният кошмар изчезваше сред простора, където бе израснала. Почувства се на сигурно място. Беше много по-спокойна, отколкото през последните години.

— Четири години — прошепна той зад главата й. — Като изключим дните, които си успяла да откраднеш, за да се откъснеш за малко от Ню Йорк.

Възмущението отново я накара да се напрегне.

— Пак ли започваш?

— Изобщо не съм спирал. Ти си престанала да слушаш. — Ръката му трепна и тя усети дъха му до ухото си. — Кога най-сетне ще пораснеш, Аби? Не можеш да живееш сред блясък цял живот. Той няма да ти даде онова, за което копнееш като жена.

— А кое ще ми го даде? — сопна се тя. — Да живея с някой мъж и да отглеждам деца ли?

Кейд застина, сякаш бе плиснала студена вода в лицето му, и в този момент Аби съжали за думите си. Не говореше сериозно — просто се опитваше да го уязви заради казаното.

— За жените тук е повече от достатъчно — заяви той.

Тя зарея поглед към хоризонта, наслади се на познатите очертания в далечината, на високите дървета и на небесната синева.

— Баба ти е имала десет деца, нали Кейд? — попита Аби, спомнила си снимките в семейния албум на Макларън.

— Да. — Той се засмя. — В онези дни жените не са имали голям избор, мила. Тогава не са можели да се предпазват както сега.

— Човек е трябвало да има голямо семейство, за да се справи с фермата си — съгласи се тя. Облегна се на него и усети как мускулите му потрепват при всяко движение на коня. Затвори очи и се отдаде на удоволствието да е близо до него.

— Не е само това — отвърна Кейд, когато приближиха към къщата. — Влюбените искат да имат деца.

Аби се изсмя.

— Не мога да си те представя влюбен — отвърна тя. — Просто не мога. Не казваше ли, че никога няма да допуснеш някоя жена да ти сложи халка на носа?

Той не се засмя. Напротив, стана сериозен и мрачен.

— Ти изобщо не ме познаваш, Аби. Никога не си ме познавала.

— Че има ли някой, който може да те опознае? — попита веднага тя. — Обградил си се с дебел висок зид, също като Донован. Сигурно това е семейната черта на рода Макларън.

— Допуснеш ли хората до себе си, те могат да те наранят — обясни Кейд. — Преценил съм, че болката ми стига.

— Не мога да си представя достатъчно храбър човек, който би се осмелил да го направи — обърна се Аби.

— Нима? — В гласа му прозвуча насмешка и ръката му отново се стегна.

Успя да зърне лицето му, когато той се наведе, за да отвори портата и намръщеното му изражение я притесни. Освен това й се стори наранен и тя не може да си обясни защо.

— Кейд? — прошепна Аби, преди той да се изправи отново.

Кейд извърна глава и очите им се срещнаха, а тя потръпна, щом забеляза стаения в тях гняв.

— Някой ден ще прекалиш — предупреди я тихо той. — Не съм от камък, въпреки че така ти се струва. Докато беше малка, бях готов да преглътна дори да извършиш убийство. Само че вече не си дете, Аби и не е нужно всички да се съобразяват с теб. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Какво да направи? Сърцето й трепна от страх и възбуда. Без да иска, премести поглед към свитите му устни и в този момент ясно си спомни вкуса им, удоволствието от единствената им целувка.

— Не се притеснявай, Кейд, няма да те прелъстя — обеща тя в опит да се представи като обиграна светска дама.

Той стисна брадичката й и я изви така, че очите им отново да се срещнат, а Аби се дръпна рязко, щом забеляза настойчивия му поглед.

— Можех да те направя моя още онази вечер край басейна, Абигейл Дженифър Шейн — напомни й той грубо и откровено. — И двамата сме четири години по-стари, така че не си въобразявай, че имаш имунитет към мен. Ако започнеш да играеш игрички, можеш да ме принудиш да направя нещо, за което и двамата ще съжаляваме.

Тя се опита да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои, но така и не успя. Сведе очи към бързо надигащите се гърди на мъжа, а след това ги затвори.

— Единствено защото едно време бях влюбена до полуда в теб, не си въобразявай, че отново ще бъде така, Кейд — отвърна рязко Аби. Тези думи сякаш разпалиха огън в него. Очите му блеснаха гневно, той я привлече до себе си и главата й попадна на рамото му. Тя се опита да се бори, уплашена от хватката му, и страховете й се върнаха с нова сила. — Недей — прошепна и заблъска отчаяно гърдите му.

— Да видим сега какво си въобразявам, Аби — изръмжа Кейд и сведе глава към нея.

Един-единствен поглед в жарките му очи бе достатъчен да разбере, че той не се шегуваше. Тя изпъшка безпомощно, когато твърдите му устни се притиснаха в нейните, за да ги завладеят.

Може би щеше да е различно, ако Кейд бе нежен и бе успял да сдържи гнева си. Само че Аби бе прекалено уплашена, за да разсъждава трезво. Ето че случката в Ню Йорк отново оживя, ето че отново един мъж я бе стиснал и тя оставаше безпомощна в ръцете му. Макар и обзета от заслепяващ страх, на нея й се стори, че Кейд тръпне, ала не бе сигурна. Не можеше да спре да мисли за твърдите му устни, за стегнатите му ръце. В следващия момент се опита да го отблъсне, а когато той учудено вдигна глава, Аби изпищя.

По лицето му се изписа изражение, което не бе виждала никога преди и Кейд пребледня.

Тя стисна ръката му, светлокафявите й очи изпълнени с ужас, устните й побелели. Не можеше да откъсне поглед от него, докато гърдите й се надигаха неравномерно.

— Господи, какво ти се е случило? — попита шокиран той.

Аби преглътна нервно и устните й потръпнаха, а тялото й остана извито.

— Моля те, не бъди толкова груб… — Изплака тя с писклив уплашен глас.

Кейд присви очи. Лицето му бе като издялано от камък, докато я наблюдаваше.

— Какво те накара да се върнеш вкъщи, Аби? — попита той. — Какво те прогони от града?

Тя затвори очи и потръпна.

— Нали ти казах, че съм уморена — отвърна задавено. — Уморена съм.

Кейд изрече нещо грубо и се изправи, а след това отдръпна от себе си.

— Всичко е наред — продължи той, когато Аби отвори очи. — Сега ще те наглася да седнеш удобно. — Тя извърна очи, за да не срещне пронизващия му поглед, и изпъна гръб. Кейд подкара коня към къщата. — Ако не можеш да търпиш никой да те докосва, трябва да има някаква причина — отбеляза Кейд. — Или си била наранена или уплашена. Попитах те дали някой мъж не те е тормозил и ти отрече. Излъга ме, нали Аби?

Тя стисна зъби.

— Престани. Не исках да ме целуваш, затова те отблъснах! — избухна Аби. — Прекалено високо самочувствие имаш, Кейд, след като си въобразяваш, че нямам търпение да съм с теб. — Той не каза нищо повече. Пристигнаха пред къщата и Кейд бързо я свали. Тя остана край коня, но не вдигна веднага глава. — Благодаря, че ме доведе — осмели се да каже най-сетне.

Той запали цигара. Дръпна, без да каже и дума, с навъсено лице, докато я наблюдаваше.

— Рано или късно ще ми кажеш какво се е случило.

— Нищо не се е случило — излъга Аби, вече по-убедително.

— Имам три ферми и управлявам цяла корпорация, което означава, че не съм глупак — уведоми я Кейд. — Не си дошла тук цял месец по-рано, за да помогнеш на Мели за сватбата. Освен това не си тук от желание да ме видиш.

Беше много близо до истината. Тя се обърна.

— Можеш да вярваш, в каквото пожелаеш, щом се смяташ за толкова велик.

— Аби!

Тя се завъртя рязко с блеснали очи, неземно красива в гнева си, светлата й коса бухнала като ореол около нейното лице и огромните кафяви очи.

— Какво?

Той я погледна с много обич от главата до краката, докато цигарата тлееше между пръстите му.

— Не ме отблъсквай.

Сякаш й отне въздуха с тези думи. Погледна го и усети как гневът й се стопява. Кейд бе невероятно мъжествен, изключително красив. Очите й омекнаха.

— Тогава не ме наранявай — предупреди го тихо Аби.

Той се изсмя.

— Значи зависи и от двамата.

— Не бих казала — измърмори тя. — Ако искам да те нараня, ще трябва да използвам динамит. Ти си като камък, Кейд.

— По тези места животът не е лек. Нямам време за лигавщините, на които са свикнали градските жени.

— Аз харесвам изтънчени мъже — отвърна Аби.

Тъмните му очи заблестяха.

— Невинаги — възрази той. — Едно време, щом те погледнех, ти се изчервяваше.

— Пак ли говориш за онова старо увлечение? — попита тя. — Истина е, че тогава беше всичко за мен. Само че положи много усилия да ме отблъснеш, нали?

— Беше на осемнайсет, дяволите да те вземат! — повиши глас Кейд. — Само на осемнайсет, докато аз бях на тридесет и две! Чувствах се като истински глупак онази вечер, когато те оставих. Изобщо не трябваше да те докосвам!

Това бе единственият й светъл спомен, а ето че той съжаляваше, че се бе случило. Ето че най-сетне разбираше какво бе изпитвал Кейд.

Сведе очи и се обърна. Тръгна към къщата, без да каже дума повече, без да се обърне назад. Докато се качваше по стълбите й се стори, че го чу да ругае, ала когато се обърна, той вече препускаше нанякъде.

 

 

Аби мисли за спречкването им до края на деня, и когато седнаха да вечерят, и Мели, и Джери усетиха, че нещо не бе наред. Дори Кала, докато сервираше вкусното телешко, прославило фермата, отбеляза, че било станало неестествено студено.

Кейд се нахрани пръв и запали цигара с втората си чаша кафе.

— Приготвих отчетите, които искаше, Кейд — заговори Мели.

Той кимна.

— Ще ги прегледам още сега. Джери, ела, когато приключиш — добави и стана. — Трябва бързо да решим кои крави ще продадем. Джейк Уайт иска дванайсет. Ще ги използва за трансплантация.

— Май ги иска по-евтино — разсмя се Джери. — Сигурно е решил, че нашите са най-добрите, за да износят чистокръвните му зародиши от породата ангъс.

Мели се усмихна. През всичкото време усещаше напрежението, което бликаше от Аби.

— На това му се вика напредък в животновъдството. Породата хиърфорд раждат телета от породата ангъс, без дори да изпитат удоволствието от естественото зачатие.

Кейд я погледна сърдито и излезе от стаята.

— Засрами се — измърмори Джери и стана, за да отиде при шефа са. — Как можа да го поставиш в такова неловко положение!

— Просто му помагам да се отърси от задръжките си, любими — прошепна в отговор Мели и му изпрати въздушна целувка, а той намигна и излезе.

— Ще ти го върне — заяви сериозно Аби и продължи да рови храната. — Знаеш, че винаги си връща.

— И ти можеш да му помогнеш да се отърси от задръжките си — заяви сестра й и пъхна език в бузата си.

— Няма да стане, сестричке — отвърна незабавно Аби и погледна вбесена към вратата. — Да си живее с тях, пет пари не давам.

Мели я погледна строго.

— Защо двамата с Кейд не започнете да се целувате, вместо да се карате непрекъснато?

— Питай го него — тросна се тя и се изправи. — Все същият си е. Ужасно ме боли главата, Мели. Нали ще кажеш лека нощ на останалите вместо мен? — Аби хукна по стълбите, преди Мели да успее да я попита за всичко, което я притесняваше.

Откакто бе пристигнала във фермата, Аби не бе сънувала кошмари, но след сблъсъка с Кейд бе почти сигурна, че кошмарите ще се върнат.

Така и стана.

Събуди се на зазоряване от собствените си писъци. Още не бе заглъхнал, когато Кейд влетя в стаята и запали лампата, последван от Мели.